Joomla Software solutions Template

Payday loan

Редки са периодите в световната история, когато личността на един човек влияе така силно върху историческото развитие. Такъв е периодът на началото на Х I Х в., останал в историята като "епохата на Наполеон ".

Наполеон Бонапарт е роден в 1769 г. на остров Корсика в семейство на дребни аристократи. Завършва военно училище във Франция и служи в различни гарнизони. Наполеон е привърженик на избухналата революция, но не участвува активно в политическия живот. За първи път името му става известно при потушаването на роялисткия метеж в Тулон, когато става генерал. След падането на якобинците за кратко време е в затвора, но после е освободен . През октомври 1795 г . командва артилерията при потушаването на роялисткия метеж в Париж. След това сключва брак с Жозефин Боарне, близка с Барас, един от членовете на Директорията. На Барас Наполеон дължи поста си на командващ армията в Италия.

Скромна кариера на артилерийски офицер - това вероятно би било неговото бъдеще, ако не идва революцията. Но и след това Наполеон трябва да чака, докато в 1796 г. съдба та не дава шанс на 27-годишния генерал. Неговата звезда изгрява по време на италианския поход и в продължение на близо 20 години не залязва. Генерал, консул, император, блестящ пълководец, умен дипломат, способен държавник - Наполеон Бонапарт става човекът, който разтърсва стария ред в Европа и обичан или мразен, става една от легендите в световната история. Роден на малък остров в Средиземно море, той получава всичко от съдбата и на 52 години умира на малък остров в Южния Атлантик, изоставен от всички .

Наполеон идва на власт след преврата на 18 брюмер (9 ноември 1799 г.). За управляващите Директорията вече е безполезна и дори вредна. Бедните слоеве я смятат за режим на спекулантите и крадците на държавни пари, създаден за потискане на народа, а войниците негодуват, че армията се измъчва без хляб и обуща, а при това Директорията връща на неприятеля всички завоевания от последните години. Буржоазията търси кандидат за ролята на диктатор.

29-годишният генерал Бонапарт, тясно свързан с новата буржоазия и твърде популярен в армията, притежаващ много лични качества на диктатор, се оказва по-силен от конкурентите си – млади генерали, претендиращи за същата роля. На 13 окт. 1799 г., като предава командването на египетската армия на генерал Клебер, Бонапарт с петстотин отбрани войници се отправя за Франция. Преминаването на генерал Бонапарт из Франция до Париж е тържествено и желано за мнозина. В него виждат спасителя от омразната власт. За по-малко от месец след пристигането си в Париж Бонапарт подготвя държавен преврат. Помагат му двамата негови нови съратници – извънредно умният кариерист, министър на външните работи на Директорията Талейран и министърът на полицията на Директорията Фуше.

Извършвайки преврата, Бонапарт създава привидно впечатление, че спасява републиката. Този преврат, който му дава в същност неограничена власт и е наречен превратът от 18 брюмер /9 ноември/, става така: като събира надеждни генерали и офицери, генерал Бонапарт им предлага “да спасят републиката”, а преданите му хора подготвят дело за заговор на якобинците и декрет, с който се възлага на ген. Бонапарт да смаже този заговор. Във връзка със “заговора” заседанията на Съвета на старейшините и Съвета на петстотинте са пренесени извън града, в двореца Сен Клу. С директорите е постигнато споразумение по пътя за Сен Клу. Те веднага подават заявление за оставка. На втория ден /19 брюмер/ предани на Бонапарт войски обкръжават замъка Сен Клу, където заседават Съветът на старейшините и Съветът на петстотинте. Наполеон пристига там с надеждата, че Съветът ще вземе решение да му предаде властта. Но денят отива към края си, а решение все още няма. Тогава Бонапарт сам, почти без охрана, отива в Съвета на петстотинте, където са и бившите якобинци, но депутатите се нахвърлят върху Бонапарт със заплахи и той е принуден да напусне залата. Председател на Съвета на петстотинте през този ден съвсем не случайно е братът на Наполеон Люсиен Бонапарт; той излиза и съобщава на войските, че убиват техния началник. Голям военен отряд влиза в двореца. Под барабанен вой войниците се разправят с депутатите, като направо ги извеждат от залата, а опитващите се да се съпротивляват ги изхвърлят от прозореца от първия етаж. Според показанията на очевидци всичко това продължава не повече от 5 минути. След това няколко изплашени депутати се връщат в залата и предлагат на Съвета на петстотинте да гласуват декрет за предаване властта на трима консули. Същото предлагат и няколко души от Съвета на старейшините. Декретът е подписан. По този начин същия ден вечерта властта вече принадлежи на трима консули: бившия абат Сиейес, Роже-Дюко и Бонапарт. Главната роля в този триумвират принадлежи на Бонапарт.

Превратът от 18 брюмер заварва Франция в тежко военно положение. Срещу нея е изправена втората коалиция начело с - Австрия, Русия, Англия и Неаполитанското кралство. Необходимо е да се предприемат бързи мерки.

Но условията на войната стават по-благоприятни за Франция. Англия със завладяването на о. Малта и Египет предизвиква крайно недоволство на руското правителство. Противоречията между Русия и Австрия заради Италия водят до изтегляне на армията на Суворов от Италия в Русия. Бонапарт използва тези благоприятни за Франция обстоятелства и със силна армия тръгва за Италия, като избира отново трудния път през Сенбернарския проход в Швейцарските Алпи.

Австрийците не очакват френските войски от тази недостъпна страна. На 14 юни 1800 г. в равнината на Ломбардия, при селцето Маренго, френската армия удържа победа. През декември същата година ген. Моро нанася поражения на австрийците в Бавария, край Хоенлинден.

На 9 февруари 1801 г. Австрия е принудена да сключи мир с Бонапарт в градчето Люневил. Съгласно мирния договор Белгия и левия бряг на Рейнса обявени за френски владения, а Цизалпийската република се превръща в Италианска република, зависима от Франция.

След излизането на Австрия от войната втората коалиция почти престава да съществува. Англия продължава военните действия срещу Франция сама, но и тя скоро се съгласява на преговори за мир. На 27 март 1802 г. е подписан от Франция и нейните съюзници – Испания и Батавската република /Холандия/, от една страна, и Англия – от друга, Амиенският мир, който задължава Англия да изтегли войските си от о. Малта, да не се намесва занапред във вътрешните работи на Батавската и Хелветската република, на държавите от Апенинския полуостров и германските държави. Франция се съгласява да изтегли войските си от о. Елба, от Рим и Неапол и от Египет. Мирът между Франция и Европа е всъщност само едно примирие. Феодалната реакция в страните от континентална Европа се опасява от разпространението на идеите на революцията и въпреки многобройните военни неуспехи не престава да създава нови и нови коалиции срещу Франция. Англия отдавна е противник на френската хегемония в Европа, а колониалното съперничество между двете страни я прави най -упорития неприятел на Франция .

Войните, които води Франция от 1792 г. първоначално имат за цел да защитят революцията и да пренесат нейните идеи в цяла Европа. Но още при Директорията, а особено ясно при Наполеон настъпва промяна в характера на войните - разпространяването на революционните идеи постепенно се измества от стремежа към хегемония в Европа. Погледнато и от двете страни войните между Франция и Европа имат двойствен характер – те са едновременно борба на две идеологии и борба за господство в Европа. Амиенският мир просъществува малко повече от година. През пролетта на 1803 г. Англия и Франция са отново във война. Френската армия завзема Хановерското курфюрство (принадлежащо на английския крал), а в Булон, на брега на Ламанш, французите пристъпват към изграждането на огромен лагер, където трябв да се разположи френската армия и подготви десант в Англия. За провеждането на тази операция според Бонапарт е нужна само мъгла и тогава той би прехвърлил армията в самия Лондон. “На мен са ми нужни три дни мъгливо време и аз ще бъда господар на Лондон, на парламента и на Английската банка”– казва Наполеон през юни 1803 г. Но това не му се отдава. Английската ескадра спира френския флот в испанското пристанище Кадикс, английски кораби пазят Ламанш. Правителството на Пит се стреми да предотврати удара по два пътя: или като образува нова коалиция, или като премахне самия Бонапарт. Но Австрия не се решава още да воюва, Прусия се колебае, а Русия също не е готова за война. Осуетено е покушението върху първия консул, за което са привлечени роялисти от емигрантите: министърът на полицията Фуше проследява целия заговор и арестува неговите инициатори във Франция. За назидание на роялистите от Баден е докаран в Париж Енгиенският херцог, който няма никакво отношение към заговора, обвинен в това, че е кандидат за френския престол. Той е разстрелян.

Наполеон използва готвеното покушение, за да обяви властта си за наследствена, и на 18 май 1804 г. с указ на сената той е обявен за император под името Наполеон І. На 2 декември той е тържествено коронясан.

През 1805г. се оформя третата коалиция – към Англия се присъединяват Австрия, Русия и Неаполитанското кралство. През октомври 1805 г. Англия удържа една от най -големите победи в своята история - при нос Трафалгар на испанското крайбрежие английският флот под командването на адмирал Хорацио Нелсън разбива обединените флоти на Франция и на нейния съюзник Испания. Самият Нелсън намира смъртта си в разгара на сражението. Битката при Трафалгар показва могъществото на английския флот и окончателно налага Англия като първа световна морска сила. Но в сраженията на суша победата е неизменно на страната на Наполеон. През октомври 1805 г.една голяма австрийска армия е принудена да капитулира при Улм, през ноември Наполеон влиза във Виена, а в началото на декември при Аустерлиц неговите войски се срещат с армиите на Австрия и Русия, водени от своите императори Александър I и Франц II. Сражението при Аустерлиц на 2 декември 1805 г ., наречено "битката на тримата императори " завършва с пълната победа на Наполеон. Австрия е принудена да излезе от войната и сключва мир при тежки условия. На престола на Неаполитанското кралство застава братът на Наполеон Луи. В 1806 г. южногерманските държави създават Рейнски съюз, а Франц II е принуден да се откаже от императорската си титла. Така през 1806 г окончателно е ликвидирана Свещената римска империя.

С влизането на Прусия във войната през 1806 г. се оформя четвъртата коалиция. Прусия обаче се оказва слаб противник на Наполеон. В две сражения при Йена и Ауерщадт през октомври 1806 г. прославените някога пруски войски претърпяват истински разгром. В последните сражения в Източна Прусия Наполеон разбива противниците си и доближава руската граница. Русия отстъпва и през юли 1807 г. в Тилзит подписва мир. Според условията на мира Русия признава всичките завоевания и хегемонията на Наполеон в Западна и Централна Европа. От своя страна Наполеон признава Източна и Северна Европа за сфера на влияние на Русия. В западните германски земи се създава Вестфалското кралство, а на територията на Полша, владяна от Прусия, се създава Варшавското херцогство. Русия се присъединява към континенталната блокада, провъзгласена от Наполеон в края на 1806 година.

Континенталната блокада е крайна мярка, предприета от Наполеон в борбата му с Англия. Невъзможността да бъде победена Англия с военни средства кара Наполеон да опита да стори това с икономически. Съгласно декрета за континенталната блокада всякакви търговски, пощенски или други връзки между континента и английския остров се забраняват. Наполеон разчита, че блокадата ще нанесе силен удар върху английската промишленост и търговия и ще накара Англия да поиска мир. Едновременно с това континенталната блокада е замислена и като средство за подпомагане на френската промишленост и осигуряването на нейната хегемония на европейските пазари .

Тилзитският мир бележи върха на господството на Наполеон в Европа. Френската империя, заедно със зависимите от нея държави, се простира в цяла Западна и Централна Европа. На изток Русия е нейна съюзница, а континенталната блокада според Наполеон ще постави на колене и Англия. През 1809 г. при Ваграм Наполеон успява да срази мълниеносно Австрия, която е влязла в петата коалиция с Англия. Новият мир отнема на Австрия владенията й на Адриатическо море. Скоро след това към Франция са присъединени Папската област, Нидерландия и германското балтийско крайбрежие. Под френско управление са 50 млн. от близо 180-милионното население на Европа. В 1810 г. Наполеон сключва брак с дъщерята на австрийския император Мария Луиза. Наполеон е на върха на своето величие, а неговата империя изглежда несъкрушима.

Но постепенно тази империя започва да се разклаща. Континенталната блокада не прекъсва английската търговия с континента. Европейската икономика е тясно свързана с английските промишлени и колониални стоки и не може да съществува без тях. Бързо се развива контрабандата с тези стоки. Наложеното от Наполеон френско господство над континента започва да предизвиква силно недоволство. Идеите на френската революция са повдигнали националното съзнание на европейските народи и сега това оръжие се насочва обратно срещу френските окупатори.

Първото и най -сериозно огнище на съпротива се ражда в Испания. Съюзник на Франция с мирния договор от 1875 г. Испания понася много трудно континенталната блокада. През 1807 г френски войски навлизат на испанска територия, за да блокират английския съюзник Португалия. След нейното падане френските войски влизат в Мадрид, но там избухва въстание, потушено жестоко от французите. Испанският крал Карлос IV абдикира в полза на сина си Фернандо VII, но Наполеон примамва и двамата на френска територия и ги заставя да се откажат от испанския престол. Крал на Испания става брат му Жозеф Бонапарт. Испанците не се помиряват с фактическото ликвидиране на тяхната независимост и през лятото на 1808 г. се вдигат на въстание. То се разраства бързо, подпомагано от дебаркирали в Португалия английски войски. В края на 1808 г. Наполеон навлиза с една 300 хилядна армия и завладява Мадрид, но съпротивата на испанците не е унищожена. Започва т .нар. "гериля " (партизанска война ) на целия испански народ. Испания става отворена рана в империята на Наполеон и той е принуден да държи там огромна армия.

Съпротива срещу френските окупатори има и в германските държави, и в Швейцария. През пролетта на 1809 г. в Прусия един военен отряд под командването на полковник Шил прави неуспешен опит за въстание. В Швейцария се вдига народно въстание под ръководството на Андреас Хофер. То е потушено едва през 1810 г. след разстрела на неговия водач .

След Тилзитския мир Русия се възползва от свободата на действие и окупира Финландия и дунавските княжества Влашко и Молдова. Но постепенно изгодите от този мир се изчерпват. Континенталната блокада е неизгодна за руската търговия и от 1810 г. тя е прекратена. Отношенията между двете страни се влошават бързо. Наполеон започва да се готви за война с Русия. Сключени са съюзи с Прусия и Австрия. За навлизането в Русия е подготвена една огромна армия от близо 600 хил. души. На 24 юни 1812 г. започва руският поход на Наполеон. Започва Великата отечествена война на Русия .

Във всички европейски страни съществува увереност в победата на Наполеон над Русия. Съмняват се и изчакват само в Англия, а и в Испания, в която бушува партизанска война. Самият Наполеон съвсем загубва чувството за реалност и е уверен, че “след три години ще бъде господар на света”. Той разчита след победата над Русия с поход в Индия да унищожи английското господство, защото, както казва на един от приближените си, “…достатъчно е френската шпага да се допре до Ганг, за да се сгромоляса зданието на меркантилното величие”.

Наполеоновата армия, която преминава границата на Русия, има над 400 хил. души, а руската армия – само 225 хил. и френският император знае това. Но Наполеон може да бъде сигурен напълно само във френските части, тъй като армиите на васалните държави, които се отнасят към френския император по-лошо, отколкото към Русия, не са надеждни. Те едва ли биха се сражавали с ентусиазъм.

Руските войски са разделени на три армии и Наполеон смята да ги разбие поотделно. Но те приемат сражение едва при Смоленск и след тежки боеве на 18 август отстъпват към Москва. Когато частите на маршал Даву влизат в Смоленск, градът се намира в пламъци. Френската армия продължава по-нататък на изток, навлизайки дълбоко в Русия, но руснаците все избягват сраженията. Французите смятат, че още след първите победи ще сключат мир, но този предполагаем мир все повече и повече се отдалечава.

Населението на Русия е обхванато от всеобщ патриотичен порив. Под натиска на част от офицерството и под влияние на събитията Александър І е принуден да назначи на 28 август за главнокомандващ вместо Барклай де Толи Кутузов, тогава в немилост. Народът посреща това назначение с възторг. Войната засяга жизнените интереси на населението и руският народ хвърля всичките си сили за защитата на своята родина.

Това доказва Бородинското сражение на 7 септември 1812 г. То е най-голямото сражение от онова време. Талантът на Кутузов, проявил се в дислокацията на войските, в използването на резервите, в умението да се вдигнат за подвиг огромни войнишки маси, спомага за успеха на руските войски при Бородино. Патриотизмът и твърдостта на руските войници и офицери и добрата артилерия водят  до това, че французите губят около 60 хил. души, а русите по-малко от 40 хиляди. Късно през нощта френските войски се оттеглят на изходните си позиции. Но Кутузов поради липсата на резерви решава да не приема нов бой. На военния съвет във Фили той издава заповед да се изостави Москва без бой, за да се запази армията.

През септември армията на Наполеон влиза в Москва. Той очаква, че русите ще му изпратят ключа на града и че цар Александър ще го помоли за мир. Очакванията му, обаче, са напразни.

Партизанската война, откъснатостта от базите и липсата на продоволствие правят след месец пребиваването на французите в Москва съвсем не такова, каквото очаква Наполеон. На 18 октомври руските войски преминават в настъпление и разбиват корпуса на Мюрат до с. Тарутино. Тогава Наполеон извежда армията си от Москва с намерение да я разквартирува през зимата по стария Калужки път. Обаче при Малоярославец руската армия отблъсква французите от Калужкия на разрушения Смоленски път. Зад нея е руската войска, а я застрашават и партизанските отряди, които постепенно я унищожават.

На 26-28 ноември 1812 г. по време на преминаването на река Березина френската армия понася огромни загуби. След преминаването, когато се засилва студът и гладът, французите загиват с хиляди. Самият Наполеон веднага се отправя за Франция, а остатъците от армията му, преследвани от руските партизани, често без обувки и дрехи, през средата на декември 1812 г. преминават Неман. Те са не повече от 20 хил. души. Авантюристичният план на Наполеон – да подчини жизнеспособността, пълнокръвната и национално независима руска държава, цел, против която въстанал целия руски народ, струва много скъпо на Франция.

Поражението на Наполеоновата армия служи като сигнал за всеобщ подем на народите на васалните страни против Наполеон. Героичната Отечествена война на руския народ разсейва мита за непобедимостта на Наполеоновите армии. Военният престиж на Русия се издига на небивала висота.

След 12 денонощия непрекъснато пътуване Наполеон пристигна в Париж и веднага започва да събира нова армия за нова война против Русия и преминалата на нейна страна Прусия. За тази война трябва да осигури ако не помощта, то поне неутралитета на Австрия.

На 15 април 1813 г. Наполеон тръгва от Ерфурт с армията си срещу русите и прусаците. По цялата територия на Прусия още от влизането на руските войски (през януари 1813 г.) населението се вдига на борба с Наполеоновата армия. През зимата на 1813 г. в Прусия е създадено гражданско опълчение, което призовава всички германски държави да въстанат против Наполеон. Но двете съюзни армии остават без главнокомандващи. В навечерието на кампанията Кутузов умира. През пролетта на 1813 г. против Франция се образува шеста коалиция от постоянно воюващите против нея Русия и Англия и от Прусия, Швеция, Испания и Португалия. Най-колеблива е политиката на Австрия, която се опасява от засилване на Русия и Прусия. През юни 1813 г. австрийският канцлер Метерних предлага на съюзниците да сключат мир с Наполеон при условие, че той се откаже от завоеванията си на изток от Рейн. Но Наполеон отговяря на Метерних: “Вашите господари, родени на трона, не могат да разберат чувствата, които ме въодушевяват. Те се връщат победени в своите столици и за тях това е безразлично, а аз съм войник, на мен ми е нужна чест и слава, аз не мога да се покажа унизен пред моя народ.” След отказа на Наполеон да сключи мир към коалицията се присъединява и Австрия.

През следващите месеци до есента военните действия се водят с променлив успех. Междувременно съюзническите армии получават количествено превъзходство над френската армия. Освен това съюзниците имат голяма подкрепа от населението  във васалните на Франция страни. През време на войните с Наполеоновата армия съюзните войски заимстват от нея много военни похвати, които сега използват против самите французи. Когато противниците се сблъскват в решителната “битка на народите” при Лайпциг (на 16-19 октомври 1813 г.), французите губят 65 хил. души, а съюзниците малко по-малко. (В битката при Лайпциг участвали всичко около 500 хил. души от двете страни.) Наполеоновата армия отстъпва към границите на Франция.

Империята се руши. Пъстрият конгломерат от страни и народи започва да се разпада. Армиите на коалицията се приближават към границата на Франция.

В самата Франция широките народни маси вече твърде малко вярват на Наполеон. Буржоазията още е готова да поддържа императора, но далеч не цялата, защото няма устойчив кредит, вътрешният пазар все повече се намалява, отдавна вече е започнал да се стеснява и външният. Някои сановници на императора тайно се готвят да му изменят, понеже вече не се надяват на негов успех.

През ноември 1813 г. Наполеон се връща в Париж и започва да подготвя армия за нови сражения. “Да вървим да бием дядо Франц” – повтаря тригодишният наследник думите на своя баща.

Съюзниците се опитват да направят още веднъж мирни предложения, но безуспешно. Наполеон все още се надява на силата на оръжието.

През средата на януари 1814 г. съюзническите армии преминават река Рейн. Войските на Наполеон вече не моат да им противостоят. Четирите главни участници в коалицията – Англия, Русия, Прусия и Австрия, подписват през март 1814 г. договор за война до победен край и набелязват условията за бъдещия мир. Предвижда се да се свика дипломатически конгрес за решаване на всички териториални въпроси, както и за решаване съдбата на френската държава.

На 31 март 1814 г. войските на коалицията влизат в Париж, а на 6 април Наполеон е принуден да се отрече от престола. Преди да подпише абдикацията си, Наполеон я прочита пред маршалите си и все пак предложил: ”А може би ще тръгнем срещу тях? Ние ще ги победим.” Но никой не подкрепя императора и абдикацията в полза на сина му Франсоа Шарл Жозеф е подписана. Тогава е образувано временно правителство начело с Талейран. Наполеон е изпратен на о. Елба, който му се дава за пожизнено владение.

След абдикацията на Наполеон във Франция се възстановява династията на Бурбоните . На престола застава прекаралият дълги години в емиграция Луи Х VIII. През май 1814г. той публикува една конституционна "Харта ", с която в страната се въвежда представително управление. Със съюзниците е сключен мирен договор, който оставя Франция в границите от 1792 година. Заедно с Луи Х VIII в страната се завръщат емигрантите, които искат да възстановятположението от годините преди революцията. Издигат се искания за връщането на национализираните земи на аристокрацията и духовенството, дори за възстановяване на феодалните права и привилегии. Много от прославените офицери са прогонени от армията .

Извършва се чистка и в държавния апарат. В страната бързо нараства недоволство от властта на Бурбоните. Междувременно през септември 1814 г . във Виена започва конгрес на съюзниците, които трябва да уточнят новите европейски граници. Още от самото му начало се проявяват противоречията между интересите на големите сили. Наполеон е добре информиран за нарастващото недоволство срещу Бурбоните. През цялата зима той наблюдава обстановката във Франция и развитието на конгреса във Виена и решава да се върне отново на престола. В началото на март с малък отряд слиза на френския бряг и се насочва към Париж. Изпратените срещу Наполеон войски бързо се присъединяват към него. Луи Х VIII заедно с приближените си бяга в Белгия. На 20 март Наполеон триумфално влиза в Париж . Започват "стоте дни " на новото управление на Наполеон.

Вестта за връщането на Наполеон във Франция примирява враждуващите сили на Виенския конгрес. Веднага се образува седмата коалиция. Решаващата битка между армията на Наполеон и съюзническите войски, командвани от английския дук Уелингтън се води на 18 юни 1815 г. близо до белгийското селце Ватерлоо. В тази битка войските на Наполеон са разбити. На 22 юни Наполеон се отрича отново от престола и се предава на англичаните. Този път той е изпратен на заточение в далечния остров Света Елена в южната част на Атлантическия океан. Там Наполеон умира на 5 май 1821 година.

Докато войските на коалицията се готвят за решаващата битка с Наполеон, в столицата на Австрия завършва дипломатическият конгрес. В конгреса вземат участие представители на почти всички европейски държави, но решенията му се вземат от петте велики сили - Англия, Австрия, Русия, Франция и Прусия. Те чертаят и новата политическа карта на Европа. Франция остава в границите си от 1792 г., Русия получава по -голямата част от Полша. Всички германски държави са обединени в Германски съюз. Австрия се отказва от Белгия и получава по-голямата част от Северна Италия, Прусия се разширява в Рейнската област. Белгия и Нидерландия са обединени в общо кралство Нидерландия, Швейцария е призната завинаги за неутрална държава. Най-големите колониални придобивки има Англия, която получава островите Малта (в Средиземно море ), Цейлон (в Индийския океан ), Хелголанд (в Северно море ) и Капската колония в Южна Африка. Новата териториална карта на Европа, начертана на Виенския конгрес, с малки изменения се запазва до Първата световна война .

В работата си Виенският конгрес се ръководи от няколко главни политически принципа - реставрация, легитимност, солидарност и баланс на силите в Европа. Реставрацията означава връщане към политическите структури от преди революцията, легитимността - задоволяване на правата и претенциите на старите режими, солидарността – съвместни действия срещу всички революционни идеи и движения, балансът на силите – постигане на равновесие между Великите сили. Развитието на тези политически принципи води до създаване на Свещения съюз през септември 1815 година. След Виенския конгрес за Европа настъпват години на реакция.

Бонапартизмът възниква в обстановката на революцията и демократическите преобразования, но той е създаден от контрареволюционната буржоазия и защитава нейните интереси. Военната диктатура на Наполеон Бонапарт служи на едрата буржоазия, на военната върхушка и заможното селячество.

Решаващ фактор за победата над Наполеоновата армия е Отечествената война на руския народ от 1812 г., а също така подемът на националноосвободителното движение против диктатурата на Наполеон в завоюваните от него страни. Войните на Наполеон са много тежки както за французите, така и за другите европейски народи, но в същото време те съдействат за развитието на капитализма и подкопават съществуването на феодалните монархически режими.