Joomla Software solutions Template

Payday loan

Края на Съветския съюз през погледа на немската  историография         1988-1991

Въпросът, който ще бъде разгледан в настоящия реферат е събитие от преди 2 десетилетия, което поражда много и противоречиви твърдения сред историците. Причината за това се дължи на 2 основни факта: 1.- не е изминало достатъчно дълго време, за да могат събитията да бъдат оценени максимално безпристрастно и 2.- факта, че разпадането на най- големия социалистически блок и предшестващата го смяна на управляващите в Русия променя съдбата не само на Европа, но и на света.

В историографията Съвестския съюз често е определян като многонационална държава. Както в повечето събития от историята на Русия и Съветския съюз, тази революционна смяна на властта и управляващите идва не е от периферията, а от самия център. През 1985 год. за Генерален секретар е избран Михаил Горбачов. Опорните точки на неговата линия на политическо поведение са 2 думи- „гласност” и „перестройка”, които отекват в световната история и до днес. С тези 2 термина той ще се опита да проведе реформа в икономическата и политическата система на Съветския съюз. Само 6 години по- късно ще стане ясно, че той инициира не промяната в политиката на Съветския съюз, а неговото разпадане. Ще бъде установен и още един съществен факт от руската история- както и през 1917/ 18 год. за краха на стария ред съществена заслуга ще имат от една страна не руските нации и изграждането на нови структури. Политиката на Горбачов пък ще бъде определяна като политика с нови средства и методи, но запазваща старите цели и структури на властта.

За да бъде приета новата политическа линия на поведение Горбачов се опитва първо да промени партията, за да може да приобщи функционерите и да се опре на тяхната власт. Вътрешнополитическия конфликт от пролетта на 1990 год. и отмяната на т.6 от конституцията, която гарантира монопола на комунистическата партия, многобройните уволнения и разправата с множество комитети доказват едноличната власт.

За да легитимира своята политика, Горбачов се опира на стария изборен принцип, като изборът не е свободен, а контролиран. През Април и Май 1989 год. се избира Конгрес на народните представители. При определянето на кандидатите за избор се стига до противопоставянето на работниците от различните професионални комитети и тяхно разделяне на 2 блока-тези, които подкрепят политиката на Горбачов, получили наименованието „ реформатори” и техните противници- „ консервативните”. Типично за политиката на Горбачов е, че по този начин са били избрани само 1500 делегати, които биха могли да представляват волята на народа, а другите членове са привлечени към различни организации, като не са легитимирани чрез избор. По време на конгреса е прокаран принцип на не директна отговорност за решенията на конгреса.

На 25.05.1989 год. Горбачов достига връхната точка на своята политическа власт, когато е избран с 2123 гласа на участниците в конгреса за първи президент на Съветския съюз.

На фона на тези събития, свободата на медиите и влошеното икономическо състояние въвлича „масите” в съветската политика. През лятото на 1989 год. зачестяват докладите за стачки, спонтанни демонстрации, а традиционното честване на Октомврийската революция на 07.11 се превръща в антидемонстрация. По този начин одобрението на народа под формата на избор на определени личности се превръща в нов политически фактор. От друга страна повече от обикновен изборен успех е избирането на Борис Елцин с повече от 90 % на конгреса. На този конгрес се откриват и различните фронтове сред самите участници в конгреса- на „реформаторите”, начело с Елцин, на „умерените реформатори”, определили за свой водач Горбачов и на „консерваторите”, начело с Лигачев.

Въпреки всички положителни идеи, носеща идеята за „перестройка” и всички малки победи, същностния проблем е катастрофалното икономическо състояние на страната. Старата система за планово стопанство не съществува, стойността на рублата пада, инфлацията расте, през Октомври се разраства и стачката на миньорите- основен източник на енергия за страната, добрата реколта не може да бъде прибрана поради организационни неуредици, незаконната търговия и организираната престъпност заемат водеща роля в държавата. Не правителството, начело с Николай Ружков трябва да понесе само цялата отговорност, а човекът, искал да реформира цялата стара система. На 16. 11. 1990 год. Горбачов произнася реч, в която акцентира на факта, че тежкото положение и преструктурирането на Съюза изискват повече власт, но зенитът му вече е преминал. На 20.12 Едуард Шевърнадзе произнася реч пред конгреса като предупреждава за заплахата от диктатура и обявява оттеглянето си от поста външен министър.

Като водач на либералния блок на руския върховен съвет, който всъщност представлява 1/3 от представителите на 29.05.1990 год., Елцин е избран с 535 гласа от общо 1068 за председател и същевременно за президент на най- голямата държава членка на Съветския съюз. Този факт не е само премерване на силите между Съюза и най- значимата в него република, а директно противопоставяне на двамата президенти. На 12.07 Елцин напуска партията , последван от Попов и Собчак- един ден по-късно.

От своя страна Горбачов допринася за либерализирането на комунистическата партия повече от всеки друг неин водач, отказва се от монопола на властта на партията, дава свобода на гражданите, поставя на партията важната задача да обедини военно- индустриалния комплекс на икономиката, като работи и заедно с армията, за да бъдат прекратени гражданските войни.

Като следствие от тези и други фактори е взето решение за провеждане на референдум относно разпадането на Съветския съюз. По всякакъв начин Горбачов се опитва да го прекрати, но не получава необходимия вот. В този вот не участват държавите Армения, Грузия и Молдова. От друга страна Елцин би могъл да разчита на голям успех, спечелвайки  на своя страна мнозинството чрез плана си за директни избори. Първите свободни избори за президент на Руската федерация са проведени на 13.06 и са спечелени с впечатляваща победа на Елцин. Неговото встъпване във властта бива оприличено на коронясване на монарх, поради подкрепата, която нови президент търси от патриарха на Източноправославната църква.

Запазването на Съветския съюз е несигурно. С този факт били наясно както Горбачов, така и Елцин.Под натиска на  постоянно нарастващите изисквания на отделните държави Москва е принудена на 20.08 да подпише съюзен договор с между 10 и 15 държави, а Горбачов е изпратен в Крим.

2 дни по- рано- на 18.08 Горбачов разбира от представител на армията и тайните служби, че функциите му са отнети, а заради несъгласието му с това решение е поставен по домашен арест. Предвиждания преврат на консервативните сили е извършен, а според конституцията, новият президент е бившият министър-председател Генадий Жанаев.

В отговор на тези събития жителите на Москва се събират около сградата на Парламента и са оглавени от Борис Елцин. Той обявява преврата за нелегален и забранява да се работи с превратаджиите, поема контрола и властта над територията на Руската федерация, не без подкрепата на Патриарха, който също осъжда преврата. На 21.08 превратът е прекратен, а външният министър Пуго, маршал Ахромеев и други водещи личности се самоубиват. На 22.08. Горбачов се завръща в Москва, за да разбере, че политиката и положението в Русия са тотално променени и на 24.08. отстъпва от поста председател на комунистическата партия.

Едноличен и неоспорим победител е Борис Елцин. В своята политика той провежда чрез одобрението на народа, осъждане на комунистите и радикални промени в икономиката. Елцин забранява комунистическата партия, върнато е старото име на Ленинград- Санкт Петербург и по този начин се слага край на 70- годишното властване на Партията в името на един абстрактен идеал на равенството между хората и употребявал насилието и терора като средство на управление. В резултат „Съветския съюз” остава просто термин, „номенклатурата” като такава не съществува и е отнето управлението от партийните функционери.

Изградени са нови управленски институции- държавен съвет, министерски съвет, съвет на федерацията и съвет по сигурността. В тези комитети са назначени хора, условно разделени на 3 групи, като свързващото звено между тях е фактът, че те са негови доверени и лично задължени му лица. Условно трите групи хора са разделни в 3 категории: 1. от родния му край- Свредловск, 2. реформатори, работили в старите институции, чиито интерес е прагматичното управление и сигурността на военно- икономическия комплекс и 3. защитници на демократичните реформи.

Определящо за това упражняване на властта е фактът, че власт почива на политическия мандат на президента, който от своя страна е ограничен от избора на демократични контролни органи.

За разпадането на Съветския съюз съществена роля изиграват не само вътрешнополитическите проблеми на страната. През 1988 год. на преден план на политическата сцена излизат дълго  ескалирали национални проблеми.

Началото на една поредица от национални движения поставят арменците. До момента те принадлежат към Република Азербайджан, но повлияни от Америка настояват за автономия на областите, населени с арменско население- Нагориж и Карабах. Азербайджан реагира силно и гражданската война от 1905 и 1917/ 18 год. се повтаря: принудителни изселвания, икономически блокади, погроми на арменци, кървава намеса на въоръжените сили в Баку, партизанска войска.

До радикализиране на националните движения през Април 1989 год. се стига поради разгрома на демонстрацията в Тифлис от военните. Грузинците протестирали срещу неоправданите според тях искания на не грузинските малцинства в Републиката- хора от Осетия и Абхазия.

Продължаването на движенията за независимост поемат през 1988 год. прибалтийските държави- Естония, Латвия и Литва. Техните народни фронтове, които се откроявали чрез изпреварили времето си демократични идеи, изисквали икономическа и езиково- културна автономия и стремеж за откъсване от руснаците. През есента на 1989 год. Естония е първата държава, която се обявява на суверенна. Реакцията на Горбачов срещу Литва води до спирането на доставките на нефт и газ. На 11.03.1990 год. върховния съвет на Литва обявява независимостта на страната. Радикализирането на движението в Румънската и Молдовската Републики   се позовали на анексията от 1940 год. и се върнали към романския език, с латинско писмо, като по този начин се противопоставят на руските, украинските и гагаузките малцинства.

В Украйна било необходимо по- дълго време, за да се мобилизира обществото и да се подеме движението за национална независимост. Първоначално остро реагирали хората от Западна Украйна, които от 1939 год. принадлежали на Съветския съюз, причислили се към гръцко- католическата църква, която скоро била призната. В Беларус относително широкото разпростиране на движението за национална независимост още от 1988 год., било изненадващо. Там хората все били под въздействието на наскоро разкрития масов гроб на сталинската тайна полиция. През 1989 год. пък се стига до кръвопролитни конфликти между узбеки и киргистанци.

На 17.09. 1991 год. балтийските държави били признати от Обединените нации. В отговор на 08.12 лидерите на трите славянски републики- Република Русия, Беларус и Украйна основават „Общество на независимите държави” и обявяват Съветския съюз за несъществуващ. 11 от 12-те държави членки на СССР, с изключение на Грузия, подписват на 21.12.1991 год. подписват договора от Алма Ата, за запазване на отношения в бъдеще, за да регулират и решават икономически, политически и социални проблеми като равни.

Идеологическият вакуум, възникнал след падането на комунизма се изпълва с национално съдържание- ролята на националните независими държави.

„Перестройката” повлиява не промяната, а разпадането на бюрократичната система на Съветския съюз, даде свобода, подсили самочувствието на народа, който вече не искаше дори и променена комунистическа партия. Според немската историография, благодарение на политиката си, Горбачов си спечелва уважението на западните политици и омразата на руския народ. Името му се свързва с преодоляването на разделението на Европа, а края на Съветския съюз слага край на един грешен път от руската история.