Joomla Software solutions Template

Payday loan

Пътят на Васил Левски от Карлово до Къкрина

Организатор и ръководител на ВРО

Васил Иванов Кунчев е роден на 6 юли 1837г. в Карлово.Баща му умира, когато той  бил на 14 години. Учи в Карловското взаимно училище,а след това под влияние на вуйчо си става послушник в Хилендарския манастир. По-късно под влияние на Раковски той се посвещава изцяло на революционното дело.

Подобно на мнозина свои другари Васил Левски изживява с болка насполуките през 1867г. - 1868г. За разлика обаче от мнозинството емигрантски дейци той още през пролетта на 1868г. обмисля нова стратегия на освободителното движение. В едно писмо до П. Хитов Левски пише, че е замислил нещо, за което “ако аз спечеля, печели цял народ, ако изгубя – губя само мене си”. Васил Левски осъзнава, че неуспехите на емиграцията  се дължат до голямa степен на политическата апатия вътре в страната. Било от страх, било от недоверие или нежелание, повечето българи остават пасивни наблюдтели. Изхода от това положение, Левски вижда в целенасочена революционна пропаганда вътре в страната, в ангажирането на възможно повече слоеве от българското общество в освободителната борба.

Установил се през есента на 1868г. в Букурещ, Васил Левски се свързва с представители на “Българското общество”. С неговата материална помощ и най-вече на Димитър Ценович, Левски осъществява своята първа обиколка по българските земи (декември 1868г. – май 1869г.). Навсякъде той разговарял със свои доверени хора и познати, за да ги спечели за делото. Неговата обиколка започнала от Цариград, а след това той се запътил към Тракия и Северна България. По време на тази обиколка той посетил Перущица, Пловдив, Карлово, Сопот. Казанлък, Сливен, Търново, Ловеч, Плевен, Никопол. Главната цел на тази обиколка е Левски да придобие наи-точна представа за истинските политически нагласи сред българите. Той се завръща в Букурещ през март 1869 и очевидно убедил се в правотата на идейте си замисля нова обиклка из Българско. Васил Левски се свързва с Иван Касабов(по това време деец от “Млада България”). Касабов отпечатал “Прокламация” до българския народ като тази за четата на х. Димитър от името на Привременното правителство в Балкана, символизиращо революционната власт и ръководството на борбата.

Прокламацията трябвало да послужи на Левски  като доказателство за сериозността на мисията му и да демострира идейната близост на начинанието му с дейността на Раковски и ТБЦК. Тя призовавала българския народ да се вдигне “на оръжие” срещу вековните си угнетители. Знакът за въстание щял да се даде от Стара планина. Припомняли се страданията на българите и славното им минало. Прокламацията завършвала с призив за борба и жертва. Отделено било място и за турския народ, за когото се заявявало, че в “свободна България” ще има равни политически и религиозни права с българите.

На 1 май 1869г. Левски тръгнал от Никопол на 2-рата си обиколка по българските земи. В продължение на 4 месеца той обикалял страната и образувал първите комитети в Плевен, Ловеч, Сопот и Карлово, които стават опора в по-нататъшната му дейност. В края на август(26 август) Левски се завръща в Букуреш с убеждението че българския народ не е готов за въстание. Той окончателно се убедил,че е необходимо да се изгради революционен център вътре в страната. По това време около Любен Каравелов започва да се обединява групата на “младите”. Васил Левски е един от най-ревностните съмишленици на Каравелов  в изграждането на БРЦК. Той се стреми да убеди емиграндските дейци, че едно въстание може да разчита на успех, само ако е предварително подготвено от една добре организирана вътрешна комитетска мрежа. Емиграцията като цяло обаче се отнася въздържано към идейте на Левски. След близо 9 месечни безплодни спорове със своите опоненти, Васил Левски решава сам да се заеме с реализирането на своя замисъл.

На 27 май 1870г. Васил левски започва своята трета обиклока по българските земи. При тази трета обиколка той всъщност пристъпя към изграждането на своята Вътрешна революционна организация(ВРО). Организаторската дейност на Левски в България бързо напредвала. Само за около година и половина Апостолът успява да създаде широка нелегална комитетска мрежа, обхващаща всички български земи. В някой места той подготвял условия за създаване на комитети или формирал от надежни хора революционни групи, които също били опора за вътрешната организация. По-нататъшната дейност на Левски през 1871-1872 разширила мрежата от поделенията на БРЦК в България. Броят на комитетите и групите значително се увеличил, така че към края на 1872 действали над 100 революционни комитета и почти толкова групи в различни села и градове с около 1200 членове.

В социалния си състав членовете на ВРО били главно дребни занаятчий и търговци, селяните били 1/3 от общия брой членове.В комитетите и групите участвали и известен процент представители на средната буржоазия. В ръководството на комитетите наи-многобройни били интелигентите(главно учители), дребните занаятчий и търговците (около 80% от всички),а селяните комитетски членове били значително по-малко(17% от общия брой).

Едновременно с разширяването на организацията Левски създал и нейния ръководен орган – Централния комитет в България. Той избрал за столица на ВРО Ловеч като удобен пункт за пътя между Северна и Южна България осигуряващ сравнително бързи връзки и с емиграцията в Румъния. В някои документи Ловешкия централен комитет е назован и като “Привременно правителство в България”.За нуждите на своята дейност Левски писал на революционните дейци във Влашко да поръчат печат за орагнизацията. Той е получен в България през юни 1871г. и носел надпис “I отделение от БРЦК. Привременно правителство в България” с лъвче в средата. Добавката “I отделение БРЦК” принадлежала на дейците в Румъния и отразявала общото съгласие за обединение на силите в една обща революционна орагнизация. Когато получил печата, Левски го намерил “във всичко добър само лъвът няма корона” и добавя “ако е сбъркано трябва друг да се поръча”. Той настоявал пачатът да има корона, възприемайки я като символ на суверенността на българската държава. С този печат били подпечатвани писмата на Васли Левски , проклмациите, разписките и други документи, изпращани от Ловешкия централен комитет. Емиграцията във Влашко показва дейно съпричастие към делото на Апостола като му изпраща за помощници Ангел Кънчев и Димитър Общи. Велик организатор и вожд на революцията, Левски бил готов да сътрудничи с всички, които желаят искрено да работят за освободителното дело съгласно с начертания от него план.

С изграждането и укрепването на ВРО станало наложително идеологията, организационната структура и дейността на БРЦК да бъдат регламентирани от един ръководен документ , по думите на Левски “закон”, който да определя целите и задачите на нацоналнта революция, правата и задълженията на БРЦК и правата и задълженията на членовете. Това било необходимо и за да се сложи ред в комитетската организация, да се предотвратят своеволните действия, а принципите, върху които Левски изградил ВРО да станат закон, задължителен за всички. Васил Левски нарекъл изработения от него проектоустав – “Нареда до работниците за освобождението на българския народ”. Наредата, която Левски наричал и закон е програма и устав на ВРО. Левски правилно разбирал, че в един устав на ораганизацията преди всичко трябва да се посочват нейнат идеология, задачите `и и средствата за осъществяването им.Според Апостола главната и цел е “ с една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република”.Свободна България трябва да бъде “храм на истината и правата вяра и турския чорбаджилък да даде място на съгласието братството и съвършеното равенство между всички народности”. В “Наредата” Васил Левски посочва и необходимите средтсва за осъществяване на революцията: организация, хора, пари, оръжие. Върховното ръководство на организацията принадлежи на Централния комитет , който се избира по съгласието на по-голяма част от българския народ. “Наредата”изкючва категорично самовластието. С тези си идеи Васил Левски налага в българското националноосвободително движение ценностите на европейската буржоазно демократична мисъл от XIXв. и отбелязва фактически наи-високия връх в развитието на българската политическа идеология през Възраждането.

След изработването на проектоустава Левски организирал широкото му обсъждане. Преписи от проектоустава били изпратени до частните комитети в страната. По време на голямата си двумесечна обиколка през есента на 1871г. заедно с Ангел Кънчев и Димитър Общи, Левски запознавал комитетите с проектоустава и вземал манието им по него. Левски предвиждал Централния комитет да разгледа всички направени бележки и да приеме проектоустава “по висшегласието на всичките членове и наи-повече ще гледа висшегласието в Българско” и след това да бъде отпечатан.

Така през 1870г. – 1871г. в българското революционно движение се обособяват два центъра – емигрантски(ръководен от Любен Каравелов) и в българските земи (ръководен от Васил Левски). През цялото време Левски твърдо отстоява позицията си , че ВРО е независима от каквито и да било външни влияния.

Постепенно обаче Левски и Каравелов ясно разбират,че за успеха на освободителното дело е необходимо изработването на единна програма на революционната организация.Така се оформя идеята в Букурещ да се свика общо събрание на представителите на вътрешните и емигрантските комитети.

Събранието, останало в историята като Първо общо събрание на БРЦК, протича от 29 април до 4 май 1872г. В неговата работа участват 25 души, между които се открояват Васил Левски, Любен Каравелов, Тодор Пеев, Кириак Цанков, Димитър Ценович, Панайо Хитов, Марин Поплуканов и др. Представителите на вътрешните комитети разполагат с 33 мандата, а емигрантските дейци с 17. Основната цел на събранието е изработване на програмата и устава на революционната организация.

Като цяло в хода на дискусиите Левски и Каравелов правят много компромиси  с идеите си относно революцията в името на единството. Като цяло новата програма на БРЦК е много близка с идеите на програмата на Каравелов от пролетта на 1870. Главна цел на БРЦК е освобождението на България, което трябва да се постигне чрез “революция морална и с оръжие”. В програмата се отбелязва, че БРЦК ще се бори за “свобода народна, свобода лична и свобода религиозна”. Изтъква се че БРЦК не се бори срещу турския народ, а срещу турското правителство. Чорбаджиите са причислени към “враговете” на освободителното движение. В програмата не се засяга въпроса за формата на управление на свободна България, но се говори за демократско устройство.

По същество приетият устав на БРЦК се основава на Проектоустава на Васил Левски. Ако в Наредата обаче се казва, че “пребиваването на БРЦК е в българско”, то в устава на БРЦК изрично се определя за център на организацията Букурещ. Всички решения трябвало да се вземат с висшесъгласието като се допуска Централния комитет да упълномощява отделни лица да го представляват навсякъде и във всичко( допълнение към устава, направено по настояване на Левски).

За председател на БРЦК е избран Любен Каравелов , който в съгласие с устава посочва за подпредседател Кириак Цанков, за секретар Олимпи Панов, за касиер Димитър Ценкович, а за членове Васил Левски и П. Хитов. Така сформирания Централен комитет издава посоченото пълномощно единствено на Васил Левски , което го определя за “главен апостол на България(т.е. Мизия, Тракия и Македония)

На 1 юли 1872г. Васил Левски  се завръща в България и веднага започва да реорганизира ВРО, съобразно взетите решения в Букурещ. Ловешкия комитет загубва статута си на централен за ВРО. С цел да осигури добра координация в подготовката на въстанието, Васил Левски пристъпва към изграждането на окръжни центрове. До есента на 1872г. той създава 6 такива центъра, които поемат ръководствата в своите райони. След завръщането си от Общото събрание , Левски окончателно налага в дейността на ВРО тайна поща, тайна полиция и революционния терор. В резултат на това комитетската мрежа укрепва, вниманието на местните дейци постепенно се насочва към непосредствена подготовка на бъдещо въстание.

В този решителен за българската революция момент остро се появява проблемът за липсата на средства. Доброволните пожертвувания са карйно недостатъчни. В този аспект се проявяват някои негативни страни от дейността на Димитър Общи, който след самоубийството на Ангел Кънчев(март 1872г. в Русе), остава единствения помощник на Васил Левски. Амбициозния Д. Общи решава да ораганизира обир над турската поща в прохода Арабаконак. Левски категорично се противопоставя на идеята. На 22 септември 1872г. обаче обирът е осъществен успешно, но скоро след това турската полиция залавя всички участници. За да представят своето дело като политически акт, а не като разбойническа акция, Д. Общи и съратниците му разкриват всички дейци, които познават. Това обаче не предизвиква политически ефект, а нанася тежък удар върху комитетската мрежа в Софийско, Тетевенско, Етрополско, Ловешко, Плевенско и др.

По време на Арабаконашкия обир и последвлите го разкрития Васил Левски е в Южна България. Първоначално той започва да обмисля план за освобождението на арестуваните дейци, но обстановката непрекъснато се усложнява. Междувременно Любен Каравелов, който нямал достатъчно информация,в писмо до Левски му предлага незабавно да вдигне въстание. Тогава Апостолът решава да замине за Влашко и лично да запознае емиграцията  с реалното състояние на комитетските дела след настъпилия провал. На път за Букурещ той се отбива в Ловеч, за да прибере комитетската архива. На 26 декември той отсяда в Къкринското ханче. В следствие на предателство през ноща Васил Левски е заловен. Откаран в София , той е изправен пред съд. След направените разпити и очни ставки е осъден на смърт.

Васил Левски посвещава целия си живот на идеята за освобождение на България. Според единодушното мнение на българската историография той се явява наи-изтъкнатия орагизатор, политик и идеолог на българската национална революция.