Joomla Software solutions Template

Payday loan

През 1396 г над България се спуска нощта на робството.Това е най-тежкото, но и най-бурното,най-неспокойното,най-бунтовното от всички времена преминали над нея.Малко народи са изживеели толкова тежки изпитанияи чуждо потисничество,както българите.Петте столетия на османско владичество не са време на мрак и покорство и мъртвило за нашата земя.Те са озарени от най-ярката светлина на неугаснал съпротивителен огън.Този огън се поддържа от хайдутството – трайната и ярка изява на на непомръкнала народна свяст през вековете на най-тежки изпитания.Чрез хайдутството българите опазват и утвърждават волята си за съпротива срещу феодалното угнетение.Хайдутското движение изразява решимостта за въоръжена борба срещу чуждото господство.

Десетилетия наред в българската исторография надделява тезата, че хайдутството е изява преди всичко на непримиримост с произволията на отделни насилници, че хайдутските действия са по скоро опити за лично отмъщение на пострадалите от тия произволия хора.Хайдутството е познато повече като антифеодален въоръжен отпор на Този прелом в пугнетеното българско население.Независимо от подбудите на отделните хайдути това самобитно народно движение има определена политическа насоченост; през определени периоди в него натежават народностноосвободителни чети

Хайдутството е известно предимно по несигурните данни на народния епос, където художествената измислица на възторжения народен певец замъглява често историческата точност.Народът увековечава в песни,легенди и предания, ненадминати по художествена сила и емоционално въздействие, подвизите на Чавдар войвода,Страхил,Индже,Мануш,Ильо,Ангел, на жените хайдутски предводителки-Сирма,Румена,Бояна,Неда и много още.Той се прекланя пред псилата и юначеството, пред храбростта и мъжеството на своите верни чеда, който за род и родна земя, за правда и за свобода смело са се вдигнали на борба срещу чуждите и свойте потисници.

Историческите сведения за тези смели и неустрашими народни борци срещу турската тирания потвърждават напълно представата , която народът си е създал за тях.Подчертаното пристрастие и ненавист на османската власт спрямо народните борци обаче превръща официалните османски документи в не лек за тълкуване изворов материал.В тия документи хайдутите навсякъде са изобразени с отрицателни черти на „разбойници” и обсипани със злъчни прозвища, а действията им, насочени срещу османски властници и учреждения, са принизени до нивото на обикновени злодеяния.

Независимо от тези трудности османските документи са най-обилният градивен материал за проучването на хайдутството през 15-17 век.

Хайдутството се появява непосредствено след падането на България под османско иго и с течение на времето се превръща в постоянно движение на угнетените българи,просъществувало до самото и освобождение.В този ранен период, то е до известна степен продължение на антифеодалната съпротива от епохата, предшестваща османското завоевание.Старите господари се заменят с нови-османски спахии,бейове,чиновници.Преди това новите господари на земята са не само чуждонародни, но и иноверни угнетители, и то във време,когато религията е белег на народностна принадлежност.Затова старата столетна непримиримост с феодалните порядки пламва с още по-голяма сила.

През първите десетилетия на 15 век хайдутството носи чертите на освободителна борба.Все4 още е жив споменът за свободната българска държава.Будни български среди живеят с надежда за избавление и изявяват неведнъж освободителните си пориви в самия край на 16 век.Трудно е обаче да се установи точно от кои среди изхождат хайдутите.Без съмнение това са хора, който са привикнали към въоръжена борба,след като опитният военоначалник ги натоварва с отговорната задача на авангардни части.

Масовото участие на въоръжени българи в похода на Владислав III Ягело и Ян Хунияди в 1443 г е указание, че българското население, което половин век оказва отпор на османските завоеватели не е сложило оръжие след окончателното покоряване на България.

Несмирилите се българи водят тежка партизанска борба още от началото на 15 век като търсят убежище в планината и закрила зад гъстите горски шумаци.Има известие за цели райони, които са се превърнали в хайдутски сборища; землищата на по-късно възникналите села Сърнево-Разградско и Войница-Ломско,местността край моста на река Еркене-Пловдивско.Последният район разположен край големия стратегически път от Белград за Цариград е станал още по време на османското проникване прицел в усилията на завоевателите да създадат там здрава опора на господството си.Това се налагало поради обстоятелството, че районът бил проходно средищно място, откъдето до голямата пътна артерия през нелеката за онова време преграда на Ихтиманските възвишения мажели да проникнат войските на османските неприятели от Средна Европа.

От друга страна, този район бил обкръжен от двете страни с планини,в чийто дерби се приютило най-устойчивото и непокорно българсо население, оказало отпор и при самото завоевание-хайдутите.

Един от най-ранните пътеописатели на България-бургундският рицар Бертраден дьо ла Брюклер представя Ихтиманските възвишения като сврътилище на метежни елементи, които той назовава „разбойници и крадци”.Така квалифицират хайдутите и повечето чужди пътешественици, защото получават осведомление за пропътуваните места предимно от турските си придружители и чиновници из селищата.Това убеждение се затвърдява у чуждите пътешественици и поради причината, че хайдутите често нападат търговски пътници и богати кервани, за да им отнемат пари и стоки, необходими им за да се поддържат на бойна нога в трудното им ежедневие.

Разкъсаните сили на падналия под робство народ се обединяват в хайдутски дружини,които извършват акциите си срещу  османските властници, чиновници, военни лица и пр.Тия прояви очевидно смущават сериозно османската власт, защото тя се стреми всячески да угаси огнищата на народна съпротива по времето, когато тя все още далеч не се е утвърдила в България.За да обезвреди хайдутските свръталища,османската власт се стреми да ги постави под постоянна охрана чрез своеобразната стражева институция на дервентджиите /пазители на проходи/ .Тези зависими хора са облекчени от някои данъчни задължения, за да охраняват между другото властта от народните борци-хайдутите.

Другаде османските управници прилагат други мерки-привличат мюсюлмански поселници-най-сигурна защита срещу хайдутите или пък създават в изпълнените с хайдути места средища на мюсюлманска пропаганда, където също се стичат множество мюсюлмански поклоници.

Всички приведени до тук данни за 15 в сочат, че хайдутството още през този ранен период не е само обичайната изява на антифеодален отпор през сресновековието, но едновременно и борба, в която прозират народноосвободителни тежнения.

Войните на северозапад поглъщат главните сили на османската власт.А това улеснява в известен смисъл народната съпротива.От друга страна, не е случайно, че са се раздвижили именно тия по-западни балкански краища, където по-късно стоят начело по обсег и интензивност на хайдутството.Ако за това време хайдутството не е станало тежка грижа за властта, само няколко десетилетия по-късно то се превръща в истински бич за нея.Този прелом в интензивността и обсега на на хайдутството от внората половина на 16 в нататък трябва да се свърже неизбежно с дълбоките изменения в османската феодална система по онова време.Тия изменения засягат тежко зависимото население, фискалното угнетение нараства.

Променените условия допринасят освен да се изравнят по данъчен режим отделните групи от населението, да се заличават отделни облекчения и правдини на специалните категории население, които в миналото държавата им обезпечила в замяна на тежките обязаности към нея.

Османските архиви са пълни с документи от които личи, че твърде често по съвсем произволен начин „освободените” са притеснявани с незаконни данъчни задължения от страна на феодали и държавна власт.Постъпеното приравняване на статута на специалните категории към този на обикновената рая има съществено значение за антифеодалната съпротива.Нарасналото бреме на османския феодален режимпотиска и ония среди от покорното българско население, на които през началния период на господството си османската власт осигурява отделен и по-облекчен статут.Така именно изравняването на режима за всички категории население изправя срещу господарите по-обединен противник, противофеодалния отпор нараства по сила.И нещо повече, населението със специални задължения е особено активно в този отпор.

Чувствителното увеличаване на данъчните тежести към държава и феодали,зачестилите произволи на властниците изправят множество зависими хора пред непосилни затруднения.За да се справят с пданъчните си задължения и да преодолеят нарастващите трудности на ежедневието, обедняващите раи прибягватп все по-често до услугите на заемодаващи и лихвари.Твърде често за дългове и неизплатени лихви раята е заставена да залага имотите си на заемодаващите и лихварите.

Но ако новите условия съсипват част от българската рая, те улесняват някои български среди да се замогнат материално.

Най-тежко засегнатите раи от настъпилите промени в османския феодален режим пълнят затворите,стават жертва на повсемесно ширещите се беззакония и изгубват дори дом и имущество, но те са средата от където извират най-непримиримите бунтовници срещу тежката социална действителност.Част от обезземлените селяни се скитат из широките търговски друмове, за да живеят от заграбена плячка.Те стават разбойници.Други пък от тезе среди се вливат в редовете на съществуващите хайдушки дружини или образуват нови групи от въоръжени народни борци.Най вече наличността на значителен брой разорено или тежко засегнато население обяснява численото нарастване на хайдутството и неговото разрастване от втората половина на 16 в впоследствие.През този период румелииските пътища са смутени от скитащи и метежно настроени бродещи анадолски селяни, които внасят безредие из населените места.Анадол десетилетия наред се разтърсва от неусмирими движения срещу султанската власт, срещу феодалното угнетение.В такава обстановка разгръщането на хайдутството е още по обяснимо.Хайдутският огън се разпламтява и във връзка със зачестилите войни, които Империята води вече с неуспехи и дипломатически несполуки против европейските си неприятели.

За присъствието на значителни хайдутски дружини из различни планини в българските земи и прилежащите им области споменават още от втората половина на 16 в множество чужди пътешественици.Въпреки мерките хайдутите продължават да действат.Действията им придобиват широк обсег, поради което управляващите настояват за всеобщи мерки и усилия от страна на местните власти, за да прекратят тези опасни прояви.

Хайдутството в България се разраства сякаш с всяка изминала година.Още в началото на 17в. хайдутските прояви се умножават.Няма съмнение ,непрестанното разпалване на хайдутството през тези десетилетия трябва да се обясни не само с естествената динамика на изостящата се класова борба,но и със завладяващата се военна слабост на Империята.

През тези смутни времена османската власт използва маршолосите за борба срещу хайдутите.Но  често тези хора ,които се ползват от известни даъчни облекчения и от правото да носят  оръжие,сами стават хайдути или съдействат на народните борци.

Критската война(1645-1669),в която Турция търпи тежки поражения от Венеция ,насърчава освободителните тежнения на поробените балкански народи и дава нов тласък  на техните съпротивлителни усилия срещу османския феодален порядък.Хайдутските акции зачестияват,или съпътстват подготовката на големи опити  за политическо освобождение  на българите,вдъхват борческа готовност на нселението.

Привлечените по-горе изворни данни показват ясно,че хайдутството е трайна,многовековна изява на съпротива срещу османското феодално господство.Това неусмиримо движвние през 15-16в. се разгръща с особена интензивност в югозападните и северозападните земи.Тяхната отдалеченост от централното управление,планинския терен,който улесниява  хайдутите и чифликчийството,развило се по-рано и по-широко и довело до по-голямо разорение на населението от другаде,обясняват необикновения размах на хайдуството там.

Освен това рези земи са в близост с големите европеийски неприятели на Турция и непокорните отвъддунавски княжества.Тези земи стават често бойно поле през войните на Империята.А това поддържа будни освободителните тежнения,изявяващи  все по-ярко не само във въстанически опити,но и в самото хайдутство.

Условията на османския поробителски режим,които неудържимо се влошават,възбуждат напрекъснато своебразния въоражен отпор на хайдутите.Хайдутите са предимно селяни,а върху селото се стоварват най-големите тежести на османския феодален режим.За съсипаните безоръжни селски труженици хайдутството е единствен отдушник,единствено достойно средство да мъстият за собствената си несрета,за страданията на  близки и далечни съселяни.Но все по-често по хайдутските пътища поемат и хора от специалните категории население-войници,дервентджии.Хайдути стават най-често смели,волни и будни селяни,които осъзнават необходимостта от брба срещу насилническите порядки и учреждения.

Хайдутите  са предимно българи.Понякога в хайдутските чети участват сърби,също и власи,гърци и други.Еднаквата съдба и общите освободителни копнежи на поробеното балканско население обединяват усилията в съвместни хайдутски действия.

Хайдутството има определна антифеодална целеустременост.Най-често хайдутските нападения са насочени срещу османски властници.Социалната ненавист срещу ония,които обогатяват чрез труда на народа,се изразява в разработване на пари,имущества.Много често хайдутите извършват нападения върху чифлици,запалват или задигат храни,ограбват богатства,разрушават чифлишки къщи и кули,избиват насилници.Хайдутите нападат и хасови владения.Те закрилят раята от постоянното и претоварване с данъци,отмъщават на данъчни чиновници.Хайдутството става в известен смисъл спирачка за нарастващата феодална експлоатация и произвол.

Зависимото население обича и пази хакдутите-тези единствени и постоянни негови закрилници срещу обществените неправди.Неведнъж селяните отхварлят единодушно обвинението на управляващите срещу някой ,че е хайдутин.

Долавяйки дълбоката свързаност на хайдутството с  народа,османската власт воюва усърдно не само срещу  хайдутите, но и срещу техните многобройни ятащи,които ги снабдяват с храна,сочат им пътища ,укрепват ги,грижат се,когато са ранени и ги предпазват от опасност.

Застрашителната сила на хайдутството,особено през 17-18в.,неговите дълбоки обществени корени заставят властта да предприеме упорито и без отдих всевъзможни мерки,за да го унищожи.Но тези мерки са безсилни.Османската власт е затруднена в борбата си срещу хайдутството.Страшните наказания са  един от начините  да се скове хайдутството,като се внесе  страх всред народните борци и населението.Заловените в  сражение хайдути са избивани,а главите им отрязвани и изпращани на висшестоящитр органи.

Когато изчерпи всички средства,властта предприема отачяни мерки –изсича например просторни гори,за да лиши от мероприятия ,нескончаемите претърсвания  и системни усилия за ораганизиране на охраната се отразяват много зле върху зависимото население.

Акциите на отделните хайдутски дружини,макар и разединени,поставят властта в обстановка на непрестанна война с народните сили,поддаржат неугасващ метежен огън в земята ни.Хайдутството е истински бич за османските управляващи среди.То всячески подкопава устоите на османската феодална власт,а оттам и на чуждото господство.Това самобитно народно движение има голямо значение за борбите на българския народ през един дълъг мъчителен период от неговото историческо развитие.То вдъхва на безоръжната рая дръзновение да оказва съпротива на засилващото се феодално потисничество.Разгръща се тук и там като отпор  срещу феодални произволия  и насилия на местни властници,по време на войни и разрастване на полити1еските движения,хайдутството се разграща,разединените усилия се обединяват и придобиват все по-ясна народоосвободителна насоченост.

От края на 16в. нататък хайдутството от най-ярка изява на антифеодалната  въоръжена съпротива се издига до нивото на освободителна борба срещу чуждите поробители.То съдейства за укрепване на едно-народното самочувствие  и дързост.

Това именно е част от хайдутите през 19в. да влеят силите си в четническото движение и в национално-революционните ни борби.