Home Туризъм Селски туризъм - алтернативни форми на туризма

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Селски туризъм - алтернативни форми на туризма ПДФ Печат Е-мейл

Успехът на туристическата дейност до голяма степен е свързан със състоянието на околната среда, където тя се провежда. Тази връзка между туризма и природната среда е двустранна. През последните 20 г. европейския туризъм се характеризира с висок темп на развитие, който доведе до пресиране на основните туристически курорти и на досега неизползваните територии, предимно крайбрежията. В този смисъл на туристическия пазар е закономерна появата на селския туризъм като алтернативен вид туризъм. Той противостои на масовия (индустриален туризъм), чиято материална база и туристически продукт характеризират вече една потискаща стандартизираност. Селския туризъм е един своеобразен “отказ” от икономическа ефективност в полза на една човешка ефективност.

Селския туризъм, като почивка в селска местност не е само мода, а необходимост предвид замърсяването на природната среда, динамичния и напрегнат ритъм на живот в градовете, което естествено подтиква хората към търсене на спокойствие и отмора сред чиста природна среда и по- усамотени места. В рeдица развити западноевропейски страни като Франция, Англия, Холандия, Ирландия, Германия, Испания и др. практикуването на селския туризъм се стимулира на национално равнище. Туристическите пътувания към села и селски местности заемат вече второ място след ваканциите на море.

Определение за селски туризъм

Селския туризъм обхваща всички туристически дейности, развивани на село. Основното е алтернативните среда и пространство, които той предлага. Тук се включват пътуването и транзитното преминаване през селските местности с кола, велосипеди, лодка, кон, а също и престой в селска къща. Селския туризъм се свързва както с посещение на селски местности, така и с възможност за провеждане на определена научно- изследователска дейност, свързана с хоби или професия. Определението включва и всичко, свързано със селскостопанското обкръжение, с определени събития, празници, музеи, посветени на производството на селскостопански продукти и с традициите и обичаите в тази област; също и формите на туризъм, които са директно свързани с една ферма, независимо,дали е престой, просто минаване с обяд, някакви развлечения или еднократно пътешествие.

Този нов вид алтернативен туризъм е предизвикан преди всичко от насищането на туристическото предлагане със стандартизирани, традиционни и невнасящи разнообразие във ваканцията на туристите продукти (море, планина, маршрути, свързани главно с градове).От друга страна нараства прекомерното екологично, физическо и морално разрушаване на туристическите зони. На трето място: прекаленото динамизиране и автоматизиране на градските условия, които характеризират съвременния начин на живот. Този туризъм е характерен за високо урбанизираните страни и се развива поради желанието за връщане назад към природата, поради факта, че дава възможност на много хора без да изразходват големи средства да се докоснат до природата в нейния и първичен вид или пък в селска среда да открият непознати занаяти, интересни атракции, гастрономия, нови форми на култура. Чрез селския туризъм се търси изход от все по- застрашителната практика на масовия туризъм, който е изцяло икономически ориентиран и в голяма степен пренебрегва екологичните, социални и морални ценности.

Счита се, селския туризъм има съществено предимство, защото не вреди на околната среда и същевременно допринася за регионално развитие. При него се дава възможност за използуване на съществуващ леглови фонд, с което се съкращават инвестиционните разходи и се предотвратява заемането на горски и пасищни площи. Прекарването на почивка в подобни райони с ниска гъстота на туристопотоците дава възможност туристическите обекти да се разпределят по- равномерно върху територията. Това е полезно не само за околната среда, но и носи допълнителни доходи на местното население. От функционална гледна точка селския туризъм е тясно свързан с други видове туризъм. Преди всичко това е рекреативния (морски и планински) туризъм, културния туризъм, както и някои видове специализиран туризъм (ловен, култов). С посочените видове той има обща, интегрирана екологосъобразна природна среда. В организационен аспект обединителната основа се явява семейния туристически бизнес.

Всичко това позволява на селския туризъм да бъде включван в комбинирани турове, с което да се оказва мултиплициращо въздействие върху традиционни туристически маршрути. Така например морски рекреативен туризъм да се съчетава с почивка на село. Особено това е полезно за крупни морски туристически комплекси, които могат да разнообразяват продукта си с посещения на село или други форми на маршрутно- познавателния туризъм. Възможно е формирането на специализирани турове, които да включат разнородни обекти на селския туризъм: посещение на група манастири, природни феномени, пътувания с лодка, съчетани с нощувка на палатки и др.

Селския туризъм позволява да се задоволяват специфични хоби- интереси с научно- познавателна цел: фото- любов, събиране на билки и минерали; събирателска дейност в областта на фолклора, лингвистични проучвания и др.

Всяка страна или регион поставя свой отпечатък върху развитието на селския туризъм, като се търсят нови форми и перспективи. В реализирането им се включват местните общности, законодателни органи, представители на различни сектори на икономиката. Селския туризъм се явява един от важните моменти в политика за развитие на селото. Осъществяват се програми за подпомагане и инвестиране в тази област, организира се обмяна на опит и информация.

Развитие на селския туризъм и селските райони в България

Масовият туризъм в България се развива възходящо и според Министерството на икономиката една от причините за растеж е разнообразието на възможности, които страната може да предложи. Алтернативният туризъм (селски, ЕИО, културен, здравен, спортен, и т.н.) под формата на обиколки (по-дълги от един ден) е незначителен в сравнение с масовия туризъм, както и по отношение на потенциалните възстановителни ресурси.

Селските райони у нас се отличават с благоприятни  природни ресурси и климатични условия. Те са важна предпоставка за развитието на много- странна икономическа дейност в тях като земеделие, горско стопанство, промишленост, туризъм и други. В зависимост от туризма в селсите населени места с оформена туристическа дейност, вече се развиват предимно отраслите на хранителни-вкусовата и сувенирната идустия, най-вече в малки с редни предприятия. Настъпва поцес на възтановяване на важни стратегически подсектори, като лозарство, отглеждане на трайни насаждения, особено на ягоди и малини, на рози, мента, лавандула, развитие на убарството и пчеларството. Основната задача на общинските администации е да се насъчава развитието на селсия туризъм и свързаните с него стопански дейности, като екологично земеделие и животновъдство, производство на сувенири с мотиви на съотвтния район ( дърворезба, пирография, грънчарство, плетачество, килимарство, сувенири с морска таматика и др.).

Селските райони в България са с красива природа, дълго целогодишно слънцегреене и чиста околна среда, които са добра предпоставка за добър живот и развитие на дейностите, свързани с почивката и отдиха на населението. Разполагат с плодородна земя и гъсто заселени горски местности. Всичко това, заедно с богатото културно наследство, може да послужи като добра основа за развитието на селския туризъм и други форми на иконоическа диверсификация.

Един от начините да опознаете истинското лице на България, което няма нищо общо с клишетата на масовия туризъм, е да прекарате ваканцията си в някое китно българско село, далеч от шумно рекламираните ни курорти. Компактните селища, обитавани от селски общности, със запазени силни традиции и идентичност, заедно с добре развитата в миналото социална инфраструктура се нуждаят от обновяване и разширяване, обобено на съществуващата пътна мрежа. Те имат реалния шанс да се превърнат в привлекателни центрове за икономическо развитие. Настаняването в селска среда се реализира в следните основни типове средства за подслон: селски къщи (ферми), селски гостилници, ханове, семейни хотели, замъци, къмпинги във ферма колективни средства за подслон за социален туризъм (ваканционни селища) и специализирани средства за подслон. Всички средства за подслон са категоризирани и отговарят на определени условия. Категорията “житен клас” е една от най-популярните, като категорията “четири житни класа” е най-високата.

Селския туризъм, освен с материално-техническа база се допълва от множеството предлагани допълнителни дейности като възможност за активна почивка (участие  в селскостопанска работа), спорт на открито, откриване на историческото, етнографско и културно наследство, характерни за всеки район.. Селският туризъм обхваща всички туристически дейности,
развивани на село. Основното е алтернативните среда и пространство,
които той предлага. Тук се включват пьтуването и транзитното
преминаване през селските местности с кола, велосипеди, лодка, кон, а
също и престой в селска кьща. Селският туризъм се свързва както с
посещение на селски местности, така и с възможност за провеждане
на определена научно- изследователска дейност, свързана с хоби или
професия. Определението включва и всичко, свьрзано със
селскостопанското обкрьжение, с определени събития, празници,
музеи, посветени на производството на селскостопански продукти и с
традициите и обичаите в тази област; също и формите на туризьм,
които са директно свьрзани с една ферма, независимо дачи е престой,
просто минаване с обяд, някакви развлечения или еднократно
пьтешествие

Бурното развитие на селския туризъм във България протича с особено внимание към опазването на природната среда, запазване на екологичния баланс, гарантиране сигурността на туристите и отговорността към местното население. Това включва преди всичко: съгласуване на проектите за  инфраструктурно и жилищно строителство, регламентирано строителство, спазване на директивите за опазване на екологичното равновесие.

За страната ни са характерни няколко силни и слаби страни на селския туризъм. Към силните страни отнасяме:

  1. Бъгарският климат, селският пейзаж и околната среда – те представляват много ценни икономически, екологични и образователни ресурси. България има много голям брой слънчеви дни през лятото, както и достатъчно снеговалежи, красиви планински пейзажи, привлекателно Черноморско крайрежие. България има 3 нацоинални и 10 природни парка, 55 резервати, 40 защитени местности, 348 природни забележителности.
  1. Отосително голям брой растителни  и животински видове растата в България – окло 170 растителни вида и 380 животински, включително и птичи видове. Около 200 други се срещат единствено на Балканският полуостров.
  1. Развита и живописна селска култура, фолклор, живописна музика, литература и танци, интересни традиции и празници, които сега се възраждат. Те са част от националното самоопределяне, ценности и култура и са предпоставки за развитието на селският ни туризъм.

Социално-икономическото развитие може да бъде стимулирано чрез подкрепата на алтернативни дейности на земеделието, които са традиционни за различните райони, чрез интегриран и холистичен подход. Развитието в областта на местното занаятчийство, селския туризъм, производството и директната продажба на типични местни продукти.

Специфични цели на тази мярка включват:

  1. Подобряване на базата за прием и настаняване на туриси, както и представянето на услуги и туристически продукти, улесняващи развитирто на селския туризъм.
  2. Инициативи за насърчаването на местното занеятчийство и възраждане на културните традиции.
  3. Инициативи, свързани с грижите, защитата и изследването на местните флора и фауна, както и развитието на спортният риболов.
  4. Маркатинг и реклама на продукти за селския туризъм на местно и международно ниво.
  5. Опазване на оклоната среда и боиразнообразието, подобряване на ладншафта.
  6. Развитие на МСП, включително и тези в областта на аквакурортите, дървообработването, бубарството, коневъдството, пчеларството, гъбарството, преработване на етрично-маслодайни клутури с цел постигане на деверсификация в местните икономически дейности.

При селския туризъм се налага:

  1. Обновяване и реконстукция и структурно приспособяване на сгрди за целите на селсикя туризъм, особено сгради, представляващи исторически и културен интерес – като стари изби, мелници, воденици, мандри, тепавици, които са частна или общинска собствност.
  2. Изграждане на помещения и създаване на условия за настаняване в зони на открито ( къмпинги, бази за отдих и спорт ).
  3. Подобряване на зони на открито и създаване на условия за отдих и спорт (езда, спортен риболов, използване на екопътеки, басейни).
  4. Реконструкция на сгради, подобряване на вътрешните дворове на домовете, обновяване на постойките за магазини и щандове за рекламе и продажба на стоки, произведени на място.
  5. Популяризиране и рекламна дейност за селски туризъм, включващ изграждането на многоцелеви центрове.
  6. Създаване и модернизиране на контролирани зони за лов.

От всичко казано и изнесено до тук, ред е и аз да заявя позицията си относно моето лично отношение към селския туризъм у нас. Както се вижда до тук България притежава всички качества за развитияето на този алтернативен вид туризъм, до колко нашето правителство ни позволява развитието му е друг въпрос. Тъй като аз идвам от именно такъв район и съм пряк участник в развитието на селския туризъм в община Дългопол мисля, че след масовото застояване на нашето Черноморско крайбрежие, и рязкия спад на туристическото търсене, алтернативния туризъм във всичките му форми и особено селския в близкото бъдеще ще белжат огромен напредък. Изключително важно е и невероятно гостоприемното отношение на жителите на селските райони, което очарова туристите и ги кара да се връщата отново към нашите прекрасни места. И аз като запален турист искам само да кажа ей това: ”Увлечени от интензивния градски живот, все повече хора се стремят (в малкото време, което имат за почивка) да намерят тихи местенца за техния отдих. Такава почивка могат да ни предложат множеството китни български селца. В тях ние ще открием спретнати семейни къщички и евтини хотели, в които и до днес гостоприемните домакини са запазили автентичния български бит и култура. Разходките сред красивата природа на България и вечерите прекарани в прятната компания на гостоприемните домакини ще ни отделят от забързаното градско ежедневие. Българското село е съхранило в най-голяма степен българските традиции и автентичната българска култура. Престоят и почивката на село ни дават възможност да усетим автентичният български бит. Тук ние не мте просто туристи, дошли да разгледат красивата природа и спретнатите къщички - ние сме гости дошли да усетим гостоприемството и топлото отношение на домакините, с което България се слави по света . Разходките сред атрактивната природа, екологично чистите продукти произвеждани на село, гостоприемните и приятни хора, евтините семейни къщи и хотелчета са достатъчна причина да се решим да опитаме и този вариант на алтернативен туризъм.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG