Joomla Software solutions Template

Payday loan

Със стопяването на снеговете настъпление. Инициативата отново преминава на страната на Германия като този път Хитлер е решен да завърши успешно войната. Главните усилия той насочва на юг, към Кавказ, с намерението да разгроми Червената армия вендъж завинаги, да завземе съветските ресурси и икономически центрове, а след това евентуално да се насочи отново към Москва. Група армии “Юг” е разделена на две части - група армии “А” поема към Кавказ, а група армии “Б” - към Сталинград. Германската армия успешно е преживяла тежката руска зима и съветското настъпление, и изглежда този път нищо не може да спре нейното настъпление. И наистина първите юлски дни на 1942г. минават под диктовката на Вермахта, немските войски успешно пробиват съветската отбрана, достигат река Дон и превземат отново Ростов. Съветското командване спешно предприема мерки за спасяването на ситуацията. На 12 юли е създаден Сталинградският фронт (командван не от кого да е, а от бившия Нарком на отбраната Семьон Тимошенко), а на 17 влиза в бой с настъпващите немски войски. Превземането на Сталниград е поверено на усилената 6 Армия на Паулус от група армии ”Б”. През втората половина на юли крайбреговете на Дон се разиграват тежки боеве, в които немските войски напредват с огромни загуби. Затова в самия край на месеца 4та танкова армия на Хот е пренасочена от Кавказкото направление към Сталинград, за да окаже помош на Паулус. Съветската отбрана се крепи на две армии – 62ра и 64та, които също понасят тежки загуби. През август 6та немска армия се вклинява все по-дълбоко в съветската отбрана и на 21 форсира Дон и навлиза в сталинградските предградия. На 23 август 4ти въздушен флот на Рихтхофен осъществява унищожителна бомбардировка на града, превръщайки го в огромно огнено море. В същия ден съветските редици са разцепени на две и положението за отбраняващите града започва да изглежда безнадеждно. Едно обаче остава сигурно: градът ще се защитава до последно, отстъпление на левия бряг на Волга няма да има.

На 13 септември боевете се пренасят по улиците на Сталинград. Градът е превърнат в горящи развалини, в които германци и руснаци с невжидан фанатизъм се бият до смърт за всяка пряка и всеки етаж. Времето на тактическите планове и дръзки маневри е отминало, сега всичко зависи само от сражаващите се войници. Отбраната на Сталинград поема командващият 62ра армия Василий Чуйков, който е принуден да оперира с крайно ограничени средства. И въпреки всичко немското настъпление, измервано само преди месец в километри за ден, сега достига размери до няколко преки за ден, платени с огромно количество кръв. Така първият удар е успешно отразен.

А от изток отново започват да се задават тъмни облаци и въздухът отново става с всеки изминал ден по-хладен и по-хладен. Вторият удар германците нанасят на 14 октимври, този път насочвайки се към промишлените райони на града - Сталинградския Тракторен Завод, “Красный Октябрь” и “Баррикады”. Хиляди намират смъртта си в опитите да превземат етаж или стълба, но и тези тежки боеве не донасят успех на Вермахта. А в това време съветското командване подготвя мощно контранастъпление, което да унищожи цялата 6та армия. За целта са подготвени огромни оперативни резерви (37 дивизии), които въпреки критичната ситуация в града, остават на левия бряг на Волга (за целия период на отбрана, едва 5 стрелкови дивизии са пратени на помощ на защитниците).

През последните дни на октомври германската армия губи по улиците на града най-добрите си съединения. И въпреки очевидния неуспех, Хитлер заповядва последна масирана атака към съветските позиции. А до съветското контранастъпление остават последни часове...

Съветското контранастъпление

Германските военачалници не отчитат възможността врагът им да нанесе ответен удар. Увлечени в превземането на града, те пращат най-добрите си съединения в настъпление, а на фланговете си слагат румънски части, които значително отстъпват по бойни качества както на тях, така и на Червената армия. Съветското командване разбира това и нанася удара си именно по тези съединения. На 19 ноември в настъпление преминават Юго-Западния и Донският фронтове, а ден по-късно и Сталинградският. За кратко време сломяват съпротивата на румънците и на 23 ноември армията на Паулус е обкръжена. В Сталинградския котел попадат 330 хиляди души. В същото време Хитлер категорично забранява всякакво отстъпление и армията е принудена да чака спасяващ деблокиращ удар. За тази цел е повикан фелдмаршал Манщайн, който трябва да оглави група армии “Дон”, създадена с цел да пробие обръча около 6 армия. Но въпреки всичко, настъплението на Манщайн от 12 декември претърпява провал и армията на Паулус остава блокирана в града. Надеждите за спасение умират окончателно, когато се проваля и въздушният мост, който трябва да снабдява армията в провизии. Вместо обещаните 600 тона дневно, доставките рядко надвишават 100. Така, затворена без провизии, изложена на руската зима, 6та армия бавно умира в Сталинград. И въпреки всичко тя не се предава. Паулус си дава ясна сметка, че удържа огромно количество съветски войски, които ако се освободят, биха могли да достигнат Ростов и да отрежат цялата група армии “А”, намираща се в Кавказ, с което би рухнал целият южен фланг на германската армия.

На 8 януари Рокосовски изпраща ултиматум до германските военачалници в Сталинград, настоявайки те да сложат оръжие доброволно. След последвалия отказ, пред Рокосовски не остава друг избор: унищожение на немската армия. На 10 януари Донският фронт преминава в настъпление и за кратко време разчленява немските позиции на две. Изтощените германски войски нямат възможност да се противопоставят на удара и са разгомени. Но въпреки всичко Хитлер отново забранява на армията да се предаде. Вместо това той произвежда Паулус във фелдмаршал, с явния намек, че с това той ще се отбранява до последно, а накрая ще се самоубие, за да не попадне в плен. Но на 31 януари Паулус се предава, ставайки първия пленен немски фелдмаршал. На 2 февруари се предава и другата част от котела, а общата бройка пленени войски достига 91 хиляди души.

Победата при Сталинград е от историческо значение. Именно тук, край бреговете на Волга, Вермахтът понася най-тежкото си поражение до момента и с това се поставя началото на обрата във Втората Световна Война. Разгромяването на 6та армия има военни, икономически и политически последици. С края на тази армия се слага и край на немските амбиции на юг, тъй като група армии “А” е принудена да се изтегли от Кавказ, което означава, че кавказкият нефт остава в съветски ръце. Победата при Сталинград доказва, че Червената армия може да се справи с Вермахта, а също и засилва антифашистката съпротива в Европа. Също така държави, които до тогава са били на границата на съюзяването с Германия, след тази битка отказват участието си в Тристранния пакт. Така Третият райх поема пътя си към пълния разгром.