Joomla Software solutions Template

Payday loan

1.Същност на единодействието

Една от формите на задълбочаване на демокрацията в Република България е непрекъснатото укрепване на обществйння ред. Обективните закономерности в развитието на обществото по­казват. че за противодействие на престъпността и опазването на об­ществения ред е необходимо обединяване на усилията на държавната администрация, на обществото, както и на гражданите Това единодействие се разглежда като форма н средство за обединяване усилията на отделните индивиди по повод постигане на обща цел.

Единодействието между отделните институции може да бъ­де разгледано алтернативно, в резултат на което съставляващите го компоненти пораждат нови системи, качества, неприсъщи на об­разуващите го. Трябва да се има предвид, че с възможна конкуренция между партньори, при което не може да се очаква обединение на усилията. От това схващане за единодействието се ограничава координацията като определена съгласуваност, осигуряваща ди­намичното развитие на системата. Единодействието - това е сис­тематическо постоянно осъществявано действие, имащо за цел да предизвика ответна реакция от страна на партньора, това с единодействие и върху самия партньор".                       ^:

Някои автори разглеждат единодействието в широк смисъл на думата и го разширяват до съгласуваност на дейностите за из­пълнение на общи задачи. Единодействието в тесен смисъл следва да се разбира като обединена и съгласувана, основана на закона и подзаконовите ведомствени актове дейност на единоначалника. осъ­ществявана чрез комплексно и съчетано използване на предоставе­ните им сили, средства и методи с цел предотвратяване и разкрива-не на престъпления.

Единодействието ще бъде налице тогава, когато действията на някои от органите се извършват, като се съобразяват с интере­сите на друг орган, т. е. когато от действията на единия настъпва реална полза за другия. За единодействието е характерна вътреш­ната, съдържаща се, а не външната, договорна съгласуваност Та­ка че най-същественият признак на единодействието е сътрудничеството на основата на взаимопомощта.

Единодействието между служеше на Министерството на вътрешните работи може да бъде възприето като делово сътруд­ничество на основата на взаимопомощта на частите и елементите на системата с цел най-ефективно решаване на задачите за противодействието на престъпността и опазването на обществения ред. Най-съществените признаци на единодействието са:

- сътрудничество;

- взаимопомощ;

- коопериране на сили и средства;

- повишаване на „разрешените способности" на системата;

- засилване на нейните управляеми параметри.

Внимателният анализ на единодействието позволява акцен­тирането на няколко нови момента, които го характеризират:

Първо: не е задължително единодействието да бъде предварително договорено;

Второ: не е задължително единодействащите органи за­едно и едновременно да осъществяват действия за постигането на неговата цел;

Трето: единодействието може да се осъществява по всич­ки въпроси, стига те да бъдат подчинени на решаването на общите задачи, поставени пред системата;

Четвърто: единодействие съществува и тогава, когато ор­ганите, които го осъществяват, имат еднородни функции, но един от тях е водещ в определена област от човешките отношения.

Единодействието в областта на опазването на обществения ред се изразява в полагането на съгласувани по цели, време и мяс­то усилия. Необходимо е и оказване на взаимна помощ между На­ционална служба „Полиция", НС „Борба с организираната престъп­ност", НС „Гранична полиция" и НС „Жандармерия" като служби от съвременната полицейска администрация и другите държавни, обществени органи и организации, длъжностни лица и граждани за изпълнението на поставените пред тях задачи. Единодействието обхваща осъществяването на съгласувани или съвместими меро­приятия, влияещи позитивно върху многобройните и многообраз­ни фактори, които характеризират състоянието на обществения ред като сложно явление.

При организиране на единодействието голямо внимание тряб­ва да се отделя на установяването и фиксирането на правата и задъл­женията на участващите страни. Единодействието между поли­цейските органи и различните други субекти във връзка с опазване­то на обществения ред е различно по характер, съдържание и фор­ми. То се определя от вида на субекта, с който се единодейства, от конкретните задачи, които трябва да се решават, от спецификата на конкретните обществени отношения, които се защитават. Тези фактори обикновено са регламентирани от правни норми, които освен това очертават особеностите на единодействието.

Единодействието представлява активно, делово сътрудни­чество между два или повече органа, чиито интереси (цели) са об­щи или почти съвпадат, както съвпадат и техните действия по вре­ме и място на изпълнение на конкретните задачи.

Чрез единодействието се цели да се съгласуват усилията на службите в МВР, държавната администрация и обществените организации по осигуряване опазването на обществения ред. Орга­низацията на единодействието включва установяването на по­стоянни контакти между полицията и посочените органи, опреде­лянето на начините за обмен на информация, съгласуването на пла­новете за дейност и уточняването на начините за взаимопомощ при възникването на проблеми в опазването на обществения ред.

1.1.Правна уредба на единодействието на полицейските органи с другите органи на МВР, другите служби и ведомства.

Развитието на нормативната уредба на единодействието в системата на МВР разкрива непрекъсната тенденция към задълбо­чаване на демократизма я повишаване ролята на социалното управление. Нормативен израз на тази тенденция са разпоредбите на Глава ХХ от ЗМВР, съгласно която единодействията се очертават в две основни разновидности:

1.1.1.Йерархическо единодействие.

Дейността се основава:

-на централизма в организацията и управлението;

-на законността;

-на конспиративността и самостоятелността в дейността на полицейските органи.

1.1.2.Единодействие на координация и сътрудничество.

Единодействието на координация и сътрудничество е единодействието по хоризонтала. Състоянието и динамиката на единоотношенията между началници и подчинени, старши и младши са в тясна връзка с характера и развитието на единодействието на координация и сътрудничество, т.е. между равни. Те се основават на изискванията за професионално единодействие и изразяват взаимната съгласуваност за съвместна дейност. Развиват се във връзка с цялостната дейност на полицейските органи. Координацията и сътрудничеството между службите, както и в самите тях между служителите при осъществяване на законово определените им функции имат за цел:

-по-ефективно и целесъобразно изпълнение на поставените им задачи;

-икономично използване на силите и средствата;

-недопускане на дублиране или създаването на затруднения и пречки в дейността им.

Дейността за осъществяване на единодействие на координация и сътрудничество в МВР се ръководи и контролира от главния секретар, секретарите и директорите (началниците) на служби. Главният секретар осъществява общо и непосредствено ръко­водство и контрол по единодействието и координацията между службите. Секретарите организират единодействието и коорди­нират дейността на службите, по отношение на които министърът на вътрешните работи им е възложил функции по управление. Ди­ректорите (началниците) на служби организират и осъществяват непосредствено ръководство и координация между изградените структурни звена в поверените им служби.

Основните направления при координацията между службите в МВР са:

- обменът на информация;

- използването на информационните фондове на службите;

- оказването на оперативно-техническо съдействие чрез координирани мероприятия по изясняване на сигнали и по изпълне­ние на задачи от функционалната им компетентност.

Според ППЗМВР полицейските органи осъществяват коор­динация за предотвратяване на престъпни и други правонарушения, като информират държавните органи, физическите и юридическите лица за причините и условията, способстващи за тяхното извършване.

Организация на единодействието с областните управители

Областта е администратнвно-териториална единица. Тя не е от самоуправленски тип. В нея не се създават изборни органи на местното самоуправление, В областния център могат да се създават ор­гани и служби на централната държавна власт (на централната дър­жавна администрация). Дейността на областната администрация от­носно осъществяване на функциите на държавата се проявява като изпълнително-разпоредителна. Една от функционалните характеристики на областната администрация се изразява в опазването и защитата на държавната собственост на територията на областта.

Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта, който осъществява държавното управление по места и осигурява съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика. Той провежда държавната политика в областта, координира дейността на ор­ганите на изпълнителната власт н на техните администрации на територията на областта и единодействието им с местната власт.

Регионалните дирекции на вътрешните работи са длъжни да установят контакти с областните управители и да определят ръко­воден служител на дирекцията за участие в седмичните заседания, на които се решават въпросите по осигуряването на обществения ред. Съдействие на областните управители се иска, когато се уста­новят нарушения или възникне необходимост от тяхната пряка на­меса за решаването на важни проблеми по охраната на обекти, свър­зани с прехраната на населението или със сигурността на страна­та. Те отговарят за опазването и защитата на държавната собстве­ност на територията на областта. Координират и контролират из­пълнението на актовете и действията на ръководителите на тери­ториалните звена на централната администрация на изпълнител­ната власт на територията на областта. Организират отбранително-мобилизационната подготовка на населението, ръководят заши­тата му при бедствия и аварии и отговарят за опазването на об­ществения ред. На областните управители е дадено право да опре­делят функциите н правомощията на заместник-областните упра­вители, както и на подчинената им администрация.

Областната администрация подпомага дейността на област­ния управител при изпълнение на функциите и правомощията му по провеждане на държавната политика на територията на областта. Тя координира и подпомага дейността на кметове общините при осъществяване на единодействието с регионалните ди­рекции на вътрешните работи по опазването на обществения ред и противодействието на престъпността.

Организация на единодействието с кметовете на общини, райони и кметства

Общината е основна административно-териториална единица в която се осъществява местното самоуправление. Орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. Този кмет, както и кметовете на райони и кметства се избират от населението. Кме­тът на общината отговаря за опазване на обществения ред, както за осигуряването му издава писмени заповеди задължителни за началниците на съответните полицейски служби. Той може да възлага изпълнението на свои функции на кметовете на кметства и райони, а също така координира и осъществява контрол за целесъобразност­та и законосъобразността при тяхното изпълнение.

Кметът на район или кметство осигурява опазването на об­ществения ред. Притежава следните полицейски правомощия: из­вършва проверка за установяване на самоличността; задържа ли­ца; извършва личен обиск на лица; проверява лични вещи; прове­рява превозни средства; извършва проверки в помещения без съ­гласие на собственика или обитателя или в тяхно отсъствие; из­ползва физическа сила; използва помощни средства; използва оръ­жие като крайна мярка. Полицейски правомощия кметът осъщест­вява до идването на полицейските органи. Това единодействие е насочено към осигуряването на взаимна информация за състоя­нието на обществения ред.

Гражданското общество изисква и адекватна на неговата сво­бода съдебна власт. Това са институциите, които осъществявайки своята дейност единствено въз основа на закона, дават окончателни оценки за законосъобразността на дейността на всички правни су­бекти. във всички сфери на обществения живот.

Полицейските органи, съдът и прокуратурата са специализи­рани правозащитни органи на държавата. Заедно с някои други дър­жавни и обществени формирования те образуват ядрото на систе­мата за социален контрол, осигуряваща между другото и защита­та на обществения ред в нашата страна. От състоянието на единодействието между тези органи зависи до голяма степен успеш­ната борба с антисоциалните явления в обществото.

Единодействията, свързани с опазването на обществения ред, които се развиват между полицейските органи, от една страна, и съда и прокуратурата, от друга страна, се проявяват в следните основни направления:

Упражняване на контрол и надзор за законност от страна на съдебната система.

Съдът упражнява съдебен контрол за спазване на законност­та от полицейските органи. Този контрол се базира на правни ос­нования и се осъществява по най-разнообразни поводи:

- когато тези органи действат като административни юрис­дикции;

- при осъществяването на контрол по реда на ЗАП във връзка с индивидуалните административни актове, засягащи обществения ред;

- при осъществяването на т. нар. „непряк контрол" за законо­съобразност на актовете на полицейските органи и т. н.

Съществени компетенции в разглежданата насока притежава и прокуратурата. Тя представлява централизирана система от ор­гани, осъществяващи надзор за законност в цялата страна. Проку­рорският надзор върху дейността на полицейските органи по опаз­ване на обществения ред и борбата с посегателствата срещу него може да се прояви като:

- надзор върху дейността на органите на предварителното разследване;

- надзор върху юрисдикционната дейност на полицейските органи;

- надзор върху дейността на полицейските служби като ор­ган на държавно управление (общ надзор).

Прокурорите осъществяват надзор по всички жалби и сигна­ли за извършени престъпления, нарушения на обществения ред и

противозаконни действия на полицията. Прокуратурата няма право да отменя противозаконните индивидуални административни ак­тове, издадени от полицейските органи, и да възстановява наруше­ните права на гражданите.

Задължителни разпореждания на съда и прокуратурата

Тези разпореждания се издават извън случаите на съдебен кон­трол и прокурорски надзор. Като органи на изпълнително-разпоредителната власт полицейските органи в редица случаи са задължени да изпълняват разпореждания на съда н прокуратурата във връзка с извършването на различни действия по опазване на обществения ред и противодействие на престъпността. Основанията и целите на тази дейност могат да бъдат различни. Полицейските органи са длъжни да изпълняват указанията, дадени от съда и прокуратурата. Коорди­нацията и сътрудничеството между полицейските служби, от една страна, и съда и прокуратурата, от друга, за противодействие на престъпността и опазване на обществения ред са необходимо усло­вие за постигане на положителни резултати от дейността им.