Joomla Software solutions Template

Payday loan

Великите географски открития имат много важни последици за стопанството на Европа. Търговските пътища и центърът на икономиката й се преместват от Средиземноморието в Атлантика. На преден план излизат земите в северозападната част на континента по долините на реките Рейн, Маас и Шелда между Арденските планини и Северно море. Те са известни като Нидерландия (Ниска земя), но са наричани често (не съвсем правилно) и Холандия — по името на най-голямата от 17-те провинции. В началото на XVI в. те влизат в състава на владенията на испанските крале, чиято власт тогава се простира върху огромни територии в Стария и в Новия свят. Голяма част от богатствата, извлечени от испанските колонии, в крайна сметка попадат в ръцете на нидерландските търговци и манифактуристи и това също допринася за

Стопанския възход на Нидерландия. Там процъфтява високопродуктивно селско стопанство, което е тясно свързано с градовете — зърнени храни, технически култури, зеленчуци, цветя, млечно и месно животновъдство. Нидерландците успяват да отвоюват чрез диги и дренажи значителни територии от морето. Затова и съвременниците казват, че „Нидерландия е създала сама себе си\". Тя е и „страна на градовете\" — в нейните над двеста града се развиват занаятите, търговията, банковото дело, манифактурите. Последните са известни из цяла Европа със своите сукнени (вълнени) и ленени платове и метални изделия. Богат е и уловът на херинга в крайбрежните води на Северно море. От холандските корабостроителници излизат хубави кораби, а в ръцете на корабопритежателите и търговците е повече от половината от тогавашната европейска търговия. Постъпленията от данъците на нидерландските провинции в хазната на испанските крале надвишават доходите им от сребърните рудници в Америка. Средствата от тях се използват, за да плащат на знаменитата испанска пехота — ударната сила във войните за установяване на господство в Европа.

Селяните в Нидерландия се освобождават от крепостна зависимост още през XIII в. Градовете и провинциите се ползват със самоуправление, а съсловията — духовенство, рицари и граждани (бюргери), са представени в щатите — представителни събрания. От средата на XVI в. в нидерландските провинции започва да се разпространява протестантството, макар че в тях все още преобладават католиците. Испанският крал Филип II (управлява от 1556 до 1598 г.) има грандиозната амбиция да създаде световна католическа монархия. Той не може да търпи съпротивата срещу неговата централизаторска политика и проповядването на протестантската „ерес\" в най-богатите си провинции. Филип II изпраща гарнизони в нидерландските градове, издава жестоки закони срещу еретиците и използва срещу тях добилата зловеща слава инквизиция. Когато 200 нидерландски благородници се обръщат с петиция към кралския наместник за по-умерена политика, той ги нарича презрително гьози („просяци\" на холандски). Вдигналите се срещу неговата власт нидерландци обаче с гордост приемат това название. С въстанието на протестантите иконоборци, които разрушават католическите храмове в най-големите градове — Антверпен. Гент, Амстердам, през 1566 г. започва открита

Борба срещу деспотизма на испанския крал. Филип II изпраща срещу въстаниците армия, командвана от Фернандо Алварес де Толедо херцог Алба. Твърде скоро той си спечелва прозвището „кървавия херцог\". За няколко години над 18 хил. нидерландци са осъдени на смърт, а около 100 хил. са принудени да напуснат страната. Войските на херцог Алба разбиват зле въоръжените въстанически отреди, командвани от принц Вилем Орански, които се изтеглят в Германия. Но въпреки потушаването на бунта, ограничаването на търговията на нидерландците, конфискациите и огромните данъци, развитието на събитията показва, че не може да се държи в покорство един народ само чрез груба сила. Въстаниците гьози започват партизанска война по море и по суша, превземат важни пристанища в северна провинция Холандия и ограничават контрола на испанските власти над съседните области. Голяма част от протестантите се заселват в Холандия и това допринася за разделянето на провинциите на северни протестантски (днешна Холандия) и южни католически (днешна Белгия).

Херцог Алба. като вижда безплодността на жестокостите, напуска страната. Новият кралски наместник — Пармският херцог, успява чрез отстъпки да спечели на страната на испанците южните провинции, в които преобладава католическото население. Северните провинции се обединяват чрез Утрехтския съюз и през 1581 г. обявяват своята независимост от испанската корона под названието Обединени провинции. Принц Вилем Орански, избран за щатхолдер (върховен управител). е убит от католик фанатик, но борбата срещу опитите за възстановяване на испанското господство продължава. Подкрепата на протестантска Англия и особено разгромът на испанската „Велика армада\" в Ламанша от по-леките и маневрени английски кораби през 1588 г. изиграват важна роля за извоюването на независимостта на новата държава Обединените провинции (Северна Нидерландия). Те получават окончателно международно признание по силата на Вестфалския мир (1648), с който завършва опустошителната Тридесетгодишна война, макар че са фактически независими повече от половин век. Освобождаването от деспотизма на испанските крале отприщва самостоятелността и предприемчивостта на нидерландците и страната се превръща във

Водеща европейска сила. Запазват се традициите на самоуправление на провинциите. Генералните щати имат ограничени права и единството на републиката се осъществява в лицето на щатхолдера (той се избира

неизменно от дома на Оранските князе). За сравнително кратко време най-големият град — Амстердам, се превръща в център на европейската търговия. Обединените провинции са първата морска сила и към средата на XVII в. на тях принадлежат 2/3 от тонажа на търговските кораби. Стопанският живот на хо¬ландците става пример за останалите европейци. Основаната през 1602 г. холандска Източноиндийска компания е едно от първите големи акционерни дружества и играе важна роля в последвалата колониална експанзия. Холандците първи въвеждат някои видове застраховки, а операциите на Амстердамската банка превръщат града във финансова столица на Европа.

Наред с традиционните отрасли на стопанството — текстил, корабостроене, се развиват нови, специализирани, в които страната има първенство — печатарство, шлифоване на диаманти, дестилиране на джин. Увеличава се площта на пресушените земи — полдери. Въвежда се сеитбооборотът и нови култури, като картофите, са пренесени от Америка. Огромна част от произвежданите сирена се изнасят. Нидерландската република е първата европейска страна, в която се установява широка религиозна търпи¬мост. Това привлича много хора, преследвани заради верски убеждения, и съдейства за разцвета на науките, изкуствата и висшето образование. Големият учен Християн Хюйгенс (1629—1695) допринася за развитието на математиката и физиката. Антони ван Льовенхук (1632—1723) със саморъчно направен микроскоп открива и описва кръвните телца и микроорганизмите. Голям принос за развитието на новата философия има Барух Спиноза (1632—1677). В Холандия живее двадесет години и публикува най-важните си трудове френският философ Рене Декарт. В областта на портретната, жанровата и пейзажната живопис шедьоври създават великите живописци Рембранд ван Рийн, Ян Вермеер ван Делфт, Франс Хале, Якоб ван Рьойсдал.