Joomla Software solutions Template

Payday loan

БЪЛГАРИЯ МЕЖДУ ДВА ПРЕВРАТА
9 ЮНИ 1923 - 19 МАЙ 1934 Г .

През нощта срещу 9 юни 1923 г. в дома на ген. Иван Русев заговорниците съставят листата на новия кабинет: министър-председател и управляващ министерствата на войната и външните работи Ал. Цанков , министър на правосъдието Боян Смилов , министър на железниците Димо Казасов , министър на обществените сгради и благоустройството Янко Стоенчев , министър на земеделието и управляващ министерството на просветата Янаки Моллов , министър на финансите П. Тодоров , министър на търговията и промишлеността Цвятко Бобошевски . На 11 юни кабинетът е окончателно конструиран. Председателят на Военния съюз , който е с най-голям принос за извършването на преврата - полк. Вълков става военен министър, а полк. Хр. Калфов - министър на външните работи. Ал. Цанков освен премиерския пост поема и Министерството на просветата . Целта на Цанков е да се придаде на кабинета репрезентативен характер. На бившия Конституционен блок са предоставени 3 министерства, на социалдемократите 1 , на социаллибералите също 1 . Най-важните министерства обаче са в ръцете на Народния сговор и Военния съюз .

ПолитиЧески борби. Според Ал. Цанков довоенната система на либерализма в икономиката и традиционната буржоазна демокрация в политическия живот нямат бъдеще. Те трябва да се заменят от нов ред, при който държавата да играе ролята на "контрольор и ръководител" на стопанския живот, а многото партии да се заменят от една монолитна, авторитетна и силна партия, която да осъществява държавното ръководство.

На 10 август 1923 г. под натиска на Военния съюз Демократическата , Радикалната , Обединената народнопрогресивна либерална партия полагат основите на Демократически сговор , последната голяма буржоазна партия в междувоенния период. Извън новата формация остават националлибералите и социалдемократите. През ноември 1923 г. Демократическият сговор участва съвместно със Социалдемократическата партия в проведените парламентарни избори. Сговорът спечелва 171 мандата, социалдемократите - 29 , а опозиционните сили - БЗНС - 30 , БКП - 8 и националлибералите, които след излизането на Смилов от кабинета минават в опозиционния лагер - 8 . През февруари 1924 г. в оставка минава и Димо Казасов и режимът на Цанков добива чисто сговористки характер. Същата година Демократическият сговор е напуснат от радикалите начело със Ст. Костурков . В него от Демократическата партия остава само групата на А. Ляпчев , а от Радикалната - на П. Тодоров .

След поемането на властта Цанковото правителство насочва ударите си срещу БЗНС и дейците на Съветската червенокръстка мисия в България , смятани за болшевишки агенти. Министърът на вътрешните работи издава специална инструкция българските комунисти да не бъдат преследвани. Срещу тях да се действа само в случай, че се намесят на страната на съветските агенти. През юни 1923 г. правителството на Цанков потушава с жестокост вдигналите се на въстание в защита на БЗНС селски маси в Пазарджишко , Плевенско , Шуменско , Търновско и др. Стамболийски е зверски убит. През юли вследствие на репресиите, на които е подложена, Съветската мисия се изтегля от България .

Със заминаването и Коминтернът усилва натиска си върху БКП (т. с.) да изостави заетата на 9 юни позиция на неутралитет. По това време Москва е подробно информирана от германските комунисти за подготвяната революция в Германия . За улесняване на успеха и се отрежда важна роля на революционните движения на Балканите . В началото на август 1923 г. БКП възприема курс за вдигане на въстание. Правителството смазва с небивала жестокост избухналото през септември главно в Северозападна България с център Фердинанд (Монтана ) въстание. През януари 1924 г. Парламентът приема Закон за защита на държавата . С него БКП и нейните поделения БКМС , ОРСС , кооперация "Освобождение " са разтурени.

Напрежението в страната не намалява. През май 1924 г. на Витошката конференция нелегалното ръководство на БКП взима решение за подготовка на ново въоръжено въстание. Гаврил Генов разработва оперативен план за въстание, който през март 1925 г. е заловен от българските власти. През 1924 г. обстановката в страната допълнително се усложнява от появата на антиправителствени чети на М. Ганев , Я. Доросиев и др. През април 1925 г. са извършени от дейци на военното ръководство на БКП атентати срещу цар Борис в Арабаконак - 14 април , и в църквата " Св. Неделя " - 16 април . По време на управлението на Цанков жертва на установения терор стават Х. Стоянов , Димо хаджи Димов , Петко Д. Петков , Йосиф Хербс , Гео Милев , Т. Страшимиров . Не са пощадени и неудобните политически дейци от буржоазния лагер. В края на 1923 г. е убит и националлибералът Н. Генадиев .

Възвестявайки новата вълна от революции, Коминтернът насочва дейността си на Балканите към обединяване на работническите и националните движения в един поток. От 1923 г. връзка с Коминтерна поддържат ВМРО , както и дейци на Добруджанската революционна организация . Лидерите на ВМРО постигат съгласие с македонската федералистка организация на д-р Атанасов и Т. Паница за обединяване на силите. В резултат на проведените преговори се появяват три документа, очертаващи новите насоки в македонското освободително движение. Това са Декларация на ЦК на ВМРО от 29 април , Обединителен протокол , подписан от водачите на ВМРО и Македонската федералистка организация от 30 април и Манифест към населението в Македония от 6 май . "В борбата за освобождението на Македония - се казва в Декларацията - и за създаването на Балканска федерация ВМРО разчита... изключително на моралната подкрепа на европейските революционни и прогресивни движения и най-много на безмерната морална, материална и политическа подкрепа на СССР". След подписването на майския Манифест (от Чаулев и Протогеров автентично и по "делегация от двамата вместо Т. Александров , отсъстващ") по внушение на Коминтерна борбите в македонското освободително движение се изострят. На 31 август Т. Александров е убит от двама четници на войводата Алеко паша . След около 2 седмици във ВМРО започва взаимно изтребление между привържениците на Т. Александров и левите сили в организацията.

Стопанска и социална политика на ПървиЯ сговористки режим. В областта на селското стопанство политиката на правителството се свежда до ликвидиране последиците от аграрната реформа на Стамболийски и трансформиране на селското стопанство от екстензивно в интензивно. През 1924 г. е приет Закон за трудовите земеделски стопанства . С него се отменя Законът за трудовата поземлена собственост на БЗНС . Новият закон предвижда на едрите земеделски собственици да им се разрешава да стопанисват до 1 500 дка земя, при условие, че техните стопанства са "модерни" или "образцови". Правителството насърчава отглеждането на технически култури. То стимулира производството на тютюн, захарно цвекло. Предоставя и възможности да се закупуват селскостопански сечива на ниски цени. През 1925 г. е приет Закон за земеделското образование . Правителството премахва и въведеното от времето на БЗНС ограничение за владеене на гори от частни лица.

През 1925 г. Цанковият кабинет разработва законопроект за насърчаване на местната индустрия, в който поставя като условие за ползване на облекчение изискването вложеният капитал в машини и уреди да е 30 000 лв. Законопроектът не е внесен за обсъждане в Народното събрание , за да не се засегнат интересите на останалите слоеве и да се изпадне в противоречие с политическата идея за осъществяването на обществен сговор. Цанков се опитва да гарантира интересите на едрите индустриалци чрез приемане на нов закон за търговско индустриалните камари. Заложената в него идея петте търговско индустриални камари да изпълняват функциите на съвещателни органи към стопанскте министерства не се реализира. Приет е Закон за професионалното обучение . С него незавършилите професионално училище или гимназия работници и служещи от 14 до 21- годишна възраст са длъжни да се обучават в практически училища безплатно в работно време. Размерът на глобите за нарушаване на закона от работници и работодатели е от 200 до 500 лв. Трудовата повинност на Стамболийски с нейната стопанска и възпитателна значимост е единствената реформа, която не е ликвидирана. През 1925 г. трудовите младежки отряди изработват 1 093 265 надници на стойност 74 034 476 лв. "Една от големите реформи, с която той остави името си - пише Ал. Цанков за Стамболийски , - е българската трудова повинност. Тя е нашенска, оригинална и самобитна" .

Ал. Цанков драстично прилага идеята за държавата като контрольор и ръководител на стопанския живот в областта на търговията. В края на 1923 г. под предлог премахване на съществуващата спекула чрез разликите във валутните курсове, деветоюнци ограничават свободната дивизна търговия. През май 1924 г. свободната валутна търговия е окончателно ликвидирана. Единствено БНБ - държавната банка може да оперира с дивизи .

През 1924 г. влизат в сила два нови закона: за забрана на вноса на стоки, които не са от първа необходимост и за борба срещу скъпотията. С първия закон правителството поставя външната търговия под държавен контрол, тъй като държавните институции са тези, които ще определят кои стоки са от първа необходимост и могат да бъдат внасяни. С втория закон държавата се намесва във вътрешната търговия, т. е. ликвидира свободната търговия, конкуренцията и пр., което е сърцевина на довоенната либерална икономика. Изграждат се комисарства , които определят правилата на пазара - цени, количество и пр .

Първият сговористки режим активно се намесва и в кооперативното движение. Целта е напълно да се ликвидират остатъците от времето на земеделското управление в кооперативното движение от една страна и от друга, да се постави под правителствен контрол кооперациите . По този начин правителството се домогва да приобщи дребните и средни селски и градски слоеве и превърне в социална опора на режима. То провежда политика на избирателно отпускане на кредити, свеждаща се до предоставяне на средства само на кооперации , чиито членове са лоялни към властта. Достойнство на Цанковата политика в областта на кооперативното дело е стремежа му да постави неговото развитие на научна основа. През 1924 г. в София е разкрита Висша кооперативна школа , в която до края на Цанковия режим придобиват квалификация по управление на кооперациите 80 човека.

При режима на Цанков данъчната политика като елемент на стопанската е поставена в непозната до този момент директна зависимост от преследваните социални, респективно политически цели. Правителството подлага на данъчно насилие почти всички обществени слоеве. Данъчните тежести на селското население са увеличени с 25% , за останалите социални групи - занаятчии, търговци, свободни професии се запазва подоходното облагане при много ниска долна граница на годишните приходи. Рязко се разширява кръгът на данъчно обремененото градско население. Не е пощадена и едрата буржоазия. Към нея се прилага принципа на двойното, даже тройното облагане на капитала, което води до отчисление под формата на налог на 45-47% от годишната печалба. Целта на данъчната реформа е да се осигурят преди всичко средства за поддръжка на държавния апарат. При управлението на Цанков числеността на чиновниците нараства от 45 000 на 91 000 , а разходите за депутатите от 4 500 000 на 8 400 000 лв .

Тезата на Цанков е, че държавата ще може ефективно да ръководи и контролира икономиката с апарат, чужд на корупцията. Правителството извежда чиновниците на преден план, превръщайки ги в главен обект на своята социална политика. Увеличава заплатите им средно с 80% , замисля да бъдат освободени от данъци и пр .

Офицерството е следващия обект на социалната политика на Цанковото правителство. То премахва законодателните актове на земеделския кабинет от 1920-1921 г. за съкращаване на армията. На уволнените генерали и полковници, в зависимост от броя на членовете на семействата им, се предоставят еднократни суми - от 30 000 до 50 000 лв. Военното училище е повишено в ранг на Висше военно училище , за да могат завършилите го да придобиват права на висшисти.

В края на 1923 г. правителството изработва проект, имащ за цел подпомагане на занаятите. Предвижда се да се отпусне кредит в размер на 50 000 000 лв., но поради липса на средства кабинетът се отказва от желанието си да превърне законопроекта в закон. През 1924 г. е приет Закон за социалните осигуровки . Той е възлов акт в цялостната социална политика на Цанков . С него деветоюнци отстояват идеята за социален мир чрез изравняване интересите на селяни и граждани, на буржоазия и пролетариат. Осигурителният фонд се формира от средства на работниците, работодателите и държавата, като последната обезпечава не по-малко от 50% . Условията за получаване на пенсия по старост е да са навършени 60 години и внасяни във фонда " Застраховки" 21 години. В закона са предвидени условията за получаване на осигуровки по инвалидност, при заболяване и пр. Със закона се разрешава да се застраховат занаятчии, търговци, селяни и умствени работници, в случай че годишният им доход не надвишава 50 000 лв .

С друг закон - за настаняване на работа и осигуряване на безработните, правителството се опитва да регламентира пазара на труда. С него се предвижда закриване на частните и създаване на държавни борси на труда.

Ал. Цанков налага с присъщите си според съвременниците му духовен аристократизъм, елитаризъм, водачество и авторитаризъм стопански и социален модел, който е отрицание не само на селския социален експеримент на Стамболийски , но и на господстващата до войните у нас политическа и икономическа система. Неговото правителство е правителство на "големите категории", които обаче по никакъв начин не могат да се съвместят с провалите, съпътстващи дейността му. Първият от тях е свързан с ръководителя на създадения от правителството Висш стопански съвет П. Петрович . Вместо със стопански инициативи той блясва с участието си в две крупни афери - житната и тютюневата. Стига се дотам, че Цанков се принуждава да твърди в Парламента , че и в "спекулата има нещо хубаво". Следващият провал на правителството е провокиран от действията му, имащи за цел да засилят държавната намеса в стопанския живот. То влиза в конфликт със Захарния картел , намиращ се под контрола на чуждия капитал. Министерството на финансите , за да накара захарните фабрики да снижат цените на захарта, рязко намалява митата на вносната захар. Картелът обявява, че ще преустанови производството на захар и при опасността през следващата година да не бъде засявано цвекло, правителството отстъпва. Правителството не успява да реализира и идеята си за обществения сговор. Данъчната му политика се натъква на съпротива и отляво и отдясно. Не съумява да обедини дори различните прослойки на буржоазията. През 1924 г. по думите на Н. Сакаров 50% от експортьорите на тютюн са за Ал. Цанков , а останалите 50% против него.

Външна политика на Цанковото правителство. След идването на Цанков на власт рязко се влошават отношенията между България и Югославия . Те се характеризират с 3 поредни кризи. Първата, от юни 1923 г. , е преодоляна без да се стига обаче до промяна на позицията на Белград спрямо България . Следващата криза е от август - септември 1923 г. и е предизвикана от връзките на правителството с ВМРО. Югославия съсредоточва войскови части на границата си с България . Кризата приключва със свикване на смесена българо-югославска комисия за уреждане на нерешените от Нишката спогодба въпроси. След двумесечна работа на комисията Цанковото правителство заявява, че е готово да изпълни всички задължения по Нишката спогодба , с изключение на политическите, т. е. не е съгласно да се откаже от Македония .

През януари 1924 г. Югославия подписва пакт с Италия , с който урежда споровете си с нея. Това развързва ръцете и спрямо България и през февруари предупреждава правителството на Цанков , че ще преследва четите на ВМРО на българска територия. В разгара на третата криза от февруари - март 1924 г. българското правителство решава да приложи Нишката спогодба и предприеме действия срещу ВМРО , което тласка ВМРО към търсене на материални средства и морална подкрепа в Москва .

Гърция под въздействието на Англия заема примирителна позиция спрямо деветоюнските събития в България . През септември 1924 г. в Женева Калфов и Политис си разменят два еднотипни протокола - между Гърция и Обществото на народите и България и Обществото на народите , с които двете страни се задължават да гарантират правата на малцинствата - съответно гръцкото правителство на българското малцинство и българското правителство на гръцкото малцинство. На 17 ноември 1924 г. в отговор на спогодбата " Политис-Калфов" Югославия денонсира съюзния си договор с Гърция от 1913 г. При тази ситуация Гръцкият парламент отказва да ратифицира спогодбата. През пролетта на 1925 г. гръцкото правителство изтегля пълномощния си министър от София , след което и българското правителство отвръща с реципрочна мярка. През лятото на власт в Гърция идва с преврат генерал Пангалос . Охладняването на българо-гръцките отношения достига връхната си точка през октомври 1925 г. , когато гръцки войски окупират Петричко . Намесва се Обществото на народите и Гърция е принудена да изтегли войските си и заплати обезщетение.

От юни 1924 г. българското правителство започва преговори с турското правителство за възстановяване на дипломатическите отношения. На 18 октомври 1925 г. България и Турция подписват Договор за приятелство и Конвенция за възстановяване на дипломатическите отношения .

От балканските държави единствено Румъния посреща с нескрито задоволство извършения през юни преврат в България. Цанков посещава Румъния , но до съществени резултати в отношенията на двете страни не се стига .

С големи резерви към кабинета на Цанков се отнасят, Англия и Франция , г лавно поради наличието на военни в него. След подписването на пакта с Югославия Италия изоставя България . Изцяло в негативен план се развиват и отношенията със Съветска Русия. Цанков не пропуска да изтъква ролята си в борбата срещу болшевизма. През септември 1924 г. , след като ВМРО престава да представлява интерес като военна сила за съветското правителство, във Виена съветските дипломати правят сондаж за установяване на дипломатически отношения между България и СССР . Те мотивират предложението си със съществуващ взаимен интерес на двете страни: България иска от Румъния Добруджа , а СССР - Бесарабия . Правителството на Цанков оставя без последствие усилията на съветската дипломация .

Втори сговористки режим. С извършената на 6 януари 1926 г. правителствена промяна властта преминава в ръцете на противниците на Цанков в Демократическия сговор - Ляпчев , Буров , носители на партийния елемент в Сговора и радетели на традиционните порядки и буржоазния парламентаризъм. В новото правителство с премиер А. Ляпчев. Военният съюз разполага с 3 кресла - ген. Вълков , К. Георгиев и Сл. Василев . Но ген. Вълков е свързан с Ляпчев , а К. Георгиев с Цанков , т. е. Военният съюз не е монолитен в кабинета. К. Георгиев заедно с Т. Кулев оформят лагера на Ал. Цанков в кабинета, на който е поверен поста председател на Народното събрание . През септември 1928 г. К. Георгиев подава оставка. На 9 януари 1929 г. правителството е напуснато и от ген. Вълков , изпратен същата година за пълномощен министър в Италия . Кризата в Сговора не е преодоляна и след реконструкцията на Ляпчевото правителство през 1930 г.

През 1927 г. възниква идейният кръг Звено . Година по-късно групата на Цанков в Демократическия сговор започва да издава в. " Лъч ". През 1930 г. лъчистите се включват в кабинета на Ляпчев и преустановяват издаването на вестника. След изборното поражение през юни 1931 г. Цанковата група излиза от Сговора и тръгва по самостоятелен път на развитие, ориентирайки се към идеите на националсоциализма .

През февруари 1927 г. Парламентът гласува Закон за амнистия , с който са освободени ок. 1 000 осъдени по Закона за защита на държавата . От него се възползват повече криминалните престъпници, отколкото политическите, но либерализацията на управлението в края на 20-те години е факт. Разрешава се легално съществуване на Работническата партия , създава се НРПС , РМС , възстановява се работническият печат.

През лятото на 1929 г. вторият сговористки режим приема законопроект за амнистиране на министрите от правителството на В. Радославов . Същата година в София са подведени под съдебна отговорност 52 комунисти, от които 41 са осъдени на затвор от 2 до 15 години.

ИкономиЧеска стабилизациЯ и стопанска политика на ЛЯпЧевото правителство. През 1923-1924 г. икономическият хаос и социалните конфликти в главните капиталистически страни са преодоляни. В условията на настъпилото в Европа икономическо оживление прокламираната от Коминтерна идея за "световна социалистическа революция" загубва значение. В България обаче началото на икономическата стабилизация не е съпроводено от снижаване на политическото напрежение. Напротив, конфликтите в страната, двете въстания през 1923 г. , извънредното законодателство (1924 ) и атентатът (1925) п ридобиват измеренията на гражданска война. Политическата обстановка в страната се нормализира едва след идването на Ляпчевото правителство на власт - януари 1926 г. Така, за разлика от държавите победителки в Първата световна война , икономическата стабилизация в България се осъществява в условията на насилие и на граждански мир .

Друга особеност на българската стабилизация е, че тя се обуславя от подема на селското стопанство, а не на индустрията, т. е. не следва характерната за големите европейски държави схема. Намалените граници, загубата на население и наложените репарационни и финансови ограничения изправят страната пред сложни социални и стопански проблеми, решаването на които изисква незабавно преструктуриране на селскостопанското производство от екстензивни към интензивни технически култури. Увеличава се делът на засетите площи с тютюн, захарно цвекло, памук, маслодайни семена. Специално внимание се отделя на фуражните култури и развитието на животновъдството. Засилва се използването на химически препарати, селскостопанска техника, нови и подобрени сортове семена. Показател на стабилизацията в селското стопанство и индустрията е увеличеният ръст на селскостопанското производство. През 1925-1929 г. то не само достига, но и надминава довоенните си нива. При база на произведената продукция за 1908-1912 г. 100 , през 1925 г. тя съответно е 106 , през 1926 г. - 101 , през 1927 г. - 100 , през 1928 г. - 112 , през 1929 г. - 108 . При това увеличението на производството е съпроводено не от снижаване, а от повишаване на индекса на цените на продуктите от растителен и животински произход. При бази 100 за 1914 г. , за 1926 г. общият индекс на цените за всички селскостопански стоки е 114 , за 1927 г. - 116 , за 1928 г. - 126 , 1929 г. - 134 .

Добри реколти, добри цени и рязко повишена стойност на селскостопанската продукция - това са най-характерните белези за растежа в българското село. По време на стабилизацията обаче то не е в състояние да преодолее раздробяването на поземлената поземлената собственост и да се справи със съществуващата скрита безработица .

В годините на стабилизацията българската индустрия е повлияна от развитието на селското стопанство. Появяват се нови браншове, други рязко разширяват производството си въз основа на получавани от българското село суровини. Три са тенденциите, в които се фокусира оживлението в индустрията - значителни за българските мащаби капиталовложения; увеличено производство и реализиране на висока норма на печалба. През 1925-1929 г. увеличението на промишлената продукция е "около два пъти" спрямо равнището от 1924 г. Вследствие на този бърз растеж отделни производства (на захар, растителни масла и др.) напълно задоволяват вътрешния пазар. Други традиционно силни браншове, като вълненотекстилния, мелничарски и пр., не успяват да достигнат довоенното си равнище. Под въздействието на международната икономическа конюнктура известни колебания се забелязват в тютюнопроизводството, едно от водещите след Първата световна война производство .

По време на икономическата стабилизация като най-сериозен недостатък на българската индустрия си остава неспособността и да се обнови технически. В сравнение с големите капиталистически страни степента на концентрация и централизация на производството е на ниско картелно равнище. В САЩ , Англия , Германия и Франция картелите, като най-ранна форма на монополни обединения, отдавна са отстъпили място на тръстовете и концерните. Ограничила се предимно в леката промишленост, за българската индустрия се оказват недостижими високите темпове на електрификация и внедряване на конвейерност, серийност и стандартизация на производството. Лишена от възможността да усвои евтино промишлено производство, тя не е в състояние да се ориентира в изработването на специализирани висококачествени и скъпи стоки. " България се индустриализираше, но тя нямаше условията да бъде една индустриална страна по примера на една Белгия или Швейцария ", казва един от лидерите на управляващия Демократически сговор .

По време на стабилизацията двигател на оживлението във външната ни търговия не е индустрията, а селското ни стопанство. По време на стабилизацията селскостопанските произведения са главно перо на българския износ. През 1926 г. от България са изнесени селскостопански продукти на стойност 5 167 млн. лв., а през 1927 г. - 6 627 млн. лв.

През тези години селското стопанство не само диктува темпа на увеличение на българския износ, но предизвиква съществени промени в структурата му. Зърнените храни заемали първо място в износа до войните стават второстепенно, дори третостепенно перо в търговския баланс. За сметка на тях рязко нараства относителният дял на интензивните култури и животинските продукти .

През 1923/1924-1929 г. задължителен напредък има в развитието кредита и банковото дело. Галопиращата инфлация от началото на 20-те год. е овладяна. Нормализира се паричното обращение, т. е. изживяна е паричната криза от 1919-1923 г. Достига се и до уравновесяване на държавния бюджет .

Характерно за тези години е засилването на концентрацията на банковия капитал. По това време Българската търговска банка , Кредитна банка , Балканска банка , Франко-белгийска банка , Банка за народен кредит , Итало-българска търговска банка и Българска генерална банка притежават средства, съставляващи 32% от собствените средства на всичките ок. 140 частни банки. В тях са съсредоточени 69% от влоговете на всички частни акционерни банки, а пласментите им възлизат на 4 827,3 млн. лв., или 65% , от общата сума 7 407 млн. лв. на пласментите (портфейл, текущи и обикновени кредиторни сметки) на частни банки у нас .

В областта на селското стопанство Ляпчевото правителство продължава дейността на Цанковия кабинет. След проучвания то определя райони за интензивно производство на зърнени храни и изпраща в помощ на местното население агрономи. Учредява фонд за изграждане на елеватори, необходими за почистването и стандартизацията на пшеница, царевица и пр. Земеделската банка е упълномощена да внася селскостопански машини, предназначени за продажба с 15% по-ниски цени от пазарните за частните стопани и с 20% за земеделските кооперации. Все с цел интензифициране на селското стопанство е гласуван Закон за изграждане на иригационни съоръжения за 20 000 хектара земя по долините на Марица и Тополница . През 1926 г. Парламентът одобрява Закон за селскостопански и други сгради , с който се осигуряват 50 000 000 лв. за изграждането на 19 селскостопански постройки. Същата година са отдадени на концесия държавни гори в басейна на Кричимска и Доспатска река , срещу задължение на концесионера да построи жп линия, фабрика за обработване на дървесина и пр. Сключен е и договор с английско дружество за производство на бекон и други продукти от свинско месо. Дружеството се задължава на първо време за 100 000 английски лири да построи сгради и закупи 4 парахода. Изгодите от този договор са няколко: разкриват се възможности за изграждане на хладилни бази, за развитие на свиневъдството и пр. През 1930 г. в условията на настъпваща икономическа криза правителството създава дирекция " Храноизнос " с намерение да подпомогне производителите на зърнени храни.

Според Ляпчев хвърлените до момента средства в подкрепа на индустрията не трябва да се зачеркват, тъй като и "паразитна", тя задоволява значителна част от вътрешния пазар и спестява на държавата от внос 2-3 млн. лв. в конвертируема валута. През 1928 г. при една значително подобрена в резултат на икономическата стабилизация стопанска среда Ляпчевото правителство внася в Народното събрание Закон за насърчаване на индустрията . При изработването му обаче правителството е принудено да съвместява закона с въведеното в политическия живот понятие "сговор". В него изисквания размер на капитала е 20 000 лв., мощност на машините най-малко 10 конски сили и използване на 10 или повече работници в продължение най-малко на 6 месеца. По този начин новото в закона е премахването на съществуващите в закона от 1909 г. ограничения, с което се дава възможност и на възникналите след войната браншове да се ползват от него. В този си вид обаче законът не стимулира създаването на модерна индустрия и предизвиква противоречие между едрите и дребни фабриканти и отделните промишлени отрасли. В началото на 30-те год. действието на закона преждевременно е преустановено. През 1926 г. е въведен контрол върху индустриалните производства. Правителството не успява да приложи приетия Закон за контрол върху картелите и монополните цени . Особено благоприятна за развитието на българската индустрия е митническата политика на правителството. То увеличава вносните мита и по този начин разширява вътрешния пазар за българската индустрия и намалява отрицателния платежен баланс.

В своята стопанска политика правителството извежда на преден план въпроса за стабилизирането на държавните финанси. През декември 1926 г. България получава под покровителството на Обществото на народите заем за устройване на бежанците, известен като Бежански заем , на стойност 2,4 млн. лири стерлинги и 4,5 млн. долара, със срок на изплащане 40 години. През 1927 г. по повод появили се обезпокоителни признаци относно възможността за запазване на монетната стабилност финансовият министър Я. Моллов и външният министър А. Буров се обръщат с молба към Обществото на народите България да бъде включена наред с Австрия , Унгария и Гърция в стабилизационния план на световната организация. На 10 март 1928 г. на българския финансов министър в Женева е връчен Протокол , в който се посочват условията, при които ще бъде отпуснат заема. С Женевския протокол се изисква от българското правителство да реформира бюджетната система, да съкрати 10 000 чиновници и да трансформира Българска народна банка от държавна в частно акционерно дружество. През ноември е подписан окончателния договор по заема. Той се състои от 3 части: в английски лири - 1 800 000 , в американски долара - 13 000 000 и във френски франкове - 130 000 000 . Чистото произведение възлиза на 5 005 718 английски лири. Заемът е разпределен по следния начин: за увеличаване на валутния резерв и подобряване състоянието на БНБ - 1 500 000 лири; за покриване на някои несъбираеми кредити БЗБ получава 500 000 лири; за увеличаване капитала на БЦКБ - 150 000 лири; за нуждите на бюджета - 1 100 000 лири; за възстановяване и строеж на железници, пътища, пристанища - 1 250 000 лири, и останалата част отива за компенсиране на загубите от катастрофалното Чирпанско земетресение . Изпълнявайки условията на заема, през 1928-1929 г. правителството успява да уравновеси държавния бюджет, да стабилизира държавните финанси. С Бежанския заем правителството устройва над 28 000 семейства. Във връзка с това са разработени 50 570 дка земя, отблатени са други 20 000 дка, изгражда се линията Раковски (Димитровград)-Мастанлъ (Момчилград ). През май 1929 г. България урежда финансовия си спор с банковия консорциум " Дисконтогезелшафт " относно получения през 1914 г. 500 000 000 заем. Българската страна се задължава да изплати на банковия консорциум 17 000 000 швейцарски франка, от които 2 000 000 до 5 юли 1929 г. , а останалите 15 000 000 до 1944 г. В замяна на това се предвижда банката да върне на България намиращите се в нейните трезори български съкровища и бонове в размер на 250 000 000 златни лева и 75 000 000 френски франка.

През декември 1927 г. е подписана спогодбата " Моллов-Кафандарис ", за обезщетяване имотите на българските бежанци. До 31 декември 1930 г. по спогодбата " Моллов-Кафандарис " са преведени 246 383 303 лева. През 1930 г. правителството постига облекчение и по изплащането на репарациите. На конференцията в Хага Ат. Буров и Вл. Моллов подписват договор за финансовите задължения на България , според който победителите се отказват от част "Б" на репарациите, а изплащането на част "А" се разпределя по години до март 1966 г .

Външна политика. През 1926 г. българското правителство не откликва на нито един от разиграните варианти за изграждане на Балканско Локарно , по подобие на Западното Локарно от 1925 г. Идеята не се съгласува със следваната от България политика на мирна ревизия. Балканското Локарно пропада главно заради неразрешимостта на противоречията между Гърция и Югославия.

През 1927-1928 г. по отношение на България Италия се опитва да реализира две идеи, да я включи в блок с Турция и Гърция или да я приобщи към групировка между Италия , Унгария и Румъния . В същото време Франция и Чехословакия действат за приближаването на България към Малката Антанта (Югославия , Румъния и Чехословакия ) чрез подписването на двустранни договори с всяка една от тези страни.

От 1927 до 1929 г. Югославия затваря границата си с България заради убийството на ген. Ковачевич от ВМРО в Щип . В началото на 1929 г. в Пирот заседава смесена българо-югославска комисия за уреждане на въпроса за т. нар. двувластни имоти. Подписва се Протокол за защита на границата . През същата година Югославия и Гърция подписват съюзен договор, с който се засилва опасността от изолацията на България . През 1930 г. пиротските преговори са подновени и се подписва Протокол , с който сръбските претенции са удовлетворени. През лятото на 1929 г. Гърция денонсира търговския си договор с България . По отношение на трите страни действа правилото на взаимното отрицание, всяко подобряване на отношенията между България и Югославия предизвиква тревога в Атина , между Югославия и Гърция в София , между Гърция и България в Белград .

Управление на НародниЯ блок. Икономическата криза от 1929-1933 г. задълбочава разногласията и борбите в Демократическия сговор . Във връзка с насрочените парламентарни избори за юни 1931 г. се формира коалицията Народен блок в състав: Демократическа партия на Ал. Малинов и Н. Мушанов , БЗНС "Врабча 1 " на Д. Гичев , Радикалната на Ст. Костурков , Националлибералната на Д. Върбенов и БЗНС "Стара Загора ". Коалицията печели изборите и на 28 юни формира правителство в състав: министър-председател и министър на външните работи Ал. Малинов , демократ; министър на вътрешните работи и народното здраве Н. Мошанов , демократ; министър на финансите Ал. Гиргинов , демократ; министър на земеделието Д. Гичев , " Врабча 1 "; министър на просветата К. Муравиев , " Врабча 1 "; министър на обществените сгради Г. Йорданов , " Врабча 1 "; министър на правосъдието Д. Върбенов , националлиберал; министър на търговията, промишлеността и труда Г. Петров , националлиберал; министър на железниците, пощите и телеграфите Ст. Костурков , радикал; министър на войната ген. А. Кисьов , бивш министър от кабинета на Ляпчев . По-късно, през октомври 1931 г. , премиерският пост се заема от Н. Мушанов , а Ал. Малинов става председател на Народното събрание .

Народният блок идва на власт с конституционнопарламентарна платформа, но в нея не се предвижда отмяната на Закона за защита на държавата , предоставянето на пълна амнистия за пострадалите по този закон. В Платформата акцентът е поставен върху дейността на правителството за преодоляването на последиците от икономическата криза.

ИкономиЧеската криза и антикризисна политика на правителството. През 1923-1933 г. светът е обхванат от непозната дотогава по мащабите си стопанска криза. Тя има всеобхватен характер. Проявява се във всички отрасли на икономиката - индустрия, селско стопанство, транспорт, търговия, финанси и пр. Засяга големи и малки държави. В България първите симптоми на световната икономическа криза се забелязват в края на 1929 г. За разлика от развитите индустриални държави, където отражението на кризата е най-силно в индустрията, у нас най-сериозни удари понася селското стопанство. Това се обуславя от обстоятелството, че в предходните години не индустрията, а селското стопанство е в основата на българския стопански подем .

Характерно за кризата в българското селско стопанство е, че тя се проявява по твърде своеобразен начин поради раздробеността на селскостопанската собственост и пренасищането на българското село със свободна работна ръка. През 20-те год. раздробяването на земеделските земи се подсилва под въздействието на три фактора - аграрната реформа на Александър Стамболийски , дейността на Ляпчевото правителство по оземляване на бежанците и нарастване на естествения прираст на населението. От 1910 до 1934 г. активното население в селата се увеличава с 1,81 млн. човека, докато за същото време индустрията успява да осигури нови работни места едва за 50-60 000 човека.

В големите държави, където обликът на селското стопанство се определя от капиталистически земеделски стопанства с механизирано обработване на земята, широко използване на наемен труд и пазарност на продукцията, селскостопанското производство рязко се съкращава, защото е невъзможно в условията на кризата да се извличат печалби. В България основният дял на селскостопанската продукция се произвежда от дребните и средни селски стопани. Тяхна главна цел е задоволяване на собствените потребности, а не на пазара и потребителя. У нас само ок. 25-30% от селскостопанското производство е с пазарна насоченост. Поради това, за разлика от САЩ , Германия и пр., в България по време на кризата селскостопанското производство не се съкращава, а увеличава. За да се доближат до доходите си от докризисните години при понижените цени на селскостопанските произведения, българските селяни разширяват размера на обработваемите площи. За времето от 1927 до 1933 г. обработваемата земя у нас нараства от 32,82 на 37,69 милиона дка. Вследствие на това се увеличава обемът на растителната продукция. При общ индекс за зърнени храни, индустриални култури, фуражни култури, плодове, зеленчуци, варива и картофи - 100 за 1927 г. , през 1931 г. той е 150 , а през 1933 г. - 149 . За същия период цените на растителната продукция спадат с 50% .

Движението на цените на отделните култури по низходяща линия обаче не е равномерно. При индустриалните и техническите култури то е по-слабо поради проявяване на интерес от страна на местната индустрия. Най-голямо е снижението на цените при зърнените и фуражните култури. Оттук произтичат и чувствителните различия в ръста на производство на отделните култури. На първо място по производство са индустриалните и техническите култури. При индекс на обема на продукцията им 100 за 1908-1912 г. , през 1931 г. той е 389 , за варивата и картофите - 180 , за зърнените храни - 145 , за фуражните култури - 130 , за плодовете и зеленчуците - 124 .

Тези данни показват, че започналият от предходния период процес на преструктуриране на селското стопанство продължава. Но по време на кризата трансформацията и рационализацията на селскостопанското производство не се налагат като водещи тенденции. На преден план излиза проблемът за спасяване на изпадналите в бедствено положение селскостопански производители, тъй като увеличаването на селскостопанското производство при сниженото търсене на селскостопанска продукция не смекчава, а ескалира кризата в българското село .

Стопанската криза засяга и българската индустрия, макар и не така силно както селското стопанство. Съществуването на картели в отделните браншове и провежданата от държавата политика на индустриален протекционизъм години наред са причина темпът на намаляване на цените на индустриалните произведения да е значително по-слаб от тези на селскостопанските. Поради това основната тежест на кризата се понася предимно от дребните и средните селскостопански собственици .

И в индустрията кризата се проявява по специфичен начин. Първо, у нас, за разлика от индустриалните държави, не се стига до драстично намаляване на обема на индустриалното производство. При индекс на индустриалното производство за 1929 г. 100 , през 1933 той е 69 . Второ, кризата не засяга в еднаква степен всички браншове. Обособяват се три групи индустрии. Каучуковата, текстилната, стъкларската и хартиената формират групата на т. нар. проспериращи индустрии. В тези браншове се разкриват нови работни места, а обемът на производството им надминава докризисните нива. Тези индустрии не са засегнати, тъй като са задоволявали незначителна част от вътрешния пазар и при рязкото намаляване на вноса те се оказват облагодетелствани, независимо от намалените покупателни възможности на населението. Следващата група е на най-силно засегнатите от кризата индустрии. Това са металната, хранителновкусовата, тютюневата. До кризата те покриват почти изцяло вътрешния пазар. Поради натрупване на огромни запаси захарните фабрики са принудени частично или напълно да преустановят производство, а тютюневите да намалят за три години обема на своята продукция с ок. 1 600 кг. Кожухарската, дървообработващата и добивната индустрия обособяват групата на запазващите производството си около нивата от времето на стабилизацията .

По време на икономическата криза, макар и бавно, продължава процесът на концентрация на индустрията. От 1926 до 1934 г. предприятията до 50 работника намаляват от 1 532 на 1 267 , а над 50 работника нарастват от 262 на 313 . В сравнение с докризисния период мощността на използваните в промишлеността двигатели се увеличава с 36% . Разширява се и употребата на двигатели на ток от 22% през 1929 г. на 3 0% през 1936 г. През 1929-1934 г. местната индустрия осигурява 65% от общата употреба на индустриални произведения. Тези факти не са свидетелство за наличието на модерна индустрия. Те по-скоро показват пътя, по който следва да се модернизира .

Икономическата криза има неблагоприятно отражение върху търговията, банковото дело и държавните финанси. Българският износ силно се съкращава. През 1929 г. той е на стойност 6,39 млрд. лв., а през 1933 г. - 2,64 млрд. лв. За същия период вносът се свива от 8,32 на 2,20 млрд. лв. Чувствително намалява износът на зърнени храни и фуражни култури, остава нереализирана и значителна част от тютюневата реколта за 1929 , 1930 , 1931 г. Увеличение в относителния дял на българския износ отбелязват животинските продукти, плодовете и гроздето. Посочените тенденции не предизвикват съществени промени в структурата на българския износ. От 14 -те основни артикула, съставляващи 90% от износа с най-голям дял е групата на колониалните стоки - ориенталски тютюн, захар, папируси и пр. - 41,6% ; следвана от скотовъдните произведения - 23,6% ; зърнени храни и варива - 18,2% ; плодове, зеленчуци, фуражи - 7,2% . Структурни промени настъпват във вноса. Увеличава се относителният дял на суровините за сметка на индустриалните стоки и строителните материали.

В областта на вътрешната търговия стокооборотът намалява. Броят на фалиралите търговци се увеличава. Чуждият капитал остава безучастен и се задоволява само с реализирането на отделни вносни стоки. Вследствие на това се засилва ролята на държавния и кооперативния сектор във вътрешната търговия.

Кризата поставя на изпитание и банковото дело. Малките банки изпадат в затруднение. Част от тях фалират, а други са принудени да се вливат в по-големи банки. През 1929 г. общият брой на частните банки е 137 , през 1934 г. - 118 , а през 1935 г. - 99 . Характерно за банковата система е кредитната и претовареност. Началото на кризата заварва почти всички банки с "лоши кредитни портфейли" и опразнени трезори. Големите банки с чужди капитали, с изключение на Кредитна банка , която борави с немски капитали и обслужва германското икономическо проникване в България , силно ограничават дейността си.

Още по-тежко е състоянието на държавните финанси. Поради намаляване на приходите от данъци и мита през 1931-1932 г. бюджетният дефицит достига 1,5 милиарда лв. Положението допълнително се усложнява от обстоятелството, че от държавния бюджет до въвеждането на Хувъровия мораториум ежегодно се отделят 270 млн. лв. за репарации, 280 млн. лв. за довоенни и 630 млн. лв. за следвоенни дългове. Към 31 декември 1931 г. външният консолидиран държавен дълг възлиза на 784 275 570 златни франка, като само лихвите по репарациите са над 1 млрд. лв. Поради съкращаването на износа и невъзможността да се вземат краткотрайни чуждестранни кредити се засилва недостигът от валута.

В своята предизборна платформа Народният блок обещава да регламентира намесата на държавата в производството и в дейността на монополите, да осигури лесно достъпен и дългосрочен кредит на гражданите при намален лихвен процент, да възстанови прогресивно подоходното облагане, да спре процеса на обезземляване, да освободи селските стопани от лихварския капитал, да подобри положението на работничеството и премахне безработицата. С идването на власт на новото правителство се налага незабавно да се вземе решение относно бъдещето на създадената от Ляпчевото правителство дирекция " Храноизнос ". На 15 юли 1931 г. правителството утвърждава наредба, с която продължава дейността на дирекцията и разширява облекченията за зърнопроизводителите. Заплащането в брой на всички видове храни се увеличава от 50 на 70% . С наредбата се въвеждат и облекчения при използване на получаваните в размер на 30% данъчни бонове. С тях могат да се плащат данъците - 100 бона за 120 лв., да се погасяват дългове в БЗБ , а в случай че останат неоползотворени да се осребряват.

Поради засилване в спада на цените на зърнените храни на международните пазари правителството на Народния блок се принуждава с друга наредба от лятото на 1931 г. да намали изкупните цени за килограм на пшеницата от 4 на 3,40 лв., на ръжта, ечемика, овеса и царевицата от 3 на 2,60 лв., на просото на 2,80 лв. През октомври 1931 г. по инициатива на Н. Мушанов Народното събрание гласува закон за изменение и допълнение на Закона за закупуване и търговия със зърнени храни . С него Народният блок запазва дирекция " Храноизнос " и законодателно утвърждава въведените с наредбите промени в работата им.

С дейността си дирекция " Храноизнос ", от една страна, спомага за спасяване на зърнопроизводителите от разоряване, но, от друга, силно обременява държавния бюджет. Загубите от износа на храни на по-ниски цени, отколкото са закупени за реколтата от 1930-1931 г. възлизат на 357 000 000 лв., а от 1931-1932 г. - на 856 400 000 лв.

Правителството на Народния блок се опитва да реши и изключително трудния проблем за дълговете на земеделските стопани. По това време числеността на селяните длъжници е над 800 000 човека, а размерът на дълговете им - ок. 12 млрд. лв. На 12 април 1932 г. Парламентът приема внесения от Д. Гичев Закон за закрила на земеделеца стопанин . С него се правят отстъпки на селяните, притежаващи до 250 дка земя и имащи дълг 200 000 лв., направен до 1 януари 1931 г. До 6 месеца от датата на влизане в сила на закона всеки длъжник или кредитор може да поиска от мировия съдия сключване на "земеделски конкордат". В правата на съдията е да редуцира дълга до 50% , ако кредиторът е съгласен може и под тази граница. Срокът за изплащане на дълг до 15 000 лв. е 3 години, до 50 000 - 5 години, над 50 000 до 10 години. Законът спира "всякакви изпълнителни действия" срещу длъжника при положение, че се спазват определените срокове за погасяване на дълга. Нарушаването им автоматично анулира конкордатното споразумение. Законът предвижда и неотчуждаем дял от храни, семена за посев, инвентар до 25 000 лв. и земя до 50 дка. До февруари 1933 г. ок. 34 000 длъжници подават молби за облекчаване на задълженията им. От тях са разгледани исканията на 20 000 , с обща сума на дълговете 1,2 млрд. лв. С конкордатни споразумения дългът им е намален с ок. 260 млн. лв., т. е. по-малко от 1 млрд. лв. Законът за закрила на земеделеца стопанин не урежда въпроса за дълговете на българските селяни. Според финансовия министър Ст. Стефанов ефектът от този закон е по-скоро "психологически", отколкото социалноикономически.

През 1933 г. въпросът за задълженията отново се актуализира. С решаването му се заема лично министър-председателят Н. Мушанов . Със съдействието на банкери той подготвя Закон за облекчаване на длъжниците и заздравяване на кредита , който след съгласуване с Финансовия комитет на Обществото на народите внася в Народното събрание . На 31 декември 1933 г. законът е приет. Преследваната с него цел е да не се допусне уреждането на въпроса за дълговете да става за сметка на кредиторите. Със закона се намаляват до 50% наложените прекомерни лихви върху задълженията на селските стопани от частните банки и кредиторите, изплащането на дълговете от 3 000 до 500 000 лв. се разсрочва за 10-15 години с 6% лихва, над 500 000 лв. - за 6 години с 8% лихва и над 1 млн. лв. - за 4 години с 8% лихва. В този си вид законът напълно отговаря не само на интересите на кредиторите, но и на изискването на Финансовия комитет на Обществото на народите по никакъв начин да не се вреди на изплащането на външните задължения.

Това условие се поставя, защото още с идването си на власт, ръководено от желанието за подпомагане на "производящите слоеве", правителството на Народния блок въвежда данъчна амнистия. Първата крачка в тази насока е направена още през ноември 1931 г. с приемането на Закона за опрощаване на глобите върху преките данъци , данъка върху материалите, от които се вари ракия и акциза на виното. С него се опрощават всички глоби за закъснели данъчни плащания до 5 000 лв., а над тази сума се заплащат 50% . По-късно се амнистират данъците до 1 000 лв., дължими за 1925-1930 г. , а за пострадалите от Чирпанското земетресение до 10 000 лв. за 1928-1931 г. През 1932-1933 г. със Закона за бюджета правителството освобождава от поземлен налог във всяко земеделско стопанство първите 100 дка, засети със зърнени култури, варива и ливади, до 10 дка с овощни насаждения, тютюн и гори, до 5 дка с лозя и 2 дка бостани. С прилагането на тази мярка правителството регламентира съществуващото фактическо положение за неплащане на поземления данък от българските селяни поради изключително тежкото им финансово положение. През 1927-1928 г. приходите в държавния бюджет от този данък са 700 млн. лв., а през 1929-1930 г. 56 млн. лв.

През юни 1933 г. при открито противодействие от страна на Демократическата партия БЗНС "Врабча 1" у спява да прокара в Парламента Закон за изменение и допълнение на Закона за трудовите земеделски стопанства . Основният мотив на вносителя - министъра на земеделието в четвъртия блоков кабинет К. Муравиев , е да се спре разоряването на дребните и средни селяни. Според тогавашните икономисти по време на кризата земите си загубват ок. 200 000 селяни. Законът предвижда оземляването да се извършва от специален поземлен фонд срещу заплащане на 20% от стойността на земята в продължение на 20 години. Законът е без особен ефект и заложената в него идея за създаване чрез оземляване на малоимотни и безимотни селяни на "жизненоспособни, трудови земеделски стопанства" не се реализира.

Ускоряването на процеса на трансформация в селскостопанското производство от зърнени към технически култури е един от важните лостове за преодоляване на кризата в българското село. Поради това правителството със серия от закони, като за насърчаване сеенето на захарно цвекло, за вината, за подпомагане на оризопроизводителите, за регулиране цените на розовия цвят и пр., се опитва да стимулира развитието на процеса.

Индустриалната политика на Народния блок се базира на две изходни начала - засилване на държавното регламентиране и намаляване на преференциите. Началото на политиката на съкращаване облагите за промишлеността се поставя от Д. Мишайков през 1930 г. При управлението на Народния блок тя придобива контурите на курс, насочен към ограничаване индустриалния протекционизъм. Въвежда се адвалорна такса (съответстваща на стойността) върху безмитния внос на суровини и машини в размер на 8-25% . През пролетта на 1933 г. след две увеличения тя нараства на 10-60% . Намалява се границата на печалбата за насърчаваните предприятия от 20 на 10% , а след това на 5% . Премахват се облекченията при превоз на стоки и машини по БДЖ . Съкращава се списъка на безмитно внасяните суровини и други материали за индустрията. Отнемат се на около 120 предприятия облекченията по Закона за насърчаване на местната индустрия от 1928 г. Увеличават се митата за внос на машини за промишлените предприятия.

През 1933 г. правителството на Н. Мушанов разработва Законопроект за индустрията , в който се поставя като условие за ползване на облаги предприятията да приемат определено количество квалифицирана работна ръка и да задоволяват нуждите си с горива и суровини от местен произход. Според законопроекта отговарящите на тези изисквания предприятия могат да внасят суровини и скъпа техника на стойност не по-малко от 1,35 млн. лв., да ползват облекчен превоз по БДЖ с изключения на горива и готова продукция. Наред с това с проектозакона се дава право на промишленото министерство да проучва фабриките в техническо и стопанско отношение, да изисква задължителни индустриални методи и да определя качеството на стоките, да налага специализация на предприятията и да координира производството им. Изискванията на законопроекта се оказват непосилни за повече от половината насърчавани предприятия. Срещу него открито изразяват негодувание широк кръг стопански дейци. Това принуждава правителството да се откаже от намерението си да внесе законопроекта в Народното събрание . Независимо от направеното отстъпление заложената в законопроекта идея за регламентиране и техническо превъоръжаване на индустрията е правилна.

През декември 1931 г. е приет Закон за контрол върху картелите и монополните цени . Основна цел на този закон е решаване на злободневния въпрос за снижаване цените на индустриалните изделия. В началото на кризата индустриалните картели у нас са 15 . По-известни от тях са Захарния картел , Картела на фабриките за желязна тел и гвоздеи , на сапунените фабрики , на бирените фабрики , на рафинериите за растителни масла и др. Те обхващат 1/5 от стойността на производството и инвестирания капитал в наблюдаваната индустрия. През 1934 г. при база 100 за 1929 г. картелите поддържат индекс на цените на своите изделия 112,4 , докато при некартелираните индустрии той е 86,6 .

Предвидените в закона санкции са незначителни, но формалностите достатъчни повечето от картелите да предпочетат да се разтурят, а останалите да законспирират дейността си. С премахването на картелите правителството не решава въпроса за цените на индустриалните стоки. При установения митнически свръхпротекционизъм големите предприятия и без да са картелирани продължават да се държат като монополисти на вътрешния пазар .

През септември 1931 г. правителството на Народния блок възстановява създаденото със Закона за облекчаване на продоволствието и намаляването на скъпотията от 1924 г. Главно комисарство по продоволствието. Чрез него то въвежда нормирани цени за захарта, газта, цимента, гвоздеите, сапуна и пр. При това Комисарството не се ограничава само в определяне цените на стоките от първа необходимост. Под контрол са поставени и цените на индустриалните изделия. Между цените на едро и дребно се установява максимално допустима разлика от 10% . Етикетите с цени върху стоките стават задължителни. Със Закон е въведен монопол и върху търговията с розово масло.

Правителството на Народния блок развива активна дейност и в областта на външната търговия. Главна негова задача е постигане на положително салдо. Средствата, с които то се стреми да реализира тази своя цел са: намаляване на вноса чрез ограничаване на валутната търговия и разширяване на износа посредством сключването на компенсационни сделки, клирингови спогодби, търговски договори и пр.

През октомври 1931 г. БНБ възстановява отменения през 1928 г. контрол върху търговията с чужда валута. Чрез връщането към валутния режим на Ал. Цанков , но в много по-строга форма, правителството успява да ограничи вноса и до голяма степен да уравновеси търговския и платежния баланс на страната, и ликвидира острия недостиг от чужда валута. През 1932 г. правителството на Н. Мушанов прилага и т. нар. " контингентиране " на вноса, като ограничава търговците да внасят само половината от реализирания от тях внос през 1931 г .

България сключва клирингова спогодба и търговски договор с Германия (1932 ), с Югославия - клирингова спогодба и железопътна конвенция ( 1933 ) и търговски договор ( 1934 ). Наред с това са подписани търговски договори още с Чехословакия , Турция , Италия , Австрия . През 1931-1934 г. се водят разговори с представители на СССР за установяване на търговски връзки. Отговорът на Москва е възстановяване на отношенията в пълен обем - икономически и политически, т. е. дипломатически. Разсъждавайки в Народното събрание по този въпрос Н. Мушанов казва, че ползата от възстановяване на отношенията със СССР е съмнителна, докато вредата сигурна.

През 1933 г. правителството води успешно преговори, отначало само с германски фирми, а след това и с чехословашки, австрийски и унгарски за сключване на компенсационна сделка срещу залежалите от 1928-1931 г. български тютюни. През август 1934 г. сделката е подписана. Общата стойност на доставките е 909 950 000 лв. и тя се разпределя както следва: Германия - 631 409 131 лв., Австрия - 156 535 198 лв., Чехословакия - 81 804 762 лв., Унгария - 40 203 647 лв. Срещу стойността на всяка една от тези суми България получава 392 товарни хладилни вагона, 89 пътнически вагона, 34 мотриси и вагони за софийските трамваи, 41 парни и моторни валяци за пътно строителство .

През 1929-1934 г. централноевропейските държави - Германия , Австрия , Италия , Полша , Чехословакия , Унгария , Швейцария , продължават да заемат първо място в българския търговски обмен. На второ място са западноевропейските страни - Великобритания , Франция , Белгия , Испания , Холандия , Люксембург . На трето са балканските държави със силно занижен дял. В областта на външната търговия ролята на Германия в структурата на българския стокообмен се засилва. В същото време се увеличава и значението на клиринговите спогодби и компенсационните сделки. Причината за това е невъзможността на България поради липсата на валута свободно да търгува на международните пазари .

В антикризисната си политика Народният блок отделя изключително внимание на стабилизирането на държавните финанси. При решаването на този проблем правителството на Н. Мушанов се затруднява от две обстоятелства: решимостта му да бъде "честен платец" по външните дългове и от невъзможността чрез данъци да попълва държавния бюджет. Затова правителството насочва действията си в три направления - сключване на външен заем, въвеждане на строги икономии в бюджетната сфера и постигане на международни споразумения за облекчаване на плащанията по външните заеми и репарациите .

Н. Мушанов се опитва да получи заем чрез Финансовия комитет на Обществото на народите , какъвто е отпуснат на Австрия след започването на световната икономическа криза. От Женева поставят като условие за отпускането на заем мини " Перник " да се превърнат в акционерно дружество и на БДЖ да се предостави пълна независимост. Тези искания са неизпълними за България , управлявана от четворна коалиция в условията на тежка икономическа криза. Безрезултатни се оказват и усилията за получаването на международен кредит в размер на 3,901 млн. лв. по проекта на директора на Международното бюро на труда Алберт Тома за борба срещу безработицата .

Като отказват да помогнат на България международните финансови институции не престават да настояват българското правителство да установи режим на драстични икономии, за да може да си плаща вноските по външните дългове. През 1931-1932 г. със Закона за държавния бюджет се въвеждат удръжки от заплатите на чиновниците в полза на държавата до 5% за възнаграждения до 2 000 лв. и до 10% над 2 000 лв. По-късно тези проценти са променени от 2 до 14% за заплатите и от 2 до 7 % за пенсиите. През 1933-1934 г. удръжките в полза на държавното съкровище се увеличават от 3 до 20% . По този начин от чиновнически заплати са спестени 506,3 милиона лв.

През юли 1932 г. със закон се създава към БЗБ Фонд за покриване на бюджетните загуби , нанасяни от дирекция " Храноизнос ". Фондът просъществува до 20 януари 1934 г. В него се набират средства от въведени таксови марки от 1 лв. за 1 кг типов хляб и 1,60 лв. за луксозен, такси за търговията с брашна и тестени изделия, глоби, конфискации и пр. Така правителството заставя всички слоеве на обществото да се включат в попълването на бюджетния дефицит. Не е отминат и политическият елит. Цивилната листа на цар Борис III е намалена. С по 20% са снижени заплатите на министри и владици, с по 15% - дневните на депутатите .

Наред с това правителството води и усилени преговори за уреждането на репарационния въпрос, отсрочване на плащанията по довоенните и следвоенните дългове. На 20 юни 1931 г. американският президент Хувър излиза с предложение да се спрат плащанията на всички дългове и репарации за срок от 1 година, считано от 1 юли 1931 до 30 юни 1932 г. През ноември 1931 г. България и Гърция подписват споразумение, с което гръцкото правителство приема изплащането на българския репарационен дълг да бъде отложено за 1 година съгласно Хувъровия план. С него Гърция се ангажира да изпълни задълженията си по спогодбата " Моллов-Кафандарис " и изплати полагащите и се вноски. Впоследствие обаче гръцкото правителство свързва изпълнението на задълженията си по спогодбата с плащането от българска страна на дължимите и репарации. Завързва се спор, Гърция отстоява тезата, че задълженията и по спогодбата са държавен дълг и следователно се включват в обсега на Хувъровия план, а българското правителство, че това е задължение на гръцкото правителство към частни лица - български бежанци, поради което не може гръцкият дълг да бъде компенсиран за сметка на българските репарации. Въпросът остава нерешен и България е принудена да се задоволи с получените от Гърция до 31 декември 1930 г. 246 383 309 лв. по спогодбата " Моллов-Кафандарис ". През юни 1932 г. на конференцията в Лозана германските репарации се анулират, след което се урежда и въпросът за т. нар. "източни репарации" на Австрия , България и Унгария .

През юли 1932 г. на правителството сключва и споразумение за намаляване на трансферираните в чужбина суми по плащанията на предвоенните и двата следвоенни заема с 50% . С ново споразумение от юли 1933 г. погасяването на следвоенните заеми е спряно, а трансферът по останалите е сведен до 25% . През 1932-1933 г. вследствие на тези две споразумения на държавния бюджет са спестени 674 млн. лв.

Антикризисната политика на Народния блок не е последователна. Тя е продукт на трудно постиган в четворната коалиция компромис по стопанските въпроси. Въпреки изповядваните от блоковите партии принципи на традиционната демокрация и икономическата свобода провежданата от правителството по време на кризата стопанска политика представлява "смесица от либерализация на стопанството и запазване на интервенизма в икономиката" .

Външна политика. През 1931 г. Н. Мушанов посещава Турция . Основна тема на разговорите му в Анкара са подобряване на отношенията с Гърция , но мисията му завършва без резултат. От февруари 1932 г. до юни 1934 г. България участва на състоялата се в Женева конференция по разоръжаването. Великите сили се съгласяват Германия да увеличи сухопътните си войски от 100 000 на 200 000 души в срок от 5 до 8 години. България подкрепя внесените промени за германската армия. През 1933-1934 г. правителството на Народния блок отпуска свръхсметни кредити за доставка на военни материали. През лятото на 1933 г. дипломатическата активност на балканските държави се засилва. Идването на Хитлер на власт в Германия януари същата година е последвано от подписване на Лондонски конвенции за определяне на агресора по съветска инициатива, парафиране на пакт на четирите Германия , Италия , Англия и Франция за разпределяне сферите на влияние и пр. България се оказва заобиколена от негативна политика. През лятото 1933 г. , по време на участие на международна икономическа конференция в Лондон , Малинов констатира, че министрите на външните работи на съседните държави са обхванати от пактомания. По негова инициатива в София се провежда заседание на кабинета с участието на всички бивши министър председатели и министри на външните работи за обсъждане на международното положение и външната политика на страната. На това заседание се решава, с цел избягване на задълбочаващата се международна изолация, да се използва авторитета на монарха и по този начин се предава ръководството на външната политика на цар Борис .

Цар Борис осъществява три поредни срещи с югославския крал Александър . Първата е на Белградската гара , състояла се на 18 септември 1933 г. На нея се дискутира династическия въпрос - две държави, две корони. Втората среща е проведена на 3 октомври в Евсиноград . По категоричен начин югославският крал поставя въпроса за разтурянето на ВМРО . Последната, трета среща се е състояла в Белград през декември 1933 г. Преследваната от Борис цел е чрез българо-югославско сближение да бъде избегната изолацията и предотвратено изграждането на антиревизионистичен блок на Балканите , за което по недвусмислен начин настояват Гърция , Турция и Румъния . През есента на 1933 г. цар Борис и Н. Мушанов се срещат и с румънския крал Карол и външния министър Н. Титулеску .

По отношение на България и нейното включване в подготвяния Балкански пакт се обособяват две линии на поведение сред нашите съседи. Югославско-турската, обявила се да се направи пакта по-приемлив за България , за да се включи в него, и румъно-гръцка, настояваща за незабавно подписване на пакта и без българско участие. България се опитва да противодейства с водене на преговори за сключване на двустранни договори. Франция подкрепя Н. Титулеску и в началото на 1934 г. в Белград е парафиран Балкански пакт между Югославия , Гърция , Турция и Румъния . На 9 февруари Пактът официално е сключен. Той е придружен от декларация на турското правителство, изключваща противопоставянето на Турция на Съветския съюз . Пактът е антиревизионистичен, имащ за цел гарантиране на вътрешнобалканските граници. С него международната изолация на България се засилва. Изход от създаденото положение цар Борис и Н. Мушанов виждат в продължаването на започнатата политика на искрено приятелство с Югославия .