Home Туризъм България в контекста на регионалното сътрудничество и конфликти

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
България в контекста на регионалното сътрудничество и конфликти ПДФ Печат Е-мейл

6.България в контекста на регионалното сътрудничество и конфликти

  1. Описание на проблема

Стратегическото управление в сигурността и отбраната се фокусира върху разработването на концепции и реализирането на стратегии, които в най-голяма степен са съобразени с условията в средата за сигурност. Акцентира върху вземането на стратегически решения и предприемането на стратегически действия. Изисква постигането на стратегически консенсус в колективната система за сигурност и отбрана по отношение на практическото разрешаване на стратегическите проблеми на съвремието.

Отделните  предизвикателства в света в началото на 21-ви век пораждат необходимостта от стратегически консенсус в сектора на сигурността и отбраната между всички държави. Радикални заплахи представляват международният тероризъм, религиозният екстремизъм, военните конфликти, етническата омраза, организираната престъпност, незаконната търговия с оръжие, трафикът на хора, нелегалната имиграция, трансграничната контрабанда, разпространяването на наркотиците и др. Особено опасни са както съчетаването на тероризма с насилието, така и разпространяването на различни оръжия за масово поразяване. Ответните мерки са: укрепването на държавността, гарантирането на сигурността, засилването на сътрудничеството, контролирането на въоръженията, поддържането на мира, осигуряването на стабилност, засилването на доверието и др. В съвременните условия сигурността е главно условие за устойчивото развитие на цялото човечество.

Стратегическият консенсус е необходим при формирането на политиката и стратегията в сектора за сигурност и отбрана, особено когато става въпрос за развитие на регионалното сътрудничество.

Европейският съюз се фокусира върху разширяване на стратегическото партньорство и международното сътрудничество в тази сфера. Неговата политика в областта на сигурността и отбраната  цели да се увеличи гражданския и военния потенциал за превенция от различни кризи и конфликти. Ориентирана е към създаване и развиване на стратегическа култура за вземане на стратегически решения. Разрешаването на кризите и предотвратяването на конфликтите изисква стратегическо мислене, съчетано с компетентно използване на подходящи инициативи. Политиката се концентрира върху координиране на взаимодействието, съгласуване на усилията, обединяване на ресурсите, развиване на сътрудничеството и др. Ето защо, възниква въпросът по отношение на сътрудничеството на България, като член на НАТО и бъдещ член на ЕС.

  1. Състояние на средата

В анализите на експертите безусловно има консенсус,  че рисковете за сигурността и правовата държава в Югоизточна Европа /ЮИЕ/ са предимно от вътрешен характер и имат дълбоки исторически корени. Това е важно да се подчертае за да се избегне или ограничи възможността за внос на външни модели за справяне с рисковете и заплахите или прибързани политически решения.

Много са причините за това,         зоната на Балканите  продължава да е в по-старо историческо време отколкото останалата част на Европа.

На първо място, ако употребим един съвременен термин, това е етнонационалния модел на отоманската империя. На второ място, волунтаристичното налагане на принципа на “пролетарския интернационализъм” спря естественото историческо развитие и решаване на националните проблеми на страните от ЮИЕ. Неговият исторически експеримент на т.н. “пролетарски интернационализъм”, на насилствено претопяване на различията между отделните етноси по подобие на американския модел на създаване на американска нация, се оказа дълбоко неуспешен. След края на тоталитаризма, когато Западна Европа дооформяше икономическия си съюз в политически, енергията на част от държавите и обществата в ЮИЕ бе впрегната не в преодоляване, а легитимиране на границите между етносите.           На трето място, отсъствието в региона на държава с класическа демократична система и достатъчно силна икономика, която да се превърне в естествен лидер и политически пример за реформиране на страните на Балканите. До преди 10-15 години Турция бе държавата, в която военните преврати бяха често явление, политическата нестабилност на Гърция и управлението на “черните полковници” също не правиха тази държава естествен политически лидер на региона.

  1. Вътрешни фактори

Значима промяна в конюнктурата на регионалната сигурност е приемането на Република България и Румъния в НАТО, а в по-дългосрочна перспектива - евентуалното преместване /дислоциране/ на американски бази на територията на тези две страни.

Няма съмнение, че сега съществуващата относителна стабилност в Западните Балкани е резултат не толкова от вътрешни политически процеси, а е следствие от дълготрайното международното присъствие на военни и граждански мисии на НАТО, ЕС, ОССЕ - СФОР (12000 човека) и политическата мисия на ЕС в Босна и Херцеговина, ЮНМИК и КФОР (29000 човека) в Косово, политическата мисия "Проксима" на ЕС в Македония (200 човека).
среда.

На фона на протичащите процеси се очертават редица взаимосвързани и взаимно обусловени рисковете и заплахи за сигурността в региона и в частност за Република България. Това са:

Неясното бъдеще на международните протекторати в Западните Балкани - Босна и Херцеговина и преди всичко - Косово.

Нестабилната обстановка в Р Македония, тясно свързана с резултатите от референдума и неясния бъдещ статут на Косово. Силно развитият албански сепаратизъм в Македония и Южна Сърбия, при наличието на нестабилна политическа и икономическа конюнктура, може да породи трайна дестабилизация на Македония и нова вълна от насилие, подобна на тази от 2001 г.

Организираната престъпност изразена в действието на трансгранични канали за контрабанда на акцизни стоки, наркотици, наркотични вещества и трафик на хора. Опасност крие започналия трансграничен процес на коопериране на престъпни групи и проникването им в политическите и икономическите среди, изпълнителната и съдебната власт.

Трудното регулиране на междуетническите отношения и поддържането на междуетническия мир, което е тясно свързано с изграждането на институции и административни структури в нововъзникналите държави в региона. Особено трудно ще бъдат регулирани отношенията между албанци и сърби в Косово и Южна Сърбия и албанци и македонци в Македония.

Различното ниво на демократизация и укрепване на държавността разделя региона и нарушава единството на средата за сигурност. Една част от региона включваща България, Гърция, Румъния и Турция представлява институцианализирана и устойчива среда за сигурност в рамките на НАТО, останалата част продължава да е неинституционализирана и неустойчива от гледна точка на сигурността.

Опасностите, породени от ислямския фундаментализъм, целящ срастването на религия, държавност, политика, модерни технологии, военна мощ и тероризъм е в състояние да предизвика сблъсък, мащабите на който са трудно предсказуеми. Проблемите с фундаментализма са изключително актуални за България, 9% от населението на която са мюсюлмани и която е в непосредствен досег с мюсюлманския свят.

Новите глобални, асиметрични по своя характер рискове и заплахи. международния тероризъм, организираната престъпност, разпространението на опасни технологии и компоненти на оръжията за масово поразяване, действията, заплашващи държавността, информационните манипулации и дезинформации, трансграничните замърсявания на околната среда, миграцията, природните бедствия и катастрофи са сериозна заплаха, както за глобалната така и за регионалната сигурност.

Ниското икономическо и технологично развитие на страните от региона. Натискът от все по-глобализиращия се свят, рязко ще контрастира с нивото на живот, образованието и културата на населението в този регион.

Несигурната обстановка в Сърбия и Черна гора, бавното възстановяване на икономиката, високата безработица (57% от трудоспособното население) и "сивата икономика" влияят негативно върху нормализирането на обстановката в страната.

Политическата ситуация в Сърбия продължава да бъде нестабилна, като това може да попречи на приемането на новата конституция, постигането на компромисни решения по Косово и други спорни въпроси и ще се отразява негативно върху реформите в страната.

Следва да се търси стабилизиране на целия регион в контекста на европейската и евроатлантическата интеграция. Това е от изключително значение, защото опитът сочи, че досега единствено перспективата за членство в ЕС и НАТО може да мотивира враждуващите страни да седнат около масата за преговори и да направят необходимите компромиси.

Като говорим за приноса на България, трябва да отчитаме тенденцията на съвременните кризи - по принцип самият конфликт е краткосрочен (от 1 до 3 години), но периодът на следвоенно възстановяване е дълъг. Опитът сочи, че той може да продължи десетилетие, а дори и повече.

  1. Външни фактори

Само по себе си съществуването на етнически и конфесионални проблеми на Балканите не може да ги превърне в рискове и заплахи, в плацдарм на тероризма ако липсва субективния фактор – активността на определени сили, групировки, които биха се възползвали от тези историческа дадености. Именно това са и главните опасения на експертите – рисковете от симбиозата между екстремистки политически лидери на Балканите, организирана престъпност, специални служби на комунистическите режими, паравоенни формирования на Балканите от една страна, и организации на глобалния тероризъм от друга.

В такъв съюз всеки би получил търсената изгода – организираната престъпност, контрабандата и наркотрафика – своите печалби, крайните политическите лидери –възможности за налагане на влияние, а организациите на глобалния тероризъм – плацдарм и нови възможности за нанасяне на удари.

В резултат от нихилизма на редуващите се правителства и политически партии за петнадесет  години голяма част от икономическите активи на държавите в този регион преминаха в техни ръце и в контролирани от тях престъпни групировки, бизнесът им стана полулегален или легален и само престрелките или убийствата на ръководителите на конкуриращи се кланове напомнят за дълбоката деформираност на пазарната икономика на повечето от балканските страни.

Ерозиращата роля на тайните служби, на организираната престъпност, наркотрафика върху вътрешната сигурност е характерна за всички балкански държави и в най-голяма степен на новите страни от бившата югославска федерация. Така както новите балкански държави укрепват многостранното сътрудничество помежду си, така и престъпните групировки организират общобалканска мрежа за международен тероризъм, трафик на оръжия ,наркотици, контрабанда, изпълнение на поръчки за политически убийства, и т.н.          В страните от бивша Югославия въпросът с ерозиращото действие на части от бившия репресивен апарат върху вътрешната сигурност се усложнява и от трансформирането на една от най-големите армии на полуострова – югославската – в многобройни паравоенни образования в новите независими държави. Изграждането на нови армии със съвременен граждански и парламентарен контрол изглежда почти невъзможна задача. Колко години след Дейтънското споразумение двете административни единици в Босна и Херцеговина не могат да формират армия и полиция под общо командване. Сепаратистките албански паравоенни формирования- АНО, АОК, новопоявилата се АНА не само че не са под политически контрол, но и сами създават политически партии - явление, непознато досега световната политическа практика.

Причините за нарастващите рискове и заплахи в региона са както вътрешни, така и външни. За разлика от ясните императиви за реформи в икономическата, политическата и военната сфера, без които е невъзможна интеграцията в ЕС и НАТО, към системите за сигурност няма нямаше предявени такива императивни изисквания. Степента на демократизация в бившите социалистически държави предопредели и дълбочината на реформите в този сектор. Некомунистическите управления в страните от ЮИЕ като цяло не се справиха успешно с тази задача. Затова и прогнозата е, че в средносрочен план държавите от ЮИЕ ще изпитват ерозиращото въздействие на тези фактори в своята политика на сигурност.

  1. Интереси, мотивиращи конкретните действия

На България ще се налага да бъде ангажирана в операции по управление на кризи. Затова страната трябва да е все по-подготвена, но не непременно с повече сили като численост, а преди всичко като качество. В хода на трансформацията на българската система за отбрана подходът ни към предизвикателствата се промени. От планиране, базирано на заплахата, както беше по време на Студената война, ние преминахме на планиране, основано на способностите. Такова е виждането и на страните от НАТО. Рисковете и заплахите са динамични и все по-непредсказуеми, затова ние трябва да имаме необходимите способности, не само военни, но и граждански, с които да отговорим на всякакви възможни изненади. В тази насока въпросът за гражданско- военната координация и сътрудничество се очаква да придобие още по-голяма важност.

  1. Сценарии на развитие на събитието

Интеграцията на Република България в ЕС е основен външнополитически приоритет, който предполага активно включване на страната във всички сфери на общите политики, интереси, задължения и отговорности на ЕС, включително във формирането и развитието на ОЕПСО.

Един от основните елементи от участието на България в изграждането на ОЕПСО и по-специално на ЕСБР е официалното заявяване на 19 април 2001 г. на сили и средства от Българската армия, които могат да бъдат предоставени за нуждите на евентуални бъдещи операции по управление на кризи под егидата на ЕС. Силите и средствата, които България е заявила съобразно националните си възможности, са част от силите и средствата, които тя предоставя в качеството си на членка на НАТО. Следователно, те са оперативно съвместими с тези на страните- членки на НАТО и ЕС както в областта на използваните процедури и доктрини, така и по нивото на тяхната подготовка и окомплектованост. През март 2001 г.  се проведоха разговори на ЕС с България, по време на които бе обсъден съставът на силите, предоставени от страната. Обсъдена е и законовата основа и правната регламентация за изпращане и използване на български въоръжени сили зад граница за участие в многонационални формирования и под командването на ЕС.

От 01 март 2003 г. списъкът със силите и средствата, която страната е в състояние да осигури и поддържа съгласно изискванията за участие в бъдещи операции, е актуализиран както по отношение на силите и средствата, така и относно сроковете за тяхното предоставяне.

Приносът на България към изграждането на ОЕПСО има практическо измерение чрез участието на страната в ръководената от ЕС Полицейска мисия в Босна и Херцеговина.

  1. Влияние на събитието

От 2001 г. Многонационалната бригада “Югоизточна Европа (SEEBRIG) е обявена в ООН за оперативно готова за участие в операции. Тя изпълнява задачи по поддържане на мира, изграждане на мир и хуманитарни операции. Използването на бригадата става в операции с мандат на ООН или ОССЕ, под ръководството на НАТО или ЕС.

SEEBRIG се състои само от сухопътни елементи. Те остават в постоянните си бази на дислокация и се събират за сформиране на съответните сили за учебно-тренировъчни мероприятия според съвместно изготвени програми и при извънредни случаи, ако има политическо решение за тази цел.

В SEEBRIG се формират три вида подразделения:

  • Комплектовани и осигурявани от домакина на Щаба;
  • Многонационални;
  • Национални.

Първи домакин на ММСЮИЕ от септември 1999 г. до юли 2003 г. бе България с щаб на бригадата в Пловдив. След това на ротационен принцип щабът бе предислоциран в Констанца, Румъния.

Подготовката на България за пълно възприемане и прилагане на ОЕПСО включва:

  • Постигане на висока степен на координация на външнополитическата дейност на България с ОВППС на ЕС;
  • Утвърждаването на България като стабилизиращ фактор в региона;
  • Адаптиране на националните процедури в процесите на планиране и провеждане на хуманитарни, спасителни и мироопазващи мисии към тези на ЕС;
  • Подготовка за участие в мисии в духа на Петерсбергската декларация, както и за изпълняване на мисии по колективна отбрана и по управление на кризи (Босна и Херцеговина, Косово, Афганистан, Ирак), което ще увеличава готовността, натрупания опит и самочувствие на българските въоръжени сили за участие в операции под ръководството на ЕС;
  • Повишаване на оперативната съвместимост на Въоръжените сили на Република България с въоръжените сили на страните от ЕС;
  • Изготвяне на дългосрочна визия за развитие на въоръжените сили до 2015 г., която ще бъде основа при изготвяне на конкретни бъдещи планове и програми и ще подпомага процеса на привеждане на отбранителните способности в съответствие с рисковете и предизвикателствата на XXI век и националните ангажименти в областта на сигурността.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG