Joomla Software solutions Template

Payday loan

Починалият владетел е наследен от сина си Иван Шишман. Във Видинската област цар си остава Иван Срацимир. Отношеният между двамата неедноутробни братя не са добри. Впоследствие те нито веднъж не ще си окажат помощ един другиму.

След като в ръцете на Мурад І попада по-голямата част от Тракия, първи двамата братя “крал” Вълкашин и деспот Углеша се опитват да окажат отпор на турците. Войската им се насочва към Одрин. В решителната битка при Черномен на 26 септември 1371 г. Вълкашин и Углеша претърпяват пълно поражание, като и двамата загиват на бойното поле. Българската хроника от ХV в. и една приписка на монах Исай ни дават сведения за тази важна битка, спечелена от турците.

Османците завладяват земите на Углеша и Вълкашин. Синовете на деспот Деян – Иван и Константин Драгаш поставят в васално положение Велбъждката област.

Завладяването на много територии принуждава цар Иван Шишман да приеме предложения му от Мурад І съюз. Той е придружен и от династичен брак: сестрата на Иван Шишман – Кера Тамара, заминава за Одрин като жена на султана.

По същото време Иван Срацимир превзема София. Той скъсва отношенията си с Търновската патриаршия и поставя земите на Видинското царство под върховенството на Цариградската патриаршия. Същото прави и деспот Добротица. Няколко години по-късно София се освобождава. Но през 1380 г. тя е обсадена от войските на Мурад І . Две години градът устоява на пристъпите на силния враг. След пленяването на ръководителя на отбраната бан Янука от турците обаче София се предава (1382 г.). През 1383 г. пада Сяр, някогашната столица на деспот Углеша. Четири години по-късно в турски ръце се озовава и Солун (1387 г.). Западната насоченост на турското придвижване е едната от посоките на турското придвижване. Друга посока е северозападната. През 1386 г. турците овладяват Пирот и Ниш. Някъде по това време Иван Шишман е принуден да се признае за турски васал. Според хрониста Хюсеин той “трябва да се намира в услуга, да бъде готов и да участва с цялата си войска във всеки поход”.

Действията на турския султан обезпокояват владетелите на Сърбия и Босна. Едва сега се прави нещо за създаването на коалиция срещу завоевателя. Съюзяват се сръбският княз Лазар и босненският крал Твърдко. Иван Шишман се готви да отхвърли васалната си зависимост от Мурад. Босненските и сръбските войски нанасят тежко поражение на турците при Плочник, на р. Топлица. За съжаление тази първа по-сериозна несполука на османците на Балканския полуостров ще се окаже и последна.

Това, че Иван Шишман не изпраща войска в помощ на султана, става причина за съсипателния поход на турския военоначалник Али паша в българските земи на север от Стара планина. Превзети са почти всички големи градове с изключение на Търново, Силистра, Никопол и Варна. Българският владетел е принуден да предаде силната крепост Силистра на турците. Походът на Али паша довежда до пълното подчиняване на Търновското царство. Изплашеният Иван Срацимир побързва също да се признае за турски васал.

Наскоро след това Мурад І решава да отмъсти за поражението при Плочник. През 1389 г. с голяма войска той нахлува в Сърбия. На 15 юни 1389 г. на историческото Косово поле го посрещат съюзниците сърби и босненци. В началото християните имат надмощие. Дори един сърбин се промъква в палатката на султана и го убива. Очакваната паника сред турците обаче не се получава. Синът на убития Мурад І  - Баязид, веднага се провъзгласява за султан и организира войниците. Баязид внася прелом в хода на битката. Княз Лазар е заловен и съсечен върху още топлия труп на султана. Синът му Стефан Лазаревич е принуден да се признае за турски васал.

След краткотраен отдих османците продължават бойните действия. През 1391 г. един турски отряд преминава Дунава и нанася поражение на влашкия воевода Мирчо Стари. Година по-късно турците опустошават унгарските земи. На крал Сигизмунд обаче се удава да разбие една турска войска. Този успех събужда надеждите на Иван Шишман, който започва тайни преговори с Сигизмунд. Изглежда, че Баязид научава за това.

През пролетта на 1393 г. начело на голяма войска султанът обсажда Търново. По това време Иван Шишман се намира в Никопол. Три месеца продължава отбраната на града. Накрая Баязид успява. Градът е превзет на 17 юли 1393 г. вследствие на предателство. Жителите не са избити, нито са разрушени дворците, църквите и жилищата. Само патриаршеската църква “Възнесение Господне” е превърната в джамия.

Истинското разоряване на столицата настъпва по-късно и е предшествано от избиването на търновските боляри и децата им. Наскоро след това клане следва раздялата на търновци с патриарх Евтимий. Той е заточен по вероятност в Бачковския манастир. След това Търново е обезлюдено.

Настъплението на турците продължава. През 1395 г. е превзет и Никопол и заловеният Иван Шишман е убит по заповед на Баязид.

Вероятно през същата година настъпва краят и на Добруджанското деспотство. Свободно остава само Видинското царство на Иван Срацимир. Но една година по-късно идва и неговият ред.

През 1395 г. във влашките земи турците разбиват отново армията на Мирчо Стари. Влашкият войвода прекланя глава и приема да изплаща годишен данък на Баязид.

Крал Сигизмунд ускорява подготовката на отдавна замисления кръстоносен поход срещу турците. През пролетта на 1396 г. 80 000 армия се насочва към Видинското царство. Иван Срацимир веднага отхвърля васалитета си и отваря вратите на Видин пред християнската войска. От Видин кръстоносците продължават придвижването си на изток. Те превземат Оряхово и достигат Никопол, където ги очакват пълчищата на Баязид. На 25 септември 1396 г. кръстоносците претърпяват катастрофално поражение. Сигизмунд едва спасява живота си. Битката при Никопол решава съдбата на Видинското царство. Баязид насочва армията си към столицата на своя неверен васал, превзема Видин и пленява Иван Срацимир. Последният владетел на Средновековна България е пратен на заточение в Мала Азия. С това се слага край на българската държава.