Home Политология Какви са видовете държавно устройство според Аристотел

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Какви са видовете държавно устройство според Аристотел ПДФ Печат Е-мейл

Една от големите заслуги на античната култура на Елада за нашата цивилизация е, че тя въведе и утвърди в обществото като най-висша ценност свободата на отделната личност. В античния свят на Елада държавата и нейните закони са защитници на личността на гражданина и това е въздигнато като основен морален и правен принцип. Личността отвръща с преданост и уважение към държавата и нейните закони като обратната връзка. По такъв начин се осигурява граждански мир и равновесие в общността.
В наше време за демокрация се смята всяко управление на държавата, което се основава на народовластие, т.е. народът упражнява реално правото си на участие в управлението на държавата. Но за да бъде обществото наистина демократично, не е достатъчно само народовластие. Необходимо е още демократични закони да осигуряват и гарантират реални права и свободи на гражданите, справедливост, добро управление на държавата, и особено – висока нравственост, добродетели и култура на гражданите.

Реално пълна или абсолютна демокрация, при която всички граждани да са доволни и щастливи, не е имало и няма. Или това е идеалната демократична държава, която Аристотел нарича „полития“. И това е така, защото народните представители в законодателното тяло са склонни да изразяват не общата воля и общите интереси на целия народ, а на отделни политически партии и следователно абсолютно народовластие не може да има. Характерът на демокрацията в държавата се определя не от целия народ, защото това практически е невъзможно, а от законите и управлението, които народните представители ще създадат. Дори и да се приемат добри закони от законодателното тяло, ако тези, които ги изпълняват, т.е. длъжностните лица от изпълнителната власт, са властолюбци, кариеристи и алчни за слава и пари, управлението на държавата ще бъде лошо, народът ще негодува, демокрацията бързо ще се изроди в нещо друго. Аристотел изобразява няколко вида демокрации в зависимост главно от това – какви добродетели притежават длъжностните лица. Затова ключов момент в консолидирането на демокрацията е избирането на най-достойните и добродетелните, които ще управляват. Пак според Аристотел правилните видове държавно устройство са три: монархия, аристокрация и полития. Техни извращения (неправилни) са тирания, олигархия и демокрация. Полития е управлението на мнозинството, но чрез представителство от най-достойни управници на основата на добродетели, имуществен ценз и доказана грижа за общото благо. Защо той смята демокрацията за неправилен вид устройство? Защото, макар да е управление на мнозинството (народа), то се извършва от безимотните и винаги в техен интерес, при което богатствата бързо ще бъдат пропилени и завистта ще бъде преграда към тези, които могат да имат. И още нещо: при политията гражданите са щастливи, защото там съществува справедливост и добродетелност. Въобще при правилните устройства целта е общата полза, основана на справедливост, а при неправилните – облагодетелстване на един или група управляващи във вреда на мнозинството. „При най-добрия вид държавно устройство – пише Аристотел – гражданин се оказва този, който е способен и желае да се подчинява на закона и да осъществява власт, имайки предвид живот, съобразен с изискванията на добродетелите“. И тъй, една от основните ценности на демокрацията и нейна характерна черта е справедливостта. „Понятието справедливост – пише Аристотел, – е свързано с представата за държавата, тъй като правото, което служи за критерий на справедливостта, е регулираща норма на политическото общуване“. Справедливостта според него е относително понятие. Тя е равенство, но не за всички, а за равни; и неравенството също изглежда справедливост, но пак не за всички, а само за неравните. Справедливостта като относително понятие зависи не толкова от свойствата на обекта, а от свойствата на субекта. Хората по отношение на свободата са равни всички, но по имотно положение не са и не могат да бъдат равни. Демокрацията трябва да избягва двете крайности: духа на неравенство, който води до аристокрация или управление на един, и доведения до крайност дух на равенство, който води неминуемо също до деспотизъм на един. Хората се раждат равни, но те не могат да запазят това равенство. Те стават отново равни само благодарение на законите.

Човек може да бъде справедлив само към друг човек. А грижата за другиго на свой ред е проява на дълг към обществото. Справедливостта изисква не само търпимост към другите, но и активна добра воля за сътрудничество и дружба в името на общата полза и интересите на държавата. Справедливостта трябва да съвпада с равномерното и средното. Без известна равномерност и пропорционалност, или, както се изразява Аристотел – без „изравняваща справедливост“, е невъзможно общуването между хората, особено в размяната. Няма справедливост, а следователно няма и демокрация там, където едни грабят безогледно и се обогатяват бързо за сметка на обедняването на други, поради това, че държавата чрез закони и управление не полага грижи за тяхната защита. Затова в последна сметка справедливостта се измерва не само с отношението на гражданите помежду им, но и с отношението на държавата към гражданите, и обратно – на гражданите към държавата. Платон посочва, че справедливостта изисква всеки да се труди честно  и всеки да не притежава чуждо, но и да не бъде лишаван от свое и да върши своето. Демокрацията включва в себе си най-висшите нравствени ценности като справедливост, истина и честност; и тъкмо затова тя е пластично изкуство, подчиняващо се на законите на прекрасното. Приложено в политическия живот, това изкуство осигурява най-добро управление на държавата.

„Полития“ на Аристотел е свободна държава на заможни хора. Няма свобода там, където има нищета. Защото бедният лесно става зависим и роб. Свободата, ако не осигурява и гарантира благополучие на гражданите в демократичното общество, тя се превръща в празнодумство от голи политически прокламации, или накратко – в политическа демагогия. Демокрацията и бедността са несъвместими и взаимно се изключват.

Оттук и извода: уважението към другите хора и към родината е могъщ морален фактор за силата на обществото. Само в добре организирана и управлявана държава – казва Аристотел – човек може да бъде истински свободен гражданин и да живее добре. Липсата на уважение между гражданите е една от най-сериозните пречки за изграждане на устоите на демокрацията. Възвръщането на уважението трябва да стане задължително, но по естествен път, бавно с времето, когато управлението на държавата стане по-добро и всяко нещо излезе от безпорядъка и отиде на мястото си.

 

WWW.POCHIVKA.ORG