Joomla Software solutions Template

Payday loan

Изграждане на османската феодална структура.Положение на българския народ/XV-XVII в./

Допълнителни понятия:

Бащина:Наименование на недвижимото имущество, състоящо се от ниви, лозя, къщи и пр., което се предавало по наследство от баща на синове. През XIII-XIV в. с Б. се означавали и феодалните имения, предавани по наследство. Докато при пронията собствеността била условна, при Б. тя е пълна, което позволява на притежателите й да се разпореждат с нея както пожелаят. По време на османското владичество с Б. се означавали земите, предоставяни на определени категории рая със специално предназначение като войнугани, дервентджии, доганджии и пр.

Везир:Титла на висш сановник,член на дивана в Османската империя.Първият/Великият/везир е глава на държавното учреждение и главнокомандващ.Обикновено титлата везир получават и провинциалните управители.

Власи:Християнско население със специални задължения,ползващо се с особени привилегии.Обхваща полуномадски групи в Северозападна България,ползващи се със значителна автономия и изпълняващи военностражева служба,като всяко пето домакинство е задължено да издържа по един конник за охрана на граничните райони.Срещу тези задължения власите са освободени от редица данъци-джизие,юшур,испенче и извънредни плащания.Начело на влашките групи стоят примикюри или кнезове,които владеят бащини,различни по статут от раетските.Някои от тези кнезове можели да притежават дори тимар с подвластни селяни и ратаи.Реално те са равнопоставени с дребните тимариоти.

Войнуци/войнугани/:Категория население със специални задължения в Османската империя, обхващаща предимно българи. Служели на смени по 6 месеца годишно в султанските обори и заедно с това били използвани като косачи на султанските ливади. По време на война изпълнявали и спомагателни функции в османската армия. В по-крайните райони на империята носели службата и на граничари. Срещу тези специални задължения В. получавали малко земя за лично ползване, наречена бащина, не били зависими от местните феодали, освобождавали се и от плащането на някои данъци. Чрез тези облекчения османската власт се стремяла да ги направи своя надеждна опора. Войнуганските семейства се рекрутирали главно из онези селища, които имали важно стратегическо значение. Опитите на османските власти през XVI в. и по-късно да посегнат на някои от привилегиите на В. предизвикали тяхната съпротива. Макар след XVIII в. В. да изгубили до голяма степен своето значение, като институция те се запазили чак до освобождението на България от османско иго през 1878.

От други източници:

Изследванията показват, че в началния период на османската власт войнуците изпълняват редовна военна служба: "Те носят служба по предната военна линия... Тяхната задача е да разузнават територията на противника и да изпълняват други военни задължения... Поради това че войнуците са на действителна военна служба, те са напълно освободени от плащането на данъци." През XVI в. над 10 000 домакинства в Македония, Албания и Южна Сърбия (от общо 832 730) са на войнуци. В санджаците Пловдив, София, Никопол и Силистра техният брой е 8909 д. Съществуват и т.нар. зеваид войнуци (резервен състав), които са освободени от извънредните данъци авариз и нюзул. С течение на времето войнишкият корпус е отстранен от действителна военна служба и те извършват някои спомагателни и обслужващи дейности.

Гяур:Презрително название на християните от страна на мюсюлманската общност-“неверник”.

Дервентджии: Християнско население със специални задължения,използвано за охрана на проходите и труднопроходимите участъци от военностратегическите пътища

Дефтердар: началник на държавната хазна –дефтерхане, финансов министър)

Диван: Държавен съвет на Османската империя. Като институция се утвърждава през XV в. и до средата на XVII в. е върховен орган на управление. Председател на дивана е великият везир, а членове на съвета са нишанджията (пазител на държавния печат и ръководител на дворцовата канцелария), дефтердар (началник на държавната хазна –дефтерхане, финансов министър), кадъаскерът (ръководителят на кадиите, министър на правосъдието), рейс-юл китабът (външен министър, трети в йерархията след султана и везира), двамата бейлербейове, агата на еничарския корпус и капудан пашата (адмирал на флота).

Доганджии: Християнско население със специални задължения,отглеждащи ловни соколи за нуждите на султанския двор

Еничари:Членове на военен корпус в Османската империя, създаден по времето на султан Орхан (1326-1359). Кадрите за него се набирали чрез кръвния данък девширме, наложен от империята на християнското население. По силата на този данък момчета на възраст от 5 до 10 г. периодически били отвеждани в Цариград и Одрин и там били помохамеданчвани. За еничарския корпус били отделяни най-здравите от тях. Е. живеели в специални общежития в столицата на империята и преминавали специална военна подготовка. Възпитавани в изключителен мохамедански фанатизъм, те били солидна опора на султанската власт. Участвали във всички войни, които Османската империя водела. Впоследствие станали опасни за султанската власт, тъй като се месели активно в дворцовите преврати. Това станало причина още през XVI в. да бъдат преместени в провинцията. Получили право да се женят. В края на XVIII и началото на XIX в. взели участие във феодалните размирици в империята. Опитът на султан Селим III (1761- 1807) да ги премахне като институт завършил без успех. Те били ликвидирани като военна сила едва през 1826 след устроеното им кърваво клане от султан Махмуд II (1808-1839).

От други източници:

Набираните на базата на девширмето за "слуги на Високата Порта" момчета са наричани и "аджами оглан" - новобранци, необучени деца. Съществуват различни мнения за възрастта на набираните момчета: между 3 и 6, 6 и 8 и 8 и 16 години. След като бъдат отведени от родните си места, част от момчетата са прехвърляни в Анадола и поверявани на местни семейства, в които са турцизирани и ислямизирани. По-късно са прехвърляни в Истанбул и разпределяни и обучавани в еничарските казарми в Одрин и Константинопол. Момчетата с най-добри физически и умствени данни оставали за обучение в обслужващите корпуси към султанския дворец и попълвали личната гвардия на владетеля.

Зиамет:Служебно владение в Османската империя, преодоставяно от централната власт на лица срещу административна или военна служба. Годишният му доход възлизал от 20 000 до 100 000 акчета. Срещу това получателят се задължавал да участва във военни походи на империята заедно с определен брой въоръжени от него лица. Отначало се давал, докато лицето изпълнява служебните си ангажименти, а по-късно и пожизнено. Премахнат с поземлената реформа в империята от 1834.

Кадъаскер:Ръководителят на кадиите, министър на правосъдието

Мукатаа:Държавен приходоизточник,който се излага на търгове с наддаване, където спечелилият откупвач внася в хазната изчисления за години напред предполагаемия приход,след което влиза във временно разпореждане.Обект на откупвачески операции е цялото данъчно разнообразие в султанските хасове-многобройни облагания върху земеделското и занаятчийското производство,животновъдството,пазарни такси,мита и такси.Най-доходоносни мукатаи по българските земи са оризищата, рудниците и центровете на металодобив, пристанищата по Дунав и Черно море.

Нишанджия:Пазител на държавния печат и ръководител на дворцовата канцелария.

Община:Една от основните форми на организация на обществото;общност от хора с еднакъв национален произход,език,материални и духовни ценности;административна единица.В периода на османско владичество-организация на селското население от едно село и едно землище,които носят колективна отговорност пред османските власти,ползват заедно гори,пасища,водни източници,решават съвместно много от въпросите на вътрешноселския живот.Така селската община в годините на османското управление остава една от малкото институции,ползващи се с ограничено самоуправление.Начело на селската община стои старейшина-кмет,кнез,примикюр изпълняващи определени функции при събирането на данъци,при защита на селското землище,при сключване на колективни заеми,при колективна отговорност за престъпления,извършени в землището на общината,при правораздаване по обичайното право,при ремонт на селската църква и пр. Българската селска община съхранява и възпризвежда българските обичаи,българските механизми на общуване и българските битови и производствени стереотипи.

Руммилет:Православната християнската религиозна общност в Османската империя,която се намирала под върховенството на Цариградската гръцка патриаршия.

Сераскер:Главнокомандващ армията

Тапия:Документ за владеене на обработваема земя от зависимото население в Османската империя, издаван от притежателите на феодални имения, а след отменянето на тимарската система през 1856 - от държавни чиновници. Т. била предназначена не толкова да гарантира владетелските права на селяните, колкото да ги задължи да обработват тази земя и да плащат рента за нея.

Тимар: Условно наследствено земевладение в Османската империя. Владенията се раздавали от държавния фонд като лично владение срещу носенето на военна служба. Владетелят на Т. бил длъжен да служи в султанската конница и да участва във военните походи, като изведе съответстващия на размера на имението брой войници. При особени заслуги размерът на Т. можело да бъде увеличен. Постепенно, през XVI в., когато Османската империя завършила големите си завоевания в Европа, Африка и Азия и изчезнал един от основните източници на доходи за турските феодали - завоюването на нови територии, владетелите на Т. започнали да се отклоняват от изпълнението на военните задължения, стараейки се да отскубнат условните си владения от традицията на османското право, което разпростирало върху земята единствено собствеността на султана, и да ги превърнат в наследствена феодална собственост и правото да ги продават или даряват. Ликвидирани през 1834 с поземлена реформа.

От други източници:

Изследванията показват, че тимарът  като условна форма на поземлено владение в Османската империя представлява отчисления от централната феодална рента, чрез която се издържа войската и администрацията. Владелецът на тимар няма права над земята, а само над част от приходите от нея. Наследяването на тимара също е условно и е свързано с наследяване на военната служба, като не се гарантира запазването на приходоносните условни поземлени владения.

Хасса:Личното спахийско владение/хасса-чифлик/;Владение в Османската империя,давано на членове на султанската фамилия и везири-хас.Управляват се от специални служители-воеводи,които имат пълна полицейска и административна власт

Ходжа:Учител,наставник;Духовно лице получило образованието си в духовно мюсюлманско училище

Чалтъкчии:Християнско население,занимаващо се  със специфична стопанска дейност-отглеждането на ориз и стопански дейности

Ягджии: Християнско население,занимаващо се  със специфична стопанска дейност-добиването на масло