Joomla Software solutions Template

Payday loan

------ Ситуацията в БРЦК след оттеглянето на К.

В края на 1874 след редица спорове в БРЦК К. подава оставка и се отказва от револ. борба, остро критикуван от „младите” и обвиняван за хаоса във ВРО и БРЦК след обесването на Левски и като водеща фигура се утвърждава Ботев

------- Начало на ИК

 1875 ИК бележи един от кулминационните си моменти в ИВ с избухването на в-ето в Босна и Херцеговина, което още по-рязко усложнява обстановката на Балканите.

 Влиянието на ИК в/у БНОД – Ботев смята, че тази напрегната обстановка е особено благоприятна за вдигане на въстание и предприема заедно със Стамболов незабавни мерки за подготовката на такова. То остава в историята като Старозагорско в-е и с големия си провал, тъй като то дори не би могло да се определи като в-е, а по-скоро като опит за такова. Една от причините довели до негови крах е прибързаната подготовка, траела само няколко месеца.

=> като резултат от това БРЦК се саморазпуска, а Ботев подава оставка.

 представителите на радикалното крило обаче са убедени, че от усилията на българите зависи как ще се развие ИВ. Особена решителност проличава от писмото на Н. Обретенов до баба Тонка, където той казва: „Или всинца ще измрем, или ще освободим Б-я”. Разочаровани от бездействието на БРЦК, те пристъпват към създаването на нов ръководен орган на револ. в-ние, който да подготви в-е в бг. земи през пролетта на 1876г.

1. ГРК – през октомври и ноември 1875 емигриралите в Румъния организатори на в-е напускат Букурещ и се установяват в гр. Гюргево. Част от гюргевските бг. търговци наемат и оборудват къща, която настаняват и поемат издръжката на цялата револ. група. Скоро броят им достига 16-17 души и така се поставя началото на нов въст. център – Гюргевския революционен комитет.

---------- Заседанията – протичат конспиратично, заседателствани от Стамболов, без всякакви протоколи – от 11-12 ноемв. до 25 декември 1875

---------- План за в-ето – още не първото си заседание дейците на комитета единодушно решават да се подготви и вдигне всенародно в-е в бг. земи най-късно до пролетта на 1876. Немалка част от революционерите разчитат, че бъдещото в-е ще даде достатъчно основание на Русия да се ангажира пряко в решаването на БВ.Ето защо те смятат, че акцията трябва да е възможно най-масова и да обхване повечето райони на страната.

 с цел по-добра организация и подготовка  комитетските дейци решават да разделят бг. земи на 5 революц. окръга, които да се намират в старите ядра на комитетите, където мрежата е най-добре съхранена.

а) Търновски – обх. Централна Сев. Б-я, Габровски и Севлиевски край. Главен апостол – Стамболов с помощник Хр. Караминков-Бунито и военен инструктор – Г. Измирлиев-Македончето.

б) Сливенски – обх. Сливенско, Ямболско и Котленския Балкан. Гл. ръководител – Ил. Драгостинов, помощници – Г. Икономов и Стоил воевода, военен инструктор – Г. Обретенов.

в) Врачански – обх.  дн. С-з Б-я.  Гл. апостол – Ст. Заимов, помощник Н. Обретенов и воен. инстр. Н. Славков.

г) Пловдивски – района на Сев. Тракия, Сев. Родопи, и Средногорието. Гл. апостол – П. Волов с помощник Г. Бенковски, малко по-късно се присъед. Г. Икономов и Зарахи Стоянов.

Извод: Въвеждането на военни инстр. цели да коригира отчетените слабости от ЗСВ

д)  ИСТОР. УТОЧ. за Пети револ. окръг – повечето от изследователите са на мнение, че в Гюргево е намислено и създаването на Пети ревл. окръг, който да обхваща Ю-з бг. земи. Предположението за базира не мемоарите на Стоян Заимов и Н. Обретенов. На практика обаче сформирането му пропада поради арестуването на Никола Славков, който е трябвало да бъде гл. апостол на въпросния окръг.

 задачите на апостолите по места

=> да заздравят комитетската мрежа и също да създадат ниво комитети като бъде направена и статистика за наличните сили и въоръжения и също да подсигурят населението военно.

=> да се формират 24 въстанически свободни бази, където да се отбраняват въс. и населението, докато дойдат ВС по планинските райони.

=> да подготвят диверсионни акции, които да подпалят градове, вдигайки смут и паника

=> отношение към мюсюлманите – ако не се противопоставят, да се зачитат чов. им права и достойнство.

=> отправят апел за подкрепа от служещи в руската и други военни армии.

 дата на в-ето. – замисленото от ГРК въстание трябва да избухне през пролетта на 1876 г., но точна дата не се фиксира, поради евентуалните извънредни обстоятелства в хода на подготовката. Затова събралите се в Гюргево апостоли посочват три възможни дати – 18 април, 1 май или 11 май 1876 г. Всеки окръг трябва да прецени към коя от трите дати ще има готовност за обявяване на въстанието, след което ръководителите на окръзите да координират помежду си общата дата за начало на въстанието.

Извод: В много отношения гюргевските дейци действат като последователи на Л.,тъй като отстояват тезата за подготовка вътре в страната. В същото време те допускат и много слабости:

 възприета е отбранителна тактика без надежди за военен успех, като се разчита най-вече на отзвука и на ВС

 времето за подготовката е твърде слабо

 не са обхванати вс. райони в страната, пример: С-и Б-я, Хасковско, Бургаско.. и др.

 саморазпускане на ГРК, без да е обявен ръководен център за в-ето. Решено е Търновски окръг да бъде ръководен орган, тъй като е най-близо до М-я, но не се осъществява.

2. Подготовката по окръзи – протича изключително неравномерно в няколко направления – военнотехническо, организационно и агитационно.

------- Фактори, от които зависи подготовката

 организационните способности на апостолите

 дейността на местните дейци

 наличните турски сили в района

А.  Търновски -  за център на подготовката е определен гр. Горна Оряховица, тъй като в Търново са съсредоточени значителни военни и полиц. сили. В подготовката активно се вкл. пристигналите от Р-я Харитон Халачев, офицерът от руската армия – Петър Пармаков, Никола Генчев и др. също и част от местните дейци – Бачо Киро от с. Бяла Черква, Цанко Дюстабанов от Габрово, Христо Иванов-Книговезеца от Търново и др. Ръководството поддържа връзки с емиграцията в Р-я чрез изградения още от Левски канал Русе-Г’ргево и били положени усилия за изграждане на нови комитети в Русенско. Широка агитационна дейност. Дейците не успяват да набавят достатъчно оръжие и боеприпаси, а опитите за закупуване на оръжие и за тяхното доставяне пропаднали. Така, въпреки положените усилия, най-важната част от подготовката в Първи револ. окръг останала нереализирана.

Б. Сливенски – ограничена комитетска мрежа, противодействие на местните дейци с/у възприетата в Гюргево тактика. Налагане на четническа тактика като основна в предстоящите въст. д-вия. Местните дейци са против населението да се вкл. във военните действия, които ще се осъществят само от чети. Създават укрепен лагер , който трябвало да се организира от Стоил воевода в местността Куш бунар в Сливенски Балкан. Там са складирани голямо колич. храни, оръжия и боеприпаси. Г. Икономов, понеже е родом от Сливен и е познат на турската полиция, е принуден да се премести в Четвърти окръг. Като цяло подготовката остава далеч незадоволителна.

В. Врачански – Ст. Заимов полага много усилия за възстановяване и укрепване на комитетската мрежа, но остава без помощници и е принуден да се опре в дейността си единствено на местните дейци. Той се сблъсква в противодействието на врачанските първенци, които са против незабавното вдигане на в-е. Ст. Заимов прави опити да закупи оръжие, но неуспешно. Той разработва „Закон за всичките бунтовници”, който регламентира правата и задълженията на участниците в четите, които се предвижда да се създават. Като цяло подготовката тук остава на най-ниско равнище.

Г. Пловдивски – тук подготовката е най-продължителна и успешна. За център – гр. Панагюрище, където населението като цяло е привлечено от рев. идея.  Обиколка из окръга с цел запознаване със състоянието на комитетската мрежа, възст. на стари комитети от времето на Л. и създаване на нови. Изготвят се списъци на бъдещите въстаници, които преминават военна подготовка. Особено внимание на военнотехническата подготовка – закупува се барут, поправяне на старо оръжие и черешови топчета. Тайни складове за оръжието, добитъка, храните и др. Изграждане на укрепени лагери, където да се изтегли мирното население. Метсни стражи, тайна полиция, тайна поща. Учителката от Панагюрище Райна Попгеоргиева (бъдещата Райна Княгиня) извезва главното знаме на въстаниците.

=> Събрание в Оборище – поради усилената подготовка възниква страхът от изтичане на инфо и Бенковски свиква общо събрание на окръга в Оборище, за да се уточнят някои от въпросите за предстоящото в-е. Открито е на 14 април, над 300 души присъстват, 65 пълномощници. Бенковски се утвърждава за върховен военен с широки права и главен апостол. Поради проливния дъжд събранието се разпуска, като преди това назначава комисия, която да продължи работата му. Тази комисия под председателството на Бенковски чертае общия план на в-ето по отбранителна тактика и определя датата 1 май, но в случай на провал – да избухне по-рано. Заседанията на комисията приключват на 17 май и скоро след това апостолите известяват останалите окръзи за взетите решения.

3. Начало и ход на в-ето.

А. Пловдивски – въпреки строгите мерки за сигурност, един от участниците на събранието Ненко Терзийски от с. Балдево (дн. с. Росен) информира турската полиция за взетите в Оборище решения. Турските власти решават да вземат незабавни мерки, за да предотвратят подготвяното в-е още в зародиш. На 19 април в Копривщица пристига турски конски отряд, който на 20 април прави опит да задържи Каблешков, но неупешно. В съответствие с решенията от събранието в Оборище се обявява начало на в-ето. Копривщенски отряд превзема местния конак и убива управителя , когато Каблешков написва прочутото си „кърваво писмо”, с което уведомява апостолите за избухналото в-е. Под ръководството на Бенковски е образуван Военен съвет, наречен „Българско привременно правителство”, който трябвало да поеме ръководството на военните д-вия. Междувременно в Панагюрище е сформирана прочутата „Хвърковата чета” начело с Бенковски, която се отправя в ю-з бг. земи да вдига селата на в-е. На 22-ри април стават първите сражения м/у бг. и турци опожарена е Клисура, Панагюрище, а Копривщица е откупена и успява да се спаси. На 1-ви май част от мирното население в Перущица се укрива зад стените на храма „Св. Архангел Михаил”, башибозуците обаче срутват стените и я подпалват, а водачите на въстаниците Кочо Чистеменски и Спас Гинев, за да защитят честта си, слагат край на живота на семействата си и на себе си, вместо да попаднат в плен на башибозука. Подобна жестока съдба сполетява и Батак. Там в-ето избухва на 22 април. На 1 май силите на Ахмед ага проникват в селото, но истинската трагедия настъпва на 2 май, когато започва поголовната сеч на местното население.  Така в нач. на 1876 в-ето е Четвърти окръг е практическо потушено с небивала жестокост. Бенковски: „Моята цел е постигната. В сърцето на тирата аз отворих такава люта рана, която никога вече няма да зарасне, а Русия – нека да заповяда”

Б. Търновски – Вестта за избухналото в-е заварва Първи окръг крайно неподготвен, започват масови арести и репресии, Стамболов е блокиран и няма възможност да осъществи централизирано ръководство, а в-ието тук избухва без общ план и се вежда до четнически акции.

------------- Четата на поп Харитон-  на 29-ти април в селата западно от Търново се сформира голяма чета от около 200 души, останала в историята като четата на поп Харитон, начело на която застават поп Харитон и П. Пармаков с помощници Бачо Киро и Христо Караминков – Бунито. Още същия ден четата се отправя към Балкана, но преследвана от турските части, достига до Дряновския м-р, където се укрепява. М-рът е обкръжен от 10хил. турска армия, командвана от Фазлъ паша. Битките продължават 9 дни. Виждайки безизходното положения на 9-тия ден въстаниците правят опит за пробив, при който загива по-голямата част от тях, а малцина сред които и Бачо Киро успяват да се измъкнат, но по-късно са предадени, заловени и осъдени на смърт.

----------- В-ето в Габровско и Севлиевския район –

 край Габрово на 1 май е сформирана втора чета от 219 души, начело с Цанко Дюстабанов. Тя се отправя към севлиевските села Кръвеник, Батошево и Ново село (дн. квартал на Априлци), които също се вдигат на в-е. Създават свободна зона и се отбраняват 10 дни. Четата е разгромена, а селата – опожарени, а Дюстабанов – заловен и обесен.

В. Въстанически д-я в останалите райони на страната

------------ В-е в Сливенски окръг - подготовката за въстание е слаба и е възприета четническа тактика. Местните комитети са разгромени заедно с главният в Сливен. Неговият председател е арестуван, а славните апостоли Ил. Драгостинов и Г. Обретенов се присъединяват към четническия лагер на Стоил войвода. На 3-ти май обявяват в-е, но местното население не ги подкрепя. Към четата се присъединяват само около 60 души от котленските села Нейково и Жеравна и няколко четници от Ямбол, водени от Георги Дражев. От 7-ми до 12-ти май четата води боеве в района на Сливенския Балкан, където загиват много в-ници. Заради подкрепата си за в-ците жителите на ямболското село Бояджик са масово изклани, където по чудо се спасява бащата на Джон Атанасов.

-------------- Във Врачански окръг – известието за в-нието пристига във Враца на 24-ти май, но окръгът смята за по-подходяща дата 11 май, поради което врачани не подкрепят избухналото в-е, както това направили Първи и Втори окръг. Местното ръководство очаква подготвената в Румъния чета. Ето защо опитът на Ст. Заимов за вдигане на в-е на 11 май пропада. На 18 май, когато идва Ботевата чета, в-то е обявено и във Враца. Събралите се 500 души не били въоръжени и поради мълвата, че към града приближават турски войски, се разпръснали.

--------------- В-е в ю-з бг. земи – населението от с. Разловци и Пиянечко сформират чета от около 60 души, начело в Димитър Попгеоргиев Беровски и поп Стоян Разловски. Един от малкото оцелели остава Д. Беровски, който успява да се укрие и по време на РТОВ сформира нова чета, която действа в тила на турците.

Г. Четите на емиграцията

-------- четата на Ботев – въпреки че не е участвал пряко в заседанията на ГРК, Ботев енергично подпомага усилията на емигрантите в Румъния да организират и изпратят в бг. земи чети за помощ. Образувана е чета от около 200 души, предвидено да се командва от П. Хитов и Ф. Тотьо, но те отказват, поради което Ботев я оглавява, със знаменосец Никола Симов – Куруто. Четниците, преоблечени като градинари, се качват на малки групи на кораба „Радецки” и на 17 май слизат недалеч от Козлодуй. На 18 май четата води тежки боеве при Милин камък, следкато не среща очакваната подкрепа от местното население и от Врач. окръг. Тук загиват 30 души+знаменосецът. На 20-ти май също боеве при в. Вола. Вечерта Ботев, Н. Обретенов и още един четник се оттеглят на в. Камарата, за да обсъдят как да измъкнат четата от тежката ситуация и тук при неясни условия е убит Ботев. Сега четата е под командването на Н. Войновски, тя е разделена на три групи, но така или иначе тя завърша славния си път, следкато изминава около 100 км в боеве и схватки.

---------- четата на Таньо Стоянов – едновременно с Ботевата чета на 16 срещи 17 май от Р-я при Тутракан в бг. земи навлиза и малобройна чета около 20 души на войводата Таньо Стоянов. Целта е да достигне Сливен, с ръководството на който окръг имат предварително споразумение. Скоро след слизането си на бг. бряг четата е последвана от големи потери. Повечето от тези сражения са успешни и до 27 май четниците изминават близо 200 км., което е истински подвиг. Едва тогава близо до с. Априлово (Поповско) тя е разбита, за войводата загива.

--------- четата на Сидер Грънчаров – една от последните прояви на въоръжени борби в АВ представляват действията на четата на Сидер Грънчаров. На 12 юли 1876г. 15 четници начело с Грънчаров се отправят към вътрешността на Балкана с намерение да се присъединят към Ботевата чета. Тя стига до Орханийско и след разпадането й на малки групи основната част от четниците е избита, а войводата е убит на 31 юли. Действията на тази чета се превръщат в последната проява на въстаналите бг. по време на Априлската епопея.

4. Причини за неуспеха и последици – АВ

----------- Неуспехът е обусловен от редица причини

 недостатъчен териториален обхват и неедновременността  на въст. действия.

 недостатъчна военно-тактическа подготовка, липса на добро въор.

 слаба съпричастност от емиграцията

 огромният военен потенциал на В.П., с/у който са изправени

---------- Човешките и материални загуби – според статистиката по време на АВ бг. дават около 30 хил. Убити мъже, жени, деца и старци, над 80 селища – напълно опожарени, около 200 – частично пострадали.

Извод: Въпреки, че АВ не успява да постигне желаните от неговите ръководители сила и размах и завършва с военно поражение, то постига голяма полит. Цел, тъй като БВ става централен проблем на европ. общественост и европ. дипломация е принудена да вземе мерки за решаването на БВ.

5. М/ународен отзвук на АВ и движение в защита на бг.

----------- М/унар. отзвук – американецът Дженуариърс Макхатън (вълнуващи репортажи, страхотно впечатление) и англичанинът Едуин Пиърс , които са кореспонденти на англ. в-к. „Дейли нюз” – посещават постр. селища и публикуват редица дописки и сведения за жестоките кланета на турците.

 над 300 материали и статии в най-авторитетните в-ци и сп.

 особено важни заслуги за разкриването и документирането на зверствата при погромите имат упр. руското дипломатическо консулство в Одрин княз А. Церетелев и консулът на амер. посолство в Цариград – Юджийн Скайлер.

----------- Отзвук по д-ви

 Англия – тук дописките първи достигат до широката публика и се надига буря от протести. Опозиционната Либерална партия организира масови митинги и демонстрации в подкрепа на бг., а управляващата Консервативна партия и лично мин-предст. Дизраели да обвинявани като крепители на един анахронизъм в Европа. Самият Гладстън издава брошура „Бг. ужаси и ИВ”, също Чарлз Дарвин

 Франция - Жан дьо Вестен – в-к. „Фигаро”, В. Юго, журналистът Емил Жирарден, масово д-ние

 Италия – Гарибалди, митинги

 Австро-Унгария – славянското население се вдига, чешка интелигенция – поетът Сватоплух Чех, историкът Константин Иречек, Ян Хербен

 Русия – тук кампанията е най-силна, вкл. се всички слоеве на руското об-во. Славянофилските комитети оказват натиск в/у правителството да се намеси в решаването на ИК.; Толстой, Достоевски, Тургенев, Менделеев

 балканската преса - …..

6. Задълбочаване на ИК след АВ

--------- Преврат в ОИ на 18/30 май от реформистката групировка „нови османи”с Мидхат паша, свалят Абдул Азис. Целта е да се покаже, че ОИ скъсва с водената до сега п-ка и ще води реформи в либерален дух.

---------- Нов военен конфликт на Балканите – юни Сърбия и Ч.Г. обявяват война на ОИ с цел да прерасне в общобалканска акция.

Извод: Това продължаващо изостряне на ИК, както и м/унар. кампания за бг. народ, водят съвсем закономерно до активизиране на БНОД, което навлиза в нова фаза на р-тие

-------- Създаване на две организации

  През юли 1876 г. в Букурещ се създава Българско централно благотворително общество (БЦБО), което се явява пряк наследник на БРЦК. В БЦБО участват дейци с различни политически убеждения - Владимир Йонин, Кириак Цанков, Петър Енчев, Олимп Панов, Стефан Стамболов и др.

 По същото време част от “старите” създават своя организация под името Българско човеколюбиво настоятелство (БЧН). Негов председател е Панарет Рашев, а фактически ръководител – Евлоги Георгиев.

Извод: Дейността на 2-те организации се изразява в събирането на доброволци за ср.-турската война.

---------- Мисията на М. Балабанов и К. Цанков – организирана от БЕ и „старите” – август 1876, посещават столиците на В.С. и носят със себе си меморандум, с който настояват за автономия на Б-я.

Закл. Значението на Априлското въстание в българската история е огромно. То радикализира до краен предел българо-турските отношения и показва неизбежността на българското освобождение от османска власт. Благодарение на него българският въпрос се очертава като основен в Източната криза. Жестокото му потушаване спечелва на страната на българската кауза цялата световна демократична общественост. Постепенно, под натиска на общественото мнение, правителствата на Великите сили са принудени да се намесят активно за намиране на благоприятен за българите изход от поредната балканска криза. Първоначално това се изразява в организирането на Цариградската посланическа конференция (декември 1876 – януари 1877), а след нейния провал – и в обявяването на Руско-турската война от 1877-1878 г.
(цитатът на Бенковски: „Моята цел е постигната. В сърцето на тирата аз отворих такава люта рана, която никога вече няма да зарасне, а Русия – нека да заповяда”)