Joomla Software solutions Template

Payday loan

Хан Крум

(803-814)

И приятели и врагове го наричали  Крум  страшни ,защото  скоро след  като се качил  на престола  изпратил  войки на северозапад,за  унищожат аварската  държава.През 808 година  хан Крум  изпратил   военен отряд  по  долината   на  река  Струма дълбока в  пределите на Византия , където неочаквано  се  натъкнали на обоз  пренасяш  злато-1100литри(близо 400килограма)первзили го и го занесли в  плиска.На следвашата година хан Крум се изправил с  воиските си  пред  ярката крепост Сердика (София),която пазела  пътищата към  Македония и  Беломорието.Той   превзел  и сринал  града до основи.Тогава  византийския император Никифор 1  Геник решил  най-после да се  разправи  с  Бълария.В началото на 811 година,, той започнал подготовката на голям  поход , като мислел напълно да я унищожи. Събрани били елитни военни части  от Балканите и Мала Азия. Но още при граничната крепост Маркели(край Карнобат) станали събития, които предвещавали злополучния финал на похода. Любимият прислужник на императора избягал при българите с всичките му дрехи и пари. Пратениците на хан Крум посрещнали византийските войски  на границата, за да преговарят за мир, но

предложението им било отхвърлено от самоуверения император.

В началото българските войски претърпели две поражения. Изоставили сдори и столицата Плиска, която била разграбена и опожарена. Никифор наредил да запечатат съкровищата на хан Крум и здаповядал да отрежат ушите на всеки, който се опита да вземе от тях. Хан Крум проводил мирни пратеници при Никифор. Те предали на императора думите му : “ Ето, ти  дойде и победи.Вземи, каквото ти е нужно и си иди в мир.”Но Никифор, чието име означава победоносец, надменно отхвърлил предложението на българския владетел.  Тогава хан Крум се заканил “Като не щеш мира, на ти секира!”.Докато ромеите пирували в българската столица, той събрал голяма войска. Включил в нея аварските отряди, призовал славяните от Тракия, въоръжил дори жените и заповядал всички проходи в Стара п ланина да бъдат преградени. Император Никифор смятал, че е унищожил държавата на българите  и възстановил  отново северните граници на Византия до река Дунав. Първоначално василевсът смятал да се върне през София, но го обхванали страхове и повел войските си на юг през Стара планина. Нощта ги настигнала при Върбишкия проход и те разположили там стана си. При зори на 26 юли 811 година българите нападнали изненадващо ромеите. Когато огледал околните върхари Никифор разбрал, че от този капан измъкване няма, и казал “Дори крилати да станем, никой да не се надява, че ще избегнем гибелта”. Според ромейските летописци императорът  загинал веднага  “ по най-жалък начин”. Византийската империя не помнела такова поражение. В битката при Върбишкия проход била погубена цялата ромейска мощ. Спасила се само малка група, в която бил и синът на императора. Но и той починал  след два месеца от раните си. За да затвърди победата си , хан Крум навлязъл в Тракия. Войските му превземали едно след друго византийските укрепления. След тази победа  над Никифор направил си чаша за вино от главата му. През 813 година  хана  превзел Кнстантинопол. Силно било желанието му да превземе и Цариград, но като голям войн знаел , че затова са му нужни обсадни машини и силен боен флот. Ето защо той  приел молбата на император Лъв Арменец  да  преговарят за мир. Но на уговорената среща византийците коварно се опитали да го убият.Разярен от подлостта , Крум опустошил цяла източна Тракия и превзел  Одрин. Ханът започнал сериозни приготовления за превземането на Константинопол. Българската войска, “ цяла в желязо”, била попълнена с нови славянски и аварски отряди. Построени били и обсадни машини. Но в разгара на подготовката хан Крум починал и цяла Византия въздъхнала облекчено.

Хан Крум би не само велик военачалник, но и много мъдър. Той отрано разбрал, че да се водят победни войни трябва да има мир и спокойствие в държавата му. Още с възкачването си на трона се разправил с непокорните  боляри, а верните наградил богато.Провъзгласените от него закони трябвало до изгладят различията межу българските и славянски обичаи за съдене на хората и да укрепят държавата. Нарушителите им били жестоко наказвани. Крумовите закони допринесли за обединението на двата народа и издигнала авторитета на хана и аристокрацията. От запазен коменен надпис се разбира, че ханът разделил новите територии в Тракия на три части. Централната се управлявала от брата на хана, “лявата”от кавхана , а   “дясната” – от ичиргубоила. За  техни помощници Крум назначавал византийски управители, защото те познавали най-добре тези земи. Разпределена по този начин държавата се управлявала лесно, а и без страх от бунтовете на племенните вождове.

Хан Крум станал родоначалник на нова династия, към която принадлежат най-славните владетели на Първата Българска държава.