Home Литература Агресия - условия и фактори за агресивна проява при децата

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

Уважаеми потребители,


Считано от 15.05.2013 пълното съдържание в Секция УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ е достъпно единствено за регистрирани потребители.

За да се регистрирате в сайта е необходимо да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС и важи 30 дни.

След получаване на кода за валидиране е необходимо да го въведете в полето SMS Login.

Екипът ни продължава да обогатява сайта с нови учебни материали. Към днешна дата заглавията в сайта са над 5 880. 

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 30 дни след генериране на кода.
Агресия - условия и фактори за агресивна проява при децата ПДФ Печат Е-мейл

У В О Д

Агресията е непрекъснато в центъра на вниманието на нашето общество. Няма човек, който да не си е изградил някаква представа за нея. Агресивни са действията на жестокия убиец или мъчител, който изпитва наслада от страданията на жертвата. Агресивна личност наричат и този, който си „пробива път” нагоре по статусната стълбица, използвайки в някаква степен непозволени средства. За агресия се говори и при война, и при футболен мач, и при междуличностни отношения и т. н., и т. н.

От вестници, телевизия, от ежедневието около нас все по- често сме свидетели на какви ли не случаи на агресивност. Насилието и страхът проникват навсякъде. Те обхващат семейството,училищата, институциите, работното място, проникват в мислите, в преживяванията, в поведението. Това буди размисъл и тревога. И въпросиКаква е природата на агресивността и кои са причините за нейното възникване? Вродена и неизменна ли е в човешкия живот или не? С кои действия или бездействия допринасяме за това немалък процент от децата да разбират що е насилие, дори престъпно посегателство още от най- ранно детство? Как се отразява това на крехката детска психика? А знаем ли как да им помогнем, да отговорим на техните очаквания? Тези въпроси провокираха интереса към настоящата тема на реферата.

АГРЕСИВНОСТТА КАТО ЯВЛЕНИЕ

  1. 1. СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКА НА АГРЕСИЯТА

Агресивна е всяка форма на поведение, насочена умишлено, преднамерено към друго същество с цел да му причини вреда, да го нарани физически или психически. Това може да бъде обида, присмех, иронично подхвърляне, унижаващо индивида, причиняване на физическа болка, телесно увреждане, убийство. Независимо дали действието ще се увенчае с успех, ако има умисъл, съзнателно намерение за причиняване на вреда, за предизвикване на нещо неприятно, това е агресивен акт.

Агресията /лат. aggression- нападам/ се проявява във взаимоотношенията между индивидите, също и между групи, класи, нации. Агресивността е враждебност. Определя се като специфична форма на поведение, което се изразява в демонстрация на неприязън или на груба сила спрямо другиго, с намерението да му се причини психическа или физическа болка, вреда. Агресивността създава тревожност, защото поражда опасност. „Във всички случаи агресивното поведение между индивидите изразява неадекватно адаптиране в обществената среда, но същевременно и неуравновесен характер у човека. Агресията е проява на липса на установени социални и морални чувства,привички на културно поведение. Тя може да се дължи и на развито чувство за малоценност, което индивидът се стреми да компенсира с агресивно поведение. Това се наблюдава не само в условия на групов живот, но и в събития с широк мащаб. /Хитлер компенсира своята невротична и малоценна личност с агресия/” / Пирьов,Г., Л.Н.Десев Кратък речник по психология, София, 1981г., 277стр./

Агресията е заложена биологично у човека, но не за всички хора и не при всички ситуации постъпките са агресивни, защото агресивното поведение е преди всичко социално- психически детерминирано. Дали и как ще се прояви агресия зависи от социално- психически фактори в развитието на човека, респективно на детето. Агресивността е социално обусловено качество на личността и поведението, което се характеризира с използване на сила с цел да се нанесат вреди на хора или предмети, а в по- широк смисъл агресията е явление в сферата на обществения живот.

Агресията е израз и на слабост, компенсира дефицити- нерешени проблеми, комплекси, прикрива страха. Агресивната личност се стреми да компенсира недостига на любов- сега или в миналото, също е и страх от загуба на любов. Думата „агресия” е антоним на думата „любов”. Агресивността е и израз на стремеж на личността да изглежда силна пред другите, да си „извоюва” авторитет. Същевременно е форма за предпазване от усещаната опасност. Човек компенсира страха със сила, агресия, нападение. Агресивната личност е с висока степен на тревожност, която компенсира с още по- голяма агресивност, получава се т. нар. ескалираща агресивност.

Агресивността включва злонамереност. В основата й стоят мотиви като: гняв, възмущение, ненавист, обвинение към другите. Тя може да бъде насочена и към самия себе си- така възникват самообвиненията, които при определени условия довеждат до насаждане на комплекс за малоценност и опити за самоубийство. Може да е провокирана от неприятни събития; вследствие на раздразнение; в защита на притежанията. При определени условия агресивността може да се превърне в черта на характера. Оценката на дадени действия като агресивни се определя от традициите, идеалите, вижданията на дадено общество.

  1. 2. ВИДОВЕ АГРЕСИЯ

Според начина на проява агресията бива:

-словесна /вербална/ или физическа;

- непосредствена, когато сама по себе си е цел, или опосредствена, когато е средство за постигане на някаква цел;

- пряка, изразена чрез конкретни физически или вербални действия, или непряка /изместена/, например обидено от свои връстници дете може да отреагира, като стовари гнева си на по- малкото братче.

Робърт Берон и Дебора Ричардсон определят, че агресията е:

физическа – активна – пряка /например убиване или раняване с оръжие/;

физическа – активна – непряка /например поставяне на капани, мини, уговорка с наемен убиец/;

физическа – пасивна – пряка /стремеж физически да не се позволи на друг човек да достигне до желана цел или да се заеме с желана дейност/;

физическа – пасивна – непряка /отказ да се изпълнят необходимите задачи, което спира достигането на желаната цел на друг/;

вербална – активна – пряка /оскърбление или унижение с думи/;

вербална – активна – непряка /разпространяване на клевети/;

вербална – пасивна – пряка /нежелание да се разговаря с друг човек, да се отговаря на въпросите му/;

вербална – пасивна – непряка /нежелание да се даде словесно пояснение или обяснение, отказ да се изкаже в защита на човек, когото незаслужено обвиняват или критикуват/.

  1. 3. ТЕОРЕТИЧНИ КОНЦЕПЦИИ ЗА АГРЕСИЯТА

Съществуват четири основни направления при изучаване на човешката агресия, четири модела на обяснение на агресивността:

3.1.                           Биологично направлениеинстинктна теория на Зигмунд Фройд. Той поставя начало на изучаването на агресията чрез психоаналитичните проучвания на психично болни в клиничната си практика. Човекът се разглежда като програмиран, агресивен по природа. Съществува вроден биологичен механизъм, пораждащ агресивно поведение. Агресивността се определя като инстинкт, който в определени интервали трябва да получи удовлетворение. Понеже е вродена, тя е неуправляема. Суперегото може да я ограничава, но не винаги и не напълно. Ако срещне външно препятствие, тя се оттегля навътре, увеличавайки размерите на вътрешното саморазрушаване. Фройд е убеден, че тази агресивна енергия трябва да намери отдушник,за да не се натрупва и причинява заболявания. Както нарастването на налягането на водната маса в съд под налягане ще доведе до взрив, ако не се отвори клапата, за да се намали налягането. Според Фройд обществото играе основна роля в регулирането на този инстинкт и помага на хората да превърнат разрушителната енергия в приемливо, дори полезно поведение. Агресивните инстинкти могат да бъдат канализирани в социално приемливи дейности- от осмиващи сатири до контактни бойни изкуства. Когато обаче тези импулси не намерят социално приемлив отдушник, те дават пряк израз в агресивно поведение.

3.2.                           Етологично направление- /етология- наука за поведението на животните/- също инстинкта теория на Конрад Лоренц. Според него много примери, особено конкурентността, като широко разпространена сред животните и хората, доказват, че агресивността е между най- силните и еволюционно издръжливи инстинкти. В поведението на животното има елементи на агресивност,но те са свързани с инстинкта за самосъхранение и спират, когато то задоволи биологичните си потребности. Първа базисна идея на Лоренц е, че агресивността непрекъснато се „заражда” и не може да бъде избегнато нейното проявление. Втората идея е относно функцията на агресията да поддържа живота на индивида. Прагът на агресивността е нисък там, където свободата е най- малко ограничена. Агресията е най- голяма, когато е уязвена собствената територия. Йерархичността в животинското общество също е източник на агресия. Всеки индивид се стреми да повиши своя ранг, което поражда враждебност. Лоренц поддържа тезата, че агресията се унаследява и ако агресивният инстинкт липсва, никой не би бил в състояние да предпази собствената си територия и следователно видовете биха загинали. Пренасяйки директно тези идеи от сферата на етологията към проблема за агресията на човека, Лоренц говори за селекция на индивидите чрез агресивността.

Общото между теориите /биологичната и етологичната/ е, че поддържат идеята за вродения произход на агресията, т.е. инстинктивния характер. Постепенно отговорът на въпроса за причините на агресивността взима друго направление. Теориите за вътрешните подбуди на Фройд и Лоренц отстъпват място на външните подбуди.

3.3.  Психологическо направление- Създателите Джон Долард, Нил Милър и др. издигат тезата за неразривна връзка на агресията с фрустрацията. Фрустрацията е състояние на човек- излъган в своите очаквания, лишен от възможност поради препятствие да постигне желана цел; най- често се проявява в някаква агресивна форма. Агресивността се обяснява като следствие от несъответствието /разминаването/ между субективно изградените нагласи /очаквания/ у човека и реалността на обективната действителност, което води до невъзможност да се постигне силно желана цел. Фрустрацията води до дезорганизиране на мисленето, действията, поведението. Тези промени са деструктивни и се изразяват в повишаване на агресивността към другите или към себе си. Според авторите фрустрацията предизвиква само агресия- не сълзи, не бягство, не справящо се поведение.

Аналогия между „фрустрация- агресия” и „стимул- реакция” е очевидна, следователно този възглед е свързан с бихейвиористичната теория. Представител на тази школа е Ленард Бърковиц. Той разширява понятието фрустрация до общ клас нежелани събития. Сигнали, представени в ситуацията, играят роля на стимулатори, т.е. категорията нежелани събития създава предразположеност към агресия. Във вътрешен план гневът,породен от фрострация,нежелано  събитие е основен двигател на агресията.Това е нейният вътрешен емоционален подбудител.Открита агресия няма да се появи,ако не присъстват стимули-хора,предмети, обстановка,свързани с настоящи или предишни провокатори на гнева.

3.4. Теория на социалното научаване –авторите смятат,че агресивността може да бъде усвоена по пътя на подражанието и да се превърне в модел на поведение. Според Албърт Бандура наблюдаването на агресивни социални модели,които се награждават или поне не се наказват,увеличава възможността индивидът да следва демонстрирания агресивен модел. Голяма роля играе и миналия опит,историята на социалното научаване,т.е. какво са насърчавали и социализирали в поведението на децата родителите. Всеки индивид има различна потенциална възможност да научи определени форми на агресивност. Зависи от хормоналните и физическите характеристики,от особеностите на темперамента и манталитета му. Въздействията със значение за научаване на агресивните модели могат да се структурират в три групи: 1)влияние на семейството; 2) субкултурални влияния; 3) влияние ма медиите;

Теорията за социалното научаване име значителен принос за изясняване генезиса на агресията в индивидуалното поведение на човека,оценява по-високо ролята на социалната среда.Нейното въздействие върху човешката психика и поведение се тълкува като формиращо личността,а не само като условия фактор за изява на наличното вътрешно индивидуално съдържание.

  1. 4. СОЦИАЛНИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ФАКТОРИ, ВЛИЯЕЩИ ВЪРХУ АГРЕСИВНОСТТА И АГРЕСИВНОТО ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ДЕЦАТА

Кога и къде детето среща агресивността?

4.1. Семейство и агресивност

Първата и най-важна социализираща среда за човека е семейството.Там се възпитават и формират качества като толерантност,търпимост, доброта, съчувствие към другите, но и омраза, злоба. Там се създават конкретни  готовности  за определени видове поведение, създават се нагласи към проява на агресивност. Възникването на агресивни тенденции и тяхното закрепване в модели на поведение трябва да се търсят в детската възраст. Неблагоприятни въздействия от страна на семейството са най-често неправилните възпитателни подходи на родителите:

А) Прекалено разглезващо възпитание

Б) Възпитание,основаващо се на прекалена строгост

В) Емоционално студено възпитание

Г) Хипохондрично  възпитание

Д) Непоследователно възпитание

Е) Прекалено либерално възпитание

Ж) Хаотичен стил на възпитание

Предпоставки в семейството за формиране на агресивно поведение са:

А) Липса на родителска обич,грижи и внимание

Б) Прекалена амбициозност и свръх изисквания на родителите

В) Ограничаване свободата на детската самостоятелност

Г) Недоверие и прекален контрол

Д) Изолиране на децата от техните връстници

Е) Неправилно прилагане на методи за наказание и поощрение

Родителите са тези,които могат от рано да подготвят децата си да се справят мъдро с хората,които са агресивни към тях.Ако отделят време за децата си,изслушват ги търпеливо и споделят чувствата им,уверяват ги,че са желани,подкрепяни,обичани,те насърчават в тях положителен възглед към собствените им способности.

5.2. Модели за агресивност,представяни по телевизията

Силен стимулатор за агресивни прояви при децата се оказват телевизионните програми с насилие.Установено е,че големи дози от жестокост и агресия от екрана могат да доведат до изкривяване на детското мислене до такава степен, че подрастващите да започнат да гледат на тези форми на агресия като приемлив и ефективен път за разрешаване на междуличностни конфликти. Негативно влияние върху децата оказват и интернет игрите,които в днешно време заемат по-голямата част от времето им.Целта при тях е да удариш, да убиеш, да взривиш, т.е. да унищожиш всичко и всеки, за да победиш.Но докато в интернет всичко е само игра, то в ежедневните новинарски емисии се излъчват репортажи за реални сцени на насилие.Очевидно е, че много фактори провокират агресия и от тях детето открива за себе си:

-нови прояви на агресивно поведение,които могат да станат част от неговия опит;

-ненаказаната агресия у другите може да създаде впечатление за ненаказуемост на собствената агресивност;

-загубва чувствителност към изпитваната от жертвата болка;

-изменя представите си за света, започва да го възприема като враждебен, да живее в страх от заплаха,което създава условия за разгръщане на агресивност.

Виртуалната реалност не може да бъде спряна,но понякога става опасна. Ние хората сме тези,които създават технологичните удобства,но и трябва да ги използваме разумно.

5.3.Училището,приятелската среда и агресивността

Навсякъде и в ,,голямото’’ и в ,,малкото’’ общество, човек е потопен в социално-психична атмосфера. Детската психика се формира в две основни среди- семейната и обществената. Последната е най-вече училището, там децата прекарват по-голямата част от активният си живот през деня. В училището се установяват първите значими социални контакти, както с други възрастни-учителите, така и с връстници.Много от агресивните форми могат да бъдат придобити в училище, там детето се сблъсква непосредствено с агресивните действия на свои връстници. В междуличностните отношения агресивността може да бъде предизвикана чрез:

  • емоциите (най-вече гняв)
  • присъствието на враждебност в намеренията на другите
  • стремежът да създаде добро впечатление и респект у връстниците си
  • преживяване на силна провокация
  • съмнение в собствената ценност (чувство за малоценност)
  • характера на самоконтрола

Училището е мощен фактор,който формира или проявява агресията на учениците.Училищната среда оказва изключително силно влияние върху децата за възникване на напрежение, невротичност, агресивно поведение.

Факт е високата агресивност сред учениците.Децата имат изключително голяма потребност от това да им бъде показано,че са обичани независимо от допуснатите грешки.Родителите и училището трябва да предаде на детето разбирането,как да намира изход от конфликти без насилие и агресия,да разпознават симптоми водещи до агресия,да търсят навременна помощ при възникнали проблеми.

Податливостта към агресивни прояви се формира преди всичко поради пропуски-съзнателни или стихийни от страна на социализиращите агенти:семейство,училище.Липсата на грижи и неразбиране от тяхна страна рефлектират върху децата.Дали децата,които в ученическите си години са агресивни,ще продължат да бъдат такива и по-късно,дали ще задълбочат асоциалното си поведение,зависи от влиянието над тях.Няма определена рецепта за преодоляване на агресията сред подрастващите,но има фактори,които помагат.

 

Who's Online

В момента има 75 посетителя в сайта