Home Политология Медиите и властта

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Медиите и властта ПДФ Печат Е-мейл

“Тези,които контролират мнението на един народ,контролират неговите действия.”    РУСО

Всички вече разбраха,че средствата за масово информиране (“медиите”)са “четвъртата власт”.Медиите са онези,които обясняват на хората случващото се. Как хората ще разберат процесите в дадена страна,как ще ги оценят,как ще реагират на тях – всичко това е до голяма степен в ръцете на вестниците, радиото, телевизията.

Медиите могат да свалят политици,да разклащат банки,да привличат (или плашат) чужди инвеститори и институции.Съществува и едно недокрай съзнателно равнище,на което медиите моделират обществения живот.

Днес,ако се проследи работата на съвременните социални теоретици,е трудно да се открие систематична и разширена рефлексия върху медиите, независимо че те се занимават пряко с разпространяването на символни форми в социалния свят. Но от 19 век насам постепенно се налага убеждението, че в средствата за масова комуникация е съсредоточена значителна власт.Сега интересът е концентриран не толкова върху възможността на посланието да влияе пряко,колкото върху ролята на медиите.

Понятието “четвърта власт” е синтетична точка за изследване на отношенията медийна власт – елит.Самото понятие възниква като метафора за ролята на институционализираните субекти,които черпят власт от институциите и властта главно чрез революцията на средствата за масова информация и тяхното влияние върху общественото мнение.Медийната власт се създава в процеса на комуникация.Поначало тя съществува в обществото извън регулираните механизми на държавната власт и се утвърждава чрез институциите на масовите комуникации.

Основната задача на медиите се състои във възможността да кажат или премълчат определен проблем,т.е. да определят параметрите на позна-ваемост на ежедневието на индивида.Това ги превръща в източник на нов тип власт. Тя не е нито задължаваща,нито санкционираща,а убеждаваща. Затова и медии- те са търсен съюзник в реализирането или поне споделянето ма общата власт в обществото.

Всяка медийна изява носи внушение,независимо от авторските намерения.

Тя е насочена към определена група хора и в резултат на това,неговите адресати планират и провеждат своите действия в обществото.

Достъпът до някакъв инструмент за власт често се бърка със самото упражняване на власт. Довеждането на общественото съзнание до възприемане на целите на дадено министерство се подпомага от информационен поток по повод на тези цели, осигуряван чрез срещи, изявления и съответното им отразяване в пресата, по радиото и телевизията. Нищо не се смята за по вредно и по-осъдително от бюрократична гледна точка от “неупълномощеното” от никого изнасяне на информация. Дискусиите, полемиките, свързани с манипулирани новини, изтичане на информация са красноречиви за значимостта и въздействието на информацията като източник на власт. И журналисти, и политици добре разбират, че става въпрос за основен инструмент в управлението.

Днес президенти, премиери, министри разчитат в много голяма степен на условната власт. Неизбежно се обръща внимание на пресконференциите, на речите, на публичните изяви от всякакъв род, на всичко, свързано с медиите. Реализирането на информацията като социален комуникационен процес е общата основа на всяко властно отношение. Така се стига до вкастта на посредника, властта на субекта, на комуникацията. Информационният посредник има властта да променя материалните, семантичните, времевите и пространствените характеристики на всяко властово послание.

Всички изследвания на четвъртата власт показват, че като социална реалност тя има изключително динамична природа. Разкриват се и все по-нови технологични и организационни възможности медийната власт да се развива. Много точна мярка в разбирането за четвъртата власт откриваме в една от концепциите за властта, тази на Джон Гълбрайт. За него това е реална власт но не само за себе си, а като власт от един от основните източници на властта- организацията. Като трите институционализирани форми на власт, така и четвъртата не е абсолютна и не е субект на цялото властно отношение. Ето защо тази власт не трябва да се надценява. Според Гълбрайт властта в съвременното общество е все повече власт над мисленето на хората, власт, осъществяваща се като условна, подготвяна от социалните организации, които владеят внушенията над общественото съзнание. Според Гълбрайт властта на печата, радиото и телевизията черпи сили от организацията, а нейният основен инструмент за принуда е убеждението, социално внушение. Никой не би трябвало да подценява властта на средствата за информация и и ролята на медийния елит. В създадената от тях организация и в упражняваното от тях идейно въздействие се съчетава според Гълбрайт големият източник и големият съвременен инструмент за власт. За Гълбрайт анатомията на властта е в трите източника и в трите инструмента на властта. Източниците са личността, собствеността и организацията. Инстументите включват принуждаващата, компенсаторнат аи условната власт. Четвъртата власт е едно информационно въздействие, къкето субект на властта е посредникът, институцията, реализиращи крайното взаимодействие в комуникационната верига.

За политиците медиите и медийният елит у нас са онази добавена власт, осигуряваща тяхното обществено легитимиране. И те правят всичко възможно за да имат тази власт на своя страна. Силата на медиите е част от сложната мрежа на явни и скрити механизми на властта, които в много случаи предопределят развитието на политическият живот. По провило властта на медиите е определена като духовна власт. В действителност в нея в определени моменти преобладава дребния политически прагматизъм. Съюзът между политическия и медийния елит се определя на основата на обща договореност и предназначението на журналистиката в случая не е толкова да информира за събитията, колкото да бъде използвана като инструмент на убеждението и да утвърждава интерпретации на събития. Медиите могат да предопределят мнението не аудиторията още преди дадено събитие да се е състояло. Една от същностните характеристики на медийната власт се състои в това, че може да повлиява и владее общественото мнение.

Медиите у нас все повече разбират силата си в това да внушават нагласи, да изграждат представи, да дават възможности за редовна, за директна комуникация с аудиторията. Независимо от това, че медиите обслужват политически фигури, те успяват да превърнат влиянието си в собствен властови ресурс. Това особено важи за пресата. Има много вестникарски прояви, в които личи стремежът да се разширяват границите на влиянието извън доверието на основата на информационната функция.

Медиите заемат за пръв път мястото си на истиски посредник между инициативите на властовите авторитети (а това е наи-често държавата) и реакциита на обществото. Като такива те осигуряват двустранен поток на информация- от обществото към институциите на властта и обратно. Медиите сами търсят проблемите, а не очакват те сами да се появяват, като резултат на постоянните социални конфликти. В условията на конкурентна информационна среда, при която отделният индижид се нуждае не просто от повече, а от алтернативно знание за своя живот и ежедневие, медиите би трябвало да превръщат всеки отделен проблем в уникален, независимо дали тои се отнася до един отделен индивид или до група от обществото. Тази функция на медийното пространство лишава общественото съзнание от всякакви табута или забранени за тълкувабе теми. Така се стига и до крайни форми- търсене на моментната сензация или на непознатите досега характеристики на информационното битие.

Другата, несъмнено по-важна функция на медиите е тяхната възможност да транслират настроенията и нагласите на обществото до институциите на държавната власт.

САЩ е първата страна, която концептуализира въпросите за свободата на словото и за социалната отговорност на журналистиката във вид на медийна доктрина, която включват съвременната журналистическа философия и етика. Освен че открива за света социалното предназначение на медиите, САЩ фомулира и основният професионален стандарт на журналистиката: преди всичко да е носител на ясна, точна, правдива, пълна информация.

Характерно за българската медийна политика след 1989 год. Е липсата на концепция за трансформация на медиите. Последната година у нас много се обсъжда медийният закон, но така и не може да се стигне до консенсус относно правомощията на медиите. Или с други думи казано липсва национален модел за българските медии. Характерна черта е тясната обвързаност на партиите с медиите. Често наблюдавано явление е липсата на безпристрастно отразяване на новините, вместо това те пропагандират дадена идея, а така наречената “жълта преса” в повечето случаи изказва неверни твърдения.

Медиите не би трябвало да се схващат като вид власт или като част от някаква власт, а като изразител от разнородните интереси на гражданското общество, които то произвежда ежедневно. Дифузията в информационното пространство все още предстои и е свързана с създаването на конкурантно и алтернативно медийно пространство, увеличаващо възможностите на гражданите и групите за познаване и контрол на обкръжаващата ги социална среда.

 

WWW.POCHIVKA.ORG