Joomla Software solutions Template

Payday loan

БЕРЛИНСКИ КОНГРЕС 1878

Успешният край на Руско-турската освободителна война 1877-1878 твърде много обезпокоил западните европейски държави от евентуалното засилване на руското влияние на Балканите. Отчитайки изключителната стратегическа важност на този район на Югоизточна Европа, те не одобрили подписания след войната между Русия и Османската империя Санстефански договор 1878 и настояли открито за неговото ревизиране. Изтощена от войната и в икономическо, и във военно отношение, Русия била принудена да приеме направеното от тях предложение за свикване на международен форум, който да преразгледа решенията на Санстефанския договор.От 1 юни до 1 юли се провежда Берлинския конгрес.  Приключва с подписване на Берлинския договор. Председател на конгреса е германския канцлер Ото фон Бисмарк.      Той се стреми  да наложи превъзходството на Германия в Европа. Първоначално насърчава Русия да започне Руско-турската война 1877–1878. Съдейства за унищожаването на Санстефанския мирен договор 1878 .

БЕРЛИНСКИ ДОГОВОР 1878

Договор, подписан на 1 юли в резултат на преговорите, водени на Берлинския конгрес. Под натиска на Великобритания и Австро-Унгария е ревизиран Санстефанският мирен договор; България е разпокъсана. Създава се васално на Османската империя Княжество България между Дунав и Стара планина, включително Софийския санджак, начело с княз и с Временно руско управление в България. Територията между Стара планина и Родопите образува автономна област Източна Румелия-поставена под пряката военна и политическа власт на султана. Останалите територии от Санстефанска България (Македония и част от Одринско) са върнати на Османската империя. Пирот и Враня са дадени на Сърбия, а Северна Добруджа - на Румъния. Босна и Херцеговина са предадени на Австро-Унгария. Румъния, Сърбия и Черна гора са признати за независими държави. Русия си възвръща придунавския участък на Бесарабия. Дунав остава международна река. Така възниква българският национален въпрос.

КОМИТЕТИ "ЕДИНСТВО"

Наименование на организациите, създадени в различни краища на Княжество България и Източна Румелия, за да ръководят всенародното движение на българския народ против несправедливите решения на Берлинския конгрес 1878. На 29 авг. 1878 в Търново Ст. Стамболов, Любен Каравелов, и др. основават комитет "Единство", който си поставя за цел да подпомага съпротивителното движение на българите от Македония и Одринска Тракия и да работи за обединяването на българските земи. Подобни комитети възникват в Русе, Габрово, Ловеч, София и много др. градове на Княжеството. Първият комитет в Източна Румелия е учреден в Пловдив. Скоро след него възникват комитети в повечето градове и села на Областта.

Под ръководството на „Единство” се намират гимнастическите дружества- доброволни въоръжени отреди, чиято цел е непосредствената подготовка на населението от Източна Румелия за въоръжена борба срещу опитите на Османската империя да възстанови своята власт. Подпомагани са от Временното руско управление в България. Благодарение на дейността на тези комитети Областта запазва своя български облик. Комитетите "Единство" участват в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание. Комитетите "Единство" в Южна България (Източна Румелия) подготвят населението за въоръжен отпор срещу изпращането на турски гарнизон в областта.

КРЕСНЕНСКО-РАЗЛОЖКО ВЪСТАНИЕ 1878–1879

Въоръжена съпротива на българското население от Македония против несправедливите решения на Берлинския договор 1878. След Берлинския конгрес българите от Македония изпращат до правителствата на Великите сили и Временното руско управление петиции, мемоари и молби, с които протестират срещу решението техните земи да останат в пределите на Османската империя. Наред с мирните протести продължават и четническите акции. Стихийните изяви на съпротива придобиват организиран характер с активното участие на църковните дейци и интелигенти като Натанаил Охридски и на комитетите "Единство". Започва подготовка за въстание. На 8 септ. в Рилския манастир се

провежда съвещание. На него присъстват Натанаил Охридски, Димитър Попгеоргиев и войводи от вътрешността на Македония. В изпълнение на взетото решение в пограничните с Турция райони се създава местно опълчение, което поема охраната на границата. На 5 окт. 1878 отряд от. 400 въстаници под ръководството на Стоян войвода атакува турския гарнизон и превзема Кресненските ханчета. Освободени са селата Влахи, Ощава, Ново село. Въстанието обхваща и местността Кършиака, надясно от р. Струма. Освен в Кресненското дефиле въстанически действия започват в Неврокопско, Демирхисарско, Сярско, Малешевско и пр. В началото на ноември въстанието обхваща и селата от Банско-Разложката котловина. Ожесточени сражения се водят при освобождаване на Банско и Разлог. В резултат на успешните въстанически действия в Кресненско и Разложко са освободени 43 села. Въпреки проявения героизъм турците преминават в настъпление. Опожарена е  Кресна. Същата участ постига още 12 села от Кресненското дефиле. Към края  на ноември е разгромено въстанието и в Разложко. По десния бряг на р. Струма въстаническите действия продължават до февруари 1879. В този критичен момент търновският комитет "Единство", който започва да играе ролята на централен в Княжеството, изпраща в Македония Ст. Стамболов. Той заедно с Никола Обретенов настоява да се използва опитът от Априлското въстание 1876 и апостоли да подготвят населението за бъдещите въстанически действия. Натанаил Охридски обаче остава привърженик на четническата тактика. Свиква четоводците, действащи в района на Източна Македония, и е образувано ново военно управление начело с М. Хубмайер. Натанаил Охридски и Ст. Стамболов насочват усилията си към изграждане на Централен комитет, организиране на разпръснатите чети и подготовка за нови действия през пролетта на 1879. През април една сравнително голяма чета преминава турската граница с цел да даде сигнал за въстание ок. Битоля. Въстаниците остават изолирани и не могат да спрат настъплението на турските войски. На 25 май 1879 Натанаил Охридски разпуска четите.

Българска нация- общността на всички българи на Балканския полуостров.Вкрая на 19 и началото на 20-ти век тя обхваща Добруджа, Мизия, Тракия и Македония.

Петиция- писмена, колективна молба, отправена към висша власт.