Home Политология Карлос чакала

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Карлос чакала ПДФ Печат Е-мейл

Карлос чакала

Около средата  на ХХ век се възражда държавно подкрепяният тероризъм – главно средство за осъществяване на конкретни държавно политически цели.

Насилствените действия, които са прикрито свързани с определени правителства, са сравнително евтини, а при нормалното осъществяване на терористичната акция не крият опасност за поръчалата ги държава. При залавяне на терористите държавната поръчка винаги остава скрита и истинските инициатори на терористичния акт са неизвестни. За самите терористи,  държавната закрила е още по-изгодна, тъй като им осигурява професионална помощ от съответните специални служби на тази държава при разработването на планове, доставката на оръжие и средства и т.н. От друга страна, използвайки дипломатическата поща на тази държава, терористите имат възможност безпрепятствено да получават средства за осъществяване на поставената задача на територията на друга страна.

В  периода, все повече международни терористични организации попадат под влиянието на различни сили, които ги използват за постигане на политическите си цели. Тази тенденция е свързана с проникването на чужди разузнавателни служби в терористични организации, като провеждат под тяхно прикритие остра подривна дейност. Най-ярко симбиозата между терористични организации и конкретни политически сили се наблюдава в арабските държави, където господства от векове ислямът. За периода е характерно, че членове на терористични организации, водени от комерсиални цели, се превръщат в наемни убийци, т.е. отстъпват от идейните позиции на своята организация и извършват поръчкови терористични актове срещу заплащане. Етническата, расовата и религиозната нетърпимост, етнонационалистическият и сепаратисткият екстремизъм, както и международните конфликти водят до засилване на тероризма в световен мащаб. Това е цяла група от нови тенденции, които все повече се очертават като основни моменти в терористичната дейност. Породеното от религиозни различия и нетърпимост насилие е ярко проявяваща се съвременна тенденция в развитието на тероризма днес.

Карлос Чакала, въпреки че, е роден далеч от Арабските страни е член на Организацията за освобождение на Палестина, която е политическа и паравоенна организация на палестинските араби. В продължение на години това е единствената палестинска организация, поради което е заслужила правото да представлява палестинските араби в международните отношения (до появата на Палестинската автономия), като получава статут на наблюдател в ООН и право на дипломатическо представителство в редица страни. Дълго време нейната цел е създаване на независима палестинска държава между река Йордан и Средиземно море, като по този начин тя замести Израел. През последните години официалната цел на ООП се определя по нов начин — създаване на държава, обхващаща Западния бряг и ивицата Газа ( въпреки че значителна част от членовете на организацията не се придържа към нея). Тази промяна в политическата линия, която фактически признава правото на евреите на собствена държава в историческата област Палестина, става предпоставка за започване на конструктивни преговори с Израел, довели до създаването на Палестинската автономия.  Ал Фатах е  организацията, създадена от Арафат през 1957 г., се присъедини към Организацията за освобождение на Палестина (ООП) през 1968 г. и година по-късно стана доминираща. Тя има статут на наблюдател в Социалистическия интернационал.

Влиянието на основата партия на палестинската автономия започна постепенно да намалява на Западния бряг.

Карлос Чакала /с истинско име Илич Рамирес Санчес/ е един от най-известните престъпници на 70-те и 80-те години на миналия век. Роденият във Венецуела терорист си спечелва световна известност като организатор на бомбени атаки, нападения и вземане на заложници. Смята се, че Чакала стои зад убийството на израелски спортисти на олимпиадата в Мюнхен през 1972 г.

Сред неговите престъпления са атентат с кола бомба в центъра на Париж, отвличане на самолет на "Ер Франс", обстрел с гранати на лондонско представителство на израелска банка. Карлос работи за палестинските екстремисти, като вършат мокри поръчки на Абу Нидал и въоръженото крило на Организацията за освобождение на Палестина "Ал Фатах".

В средата на 70-те години на миналия век,  Чакала и групата около него започват да играят самостоятелно, а черната им слава идва през 1975, когато атакуват централата на ОПЕК във Виена и вземат за заложници над 50 души, сред които петролните министри от страните- членки на организацията.

В началото на 80-те Карлос снове между Близкия изток и Източна Европа и предлага терористичните си услуги на правителствата. По това време обикновено ползва дипломатически паспорти от Йеменската народнодемократична република, които му осигуряват безпроблемно придвижване през границите и свободно пренасяне на оръжие между Изтока и Запада. Германецът Йоханес Вайнрих свързва Чакала с бъдещата му съпруга Магдалене Коп, също лява фанатичка, участвала в многобройни атентати.

Карлос и Вайнрих често пътуват между Източен Берлин, Будапеща, Прага, Букурещ, Белград, а също и София, в опит да намерят подслон и закрила от властите.

Карлос няколко пъти посещава и България, сочат разсекретени документи от МВР. Първата му визита в България е на 17 декември 1983, когато Чакала пристига с йеменски дипломатически паспорт на името на Сюлейман Ахмед Салем.

Според други източници, за първи път Карлос пристига в България през септември 1979 г.

В софийския хотел "Витоша" терористът провел съвещание с близки сподвижници, с които обсъждали начините за набавяне на пари и паспорти, както и предстоящи акции. На срещата била разгледана и възможността в София да се организира среща с различни лявоекстремистки групи. ДС изпитва притеснение от Чакала и смята, че политическите му мотиви вече са изчезнали, той се е превърнал в наемник, а честите му пребивавания създават предпоставки за компрометиране на България. Въпреки това службите за сигурност не смеят да му се противопоставят и само от декември 1983 до март 1984 г. той посетил България четири пъти.

През март 1984 Чакала отново минава транзитно през София на път за Будапеща. При тези посещения той неизменно е следен от агенти на Второ главно управление, а операцията е под кодово наименование "Рисове".         Карлос се опитвал да създаде ядро на своята група в София, както и да внесе 30 хиляди долара в българска банка.

Карлос е арестуван през 1994 при операция на френските специални части в Судан, командвана от известния антитеростичен съдия Жан-Луи Брюгиер.

През август 1994 г. в Судан френски разузнавачи арестуват най-търсеният терорист в света.  В продължение на повече от 20 години той гради печалната си слава с убийства, бомби и изнудване и всеки път безпрепятствено успява да се измъкне както заради влиятелните си поддръжници, така и заради грубите грешки в тактиката на тайните служби.   През настоящата година,  Илич Рамирес Санчес, отново е изправен пред съда в Париж, за да отговаря по обвиненията за извършени серия от атентати във Франция през 1982 и 1983 г., отнели живота на 11 души и ранили стотици.

С това се слага край на съдебната процедура, продължила 25 години. Процесът обаче няма да започне преди 2008 г. Това е вторият път, в който Чакала ще се изправи пред специалния углавен съд във френската столица, който гледа дела за тероризъм и е съставен само от професионални магистрати, пише БГНЕС.

Този съд го осъди на доживотен затвор през 1997 г. за убийството на двама полицаи и техен информатор в Париж през 1975 г.

Сега  той ще отговаря за атентатите срещу влака Тулуза- Париж от 29 март 1982 г. (5 убити), седалището на магазина Ал Уатан Ал Араби на улица Марбьоф, Париж от 22 април 1982г. (1 убит), гара Сен Шарл в Марсилия и срещу високоскоростния влак в Тен-Л`Ермитаж на 31 декември 1983г. (5 убити).

В тактиката на терориста  се разграничават четири типа операции според способа, който използва:

• Взривяване (заплаха с взривяване) или прилагане на общоопасни средства. Много често взривяванията са демонстративни, като терориста  дори предварително предупреждава за предстоящия взрив. С това цели  преди всичко възникване на паника сред населението и всяване на страх. Щетите при този тактически подход обикновено са големи. Може да се предположи, че взривяванията като тактика за провеждането на терористична дейност е в резултат на известен страх от пряк сблъсък на терориста  с органите за сигурност на съответната страна.

• Засада. Провежда се спрямо подвижни обекти

• Атакуване и временно овладяване на сгради.  Терориста използва тази тактика при цитирания случай с министрите от ОПЕК.  Практикува се в случаи, при които целите не могат да бъдат постигнати по друг начин.

• Обстрелване на обект от дистанция. Прилага се, когато целта е нанасянето на големи материални щети (използва се изстрелян мощен заряд) или когато набелязаното за ликвидиране лице е силно охранявано. При този тактически способ разрушенията са големи и има сравнително много жертви и ранени.

При изброените тактически похвати,  терористът винаги се е стремял  да избегне  пряк сблъсък със службите за сигурност на съответната държава.       За терористичната дейност на Карлос Чакала е характерно, че той е от типа на т нар. опортюнистичен терорист, който  се характеризира с липса на самостоятелна икономическа база и обществена подкрепа и готовност за изпълнение на поръчки на престъпни организации или правителства.


 

WWW.POCHIVKA.ORG