Joomla Software solutions Template

Payday loan

Увод  Основно място във външната политика на българската държава през Средновековието заемат отношенията й с Византия.Империята винаги е гледала на нейните територии като на изконно свои и нееднократно е правила опит да възстанови контрола си над тях.Първоначално усилията на българските владетели са насочени към отстояване на независимостта на държавата,а впоследствие двете държави започват да си съперничат за завладяване на земите населени със славянски племена.Цар Симеон си поставя още по-амбициозно политическа програма: създаване на българо-византийска империя начело с българския владетел.В изпълнение на своите цели той води продължителни войни,в резултат на които България разширява границите си, достига до три морета и се превръща в безспорен хегемон на Балканите.Тези войни имат и своите отрицателни последици,защото изтощават българската държава и намаляват нейните съпротивителни възможности.От друга страна в края на X век Византия навлиза в своя най-голям политически разцвет.До голяма степен това определя нейното надмощие в българо-византийския двубой от кр. на X и началото на XI в.,завършил с покоряването на българските земи.

Писмените сведения за този период са сравнително многобройни.От византийските извори основно значение имат хрониките на Йоан Скилица и Георги Кедрин,историческите трудове на лъв Дякон  и Михаил Псел,както и грамотите на император Василий II.Сведения се срещат и арабските съчинения,основното от които е летописът на Яхия Антиохийски.Ценна информация дават и българските каменни надписи от времето на Самуил и Битолския надпис на Иван Владислав.

Периодът от кр.на X  и нач. на XI в е изследван от българските историци В.Златарски,ИВ.Дуйчев,В.Тъпкова-Заимова,П.Петров и др.Интерес към този период проявява и македонската историография,която обявява Самуиловата държава за ,,македонска средновековна държава”.Съществуващата във всички исторически извори информация позволява това твърдение да бъде отхвърлено като несъстоятелно и ненаучно.Наличните сведения говорят,че характерът на държавата ,на династията и населението са български.

УПРАВЛЕНИЕ НА ЦАР ПЕТЪР

Още приживе цар Симеон ,неизвестно по какви причини ,лишава от престола първородния си син Михаил,отстранява го от политическия живот и го замонашва.След смъртта на цар Симеон управлението на българската държава е поето от втория му син Петър /927-969 г./. За настойник на младия цар е определен неговия близък родственик Георги Сурсувул.

Отношения с Византия.Мирен договор В  сферата на външната политика отношенията с Византия продължават да заемат водещо място.Първоначално настъпателните действия спрямо империята продължават.През 927г.българските войски навлизат в Тракия и нападат някои византийски селища стигайки до крепостта Виза.Най-неочаквано,без да претърпи поражение българският владетел взема решение да започнат преговори за мир с Византия.Тази промяна във външнополитическия курс най-вероятно се дължи на умората и изтощението от симеоновите войни, както и на  надвисналата над страната заплаха от унгарски и хърватски нападения.Освен това в политическия живот на България превес взема онази групировка сред аристокрацията,която поддържа политическата линия за установяване на мирни отношения с Византия.Империята с готовност приема българското предложение,защото то и дава възможност да насочи своите сили и внимание срещу арабите.След кратки преговори, водени от българска страна от монаха Калокир ,двете страни стигат до общо споразумение.В началото на октомври 927г. цар Петър пристига в Константинопол,където се подписва мирния договор.

Той е сключен за срок от 30 години и урежда граничните въпроси и размяната на пленници.България доброволно се отказва от завоюваните след 913г територии,а Византия се задължава да изплаща ежегоден данък  на българския владетел.Освен това византийците признават на Петър титлата ,,цар на българите”.Трябва да се отбележи ,че това не е титлата към ,която се стремял Симеон-цар на българи и ромеи,равностойна на василевс на ромеите.С официалното признаване на царското достойнство на Петър не се нарушава йерархията във владетелското семейство,сред което византийския император заема мястото на ,,духовен баща”.Въпреки това с този акт българската държава се поставя на първо място след Византия сред тогавашния християнски свят.Друга важна последица от провъзгласяването на България за царство е признаването на патриаршеския сан на българския духовен глава. Мирът е скрепен с династичен брак сключен между цар Петър и внучката на византийския император Роман Лакапин-Мария,която в чест на мира приема името Ирина.Това е първият случай,при който български владетел се сродява с византийския императорски двор.С него се нарушава византийската традиция според,която принцеси от императорското семейство не могат да встъпват в брак с ,,варварски владетели”.Това изключение придава още по-голяма законност и блясък на царската титла на Петър.

Вътрешнополитическа обстановка Договорът от 927 г.,с който се установяват дълготрайни мирни отношения с Византия предизвиква противоречиви оценки в българското общество.Спадането на военното напрежение,особено в условията на природните бедствия през 927г / ,,силен глад….придружен от скакалци “,които унищожават реколтата/ и заплахата от унгарски нападения е прието с одобрение от една голяма част от обикновеното население и аристокрацията.Политиката на мир и териториални отстъпки към Византия  е посрещната с недоволство болярската опозиция,която поддържала политиката на цар Симеон за непримиримост към империята.Външен израз на това недоволство става организираните срещу цар Петър заговори,начело с двамата му братя.През 928г.е първият опит за бунт организиран от третия Симеонов син-Иван.Той обаче бързо е разкрит,претендентът е хвърлен в затвора,а след това отведен в изгнание във Византия.Две години по-късно,през 930 г.първородният син на цар Симеон-Михаил вдига въстание и под негова власт минава областта на Долна Струма.То завършва с неуспех поради внезапната смърт на Михаил,а част от подкрепилите го бягат на византийска територия.

Отслабването на българското царство и изострянето на социалните противоречия довежда до появата на различни религиозни реформаторски учения и ереси.Тогава възникват отшелничеството и богомилството.Те както и бунтовете организирани от двамата Симеонови синове създават условия за дестабилизиране на вътрешнополитическия живот.

Отношения със сърби,печенеги и унгарци Цар Петър се сблъсква и със сериозни външнополитически проблеми.Възползвайки се от нестабилността вътре в България,през 931г.сърбите начело с княз Чеслав Клонимирович организират въстание  и отхвърлят българската политическа власт.

Обстановката на североизточната българска граница също е неспокойна.През 943г. страната е нападната от печенегите,които са съюзници на киевския княз Игор.До голяма степен това нашествие  се дължи на намесата на византийската дипломация.Успява да предотврати замисления от  киевския княз поход срещу Византия,но като обезщетение на неговите съюзници печенегите е позволено да нахлуят за плячка в българските земи ,въпреки съществуващия между България и Византия мир,както и проявената от българския владетел лоялност./Когато научава за подготвяния от княз Игор военен поход цар Петър предупреждава за това византийския император /.Откъслечни данни за това печенежко нашествие се съдържат в един старобългарския надпис,от който проличава,че  българската отбраната е добре подготвена и печенегите са отблъснати още в Северна Добруджа.Сведенията от надписа спомагат  да се преодолее възгледа за пасивната политика,която цар Петър водел.Те позволяват да се хвърли известна светлина върху отбранителните мерки,които българският владетел предприема за защита на северните граници срещу нашествията на маджари и печенеги.

През 30-те години от северозапад маджарите/унгарците/ започват своите набези в българските земи.Те ограбват населението без да срещнат сериозна съпротива от българска страна.Със сигурност се знае,че през934г.те организират опустошителен поход и стигат чак до Константинопол,като по пътя си оплячкосват и българските територии.През 943 и 948г има още два унгарски похода.Особено силни стават техните нашествия след 955г. Тогава германския император Отон I им нанася едно голямо поражение,след което те преустановяват действията си в Централна и Западна Европа и насочват ударите си към балканските територии.Според византийските извори те извършват две големи нападения в Тракия през 958 и 962г.Макар,че се намира в съюзнически отношения с България,Византия  не й оказва помощ срещу маджарите.При тази пасивност от византийска страна цар Петър се принуждава да активизира външната си политика,за да осигури защита на държавата.През 965г той се опитва да сключи съюз с Отон I насочен срещу маджарите ,но безуспешно.Тогава цар Петър сключва с тях договор,като им предоставя свободно да преминават през българска територия,при условие,че не вършат грабежи и опустошения.Това е един умел,но за съжаление закъснял дипломатически ход.Развитието на събитията постепенно довежда до изостряне на отношенията с империята.

Междувременно във Византия настъпват важни промени.През 963 г  след смъртта на Роман II за император е коронясан Никифор Фока.През същата година е подновен договора между България и Византия.Като заложници за мира в Константинопол са изпратени синовете на българския цар –Борис и Роман.

Нарушаване на мирните отношения с Византия Мирните отношения между двете държави се запазват до пролетта на 967г.Тогава българските пратеници отиват в Константинопол,за да получат годишния данък от империята,плащан според договора от 927г.Пристигането им съвпада с триумфа на византийския император Никифор Фока по случай победата му над арабите.той се отнася грубо с българските пратеници ,отказва да плати данъка и ги прогонва най-оскърбително.С тези си действия императорът фактически нарушава продължилият 40 години мир с България.След това той предприема военен поход в Тракия ,достига до пограничния вал Еркесия и след като превзема няколко крепости се завръща в Константинопол.Тези действия имат демонстративен характер.Войната с арабите не била приключила и затова Никифор Фока не желаел да се ангажира с военни действия на два фронта.Скоро след това императорът изпраща писмо да Петър с предложение за мир.То е отхвърлено от българския владетел,който разчитал на съюза си с маджарите.

Тогава империята пуска в ход старото изпитано средство на дипломацията и намира съюзник,който да улесни нейните действия срещу българите.С големи подаръци и много злато тя успява да убеди киевския княз Светослав да нападне България.Този дипломатически ход Византия предприема и с цел да отклони княз Светослав от владенията си на Кримския полуостров.

Походите на киевския княз Светослав В началото на лятото на 968 г. с 60 хилядна армия,съставена от руси и нормани,киевският княз започва първия си поход срещу България.Русите разбиват изпратената срещу тях 30 000-на българска войска и за кратко време превземат около 80 крепости,повечето от които в Отвъддунавска България.Стреснато от неочакваните руски успехи,както и от завоевателните планове на княз Светослав византийското правителство решава да изглади отношенията с България.След кратки преговори в Константинопол добрите отношения между двете страни са възстановени.В края на лятото княз Светослав е принуден да се оттегли,защото печенегите нападат и обсаждат столицата Киев.Предполага се,че те са действат като български съюзници или по внушение на Византия.Така опасността за българската държава  временно  е отстранена.

След като се справя с печенегите през 969 г.княз Светослав организира втори поход км българските земи.При това тежко за страната положение цар Петър получава апоплектичен удар,оттегля се в манастир и след около година умира /970 /.

Оценка за управлението на Петър  В историческата литература често пъти цар Петър е представян като слаб владетел,защото винаги е съпоставян със знаменития си баща.Това обаче е несправедлива оценка.Когато се оценява неговото управление трябва да се вземат предвид няколко неблагоприятни за българската държава фактора: усложнената международна обстановка и постоянната заплаха от страна на маджарите;издигането на Киевска Русия,чиито княз подобно на други владетели,чертае имперски планове и състоянието на Византия,която в този момент е преодоляла вътрешните неуредици и стабилизира политическото си състояние.Към това трябва да се прибави и наследството,което Петър получава от своя баща: голяма по територия държава,но изтощена от многобройните войни.Засиления процес на феодализация създава условия и предпоставки за вътрешнополитическа нестабилност.Обективната оценка за управлението на Петър изисква да се признае,че въпреки всички трудности ,той успява да запази целостта на българската държава при сравнително малки териториални загуби.Неговата външна политика,насочена към запазване на мира не може да бъде определена като пасивна,а по –скоро като реалистично съобразена с новата международна обстановка.