Home История Фердинанд Сакскобургготски

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Фердинанд Сакскобургготски ПДФ Печат Е-мейл

Българската царска династия, поради това че има старинен и прочут произход, е една от най-знатните династии в Европа.

Основател на Българската династия на Третото Българско Царство е Цар Фердинанд I, баща на Цар Борис III и дядо на сегашния министър-председател на България Симеон Сакс-Кобург-Готски.

Цар Фердинанд I е роден във Виена на 14 (26) февруари 1861 година. Той произхожда от прочут германски владетелски род по бащина линия и от рода на френските крале по майчина линия. Баща му, княз Август Сакс-Кобург-Готски (роден на 1817 година, а починал на 1881 година), е брат на княз Фердинанд, женен за португалската кралица Мария, а неговата сестра-княгиня Виктория е била омъжена за Немюрския дук, син на френския крал Луи Филип. Дядото на Цар Фердинанд I е бил брат на съпруга на английската кралица Виктория и на белгийския крал Леополд. Неговата съпруга пък е била княгиня Антоанета Кохари от бележития унгарски род Кохари.

И тъй, Цар Фердинанд I е в родство с португалския и френски дворове, в кръвно родство с английския и белгийския царствуващи домове, а така също и с благородния унгарски род Кохари.

На 30 януари 1893 година бил отпразнуван годежът на Княз Фердинанд I с Княгиня Мария Луиза Бурбонска, а бракосъчетанието е било извършено на 8 април същата година в частния параклис на Пармския херцог в Пианоре. Княгиня Мария Луиза се е родила в Рим, през 1870 година. Тя е дъщеря на Роберт Бурбонски I, херцог на Парма и Пиаченца, и на неговата първа съпруга, княгиня Мария Пия Бурбонска, дъщеря на Фердинанд II, крал на двете Сицилии. Княгиня Мария Пия Бурбонска е родна дъщеря на френския крал Карл Х.

­През 1887 г. в Търново Фердинанд Сакс-Кобург-Готски отправя прокламация до българския народ, в която се казва: „Ний, Фердинанд 1 по Божия милост и волята народна, встъпваме в престола на вековните български царе". С възкачването на престола на Фердинанд Сакс-Кобург-Готски се поставя началото на управлението на Кобургите в Третото българско царство.

По времето на своето 30-годишно царуване Фердинанд 1 Български полага неимоверни усилия да превърне новата си родина от изостанала турска провинция в съвременна европейска държава, съхранила древната си традиция. По негово време се поставят основите на съвременна България - създава се българска индустрия и банково дело, административен и управленчески апарат, дипломатически корпус и войска, образователна и здравна система.

Младият цар, наследник на европейския дух и традиция, спомага много за културното приобщаване на България към Европа. Създават се театри, опера, музеи и галерии, висши училища и т. н. София придобива нов, европейски облик и атмосфера. Разгръща се широко строителство на обществени и жилищни сгради, градът се водоснабдява и електрифицира, улиците се павират, в центъра се поставят характерните жълти павета, появяват се първите трамваи. Всички онези сгради, придаващи неповторим дух на стара София, оцелели след бомбардировките през Втората световна война, са планирани и изградени по времето на цар Фердинанд. Съчетали европейските архитектурни влияния със строителните традиции на българското Средновековие и Възраждане, и днес очароват и будят възхита сградите на Народния театър „Иван Вазов", Военното училище, Военният клуб и Министерството на войната, Духовната семинария и Духовната академия, сградата на Светия Синод на Българската православна църква, църквата „Св. Седмочисленици", храм-паметника „Св. Александър Невски", Синагогата, административният корпус и главните павилиони на Александровската болница, Централната гара, Централната минерална баня, Централната телеграфо-пощенска станция, Лъвовият и Орловият мост, много банки, застрахователни дружества, хотели, частни домове...Цар Фердинанд 1 Български превръща своя дворец в един от най-изящните и изискани в цяла Европа. Царят построява дворците Евксиноград - на брега на Черно море, Враня - край София, Чамкория - в полите на Рила, много ловни домове, къщи и вили. Българският владетел е ботаник и изследовател и с голяма любов към природата създава чудесни градини и паркове към своите дворци, в които се засаждат цветя, храсти и дървета от цяла Европа, Япония, Китай и Северна Африка. Някои от растителните видове в тях са редки и изключително ценни екземпляри, а паркът „Враня" и днес е един от най-екзотичните в Европа. Дело на българския цар са и ботаническата и зоологическата градина, както и природонаучният музей. Превратностите на историческата съдба водят до принудителното абдикиране на цар Фердинанд през 1918 г. Той напуска България и умира далеч от земята, която толкова много е обичал и за която толкова много е направил. На престола се възкачва цар Борис III, който до смъртта си през 1943 г. продължава делото на своя баща.

На Кобургите дължим огромната заслуга България да скъса с ориенталската изостаналост и да тръгне уверено по пътя на европейска цивилизация. Голяма част от представителните колекции от художествени произведения, научни сбирки, колекции от редки природни образци са създадени и оставени в наследство от владетелите на Третото българско царство. За съжаление днес твърде малко е останало от това наследство. Царското семейство, почитащо науката и книжнината, притежава огромна библиотека. След сватбата на цар Борис III новата българска царица Йоанна донася значителна колекция книги, сред тях и образци от XV-XVI век. Днес малка част от царската библиотека се намира в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий", библиотеката на БАН и в частни лица. Познавачи и ценители на изкуството, членовете на царското семейство са меценати на българските творци. Картини от техни колекции днес се съхраняват в Националната художествена галерия. От интериора на българските дворци е останало твърде малко. Част от мебелите се пазят в Музея за история на София, киноцентър „Бояна", Националния исторически музей. Личните вещи на българските владетели, униформи и оръжия са притежание на Националния военно-исторически музей. Богатата колекция от часовници, които са голяма слабост на цар Фердинанд и Борис III, е разпиляна. Част от тази колекция е във фондовете на Националния технически музей и Националния етнографски музей. Каляските и колите на българските царе, както и техни подаръци се пазят в Музея за история на София.

В Централния държавен архив и в архивите на големите български градове се съхраняват снимки и документи, свързани с управлението на Кобургите. Най-голямата запазена царска колекция днес е във фондовете на Националния етнографски музей - близо 450 предмета. Това са вещи от интериора на царския дворец в София и лични вещи на владетелите на Третото българско царство. Към интериорните вещи принадлежат настолни часовници от месинг, дърво и стъкло, гоблени от Китай - копринени, богато везани със сърма и коприна. Запазените вещи свидетелстват за изящната и съвършена простота, за финеса и блясъка на българския царски двор…

  • Цар Фердинанд бил ясновидец

Той вярвал в предопределението на съдбата. Традиция било да се гадае бъдещето в двореца навръх всяка Нова година. Точно в полунощ в специален съд с вода изсипвали разтопено олово. Образували се различни фигурки, според които гадаели кому какво щяло да се случи през годината. После царят и поканените гости или царедворци поливали събитието с шампанско и си пожелавали хубави неща. При посрещането на новата 1904 г. на празничната трапеза била и майката на Фердинанд - княгиня Клементина. От време на време тя си поплаквала, защото й се паднала нехубава фигурка от олово. Тя се стреснала, че здравето й нямало да е добро и понеже й предстояло пътуване из Европа, княгинята се страхувала, че няма да види повече България.

Фердинанд също смятал, че още щом види някого и по интуиция може да отгатне дали в бъдещето този няма да му направи беля. Такъв бил случаят и с втората му съпруга - царица Елеонора. Царят си втълпил, че тя ще му донесе нещастие. Затова бракът им бил трудно търпим, а отношенията между тях – съвсем протоколни.

Най-съдбоносното му прозрение обаче станало през 1910 г., когато Фердинанд заминава за Петербург, за да се срещне с руския император Николай Втори. Два дни прекарват в Царское село (резиденцията на императора). Целият блясък на руския двор се изправя пред очите на нашата делегация. На една от вечерите, която струвала най-малко 10 000 рубли (колосална за времето сума), цялото висше общество било поканено и показало такива пищни тоалети и накити, каквито рядко можело да се видят събрани на едно място. Българите получават и разкошни подаръци. Например, секретарят на царя - граф дьо Бурбулон, бил зарадван от руския император с великолепна табакера, изработена от знаменития Фаберже. Тя била от сивозелен емайл, украсен щедро с диаманти.

Почестите обаче никак не разведрили българския цар. Министър-председателят Александър Малинов попитал царя за Царское село: "Нали е прекрасна гледката?" Фердинанд отговорил: "Да, гледката е прекрасна, но надали ще е задълго. През първата голяма война и руският император, и моят приятел кайзер Вилхелм, па и аз самият, ще бъдем принудени да напуснем троновете си.” Пророчеството на цар Фердинанд се сбъднало осем години по-късно. През 1918 г. немският император Вилхелм Втори и нашият цар абдикират, а руският император и семейството му е избито от болшевиките.

  • Заради двата си брака Фердинанд два пъти ходил при папата

В първите години на своето управление Фердинанд е български княз според Търновската конституция, но непризнат от Великите сили. На всичкото отгоре Русия, освободителката на България, не го долюбва и организира срещу него 7 атентата, като най-известният е този на Коста Паница. Министър-председателят Стамболов е притеснен от евентуално ново покушение и всячески се стреми да ожени Фердинанд - при евентуален наследник биха отпаднали и много от мотивите за убийство.  Майката на Фердинанд, Клементина, свири на същата струна. Това не би трябвало да е трудно - мнозина го намират за красив, богат, с влиятелни роднини. Само че как да намерят жена за княза? Вярно, че той е роднина с повече от половината европейски дворове, но коя млада графиня би се решила да се ожени за него и да си навлече гнева на Русия, която, както е известно, забавя, но не забравя? Това обаче не пречи на младия български княз да снове из европейските дворове и да моли за посредничеството на своите роднини при евентуалната му женитба.

През 1891 г. тосканският херцог, обеднял и лишен от владения, се наема със задачата да направи нещо по въпроса с чувствата между най-голямата си дъщеря Луиза и Фердинанд. Тя може да не е в първата редица на аристократките в Европа, но поне е измежду аристократичните фамилии. Фердинанд пък е с ясна цел. Неизбежно се стига до съдбовния разговор при разходка из тосканския замък. Луиза подпитва Фердинанд защо не се ожени, а той, както и всеки съвременен български ерген, отговорил, че все още не е намерил подходящата жена (съвсем честно) и слава богу, защото тя била единствената жена, която може да обича (пълна лъжа - гледал си е политическия интерес). Луиза обаче прозряла истината и му отвръща, че искал да се ожени за нея защото била австрийска херцогиня, а в неговия речник "херцогиня" било синоним на любов.

Това не отчайва Фердинанд и той тръгва към нови завоевания - пише писмо на своята леля, херцогинята на Кобург, да му помогне,защото си бил харесал една от внучките на английската кралица Виктория, дъщеря на единбургския херцог Алфред, женен за сестрата на руския император Александър. Дъщеря му пък се падала братовчедка на кайзер Вилхелм. Фердинанд пак не уцелва - мечтаната му съпруга е още ученичка, а никоя от трите велики сили - Англия, Русия и Германия, няма да даде съгласието си.

През 1892 г. Фердинанд, пак с натрапчивата мисъл да се жени, тръгва на пътешествие из Европа - поканен е с майка си от английската кралица Виктория. Но на разговора тя му дава ясно да разбере, че няма шансове за никоя от английските принцеси. Такъв е и отговорът от Берлин - "не желаем да се ангажираме с женитбата на Фердинанд." Тогава бившият канцлер Бисмарк, вече 77-годишен му дава съвет: "Показахте на света, че можете да плувате, но не се опитвайте да плувате срещу течението."

Фердинанд не е послушен и през януари 1893 г. отива в Мюнхен с надеждата да вземе ръката на една от баварските принцеси -  Клара или София. Пак отказ - такъв брак би бил нежелан за германския Райх.

Тогава се намесват австрийският император Франц Йосиф и външния министър граф Калноки, които вече са уредили женитбата на Фердинанд с Мария Луиза. На 8 април 1893 г. във вила Дел Пианоре край италианското градче Специя се женят внукът на Луи Филип и правнучката на Карл ХII. На официалната церемония са раздадени само 50 куверта. На лично място стоят бащата на булката дон Роберто Бурбонски и трите й сестри. На тържеството гръмва валс на Йохан Щраус, написан специално за случая. Договорът е сключил граф Дьо Шамбор, роднина на Фердинанд и приятел на композитора. Височайшите гости плават до Свищов с кораба "Амфитрита" и през Търново достигат до София. Според многобройни спомени на съвременници Мария Луиза не заобичала нито българския народ, нито страната ни, нито мъжа си.

На 18 януари 1894 г. тя ражда престолонаследника Борис, а в края на януари с мъжа си заминава за Виена и престоява до май 1894 г. През август 1895 г. министрите я молят детето й да приеме православната вяра заради напредъка на страната ни. Тя не отговаря, не отговарят и роднините й, за които темата за православието е забранена. Още повече, че тя и баща й са дали обет пред папата децата й да бъдат католици по дух, вяра и възпитание.  Конституцията обаче задължава престолонаследника да е в православната вяра.

Фердинанд публично обявява, че не е останал чужд на вълненията на българския народ и през януари 1897 г. отива във Ватикана, за да убеди папата, че е добър католик, но трябва да приведе в жертва собствения си син заради благото на страната. Папата му отказва, а на въпроса му какво да прави, го съветва: "Абдикирайте!" Светият отец е и пророк - Фердинанд абдикира, но след повече от 21 г. - на 3 октомври 1918 г. в 23 часа отпътува със специалния си влак завинаги от България. А през 1897 г., веднага след като се връща от Рим, князът обявява пред Министерския съвет, че дава най-скъпата жертва и кръщава сина си в правата вяра. Кръщенето е на 2 февруари 1897 г. Дълбоко набожната и предана католичка Мария Луиза е излъгана. След прекръстването на Борис тя става неузнаваема. Пред учителя на Фердинанд по български език Добри Ганчев споделя: "Вие го не познавате. В България няма по-голям лъжец от него. Да, да, истината казвам... Лъже хората, лъже и бога." Бащата на Мария, дук Роберто Бурбонски, отказва да даде наследството на внуците си от 400 000 лева от майчиния й имот.

Междувременно Мария Луиза е родила принц Кирил, на 14 януари 1898 г. е кръстена новородената им дъщеря Евдокия, а през същата година се ражда и Надежда.

Княгиня Мария Луиза се затваря в себе си, започва да рисува и се изявява като маринист и пейзажист. Нейни картини са запазени в двореца на дъщеря й Евдокия зад кино "Изток" в София, който неотдавна бе продаден и разрушен - "Вълни", "Лодка", "Море" и 3 платна с цветя. Тя изографисва и две врати в двореца "Враня".

Този талант наследява дъщеря й Евдокия, която също рисува пейзажи - "Към Юндола", "Кавала", "Калиакра", "Венециански платноход", "Облаци" са само част от заглавията на картините, които комисия, изпратена от министър-председателя Кимон Георгиев да описва имуществото на царските дворци през 1946 г., открива във "Враня" и двореца на Евдокия.

През 1899 г. Мария Луиза излиза на празника на Богоявление на площада пред двореца и... настива. Ляга същата вечер на легло и умира. Погребана е в католическата църква "Свети Людвиг" в Пловдив. Роднините й обвиняват Фердинанд и през Първата световна война, с влиянието си в кралските фамилии, правят всичко възможно да му отмъстят.

Само че децата на Фердинанд са сираци, а през 1907 г. на 90 години умира и баба им Клементина, която е поела доста грижи за тях.

Той започва пак да си търси жена.

През септември 1907 г. княз Владимир Александрович, чичо на руския цар Николай II, пристига в София за откриване на паметника на "Цар Освободител". Тогава Фердинанд се открехва пред княгинята, че си търси съпруга, но не щял жена, която да иска от него обич, а да се грижи за четирите му деца. Княгиня Мария Павловна е делова и няма времето за губене - обажда се на своята приятелка, германската принцеса Елеонора фон Рьойс-Кьостриц. Тя е била доброволка в Руско-японската война като милосърдна сестра и се е грижила за влак-лазарет.

През януари 1908 г. Фердинанд обявява годежа си. Елеонора в спомените на съвременниците си е делова и безкористна и избрала България, защото тук може да се занимава с благотворителност, нещо, което и прави. И този брак обаче поставя религиозни проблеми. Елеонора е лютеранка, а Фердинанд - отлъчен католик. Той отново ходи при папата и получава разрешение за брак. Венчават се два пъти - по католически в Ебентал и по протестантски в Гера, а се женят във фамилното имение Кобург през 1908 г. Елеонора става и царица, тя присъства на обявяване на независимостта на България в Търново в църквата "Свети 40 мъченици" на 6 септември, когато пък търновските първенци подаряват на царя си хълма Царевец - престолнината на старите български царе. Елеонора е с Фердинанд и по време на първото му посещение в чужбина в качеството му на български цар - в Париж през 1910 година. По време на Балканската война е сестра от Червения кръст. Три войни - Балканска, Междусъюзническа и I световна - й дават възможност да прояви самарянските си добродетели. Напуска България през 1918 г., малко преди да абдикира Фердинанд, след което живеят разделени и умира преди него.

Фердинанд пък надживява два брака, четири войни, две революции. Умира на 10 септември 1948 година. Дъщерите му Елеонора и Надежда свидетелстват, че последните му думи били: "Всичко наоколо ми рухва…”.


 

WWW.POCHIVKA.ORG