Home Политология Държавата в контекста на глобализацията

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Държавата в контекста на глобализацията ПДФ Печат Е-мейл

Увод

Глобализацията  като феномен обхваща системата на  социални, политически, стопански, екологически, хуманитарни и международно-правови институции.

Обективните корени на глобализацията са заложени в развитието на мащабното индустриално производство в развитите държави. Въвеждането на технологичните линии, на конвейерното производство, на автоматиката при големи серии и на съвършена организация в рамките на големи индустриални комплекси снижава производствените разходи и себестойността на производството. Но този тип производство се нуждае от големи пазарни пространства. Още в края на XIX век и още повече през XX век рамките на националните пазари, дори и на най-големите и развити страни, станаха като дреха не по мярка за тяхната промишленост.  Разбира се, глобализацията прояви своето развитие след мащабното навлизане на ИКТ след 70- те години  на ХХ век, като се заговори за премахване на границите и за разпад на функциите на съвременната държава. В този смисъл, следва да се посочи, че съвременната държава деградира от редица свои функции, като обаче  - според някои автори – държавата или държавната политика на големите  страни стои в основата на глобализацията.

1 .Проблеми на глобализацията, решавани от съвременната държава

Повечето проблеми, които сега определяме като глобални проблеми са съществували и през първата половина на XX век, но по онова време са възприемани и определяни само като национални проблеми - и за чистотата на природата, и за здравеопазването, и за съотношението между богатството и бедността, и за населеността, пренаселеността и изхранването в отделни райони и т.н. Правителствата на всички страни, по-активно или по-малко активно, по-успешно или по-малко успешно са се опитвали да ги решават. През втората половина на столетието развитието ги превърна не само във всеобщи, но ги направи и неотложни проблеми, които не могат да се решат от никоя страна, взета отделно. Проблемите се глобализираха, станаха проблеми на глобални отношения. Взаимозависимостта обвърза страни и народи в мащаба на цялата универсална система, при което нито големите, богатите и силните могат да запазят своето благополучие и охолство, нито малките, зависимите и бедните могат да продължават да съществуват по предишния начин, без вземането на съвместни решения в глобален мащаб.

Почти до средата на XX век все още имаше икономисти и политици, които виждаха в политическата и икономическата автархия един от надеждните начини да се намери защита от нежелани външни влияния и зависимости, сега от този начин на мислене е останал само терминът. Никоя страна, никое национално стопанство и никое правителство вече не могат да се изолират по този начин, като това предполага и развитието на глобализацията.

Това е  обективен процес, които    поставя изисквания и много от тях могат да се развиват стихийно, тласкани само от необходимостите. Но това невинаги става по най-добрия начин и в най-подходящата форма. Задачата на политиката на съвременната държава  е да ги насочва, да ги управлява, за да им придава оптимални начини и форми. Затова тя трябва да изпреварва събитията. В този смисъл процесът поставя нелеки въпроси пред политиката на държава, или казано по друг начин - глобализацията поставя трудни въпроси пред глобализма от гледна точка на държавата.

Може да се каже, че светът навлезе в XXI век в условия, при които направлението е в голяма степен очертано, но за неговите конкретни начини и форми още няма ясен и общоприемлив отговор. Засега въпросите, които възникват са повече от отговорите, които политиците могат да им дадат.

Наивно би било убеждението, че като процеси естествени и налагани от реалностите, глобалните   процеси ще протичат гладко и безпроблемно.

Те срещат и вероятно ще продължат да срещат много препятствия в международната среда. Не е ясно как световната система, в която държавите са най-важните и универсални субекти, ще се преобразява в световна общност, за която частните различия и интереси няма да имат сегашното им значение.

2. Мястото на държавата в съвременната глобализация

Че в света протича процес на глобализация, не се спори. Обаче относно последиците на промените от глобализацията мненията често диаметрално се различават.  Привържениците на процесите изтъкват следните мнения:

• Процесът на глобализацията постепенно ще наложи глобални по своя смисъл и съдържание правила и поведение в международните отношения. А това означава порастване на ролята на международното право и на международния морал. Последицата ще е стабилен международен ред и утвърждаване на начини и процедури, които няма да позволяват на международните спорове да прерастват в кризи и конфликти. Глобалният град ще има стабилен вътрешен ред. Това означава по-голяма възможност на малките и на слабите да защитават справедливите си интереси и ще ограничи всесилието на големите и силните. Глобализацията е път към демократично равенство в международните отношения.

•  Процесът ще открие простор за развитие на либералната икономика и на пазарните отношения навсякъде по света. Това ще даде възможности за по-голяма свобода и бърз напредък. Свободното движение на знанията, капиталите и човешките кадри ще допринесе за постепенно свиване, а в перспектива и за затваряне на пропастта между богатите и бедните части на планетата, между богатите и бедните нации и държави. Така не само ще се премахне едно от най-големите и зловредни противоречия в международната система, но и ще се допринесе за решаване и на много други глобални противоречия, върху основата на общите интереси и на равните възможности те да бъдат задоволени.

• Снижаването на прерогативите на държавите ще ограничи възможността им да се противопоставят една на друга и така ще премахне възможността зад бронята на своя суверенитет да потъпкват основни човешки права и свободи. Глобализацията ще отвори широко вратите за повсеместно утвърждаване на либералната демокрация. Ще се разруши основата за съществуване на тоталитарно съзнание у новите граждани на света и ще стане невъзможно съществуването на недемократични и тоталитарни режими. Тяхното изчезване ще стане без насилие и войни и то ще укрепи световния мир и международната сигурност.

•  Глобализацията ще отвори простор и за извеждане на преден план активността на неправителствените субекти на международни отношения и ще разкрепости огромния им съзидателен потенциал. Общото благосъстояние ще тръгне нагоре, а стабилността на международната система ще стане по-голяма.

•  Политическият провинциализъм и ограничеността на изпълненото с конфликтност национално съзнание ще бъде изместено от единно световно съзнание на гражданите на постигналия най-после своята цялост единен свят.

• Създавайки единни правила и равни възможности, интернационализацията  ще предостави равни възможности на всички и така ще изведе начело онези обществени кръгове и сили, които имат най-силно изразен градивен потенциал.

Обаче наред с това много учени и политици, без да отричат едни или други положителни ефекти на глобализацията имат отрицателно отношение към нея, понеже считат, че тя не означава всеобщ благодат. Посочват, че тя несъмнено ще донесе определени изгоди, но съвсем друг е въпросът, за кого ще бъдат тези изгоди. Предвиждат, че глобализацията не само ще има твърде много неблагоприятни последици, но и че най-вероятно е те да вземат връх над положителните последици. Така например, отварянето на неограничен простор за развитие на глобализационния процес, изтъкват песимистите, не само че няма да реши големите въпроси на съвремието, но ще затрудни решаването им и ще предизвика появата на нови проблеми.  Няма основание да се очаква, че глобализацията ще допринесе за затваряне на пропастта между „Световния север" и „Световния Юг", между бедните и богатите страни. Ефектът от нея ще бъде противоположен, тъй като ще облагоприятства богатите за сметка на бедните. Снижаването ролята на държавата, ограничаването на нейната юрисдикция и на нейните функции, ерозията на националната независимост и суверенитета й  ще направят още по-малки възможностите на националните държави да защитават гражданите си от външната икономическа и политическа експанзия. Това също ще означава, че бедните не само ще обеднеят още повече, но и че ще бъдат лишени и от последна възможност за защита.

Свободното движение на информацията и движението на хората през границите изглежда привлекателно и безобидно, но истината е друга, изтъкват критиците на глобализма. Много от тях поставят особено ударение на този аспект на проблема. Светът, в това число и светът на производството на материалните и нематериалните ценности, става все по-сложен и динамичен. Тази сложност на света повишава значението на информацията за него и за насочване на процесите в него. Още на прага на XXI век човечеството започна да разбира, че богатството вече няма само материални измерения. Започнал е революционен скок в областта на информацията. И ако XX век често е наричан атомният век, вероятно е сегашният да бъде информационният век. Информация са науката, уменията, опитът. Образованието и знанията на индивидите са натрупана от тях информация. Глобализацията обаче, ако се има предвид завладяването на световната икономика от големи корпорации може да спре тази информация и нейното свободно развитие.  И тук е основното място на съвременната държава-  да осигури  гладкото протичане на този процес.

Заключение

Независимо от изложените  накратко противоположни мнения, може да се обобщи:  в повечето случаи глобализацията  се свързва с развитието на няколко процеса:

  • • утвърждаване  на  икономически системи, функциониращи в световен мащаб по единни правила
  • •  свободно движение на финансовите и информационните потоци през границите на държавите, без правителствен или друг контрол
  • •  ерозия на националния и държавния суверенитет, поради все по-голямата проходимост на държавните граници
  • •  нарастващо изтриване на различията между вътрешната държавна среда и световното политическо, икономическо и културно пространство.

Правителствата на много страни последователно снемат бариерите за инвестиции и търговия, което автоматично създава нови пазари за международните компании. Например, повечето страни от Източна Европа са приели амбициозни програми и законодателни актове, стимулиращи външнотърговските операции и преки инвестиции от чужбина.

Съществува тенденция към унификация и обединение в рамките на международната общност. Например, Споразумението от Маастрихт предполага създаването на единни стокови, капиталови и смесени пазари. Реализацията на подобна стратегия предоставя на компанията огромни пазарни възможности още в съвсем близка перспектива.

Може да се обобщи: следвайки общественото развитие, отделните икономически връзки, отделните структури на икономиката прерастват в единен икономически комплекс. Този комплекс обхваща както отделните отрасли, така и териториалните и регионални стопанства.

Глобалните отношения имат фундаментално значение за функционирането и развитието на цялата система на държавата. Между изследователите и политиците няма категорично единство относно критериите, с помощта на които тези отношения следва да бъдат очертавани с достатъчна яснота и отделяни от общата маса на останалите отношения. В някои случай на преден план се извеждат като критерии съображения за пространствения обхват на глобалните отношения - засягат целия комплекс на отношенията в самата държава.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG