Joomla Software solutions Template

Payday loan

І УВОД

Уводът в структурата на курсовата ми работа включва кратко изложение на отговора на въпроса: Защо съм избрал този историк за тема на своята курсова работа?

Ще се опитам да дам кратък и стегнат отговор в рамките на тази страница.

Първо значително и значимо в Бицилли – неговият произход – потомък на преселници от Албания с италиански произход.

Второ – като косвено следствие от първото – живота на Бицилли е белязан от непрекъсната смяна на местоживеенето – емигрант. За да се установи най-накрая в София.

Трето – невероятен ерудит – историк, литературен историк, културолог, публицист и лингвист.

Четвърто – този човек е напълно забравен у нас, въпреки, че двадесет и пет години е бил професор в Софийския университет (от 1924-1949).

Накрая бих искал да приведа думите на проф. Христо Гандев – ученика на П. М. Бицилли:

“Но не мога да скрия, че най-силно влияние върху мен през този период от живота ми (в Софийския университет) пък и по-късно, когато вече сам преподавах в Университета, упражняваше проф. Бицилли, специалист по Нова обща история. Той направо ме смайваше с огромната си ерудиция по всякакви исторически въпроси, която се отразяваше ярко в лекциите му, винаги изнасяни без да има пред себе си ръкопис, на прост, но точен, ясен и колоритен език. Самите му курсове бяха върху много интересна тематика. И като личност проф. Бицилли действаше силно – със своята непосредственост, прямота и неповторима деликатност в отношенията си с другите.”

Настоящата курсова работа е опит да си припомнин човека и историка Петър Михайлович Бицилли.

1. Исторически извори.

За съжаление от четиридесетте години до 1985г. У нас не е издадено нито едно негово съчинение, нито едно не е цитирано, а почтените публикации за него се изчерпват с некролога му, написан от неговия ученик проф. Хр. Гандев – сп. Исторически преглед, кн. 5, 1953г.; възпоменателната статия на същия по повод 100 години от родението му в сп. Векове, кн.2, 1980г. и статията на Здравко Недков – “Бахтин и неговата българска история” във в-к “Литературен фронт” от 7 юни 1979г.

Повечето му книги са пряко свързани с неговото преподаване. Написва два университетски учебника, “Увод в изучаването на Новата и Най-нова история” (София, 1927г.) и “Основни насоки в историческото развитие на Европа от началото на християнската ера до наше време” (София, 1940г.). Освен тях написва “История на Русия от началото на 19в. До втората революция 1917година” (София, 1947г.), “Кратка история на руската литература. Част ІІ: от Пушкин до наше време” (София, 1934г.), съставя двутомна “Христоматия по история на руската литература” (София, 1931г., Париж, 1932г.), написва няколко монографии и студии и множество статии по история на културата, по литературознание и езикознание.

Остават непубликувани: “Начала на руската обществена мисъл” (1946г. на руски език); “История на развитието на социалистическите идеи в Европа” (1947-8г., на български език); “Етюд за творчеството на Достоевски” (1947-9г., на френски език); “Литературно-критически разбор на преводите на Пушкин на български език” (1950-51г., на български език); Бележки върху лексическите и гематическите съвпадения и заимствания у руските автори – класици (1952-3г., на руски език).

За изгубени могат да се смятат един обемист труд върху театъра на Европейкия Ренесанс (на френски език, изчезнал по време на последната война, където е бил изпратен за публикуване, става въпрос за Втората Световна война); Първите четири от докладите, които Бицилли чете на конгресите на руските учени в емиграция: на ІІІ конгрес (Прага, 28 септември – 2 октомври 1924г.):

Култура и цивилизация. Основи за построяването на синтеза на историците на западноевропейската култура. 2. Проблемът за Възраждането в съвременната историческа наука. 3. Гностицисмът и началото на християнството; на ІV конгрес (Белград, 16-23 септември 1928г.) – Л. Н. Толстой, “Война и мир” и руския народен епос; Понятието за общество и обща воля у Ж. Ж. Русо; на V конгрес (София, 14-21 септември 1930г.) – Език и народност. Към въпроса за образуването на руския литературен език.

През 1925г. в Прага излиза неговият труд “Очерки теории исторической науки” на руски език.

Издателство наука и изкуство издаде труда на П.М.Бациллли на български език (1994г.), за който ще стане дума след малко.

1. Автори за него.

Авторите, писали за П.М.Бицилли не са много. Както вече споменах, един от тях е неговият ученик проф. Хр. Гандев (сп. “Исторически преглед”, кн.5, 19553г., сп. Векове, кн.2, 1980г.).

Тук трябва да спомена статията на проф. Мария Велева в сп. Минало, бр.1, 1995г.

Предговорът към книгата “Евпорейската култура на Ренесансът”, написан от Димитър Дочев; неговият друг ученик – Иван Дучев. Спомени в сп. Литературна мисъл, 1981г., кн.2.

За жалост “Библиография трудов професора Петра Михайловича Бицилли, с материалами для его биографии” София1 1954г. не е публикувана.

Тъй като повече от четвърт век след смъртта на П.М.Бицилли, никой не прояви интерес към неговия архив, А.П.Месуерский след неколкократни молби го предава на Института за руска литература (Пушкински Дом). Сега той се съхранява там като отделен фонд “П.М.Бицилли” под регистрационен № 804.

ІІ Изложение

1. Биографични данни.

Биографичните сведения за него не са много.

Роден е на 13 септември 1879г. в Одеса. Потомък е на изселници от Албания от италиански произход. Един от тях, като участник във войната от 1812г., получава правото на потомствено дворянство. Баща му е бил секретар на Одеското градско кредитно дружество, майка му, родена в Штайнгард, е от еврейски произход.

Завършва Втора класическа одеска гимназия и през 1905г. – историческото отделение на историко-филологическия факултет на Одеския (Новоросийски) университет. През 1904г. временно е изключен от университета за участие в студентски политически вълнения. След завършването му е оставен като професорски стипендиант за подготовка за професура към катедрата по всеобща история. През 1910г. полага магистърски изпит и е избран за приват доцент към същата катедра.

Специализира няколко години във Франция и Италия. Плод на заниманията му в библиотеките в Париж и Флоренция е магистърската му дисертация “Салимбене. Очерук по италианската култура през ХІІІ век”. Защитава я през 1917г. в Петербургския университет и получава степента магистър по всеобща история. Същата година е избран за редовен доцент, след няколко месеца за извънреден професор в Одеския университет. През 1918г. е поканен за редовен професор от Саратовския университет, но поради гражданската война и прекъснатите съобщения остава в Одеса. Междувременно, от 1911г. чете курсове и води практически занятия по почти всички отдели на всеобщата история в Одеските Висши Шенаси курсове, а от 1918г. и в Одеския Политехнически институт. Същата година в Одеса е публикуван един от курсовете му под заглавие “Падането на Римската империя”. Следващата година излизат неговите “Елементи на средновековната култура”, една новаторска книга, изследваща начина, по който през Средновековието е бил “виждан” и така да се каже, усещан светът. Емигрира през февруари 1920г. и през Солун стига до Югославия. От 1920г. до 1924г. е доцент в Скопския университет, когато по предложение на проф. Златарски е избран за редовен професор в София. В началото на 1924г. той (П.М.Бицалли) става професор по Нова обща история в Софийския университет до пенсионирането си през 1949г. П.М. Бицилли умира на 25.VІІІ.1953г. и е погребан в Централните Софийски горбища.

В България той живее и твори почти 30 пълни години като почитан, уважаван и любим преподавател и учител на младите.

1. Във втората част на моето изложение ще спра вниманието на читателя върху обзор на една от книгите на П.М. Бацилли – вече споменатата по-горе – “Очерки теории исторической науки”, излязла на български език през 1994г.

Петър Михайлович Пицилли издава “Очерки теории исторической науки” през 1925г. в Прага на руски език в руското емигрантско издателство “Плама”. Не е известно какъв тираж е била издадена книгата, но едва ли той е голям. Трудно е да се направи равносметка доколко тя е била разпространена, доколко е била включена в световния научен оборот. В България тази книга може да се намери в някои от централните библиотеки: Университетска, Народна, Академична (на БАН) и няколко частни: със сигурност в библиотеките на неговите ученици професорите Хр. Гандев и Ив. Дукчев. “Очерки теории исторической науки” заема особено място в творчеството на своя автор и е едно от най-интересните явления в развитието на европейската историческа мисъл между двете световни войни.

Когато пише “Очерки теории исторической науки”, П. Бицилли е навършил четвъртото си десетилетие, а зад гърба си има вече няколко солидни монографии, други по-малки по обем научни изследвания, почти десетгодишен преподавателски стаж като доцент, после професор в Одеса, Сокпие и накрая в София.

Нека се върнем за малко към първите емигрантски години на Бицилли, най-тежки за него и битово, и по отношение на условията за научна работа, за да се опитаме да съобразим, поради липса на фактически данни, възможно ли е той да е написал своите “Очерки теории исторической науки” точно в тези години. През 1920г. под напора на събитията Бицилли решава да напусне Русия и с цялото си семейство – съпруга и две дъщери, едната от които бебе – с последния английски параход от Одеса поема към емигрантския си живот, който за него, както и за мнозина други емигранти, трае цял живот.

Предположението, че Бицилли е замислил и работил над своите “Очерки теории исторической науки”, може да намери основание в баналната академична традиция, че след защита на магистърска дисертация е трябвало да защити и докторска дисертация. Бицилли публикува своята магистърска дисертация през 1916г. (защитава я през 1917г.), така че до 1920г. той е разполагал с няколко години, през които, като се има предвид неговия темп на работа, наистина е могъл да приготви голяма част от теста на “Очерки теории исторической науки”. Но така или иначе, Бицилли е работил върху книгата си в Скопие. За това съдим от едно случайно вмъкнало се в текста й обяснение с относително личен характер: “Когато приготвях тази книга за печат, аз правех грешка при изписването на думата “все”, като я заменях със “све” –сръбския вариант на това местоимение. И вам се пита: дали това е било резултат от факта, че тогава е изучавал “усилено сръбски език”? А това е времето на живота му в Скопие (“Очерки теории исторической науки”, 1925г., с.228).

Главните характеристики на книгата се съдържат в самата нея и нейното хронологично и тематично присъствие в творчеството на учения.

Хронолични параметри:

А( в творчеството на самия Бицилли “Очерки теории исторической науки” се появяват след редица конкретно исторически изследоватлески и обзорни трудове из областта на античната римска история, Късното средновековие и Ранното европеско възраждане. След като завършва висшето си образование, Бицилли е приет за подготовка за професорско звание към Катедрата по всеобща история към Новоросийския (Одески) университет, което е предполагало специализация, написана в най-широк хронолгичен и пространствен обхват на исорията извън  руската история, т.е. антична, средновековна, нова европейска и световна история. За целта Бицилли овладява основните европейски езици – френски, немски, италиански, класически езици, специализира чрез командировки в Италия и Франция. И накрая, за тема на своята дисертация той избира една средновековна хроника – на монаха Салимбене, за да я подложи на специфичен исторически анализ, за да разкрие формите, начините и същността на проявата на новия възрожденски светски мироглед въпреки елементите на преплитания на средновековното и възрожденското в хрониките не на един изтъкнат гениален литератор, писател поет, а на един среден, недостатъчно образован за представите на своето време монах. В нея Бицилли излага своите разсъждения относно какво е истинска история:

“Безразличното регистриране на събитията не е история. Историята не може да съществува без чувствен избор на материала и неговото свързване с помощта на творческата дейност на разума. Но как това би било възможно без “предварителна теория”? Всяка теория е предварителна и нейната цена се рзакпивя само post factum. Критерий за това е възможността или невъзможността да се включат в нейните рамки наблюдаемите факти. От  от тази гледна точка може да  се говори не за верни и неверни, а за плодотворни безплодни теории”. В този цитат ясно личи отношението на Бицилли към теорията като нещо абсолютно нужно и задължително в работата на историка, без обаче да бъде превръщана в догма със съзнането, че тя предпоставя, води изследването на историка, но тя служи и е валидна само, ако не пречи на наблюденамите факти, които на свой ред могат да коригират или даже да отхвърлят една теория. Бицилли не променя този си възглед за теорията в книгата си “Очерки теории исторической науки”. Тъй разширява и обосновава проблема за съчинението, теория-история, като стига до най-големите тънкости в разкриването на специфичната ситорическа психология. Тази вътрешна необходимост на Бицилли да се занимава с проблемите на теорията на историята непосредствено преди и по време на Първата световна война намира богата почва в интелектуалния и духовития климат в Европа след войната. Самата война не е непосредствена причина за кризата в историческата наука. Проявите на тази криза започват много по-рано, те са усложнени от много условия и фактори, но войната изостря процесите. Особено силно се изразяват съмнения в способността на историята да бъде наука. Тези съмнения в историческата наука, отричането й пораждат много нови или подновени опити за търсене на изход, на нови теории, нови обяснения, нови пътища. Интересът към философско-теоретичните проблеми на историята силно се повишава с такива проблеми сообено активно се заемат историци професионалисти: в Англия – РДж. Колингууд, археолог; във Франция – Л. Фебер, културолог и М. Блок “медиевист, създателите и издателите на сп. “анали”; в Италия – Б.Кроче, медиевист и историк на Италианското  възраждане; в Германия – Е.Трелч Прьолч),