Home Политология Визита на президента на Петата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на държавит

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Визита на президента на Петата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на държавит ПДФ Печат Е-мейл

Визита на президента  на Петата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на държавите от Латинска Америка, Карибския регион и Европейския съюз

1. Отношения между двете организации

Настоящата разработка ще представи визитата на  президента Георги Първанов на срещата на върха между страните –членки на ЕС и страните от Латинска Америка и Карибския басейн. Следва да се посочи, че между участниците в срещата има по –скоро различия – както в икономическото, така и в социално –политическото им състояние, което определя сътрудничеството и насоките на развитие при взаимно желание от страна на всички страни.

От 70-те години със страните от Латинска Америка съществуват засилени договорни отношения, които първоначално са залегнали в споразуменията на Европейската общност за непреференциални търговски отношения. В резултат на това контактите в рамките на политиката за развитие, търговската политика и политиката за сътрудничество се разширяват и към други области. Наред с разширяване на сътрудничеството през 90-те години договорните задължения се обвързват със зачитането на демокрацията и човешките права под формата на клаузи за демокрацията ( политика за човешки права).

Наред с това през 80-те години със страните от Латинска Америка се осъществява по-оживен политически диалог, който започва през 1984 г. с процеса “Сан Хосе” (с Никарагуа, Салвадор, Хондурас, Гватемала, Коста Рика, както и с Мексико, Венецуела, Колумбия и Панама като членки на групата “Контадора”). От тези дейности се зараждат контактите с групата от Рио, които от 1990 г. биват развивани с почти всички държави от Латинска Америка в годишните срещи на министрите.
През 90-те години политиката на Европейския съюз към Латинска Америка постепенно се диференцира. Съществен стимул за това трябва да се търси в отново укрепналите регионални процеси на интеграция и сътрудничество на континента, които намират израз в образите на НАФТА (North American Free Trade Area: тя се състои от САЩ, Канада, Мексико) и Меркосур (Mercado Comun del Sur: в него влизат Аржентина, Бразилия, Парагвай, Уругвай; Чили и Боливия са асоциирани членки), както и в съживяване на Андеанската общност (Боливия, Еквадор, Колумбия, Перу и Венецуела) и на централноамериканския пазар (Салвадор, Гватемала, Хондурас, Никарагуа, Коста Рика, Панама). Освен това с нарастващото демократизиране на Латинска Америка се разширява и стабилизира и общата ценностна основа с ЕС. Но преди всичко чрез икономическия успех и внушителния растеж на някои страни от Латинска Америка през изминалите години за ЕС се очертаха атрактивни икономически партньори. На първо място тук трябва да се споменат Мексико, страните от Меркосур и Чили, с които ЕО е сключила споразумение за подготовка за либерализиране на движението на стоки (с Мексико през 1997 г. под формата на едно глобално и едно временно споразумение, с Меркосур през 1995 г. и с Чили през 1996 г. чрез рамкови споразумения за сътрудничество, които трябва да прераснат в договаряне на едно междурегионално асоцииране). Междувременно с Мексико бе разработено споразумение за свободна търговия. Отношенията към Централна Америка обаче продължават да се характеризират като политика за подпомагане на развитието, докато политиката спрямо Андеанската общност по проблемите, свързани с наркотиците, има важна допирна точка. Куба не е договорно обвързана с ЕС; тук като основа на политиката на ЕС се възприема приетата през 1996 г. Обща позиция.

2. Насоки на развитие на визитата и отражение в медиите

Георги Първанов участва в Петата среща на върха на държавните и правителствени ръководители на държавите от Латинска Америка, Карибския регион и Европейския съюз. Срещата се проведе в перуанската столица Лима на 16 май 2008 г.  В рамките на срещата държавният глава участва в работни сесии по темите “Бедност, неравенство и приобщаване” и “Устойчиво развитие: околна среда, промени на климата и енергетика”. Държавният глава направи встъпително изказване на работната сесия на тема “Бедност, неравенство и приобщаване”.  В делегацията на държавния глава  бяха  външният министър Ивайло Калфин, постоянният представител на България в Европейския съюз Бойко Коцев, секретари на президента.

Петата среща на върха ЕС-Латинска Америка и Карибите представлява едно от най-важните събития по време на словенското председателство на ЕС. Срещата, която се провежда на всеки две години,  се състоя на 16 май 2008 г. в Лима, столицата на Перу и събра  над 60 държавни глави от двата региона. Важността на срещата се подчертава от факта, че партньорите от двата региона представляват заедно над един милиард души, като съставляват една трета от страните-членки на ООН и повече от една четвърт от световната търговия.

Целта на срещата бе  да засили стратегическото партньорство между двата региона, което се основава на взаимно уважение и общи ценности, както и на силните икономически, политически, културни, исторически и човешки връзки.

Основните теми от дневния ред в Лима бяха: първата е върху социалните въпроси -"Бедност, неравенство и интеграция", а втората върху околната среда - "Устойчиво развитие: околна среда, климатични промени, енергия".

Следва да се посочи, че българските медии отразяват срещата, като посочват нейните цели, събитията, които са планирани, както и краткото историческо развитие на отношенията.

Така например се посочва, че.. „                 Президентът Георги Първанов ще вземе участие в Петата среща на върха Европейския съюз – Латинска Америка – Карибския регион, която започва днес в перуанската столица Лима. Срещата, която се провежда веднъж на две години ще събере над 60 държавни глави от двата региона. Борбата с бедността и екологичните проблеми са двете основни теми на форума, който ще се охраняват от над 50 000 полицаи.  Предишната подобна среща на върха бе във Виена през май 2006 година. Сега основните въпроси межди Европейския съюз и Латинска Америка са свързани с търговската политика, каза за Дарик в навечерието на форума вицепремиерът и министър на външните работи.”

Медиите цитират и коментари на участници от българска страна в срещата, като например: „Целта на българското участие е да възстановим активността си в отношенията си с латиноамериканските страни. Ще напомня, че преди две години имаше посещение на президента в няколко латиноамерикански страни. Вече България е страна член на Европейския съюз, допълнително се увеличават темите, по които в двустранен план бихме могли да говорим. Тази среща Европейски съюз – Латинска Америка от чисто логистична гледна точка е един много удобен повод, от една страна България да заяви активния си интерес и участие в европейската политика по отношение на Латинска Америка, от друга страна да направим редица двустранни срещи с представители на латиноамериканските страни”, коментира Калфин. „

Следва да се посочи, че по отношение на визитата на Първанов има и негативни изказвания. Така например се подчертава, че:” Първанов направи изказване на кръглата маса "Бедност, неравенство и социално включване". В него обясни, че България "като член на ЕС и отскоро като донор" има своите "сериозни отговорности" по линия на реализацията на Целите на хилядолетието. Ангажиментът ни е българската помощ за световното развитие през 2010 г. да достигне 0.17% от брутния национален доход, а през 2030 - 0.33%.  Подмятанията откъм някои български електронни форуми, че участието на държавния глава в подобни срещи е "излишно" и "туристическо", издават дълбок провинциализъм. Факт е, че в глобалния свят трябва да се научим и на глобално мислене. Въпреки всичката условност в ефективността на подобни конференции, те все пак дават възможност за контакти, за съпоставяне на виждания и морални ценности, за проникване в по-висши от всекидневното ни домашно оцеляване пластове. На такива места може да се усети, че не всички лидери по света са хипнотизирани от световния пазар и че освен него съществуват и понятия като социален ангажимент на държавата, култивиране на климат на солидарност в обществото, отговорност за духовното израстване на човечеството. „

3. Резултати от срещата и бъдещо развитие на отношенията

За първи път след своето бързо създаване след срещата на върха във Виена Евро-латиноамериканската парламентарна асамблея представя, в такъв специален ден като 1 май, своите предложения и препоръки на държавните и правителствени ръководители по повод срещата на върха.

Те изразяват ангажимента на Асамблеята по отношение на новите отговорности, които са й възложени като парламентарен орган на двурегионалното стратегическо партньорство, и обобщават работата й и работата на нейните различни органи по време на двете първи редовни пленарни сесии, проведени в Брюксел от 18 до 20 декември 2007 г. и в Лима от 29 април до 1 май 2008 г. Създаването на Асамблеята, която постепенно обхваща всички членуващи парламенти, както и парламентите от Латинска Америка и Карибския басейн и от Европейския съюз, демонстрира предимствата по отношение на взаимния диалог, познаване и разбиране, както и по отношение на приемането на общи решения и позиции, което се очаква да облагодетелства гражданите, представени в Асамблеята. Тя също така придава добавена стойност на стратегическото партньорство, чиято пълна легитимност и влияние се проявяват в работата на равнище министри и на най-високо равнище, както и в дейността на Асамблеята по отношение на парламентарното измерение на партньорството, а също и по отношение на дейността на гражданското общество, което трябва да взима все по-голямо участие в осъществяването на целите на стратегическото партньорство.

В светлината на изложеното по-горе депутатите от двата региона предлагат и препоръчват за принципи и приоритети на двурегионалното стратегическо партньорство:

•    да се потвърдят като основни принципи на двурегионалното стратегическо партньорство всички общи ценности и позиции, посочени в декларацията от Мадрид от 2002 г., както и общият ангажимент за ефективно многостранно сътрудничество, регионална интеграция и социално сближаване, потвърден по време на предишните срещи на върха в Гуадалахара (2004 г.) и Виена (2006 г.);

•    да се създадат насоки за стратегическа визия за партньорството, чиято крайна цел е създаването     на     пространство     на     евро-латиноамериканско     глобално междурегионално партньорство към 2012 г., което да включва осъществяването на пълноправно стратегическо партньорство в политическата, икономическата, социалната и културната област, както и съвместни действия за устойчиво развитие;

•    да се приключат най-късно до средата на 2009 г. преговорите във връзка със Споразуменията за партньорство ЕС - Централноамериканска общност и ЕС-    Андска общност въз основа на три общи стълба: политическа и институционална част за укрепване на механизмите за диалог и политически консултации, част за сътрудничеството, насърчаваща устойчивото икономическо и социално развитие, и част за търговията, предвиждаща прогресивни и реципрочни програми за либерализация, като се вземат под внимание асиметриите в равнището на развитие на техните икономики и се прилагат солидарност и допълване;

На основата на тези три стълба:

•     да се приключат възможно най-скоро преговорите във връзка с Междурегионалното споразумение за партньорство ЕС - Меркосур; да се задълбочи прилагането на Споразуменията за партньорство ЕС - Мексико и ЕС - Чили;

•    да се възложи проучване на възможността за осъществяване на Общо междурегионално споразумение за партньорство с оглед създаването на предложеното общо пространство за партньорство;

•    да се изготви Евро-латиноамериканска харта за мир и сигурност, която, въз основа на Хартата на ООН, да позволи съвместното подписване на политически и стратегически предложения, както и на предложения в областта на сигурността;

По отношение на Плана от Лима относно изкореняването на бедността, неравенството и социалната изолация се предложи:

•    да се въведат конкретни мерки с оглед постигане на Целите на хилядолетието за развитие до 2015 г., по-специално по отношение на борбата срещу бедността, създаването на стабилни и качествени работни места и интегрирането в обществото на групи хора, които понастоящем са изолирани, по-специално коренното население, децата, жените и лицата с увреждания;

•  да продължи търсенето на спешни мерки за справяне с недостига и с повишаването на цените на храните;

•    да се създаде Двурегионален фонд за солидарност с цел финансиране на секторни програми за укрепване на икономическото и социално сближаване;

•    да се укрепи сътрудничеството в областта на технологиите, висшето образование и иновациите, по-специално в рамките на програма „Галилео“;

•    да се установи системен двурегионален диалог относно миграцията, в рамките на който въпросите, свързани с незаконната имиграция и с възможностите за законна миграция заемат приоритетно място, което гарантира закрилата на човешките   права   на  работниците   мигранти   и   укрепва   сътрудничеството   с латиноамериканските държави по произход и транзитно преминаване, като се основава на един и същ реципрочен, балансиран и специфичен критерий;

•    да се предвидят за 2012 г. съвместни разпоредби и правила с общо приложение, насочени към улесняване на свободното движение не само на стоки, услуги и капитали, но също така и на хора, като по този начин се поставят основите на възможно най-широко партньорство за общото благо и в съответствие с глобалния подход, препоръчан от Обединените нации в областта на миграцията.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG