Home Туризъм Възможност за развитие на с.Костенец като дестинация за селски туризъм

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Възможност за развитие на с.Костенец като дестинация за селски туризъм ПДФ Печат Е-мейл

През последните години все повече туристи предпочитат да прекарат почивката си на нови места.Прекрасна възможност за това предлагат българските села,запазили автентичната си старовремска атмосфера.Огромната разлика между някое китно балканско селце и шумният и мръсен град,привличат не само нашите,но и чуждестранните туристи.Срещата с автентичния български бит,запазил не само историята,но и духа на отминалото време,прави преживяването силно и запомнящо се.Тук хората намират не само приятно място за почивка,но и имат възможност да преоткрият някои аспекти на миналото.Българските села са запазили не само духа на времето,но и истински реликви,принадлежали на хората от онова време.Туристите имат възможност да се включват и в основните селскостопански дейности,което да направи престоя им още по-интересен и запомнящ се.Много от чужденците предпочитат селския туризъм в България,точно заради преживяването,което той може да им даде.

Костенец е село в Югозападна България.То се намира в подножието на Рила,на 63км. югоизточно от София,на около 6км. южно от град Костенец и 35км. източно от Боровец.Надморската височина варира от 650м. в северната до 725м. в южната част.Непосредствената близост до паневропейският транспортен коридор 8 с железопътната линия София-Пловдив,както и автомагистрала Тракия са добри предпоставки за развитието на туризма.В селото има добре развита инфраструктура. При местата за настаняване има голам избор,тъй като селото разполага с множество семейни хотели и вили. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46-73°C и дебит около 12л. за секунда.Те са слабо радиоактивни и съдържат натрий,флуор,хидрокарбонати и сулфати.В непосредствена близост до селото е спа курорта Вили Костенец и красивия Костенски водопад,описан от Иван Вазов в „Какво пее планината” и „Костенец-пътни бележки”.

Предполага се,че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века пр.н.е.Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец.При направените археологически проучвания на хълма „Горна черква” на запад от селото са намерени останки от стара крепост и са разкрити очертания на старинна християнска базилика от 5в.Името Костенец е възникнало по-късно.Според преданието то идва от костите,с които е било осеяно полето след многобройните битки.Открити са също и останки от стар римски път от курорта „Вили Костенец” водещ към Помоченица.На около 13 км. от селото е станала и известната битка между войските на цар Симеон и тези на византийския император Василий Втори.И до ден днешен местното население нарича мястото на битката Царево падало.С историческа и културна стойност в селото са и църквата „Св.Архангел Михаил” и параклисът „Успение Богородично”.

А ето и художественото описание на района направено от писателя Атанас Кулински:

„Костенец!Китно селище в подножието на снежно-белите върхове на североизточна Рила.Гордо над селото откроява заснеженото си каменно чело Белмекен.Величествена е гледката която се разкрива от върха.На северозапад зад Равни чал и Ибър възвисяват куполи Верила,Плана и Витоша.А на запад мери ръст с небето Мусала.В далечината привлича погледа беломраморното чело на Пирин.А долу,разрязвайки сякаш планинското поле,лъкатуши сребристата лента на Крива река.По нейното корито ще се изградят язовира „Белмекен” и каскадата „Сестримо”с най-мощните водноелектрически централи в България и на Балканите.

Наоколо се диплят вековните борови гори на Родопа.Между тях се гушат Юндола и Чепинското корито.

Красива е местността „Кутлините” под върха и морените на Белмекен с блестящите на слънцето край тях снежни преспи.Под тях е тъмнозелената морава на високите смърчове и мури,които се простират по стръмнината нашироко до голямата Помочена поляна,от която пък започва поясът на клека.А надолу до подножието пъстреят смесените иглолистни и широколистни гори на Костенския балкан.Белите чела на Белмекен и Равни чал с надвисналите зелени клекове се оглеждат заедно със синьото небе в бистрите води на езерото,притоило се в огромен циркус под тях Белмекенското езеро,до което се гуши хижа „К.Панайотов”.Буен поток с малък водопад се отправя от Белмекенското езеро надолу и оглася дивната околност на планината.Нататък потокът примамва ручеите,които устремено се спускат към него.Събран с тях,той дава началото на река Оджовица,която припряно настига и шумно се влива в майката река Чавча.

В най-дълбоката гънка на планината-между раменете на източния рилски склон-е дефилето на Костенския балкан,величествено творение на природата.Чавча грациозно лъкатуши и бързешком се спуска между каменните грамади на дефилето.Горе,високо над нея и пътя,който я придружава,се издигат остри и с причудливи форми скали,по които са накацали зелени борове и бели брези.Сякаш за да брани и увековечи Костенец,природата и времето са превърнали скалните грамади над дефилето във фантастични крепостни стени и бойни кули.Още тук,в лоното на планината,при красива горска поляна,Чавча и Крайна река се вливат една в друга и образуват водослива „Двете Реки”.Събрани заедно,те се спускат и минават с устрем покрай високите гористи склонове,носещи имената Мечата дупка,Джамията,Малък Соколовец,Замъците.

В зеленото подножие на планината е скътан курортът.Тук Чавча,излазла из дълбините,се спуска с голям смел скок и прави възхитителен и неповторим красивия Костенски водопад.

Сгушен под високите върхове и безветрен,окъпан от слънце и свеж планински въздух,курортът Костенец примамва поглед от всичките си страни.Истинско богатство са природните му красоти,свежата му прохлада,уханията на смола,цветя и билки,изворите на студена и топла минерална вода,рученето на реката и бълбукането на потоците.Но най-примамливи са издигащите се над него рилски върхове,завладяващи човешкия стремеж към красота и величие.

И колко още природни красоти и останки от древното минало крият местностите в раздиплените пазви на Костенския балкан:Бунарът,Пасарийските и Миликините ниви,Юруковата поляна,Брезовото пладнище,Хаджийската поляна,Шаваритото,Айран дере...”

Още в миналото в района са били силно развити дърводобива и занаятите.Отдавна населението на Костенец е използвало водите на Стара река за двигателна сила на даскорезници и воденици. Все още характерно за селото е ножарството.В миналото са работели 50 ножарски работилници.По време на Априлското въстание от тук ножарските работилници са снабдявали с оръжия цялата област.И сега майстори ножари от селото са известни из цяла България.Този занаят те демонстрират на туристите в своите работилници,намиращи се в самите им домове,което допринася за автентичността му.

Интересен за туристите би могъл да бъде и големият събор организиран на Гергьовден в местността „Кръстите”.Според стара легенда,там били покръстени костенчани.Друг известен събор е кукерският,организиран на Сирни Заговезни.На него вземат участие кукери от цялата страна,като всеки представлява населеното си място с различни танци и маски.Приема се,че по този начин се прогонват злите духове.

В близост до селото се намира входа на Национален Парк „Рила” .От там водят началото си множество и разнообразни туристически маршрути с различна продължителност.Ето някои от тях:

1.вили Костенец -р.Чавча-Равнивръшка река-х.Белмекен-вр.Коларов(5.45ч.)

2. в.Костенец-м.Кутлите-х.Белмекен(5ч.)

3. в.Костенец-м.Миликини ниви-м.Помочена поляна-вр.Коларов(5.30ч.)

4. в.Костенец-Шиварития поток-х.Белмекен-вр.Коларов(6.20ч.)

5. в.Костенец-х.Венетица-х.Гергиница-с.Костенец(7ч)

Най-привлекателната природна забележителност на селото е Костенецкият водопад.Намира се при изхода на Стара река от планинската клисура.С вкус и умение пред водопада е направена малка градинка.Към него водят каменни стъпала.От другата страна на реката,където се отива по дървено мостче,под скалите,издълбани през вековете от водата,е оформен кът за отмора.От същата страна сред многото вдлъбнатини,също дело на водата,има една,която прилича на конска подкова,но с грамадни размери.Поверието разказва,че при водопада е идвал Крали Марко със своя кон Шарколия,който стъпил тук и пил вода от синия вир.

Също така е развит и риболова.Района разполага с множество микроязовири и езера,в които има голямо разнообразие на риби.Туристите дори имат възможност ,когато уловят риба от изкуствено образуваното езеро „Езерото”,да оставят тя да им бъди сготвена и поднесена в близкия хотел носещ същото име.

Има възможност за развитието на още туристически ресурси,които ще благоприятстват развитието на селския туризъм в района.Например биха могли да се разработят маршрути за колоездене до различни местности около селото.Също така може да се разработят и маршрути за преходи с коне.Освен това местният фолклор е богат на хороводни песни свързани с полската работа.Местното население би могло да сформира хор,който да изпълнява тези песни за туристите посещаващи селото.По примера на програмата „Един ден на село” посетителите може да се запознаят със земеделието в района.По точно с начина на отглеждане на характерните за местността малинови и ягодови насаждения.

Чаровността и подредеността на селото,както и благоприятното му разположение в склоновете на Рила планина,го правят привлекателна дестинация за все повече туристи.Една от основните причини за развитието му през последните години обаче си остава наличието на минерални извори в местността.Хубавата природа,плодородното поле,близките минерални извори са привличали траки,римляни,византийци,славяни,турци и други народности.Курортът е далеч от големи населени места.Тук почивката е пълноценна,човек сякаш се слива с природата,на всяка крачка чувства нейното величие и непреходност.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG