Joomla Software solutions Template

Payday loan

Точно осем века предиМартин Лутер да забие “95-те тезиса” на вратата на катедралата във Ветенберг, обвиняващи тогавашната “църква” в еретични и извън всякаква библейска основа доктрини и обичаи, император Лъв III Сириец сяда на византийския престол през 717 г. За разлика от Лютер той най-вероятно започва реформацията с вечните идеи за власт и величие. Сигурно вдъхновен от тогавашните еретични (според “църквата”) учения, настроени против иконите, той съзира една идеална възможност да умаломощи най-свирепата и могъща власт, притежаваща подкрепата на обществото – “църквата”. Чрез осъждането на иконопочитанието като идолопоклонство и преследването на безсрамната търговия с икони и “мощи на светци”, която обогатява манастирите и си играе с хорските страхове и нещастия, той започва борбата срещу иконите, целящ да смири недоволството сред военната аристокрация, малоазийските стратиоти, дори сред част от духовенството, възбудени от прекомерното богатство на манастирите. Притежаваща около половината от обработваемата земя в империята, “църквата” е единствения авторитет, който би могъл да се противопостави на светската (императорската) власт. С някои от своите реформи в страната императорът бързо би могъл да бъде обявен за анатема, имащ играч срещу себе си, който умело определя своите ходове. Бившият съюзник се е бил превърнал в най-голям враг! Решен да спечели битката Лъв III закрива много манастири и раздава земите им на стратиотите и военната знат. Унищожени са хиляди икони, мозаики, стенописи и статуи.

Официално иконоборството е признано на събор в 754 г. с поддръжката на император Константин V Копроним. В 787 г. на Седмия вселенски събор в град Никея решението на предишния събор се отменя. Голяма роля играе при това императрица Ирина, вдовица на Лъв IV. Следващите императори — Константин VI и Михаил I са иконопочитатели.

Втори период (814 - 842) [редактиране]

След поражението на Михаил I във войната с българите, в 813 г. на престола се качва Лъв V Арменецът, при когото иконоборството е възстановено на основа на решенията на събора от 754 г. По време на регентството и заповед на императрица Теодора патриархът Йоан VII е отстранен, а павликяните са подложени на унищожение. Новият патриарх Методий председателства в 843 г. Цариградския поместен събор, който одобрява отново решенията на Седмия вселенски събор и отлъчва иконоборците от църквата. Главен идеолог на иконопочитанието е Йоан Дамаскин. На 11 март 843 г. се въвежда празника Неделя на православието (първа от Великия пост) за честване на иконопочитанието.

Религиозно-политическо движение, насочено срещу почитането на св.икони в Църквата. Оформя се в началото на VІІІв. във Византия, като е прието за държавна идеология от император Лъв ІІІ Сириец / 717-741/. При неговото управление започва гонение срещу почитащите иконите. Особено засегнато е монашеството, което твърдо отстоява иконопочитанието.

Причините за иконоборството са със социално-икономически, политически и основно с религиозен характер. Сред някои християни се вършели злоупотреби с иконопочитанието, като то преминавало в идолослужение / на иконите се отдавали божествени почести /. Това довело до силни иконоборски настроения и до големи спорове, които разтърсили църковния и обществения живот.

В този първоначален период на иконоборството най- изявен негов радетел сред епископите бил Константин Наколийски. Иконоборческата политика на императора и сътрудничещите му духовници срещнала силен отпор в лицето на Константинополския патриах Герман и римските папи Григорий ІІ и Григорий ІІІ. Въпреки свалянето на патриарх Герман иконоборството не успяло да се наложи на Запад, както и в източните патриархати. В Константинопол произлезли бунтове срещу властта. В богословското оборване на иконоборската ерес активно се включил св.Йоан Дамаскин.

Въпреки усилията на православните гонението срещу иконопочитанието продължило и при следващия император Константин V Копроним / 741-775 /. Той свикал събор в Константинопол / 754 г. /, на който иконописта била определена като нечестива и неприлична, чужда на църковното учение. Това решение не може да се счита за действително съборно и вярно, тъй като на този събор не присъствали нито източните патриарси, нито римския папа.

Приемникът на Константин V - Лъв ІV Хазар също бил иконоборец, но услед смъртта му през 780г. управлението преминало в ръцете на съпругата му императрица Ирина, тъй като наследникът му Константин бил малолетен. Императрицата симпатизирала на православните и през 787 г. тя свикала VІІ Вселенски събор в Никея. На него иконоборството било отхвърлено като ерес, а на почитането на св.икони била дадена догматическа формулировка.

Въпреки съборното решение, иконоборството продължило да съществува и достигнало нов връх при император Лъв V Арменец / 813-820 /. В този период най-изявени противници на ереста били патриарх Никифор и преп. Теодор Студит. Последното гонение срещу иконопочитателите провел император Теофил / 829 – 842 /. Мнозина монаси  и православни миряни били избити. Съпругата на Теофил - Теодора, която била православна, поела властта след смъртта му и през 843г. свикала събор в Константинопол. На него било постигнато пълно тържество на Православието. Иконоборците били анатемосани.

В заключителния период на иконоборството проявил богословския си талант и св. Константин – Кирил Философ, който през 847г. провел диспут с бившия патриарх - иконоборец Йоан Граматик, а по време на хазарската мисия защитил иконопочитанието в спор с юдеите.