Home Туризъм География на туризма на Бразилия

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
География на туризма на Бразилия ПДФ Печат Е-мейл

Федеративна република Бразилия е най-голямата и най-населена страна в Латинска Америка и петата по големина в света.Разположена e в централните и източните части на Южна Америка. Територията и е 8 511 965 кв. км, което представлява над 45 % от площта на континента и 77 пъти повече от тази на България. Бразилия се простира от Екватора /5,16 градуса с.ш./ до 33,45 градуса ю.ш. Граничи с Венесуела, Гайана, Суринам, Гвиана, Колумбия, Перу, Боливия, Парагвай, Аржентина, Уругвай и Атлантическия океан. Централните и южните части от територията са заети от Бразилското плато с най-висока точка връх Бандейра - 2890 м. Западните части са заблатена низина - Пантанал. На север - Амазонската низина и части от Гвианското плато (с най-висока точка връх Неблина - 3014 м). Крайните южни райони са част от Лаплатската низина.

Като държавно устройство е президентска федеративна република. Глава на държавата е президент, избиран за 4 години. Висш законодателен орган е Националният конгрес, състоящ се от федерален сенат и палата на депутатите. Щатите си избират губернатор за 4 години. Президентът е и глава на правителството.

Надморската височина в централната част на Бразилия, заета от обширно плато е от 300 до 1000 м, а най-високия връх – Pic da Neblina /3014 м/, се издига на изток, в планината Serra da Mantinqueira /щата Bahia/. В северната част на страната протича реката Амазонка – втората по дължина река в света /6450 км/, чиято обширна долина е покрита с девствени екваториални гори /около 17 % от територията на страната/. На юг от Амазонка и многобройните и притоци тече река Parana, а на изток – река Sao Francisco.

Климатът е разнообразен: от екваториален в Амазония, тропичен и влажен по североизточното крайбрежие, горещ и сух във вътрешността на страната до умерен в Rio Grande do Sul, където температурите през зимата достигат до нула градуса по Целзий.

Климатичните зони в Бразилия /22 щата/ са пет.

-          Северен район /45 % от територията и 3,5 % от населението/ с екваториална девствена гора. Градове: Манаус, Белей /Амазония/. Там са потърсили убежище индианците.

-          Североизточният район /13 % от територията и 25 % от населението/ е тропична крайбрежна ивица, покрита със захарна тръстика, някога засадена от португалците /около 1536 г./ и обработвана от чернокожи роби, суха и бедна вътрешна част. Градове: Ресифе, Баия.

-          Централен западен район /22 % от територията и 4 % от населението/. Това е полупустинното централно плато, бразилският Див запад, където е построен град Бразилия, столица от 1960 г. насам.

-          Източният район /11 % от територията и 50 % от населението/ включва най-богатите щати с ¾ от промишлеността на страната. Големи градове: Рио де Жанейро, Сао Пауло, Бело Оризонте.

-          Южният район /7 % от територията и 10 % от населението/ е с умерен климат, оценен от европейците /португалци, италианци, германци, французи/, заселили се там през ХІХ век. Градове: Куритиба, Порто-Алегре.

Населението е 172 860 370 милиона /по данни от 2000 г./ и е твърде разнородно: потомци на многобройните индиански племена, хора с европейски и африкански произход, както и метиси. През ХVІ в. е започнала колонизацията на района. Първите португалци дебаркират – през 1500 г. на юг от Salvador и се заемат с отглеждането на захарна тръстика по крайбрежието /от Recife на североизток чак до Sao Paulo на юг./ Типично патриархалната култура на новите заселници пропъжда местното индианско население към вътрешността на страната и търговията с роби от Африка /най-вече от Ангола/ процъфтява. Робството е отменено чак през 1888 г. Откриването на залежи от злато в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ в. води до промяна в икономиката и обществото. Към вътрешността на страната се стичат нови заселници /например в щата Минас Жераис/ и се основават нови градове – като Бело Оризонте /1897 г./ Кафето започва да се отглежда в южната част на страната през ХVІІІ в., но се превръща в основна култура през ХІХ и началото на ХХ век, като привлича много имигранти от Европа /предимно германци и италианци/, а по-късно и от Япония.

Държавното устройството на Бразилия е президентска федеративна република. Глава на държавата е президент, избиран за 4 години. Висш законодателен орган е Националният конгрес, състоящ се от федерален сенат и палата на депутатите. Щатите си избират губернатор за 4 години. Президентът е и глава на правителството.Президентът на републиката се избира чрез всеобщо гласуване и управлява с помощта на федерални министри. Страната има 26 щата, всеки от които се управлява от губернатор, избран чрез общо гласуване, и от местно правителство, съставено от държавни секретари.

Официалният език е португалският, като използваният бразилски португалски се дели на 3 групи диалекти.

Религиите са християнство, синтоизъм, юдаизъм и други.

Бразилия е най-голямата португалскоговореща страна в света. Населението й се увеличава бързо (само през последните 60 години – повече от 3 пъти), в резултат почти 50 % от населението е на възраст под 20 години.

Етническият състав е много пъстър. Бразилците със смесен произход (метиси, мулати, замбо) са 60 %, а индианците по-малко от 1 %. В миналото само в екваториалните гори на Амазония живеели около 5 млн. индианци, днес те са едва 200 000 – главно от племената тикуна, яномами, ксаванте и гуаджаджара.

Градовете с население над 1 млн. в Бразилия са единайсет, а жителите на Sao Paulo са над 16 млн. С изключение на Belo Horizonte и Brasilia /държавната столица, трета по ред, основана през 1960 г./ останалите големи градове са разположени по крайбрежието, включително и двете предишни столици: Salvador /от 1549 до 1763 г./ и Rio de Janeiro /от 1763 до 1960 г./

Столицата - град Бразилия, основана през 1960 г. е третата по ред столица, построена за да се ускори развитието на вътрешността на страната. Понастоящем има 1,8 милиона жители. Преди това за столици са избирани градове по океанското крайбрежие: Салвадор да Баия /1536-1793 г./ и Рио де Жанейро /1793-1960 г./ И двата града днес са огромни и кипящи от живот.

Рио де Женейро е вторият по големина град, с над 10 милиона жители.

Салвадор да Баия е с население над 2 милиона души.

Големите бразилски градове, с изключение на Сао Пауло, са издигнати около пристанища, обслужващи търговията с Португалия. Тези в южната част, индустриализирана през ХХ в. са израснали бързо и хаотично. Сега Сао Пауло, най-големия град в Южна Америка и един от най-населените в света, има близо 17 милиона жители, докато през 1875 г. е наброявал едва 28 хиляди души. Големите градове в централното плато са изградени с цел да се развие вътрешността на страната, По-модерни, те са построени по предварителни градоустройствени планове. Докато небостъргачите с най-различни смели форми превземат бързо големите градове и предлагат огромни офиси или луксозни апартаменти, крайните квартали или сгушените в хълмовете в Рио и Салвадор предградия продължават да бъдат бедни и без необходимата инфраструктура.

Бразилия бързо се урбанизира и понастоящем трима от всеки четирима бразилци живят в градовете.

Разстоянията в Бразилия са огромни /5000 км в посока север – юг и изток – запад/. Железопътната мрежа е слабо развита, пътническите влакове са редки. Придвижването става обикновено с автобус или самолет.

Автобусите са удобни, особено спалните, но за да се измине разстоянието например от Рио до Салвадор са нужни 24 часа.

Автомобилното движение в големите градове и между близките населени места е интензивно, защото железопътната мрежа е ограничена и превозът на стоки се извършва с камиони. Рио де Жанейро е на 429 км от Сао Пауло, на 442 км от Бело Оризонте, на 515 км от Виктория, на 1129 км от Бразилия и на 1691км от Салвадор.

След 70 – те години пътната мрежа е увеличена с 300 % в рамките на едно десетилетие. Даден е приоритет на бързите пътища с двойни ленти, на магистралите и на експресните връзки около Сао Пауло, Рио и някои други големи градове, където са съсредоточени 85 % от населението и стоките. Асфалтираните пътища свързват столиците на щатите. Пътната мрежа е доста развита в диаметър около 450 км около големите градове., но около 40 % са черни пътища.

Чартърните полети са друга възможност за пътуване. Цената им е висока, но туристите могат да закупят билети още в собствената си страна.

Официалното време в Бразилия е това на столицата Бразилия и важи за всички североизточни и югоизточни щати. Бразилия обхваща четири часови пояса и между отделните градове има часови разлики.

Възможностите за туризъм, които предлага Бразилия са многобройни: изобилие от плажове, както по-усамотени, така и “облагородени” с плажни заведения и хотели; посещения на историческите градове /Салвадор в североизточната част, и Ору Прету, в щата Минас са особено популярни/; планини, природни паркове и лековити минерални извори. Много от чужденците в Бразилия са от Южна Америка /особено от Аржентина/ или от САЩ. Понеже Бразилия се намира в Южното полукълбо, европейците, които искат да прекарат там “лятото” си, намират там изгодни цени. Освен това могат да се насладят на умерени температури /20-24˚/, а ако посетят района между Натал и Рио и избягват Сао Пауло и южните райони, където температурите са между 16 и 5˚, а понякога стигат и до 0˚.

Плажовете, които предлага Бразилия със своите 7408 км брегова ивица и с тропическия си климат, са безбройни и големи, с бял пясък, кокосови палми и топло, но опасно море. Практикуват се всички видове морски спортове /плажен волейбол, плуване, риболов, ветроходство, сърф…/ Самият град Рио предлага няколко прекрасни плажа. Най-близките до центъра са силно замърсени. Малко по-далече се простират дълги плажове /от по 3-4 километра/ по маршрут за великолепна разходка. Тези места са отвоювани от морето през 70 – те години и са осеяни с хотели, ресторанти и кафенета. През горещите летни месеци /от ноември до май/ плажът е в центъра на живота на кариоките /жителите на Рио/: там отиват преди работа или през обедната почивка не толкова за да плуват колкото да се пекат с приятели и да уреждат срещи, но… внимавайте с многото крадци и с вълните – опасни и същевременно подходящи за сърф.

Традиционните условия на живот в колониална Бразилия и историческите забележителности /североизточната част, северния бряг със Сао Луис ду Мараняо, Баия, Рио и щата Минас/ напомнят португалските. Къщите са едноетажни, с покрив от червени керемиди и стени, боядисани в розово, жълто, синьо и зелено. Къщите на по-заможните имат и втори етаж, а стените понякога са украсени с рисувани керамични плочки, често донесени от Португалия. Обикновено строени през ХVІІ или ХVІІІ век, църквите в малките градчета са варосани и подобно на бароковите църкви в Северна Португалия, фасадите им не са декорирани с гранит, а с цветни /сини, жълти, червени/ ивици покрай прозорците и вратите. Интериорът понякога е богато украсен с позлатени елементи и с религиозни пана от рисувани плочки. Тези малки исторически градове, останали настрана от модерното строителство са запазили някогашното си очарование. Обикновено са добре поддържани и разполагат със страноприемници и хотели.

Народните празници в Бразилия почти всички имат религиозна основа и са свързани с католицизма или с афро-бразилските вярвания.

Карнавалът в Бразилия приковава вниманието в продължение на четири дни и се е превърнал в истинска национална институция. Подготвя се цяла година от школите по самба в кварталите. Въпреки, че най-известен е карнавалът в Рио, празникът е повсеместен, на места по-автентичен, особено в северната част на страната /Ресифе, където танцът фрево замества самбата, Салвадор да Баия и Сао Луис ду Мараняо/.

Има и други празници с регионален характер. Сред тях са празникът на Йеманджа /31 декември/ в Салвадор да Баия, Бумба-меу-бой на североизток и в Сао Луис ду Мараняо, както и родеото на скотовъдците известно като гаушо.

На 7 септември се чества обявяването на независимостта, провъзгласена през 1820 г. от регента Дон Педро на брега на река Ипиранга край Сао Пауло.

Икономическото развитие на Бразилия докъм 1930 г. е по същество на аграрна страна /захар, кафе, плодове…/ Положените усилия за индустриализиране през 1930 -1940 г., 1950 – 1980 г. както и необходимостта от преодоляване на петролната криза през 1970 г., довеждат до значително задлъжняване към Световната банка и до значителна инфлация. Бразилия е богата на полезни изкопаеми /най-вече железни руди/, което спомага за бързото развитие на промишлеността през ХХ век. Обособяват се и индустриални райони в централната част /Сао Пауло и Рио Волта Ридонда/ и в Минас Жераис /Бело Оризонте/. Петролната криза през 1970 г. принуждава държавната петролна компания да ускори търсенето на петролни залежи в щатите Баия, Рио Гранде и Сао Пауло. Развива се и стартиралата през 1975 г. за програма за разработване на продукти от произведения от захарна тръстика спирт, които да изместят бензина с етанол. До 1990 г. производството на петрол е утроено и покрива близо 60 % от потреблението на бензин и 100 % от това на останалите петролни продукти.

Понастоящем проблемите с инфлацията са общо взето решени, а вноските по дълга – разсрочени. Страната с най-значителна промишлена структура в Латинска Америка се превърна в осмата промишлена страна в света. В началото на 90-те години промишлеността представлява 34 % от брутния национален продукт, селското стопанство 9,1 %, а услугите - 56 %. Въпреки големите социални проблеми, които трябва да бъдат преодолени, динамиката на икономиката проличава и в нарастването на износа.

Външната търговия се засилва със създаването през 1994 г. на Южния общ пазар – Меркосул и подписаните споразумения за свободна търговия между четири страни от Южна Америка /Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай/.

Бразилия продължава да бъде най-големият производител на захарна тръстика и кафе. Тези два продукта са неразривно свързани с историята на страната и са определяли структурата на икономиката и заселването. Захарта е много ценена в Европа през ХVІ век. По това време португалците вече отглеждат захарна тръстика в Алгарве, а през 1536 г. я пренасят в Североизточна Бразилия. По-късно докарват роби от Африка, развиват културата по крайбрежието и до XIX век изнасят през Салвадор за Европа произведената в мелници захар от огромните имения. Монополът на захарната тръстика продължава до края на XVІІ в., когато започва отглеждането на памук, какао и тютюн. След дълга криза интересът към захарната тръстика се възвръща с програма за развитието и от 1975 г. и производството се разпростира до южните щати /Сао Пауло е най-големият център за получаване на захар и спирт/.

Първите кафеени плантации /привнесени от Френска Гиана през ХVІІІ в./ се развиват в областта Рио, където имало много роби. Премахването на робството и притокът на европейски емигранти /италианци и германци/, а по-късно и японци /1890 г./ в щата Сао Пауло, както и благоприятния климат, обясняват разпространението на културата на юг – първо в този щат, а по-късно в Парана. Бразилия става първият производител на кафе и въпреки кризата през тридесетте години, и до днес запазва водещите си позиции.

Бразилия е на челните места в света по запаси на желязна руда, манган, боксит, цинк, берилий, никел, уран и злато. Има нефтени находища по морския шелф. Най-добре развит отрасъл на икономиката е машиностроенето.Бразилия е на 1-во място в света по производство на кафе и банани, на второ място – на сизал и портокали и на трето място - на какао.Отглеждат се още лозя, тютюн, царевица, захарна тръстика, пшеница, памук и др. Животновъдството дава 30 % от стойността на селскостопанската продукция. По броя на отглежданите свине е на 1-во място в света, едър рогат добитък - 3-то място.

Валутата е реал, със стойност, близка до тази на долара (реал (R$)  = 100 сентавос).

Природа: На север е обширната Амазонска низина, в централните и южните части - Бразилското плато (връх Бандейра, 2890 m), на запад е заблатената депресия Пантанал, в най-северните части - разклоненията на Гвианското плато. Край Атлантическия океан има тясна низина, на югозапад и юг е част от низината Ла Плата. Климатът се мени от северозапад на югоизток от влажен екваториален до влажен субтропичен (средна януарска температура 23-29 оС, средна юлска температура 16-24 оС, валежи 500-3000 mm годишно). Главни реки: Амазонка и притоците и, Сан Франсиско, Парана. Влажни екваториални гори (низината на Амазонка), савани в Бразилското плато, каатинга на североизток, на юг - вечнозелени лиственици и смесени гори, влажни тропични гори в приатлантическата низина. 24 национални парка (13 млн. ha), 11 биологични (1,3 млн. ha), 8 научни (940 000 ha), 8 горски частични (над 15 млн. ha) резервата и др. (виж Игуасу).

Стопанство: БВП 1,13 трилиона USD (2000): селско стопанство 9 %, промишленост 29 %, услуги 62 % (1999). Бразилия е най-голямата държава по икономически потенциал в Южна Америка. Добив на желязна (щатите Пара и Минас Жераис), манганова руда (Амапа, Минас Жераис), боксити, волфрам, мед, ниобий, берилий, тантал, цирконий, слюда, кварц, радиоактивни минерали, злато, скъпоценни и полускъпоценни камъни, нефт, въглища. Металургия (черна), машиностроене, електронна, нефтопреработваща, химическа, нефтохимическа, целулозно-хартиена, текстилна, кожно-обувна, хранително-вкусова промишленост. Над 40 % от селскостопанската продукция е за износ. Кафе, захарна тръстика, какао, банани, соя, сизал, царевица, пшеница, фасул, ориз, маниока, цитруси. Пасищно животновъдство. Едър рогат добитък, овце. Добив на восък, бразилски орехи, сок от хевея, хвойнова дървесина (главно араукария). Риболов (морски и речен). 30 539 km жп линии, 1,98 млн. km шосета, 7742 km петролопроводи, 4246 km газопроводи (1998), 3,789 млн. бр.р.т. търговски флот, 3264 летища (2000). Главни пристанища: Белем, Форталеза, Порто Алегре, Ресифи, Рио де Жанейро, Рио Гранде, Салвадор, Сантуш.

Износ: 55,1 млрд. USD (2000) - стоки на леката промишленост, желязна руда, соя, обувки, кафе (САЩ, Аржентина, Германия, Нидерландия, Япония).

Внос: 55,8 млрд. USD (2000) - машини и оборудване, продукти на химическата промишленост, масла, електроенергия (САЩ, Аржентина, Германия, Япония, Италия).

История: В древността Бразилия е населена с индиански племена. 1500 - завоювана от португалците и до 19 в. е тяхна колония. За работа в плантациите колонизаторите докарват роби от Африка. 1822 - Бразилия е обявена за независима империя начело с император Педро I (1831 абдикира в полза на сина си Педро II), от 1869 Бразилия осигурява половината от световното производство на кафе. 1888 - в резултат на аболиционисткото движение е премахнато робството. 1889 - обявена е република. Бразилия става жертва на олигархията и на политиците, които установяват диктаторски режими. Външната търговия е под контрола на Великобритания, САЩ и Франция. Селско въстание за разпределяне на земята (1896-97). 1930-45 - управление на Ж. Варгас. Опитва да ограничи влиянието на американските капитали. 1956-64 - правителствата се опитват да водят независима външна политика. 1964-85 - след военен преврат (1964) на власт се издигат военни правителства. 1985 - Бразилия преминава към гражданско управление. 1990 - президент Ф. К. ди Мелу, отстранен 1992 по обвинение в корупция. 1995 - президент Ф. Е. Кардозу, преизбран 1998. 2002 - президент И. Л. де Силва. Бразилия е членка на ОАД (1948), на ООН (1945).

Туризмът е много развит. Годишно страната се посещава от над 3 млн. туристи.Има много забележителности, атракции и прекрасна природа. Световни забележителности са водопадите Игуасу и тропическите гори на Амазония.Водопадите Игуасу са широки около 3 километра и високи около 80 метра.Името им идва от езика на племето Гуарани и означава “великите води”.Най-известният от тях е Дяволското Гърло, който се намира на границата с Аржентина.Водопадите Игуасу за заобиколени от Национален парк Игуасу – огромна субтропична джунгла, която е дом на хиляди различни видове флора и птици, включително папагали и колибри. В този район се намира и прочутият Птичи парк, където може да бъде видяна пъстроцветната фауна на Бразилия - папагали, фламинго, тукан. Тропическите гори на Амазония покриват 6 млн. кв. км. По биологическо разнообразие това е най-богатата територия в света. Тук са събрани 20% от всички видове растения на планетата, 10% птици и бозайници. В сърцето на този регион тече река Амазонка, която е на второ място в света по дължина. Тя има 1000 притока и пренася над 20% запас от прясна вода на планетата. В Амазонка има около 2000 различни видове риби, крокодили, гигантски анаконди, розови делфини.

Една от най-големите атракции е Фестивалът на близнаците, който се състои два пъти в годината в малкото градче Линя Сан-Педро.Това местенце с пет улички е световно известно поради неповторимата си демографска особеност: 68 от неговите 375 жители, т.е. 18 % от населението са близнаци. Учените считат феномена Линя Сан-Педро за уникален. Близнаците тук са 14 пъти повече, отколкото в другите райони на планетата. Освен това все по-често се раждат близначета. От седемдесет, появили се на бял свят новородени, двадесет и четири са близнаци!

Друга голяма атракция е Фиеста в Рио. Седмицата между Сирни и Месни заговезни светът посреща маскиран. Пищната процесия в Рио де Жанейро минава за едно от чудесата на света. Бразилците се готвят цяла година за буйното шествие. В Копакабана увенчават кралица на карнавала. Тя е призната майсторката на самбата. Момичето се появява във върховия момент на спектакъла. Смугли красавици предвождат дефилето. Те са качени на автомобили платформи, окичени с цветя. Пух и перушина от екзотично малибу опасва бедрата на хубавиците.

Празникът на кариоките датира от 1858 година. Оттогава той става все по-пищен.

Административно деление на Бразилия- дели се на 26 щата

  1. щат Алагоас (AL), столица гр. Масейо
  2. щат Акре (AC), столица гр. Рио Бранко
  3. щат Амазонас (AM), столица гр. Манаус
  4. щат Амапа (AP), столица гр. Макапа
  5. щат Баия (BA), столица гр. Салвадор
  6. щат Федерален окръг (Бразилия) (DS), столица гр. Бразилия (федерална столица)
  7. щат Гояс (GO), столица гр. Гояния
  8. щат Еспирито Санто (ES), столица гр. Витория
  9. щат Мараняо (MA), столица гр. Сао Луис
  10. щат Мато Гросо (MT), столица гр. Куяба
  11. щат Мато Гросо до Сул (MS), столица гр. Кампо Гранде
  12. щат Минас Жерайс (MG), столица гр. Бело Оризонте
  13. щат Пара (PA), столица гр. Белем
  14. щат Параиба (PB), столица гр. Жоао Песоа
  15. щат Парана (PR), столица гр. Куритиба
  16. щат Пернамбуко (РЕ), столица гр. Ресифе
  17. щат Пиауи (PI), столица гр. Терезина
  18. щат Рио Гранде до Норте (RN), столица гр. Натал
  19. щат Рио Гранде до Сул (RS), столица гр. Порто Алегре
  20. щат Рио де Жанейро (RJ), столица гр. Рио де Жанейро
  21. щат Рондония (RO), столица гр. Порто Вельо
  22. щат Рорайма (RR), столица гр. Боа Виста
  23. щат Санта Катарина (SC), столица гр. Флорианополис
  24. щат Сао Пауло (SP), столица гр. Сао Пауло
  25. щат Сеара (CE), столица гр. Форталеза
  26. щат Сержипе (SE), столица гр. Аракажу
  27. щат Токантинс (ТО), столица гр. Палмас

Рио де Жанейро

Знаме

Герб

 

 

Данни

Държава:

Бразилия

Шат:

Рио де Жанейро

Площ:

1 260 км²

Географско положение:

22°54' ю. ш.

43°11' з. д.

Население:

6 136 652 (2006)

Гъстота на населението:

4 781 жители /км²

Агломерация:

12 620 000

Надморска височина:

31 м

Пощенски код:

20000-000

Телефонен код:

+55 21

UTC:

-3

Интернет страница:

www.rio.rj.gov.br

Рио де Жанейро (на португалски Rio de Janeiro, което означава януарска река) е град в Югоизточна Бразилия, център на щат Рио де Жанейро. Населението на града е около 6 150 000 души (2004), а на градската агломерация — около 10-13 милиона души. Рио де Жанейро е вторият по големина град в Бразилия след Сао Пауло и служи за столица на страната от 1764 до 1960, когато столицата е преместена в Бразилия. През 1808-1821, градът е столица на Португалската империя.

На хълма Корковадо се намира прочутата статуя на Иисус Христос, наречена Христос Спасителя. Рио де Жанейро е известен и с карнавала, който се провежда там всяка година.

Местните жители наричат себе си кариока ('carioca'). На местния диалект тупи-гуарани cari означава 'бели хора', а oca — дом, т.е. „домът на белите хора“.

Заливът Гуанабара, където днес се намира Рио, е открит от португалеца Гашпар де Лемош на 1 януари 1502. Той го нарича „Рио“ (на португалски река), тъй като според него това е речно устие, а не залив. Рио дe Жанейро е основан на 1 март 1565 от португалеца Ещасио де Са близо до хълма Захарна буца, за да служи като крепост и да защитава земята от нашественици след изгонването на френските заселници. Пълното име на града е Сао Себастиао до Рио де Жанейро в знак на почит към португалския крал Себастиан I. През 1567 селището е преместено в Моро де Кащело, населението наброява 3000 души, повече от които са местни. Развива се риболовът и най-вече ловът на китове, както и производството на захарни продукти. Създадени са големи плантациии за захарна тръстика.

В края на 17 век златната треска в Минаш Жерайш, намиращ се на северозапад от Рио де Жанейро, дава тласък на развитието на града. Има приток на имигранти от Португалия, които превръщат града в най-важното пристанище в колонията. От своя страна това привлича мнозина френски пирати и контрабандисти, които нападат града през 1710 и 1711, но в крайна сметка са изгонени. След това се наблюдава демографски взрив и това е причината инфраструктурата постоянно да се развива. Най-известният акведукт в Рио, Аркош да Лапа, е открит през 1793. Конструкцията е толкова здрава, че днес се използва като трамвайна линия, свързваща квартал Санта Тереза с центъра на града. През 1764 Рио де Жанейро става столица на Бразилия.

Пристигането на португалското кралско семейство през 1808 превръща Рио във временна столица на Португалия, а населението на града скача на 70 000 души. По това време градът започва да се разделя на бедни и богати квартали. По-заможните семейства се заселват в района между океана и хълмовете, днес известен като Зона Сул, а по-бедните отиват в Зона Норте, зад хълмовете. По това време са построени и Ботаническата градина, Каза Франка-Бразил, Кралската библиотека и митницата. Ботаническата градина (Jardim botanico) представя цялото богатство на бразилската флора на внушителна площ. Особено впечатляваща е алеята на гигантските палми.

През 1815 Рио де Жанейро официално е обявен за столица на Бразилия. През 1821 кралското семейство се завръща в Португалия, оставяйки управлението на колонията на принц дом Педро I. През 1822 дом Педро I обявява независимостта на Португалия от Бразилия след като не изпълнява заповедта да се върне в Португалия. Така той става император на Португалия, а Паласо Империал в Петрополис - негов дворец. Днес дворецът в Петрополис е превърнат в музей, организиран по най-добрите стандарти на съвременното музейно дело.

Първият конгрес в Бразилия се провежда в Рио през 1823 на мястото, където днес се намира двореца Тирадентеш. През 1831 дом Педро I абдикира, а синът му дом Педро II не е признат за управляващ император до 1840. По времето на Педро II Рио де Жанейро претърпява значителни подобрения. Между 1854 и 1862 градът се сдобива с газово осветление, водоснабдителни и канализационни услуги и с трансатлантическа телефонна линия и телефонни мрежи. Развива се и транспортът; появяват се първите трамваи, влакове и фериботи. Трамвайната линия свързваща центъра на Рио и квартала на художниците - Санта Тереза е незабравима туристическа атракция. През 1884 е открита жп линията, която отива до хълма Корковадо, а през 1892 е открит тунелът между Ботафого и Копакабана, който способства за миграцията на по-заможните семейства към брега. С отмяната на робството през 1888 и с отслабването на властта на монарха от 1889 се увеличава промишленото производство, а земеделието спада.

В началото на 20 век са направени много подобрения в центъра на града; открити са авенютата Рио Бранко и Бейра-Мар и са построени Общинският театър, Художественото училище и Народната библиотека, която е на четвърто място в света по богатство на архивните си фондове (донесени в Бразилия при бягството на португалския крал от нашествието на Наполеон в Португалия). През 30-те и 40-те населението край брега нараства като заема областта около Ипанема и Леблон, а небостъргачите започват да стават все по-често явление в жилищните квартали и в центъра на града.

През 1966 столицата е преместена в град Бразилия, въпреки че Рио продължава да бъде културната столица на Бразилия и административен център на щата Гуанабара. През 60-те и 70-те пейзажът в Рио значително се променя, като е създаден паркът Атеро до Фламенго; изкопани са тунели, свързващи южната със северната част; изградени са мостът Рио-Нитерой и метрото.

През 1975 щатът Гуанабара е заменен с щата Рио де Жанейро, а едноименният град става негов административен център.

В града има четири големи футболни отбора: Фламенго, Ботафого, Флуминензе и Вашку да Гама. Те играят домакинските си срещи на митичния стадион „Маракана“, където на Световното първенство по футбол през 1950г. 212 500 зрители гледат финала Бразилия-Уругвай.

Сао Пауло

Изглед към центъра на Сао Паоло

Сао Пауло е град в Югоизточна Бразилия, център на щат Сао Паоло. Разположен е на 400 km от Рио де Жанейро и на 1030 km от столицата Бразилия.

Населението на Сао Паоло е около 11 434 000 души (2003), което го прави най-големият град в Бразилия и в цяла Южна Америка. Градската агломерация на Сао Паоло има население около 24 000 000 души и се нарежда на 4- то място сред най- големите градове в света. Жителите на града са потомци на имигранти от различни части на света, най-вече от Италия, Португалия, Африка, Германия, Ливан и Япония.

Град Сао Пало е основан на 25 януари 1554, когато португалските мисионери Жузе де Анкиета и Мануел да Нубрега основават там йезуитска мисия с цел да християнизират местните жители от племената тупи-гуарани. Селището, възникнало около мисията, се превръща в естествен вход към обширната и плодородна равнина на днешния щат Сао Паоло. То е обявено за град през 1711 и се разраства рязко в края на 19 век като център на износа на кафе. През този период в града се заселват голям брой имигранти. Сао Паоло продължава да се разраства и през 20 век, когато се превръща във важен промишлен център.

Бело Оризонте (на португалски: Belo Horizonte в превод „Хубав хоризонт“) е град в Бразилия, столица на щата Минас Жерайс. Бело Оризонте е с население от 2 438 526 жители (2006) и обща площ от 330,90 км².

Белем (на португалски: Belém) е град в Североизточна Бразилия, столица на щат Пара. Разположен е в устието на река Амазонка и е основан през 1616 от капитан Франсишку Калдейраш ди Кастелу Бранку, който строи укрепления в местността, за да защити региона от нападенията на французи, холандци и англичани. Населението на Белем е около 1 430 000 души (2006).

Бразилия (град)

Изглед от град Бразилия

Бразѝлия (на португалски Brasília) е столицата на Федеративна република Бразилия от 21 април 1960. Градът е разположен на брега на изкуствено езеро. Включен е в списъка на Световното наследство на ЮНЕСКО. Населението на столицата (заедно с предградията) е 2,2 млн. души. На територията на Бразилия са разположени международното летище "Президент Ж. Кубичек", Националния университет, Националния театър, предприятия на леката и хранителната промишленост.

Град Бразилия е изграден специално, за да изпълнява функциите на столица. Строежът започва през 1956. За градското планиране отговаря Лусио Коста, а за архитектурата - видният бразилски архитект Оскар Ниемайер. Отличителни белези на града са авангардната архитектура и фактът, че гледан от въздуха наподобява по форма самолет. През 1960 градът официално е провъзгласен за столица.

Витория (на португалски: Vitória) е столицата на щата Еспирито Санто в Бразилия. Витория е с население от 313 312 жители (2005) и обща площ от 93 км². В града е развита търговията, Витория има 3 пристанища, които спомагат за износа на продукция от региона, като например кафе.

Гояния (на португалски: Goiânia, съкратено Gyn или Go) е столицата на западно-централния щат Гояс в Бразилия. Гояния е с население от 1 220 412 жители (2005) и обща площ от 789 км². Ранните сгради в града са построени в стил ар деко и се считат за едни от най-важните сборища от такъв тип сгради в Бразилия.

Кампо Гранде (на португалски: Campo Grande) е столицата на югозападния щат Мато Гросо до Сул в Бразилия. Кампо Гранде е с население от 765 247 жители (2006) и обща площ от 8 110 км². Основан е през 1899 г. Населението на града е нарастнало от 140 000 жители през 1970 г. до 765 000 жители през 2006 г. заради ръста на търговията.

Куритиба (на португалски: Curitiba) е град в Южна Бразилия, столицата на щата Парана (Paraná). Население (2002, заедно с предградията) 1587 хил. души.

Разположен е на 60 км от Атлантическия океан. Основан в 1654 г. Името се превежда от езика на местните индианци като «борово място», тъй като в околностите е разпространен т.нар. вид «араукария бразилска» (пиратски бор).

Възел от железни и шосейни пътища, има аерогара. Важен център на търговията, целулозно-хартиената и дърво-обработващата промишленост, развити са и хранителната, кожно-обувната и химическата индустрия. Има университети, филологическа академия и краеведчески музей.

Манауш (на португалски Manaus) е град в Бразилия. Разположен е на река Рио Негро. Той е един от най-големите самотни и недостъпни градове в света. В диаметър от 800 километра наоколо няма селище с повече от няколко хиляди души. От града излизат само две шосета - на север и на юг. Останалите транспортни връзки се осигуряват по въздух или по вода. Бързото развитие на Манауш започва през 1966 г., когато правителството го обявява за зона за свободна търговия. Затова в града има много японски фирми, работещи в областта на електрониката и производството на мотоциклети. Прекрасната сграда на операта в Манауш е построена преди повече от 100 години с камък, докаран от Европа.

Масейо (на португалски: Maceió) е град в Бразилия, столица на щата Алагоас от 1839г. Население от 922 458 жители (2006). Разположен между лагуна и Атлантическия океан, пристанищен град.

Порто Алегре (от португалски - Весел пристан, изговаря се Порту Алегри) е столицата на щата Рио Гранде до Сул, Бразилия. Намира се непосредствено до река Гуаиба и е в най-южната част на страната.

Градът е основан с пристигането на португалските колонизатори през 1742 г. Първото му име е Порто де Виамау, а през 19 век там се заселват много германски, полски и италиански емигранти. Официалният празник на града е 2 февруари - денят на Nossa Senhora dos Navegantes, патрон на града.

Порто Алегре е и един от основните административни и финансови центрове в Бразилия. През 2004 г. населението му е приблизително 1,5 млн. души.

Ресифе (португалски Recife, в превод риф, изговаря се Ресифи) е град в североизточна Бразилия с население (2005) 1 501 000 жители (3 599 181 души в агломерацията), столица на щата Пернамбуко. Обслужва се от международното летище Гуарарапеш.

Най-важният културен, икономически, политически и научен град на региона. Център на петата по големина агломерация в страната. Известен като една от културните столици на Бразилия.

Разположен на устието на река Беберибе в Атлантическия океан. Заобиколен от реки и пресичан от мостове, с много острови и мангрови дървета, градът впечатлява със своята география. Наричан е Бразилската Венеция.

Салвадор (на португалски: Salvador) е град в Западна Бразилия, столица на щата Баия. Разположен е на брега на Атлантическия океан, при входа на залива Тодуш уш Сантуш. Градът е трети по големина в страната след Сао Пауло и Рио де Жанейро с население е около 2 710 000 души (2006).

Град Салвадор е разположен на полуостров, отделящ залива Тодуш уш Сантуш от Атлантическия океан. Заливът е отлично естествено пристанище, което прави града важен експортен център. Характерна топографска особеност на Салвадор е скалният откос, разделящ града на горна (Сидаде Алта) и долна (Сидаде Баиша) част, като първата се намира на 85 m по-високо от втората. През 1873 е построен Елевадор Ласерда, голям асансьор, свързващ двете части на града.

Салвадор е основан през 1549 от португалски заселници, водени от Томе ди Соуса, първият генерал-губернатор на Бразилия. Градът бързо се превръща в основното морско пристанище и първата колониална столица на страната, както и в център на захарната индустрия и търговията с роби. През 1552 там се установява първият католически епископ на Бразилия, а градската катедрала е завършена през 1572. През май 1624 градът е превзет от холандците и остава под техен контрол почти една година.

През 1763 столицата на Бразилия е преместена в Рио де Жанейро и значението на Салвадор намалява. Градът остава встрани от процеса на индустриализация, започнал през 19 век, и днес е главно културен и туристически център, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.

Флориано̀полис (португалски Florianópolis, също известен и като Флорипа) е столицата на щата Санта Катарина в Южна Бразилия.

Население 406 564 жители (2006), в агломерацията живеят 821 423 души. Повечето жители са в северната част от острова, докато южната му част е по-малко развита.

Включва главния остров Санта Катарина, континентална част и малки острови наоколос укрепления, които са защитавали корабите през 17 век. Макар първоначално да е бил завладян от португалци от Азорските острови, градът има силно германско и италианско влияние подобно на останалата част от щата.

Известна дестинация за южно-американски туристи поради неговото разположение и плажове с бял пясък. Обслужва се от международно летище.

Форталеза (на португалски: Fortaleza) е столицата на североизточния щат Сеара в Бразилия. Форталеза е с население от 2 416 920 жители (2006), което го прави 4-тия по население град в Бразилия и е с обща площ от 313,80 км². Основан е на 13 април 1726 г.

Агра дос Рейс е прелестно място, красотата на което е трудно да се опише с думи -  необходимо е да се види. Отвисоко изглежда като огромен басейн със спокойни води, в които се отразяват всички отенъци на зеленото. Недалеч от крайбрежието се намират около 200 острова с най-разнообразни форми и конфигурации. Дотам може да се отиде с яхти или моторни лодки. Матросите отлично познават тези места и са винаги готови да разкажат легенди за времето, когато Агра е служила за укритие на пиратите. Агра дос Рейс е съвременен международен туристически курорт, който се намира на 155 км от Рио де Жанейро. Самите жители на Рио оставят шума и суетата на собствените си плажове и се отправят към спокойната и комфортна почивка в Агра. Това е идеалното място за семейна почивка с деца, на любителите на тишината, природата, плаванията и спорта.

Бузиос се намира се на 177 км от Рио де Жанейро, това е мястото за почивка на богатия елит: известни актьори, художници, поети и писатели. Атмосферата е много особена - природата подтиква към творчество, влива нови сили. Водата тук е кристално чиста, морето е спокойно. Това е елитен курорт с луксозни хотели, шикарни вили и уютни бунгала. Полуостровът е развит, изискан курорт с много активен нощен живот и чудесни ресторанти. Западните плажове предлагат, спокойни и бистри води, докато източните, които са по-близо до открито море, са по-диви и привличат сърфисти и всякакви други любители на водните спортове.

Забележителности

Игуасу (водопад)

Игуасу (на португалски Iguaçu на испански Iguazú) е името на водопади в Южна Америка. Думата „Игуасу“ означава „Голяма вода“ и е от индиански произход и идва от племената Тупи - Гуарани.

Водопадите Игуасу се намират на границата между Бразилия и Аржентина и са образувани преди 120 милиона години. Те представляват съвкупност от около 275 водопада, създадени от река Игуасу и Парана непосредствено до устието ѝ. Най-големият и впечатляващ от тях е водопадът „Гърлото на дявола“. Водопадите са само част от бразилския национален парк Игуасу, който е най-големият субтропичен резерват в света. Освен зашеметяващите гледки, посетителите могат да пробват каяк и други водни спортове в реката. Най-доброто време за посещение на водопадите, през годината, е от август до ноември, когато рискът от преливане на реката е минимален. Водопадите Игуасу са заобиколени от Национален Парк Игуасу, огромна суб-тропична джунгла, окриваща 135 хил. акра, която е дом на хиляди различни видове флора и птици, включително папагали и колибри.

Огромното количество водопади, разположени под формата на подкова с дължина 2700 метра, привличат над 700 хиляди туристи всяка година. Това е един от най-посещаваните туристически обекти в Южна Америка.

В зависимост от състоянието на водната маса в реката, броят на водопадите варира от 150 до 300, а височината им е между 40 и 82 метра. Средното количество вода от реката, което връхлита от водопадите, е около 1500 м3 в секунда, като през различните годишни сезони варира между 500 и 6500 м3 в секунда.

Една трета от площта на Бразилия заема с част от Амазония - най-голямата низина на Земята, която обхваща басейна на най-пълноводната река Амазонка.

В Амазония се намират най-обширните екваториални гори в света, наречени селвас. На много места тук все още не е стъпвал човешки крак. Никой не знае какъв е броят на различните разтителни и животински видове в Амазония, но безспорно е, че биологичното разнообразие в тях е най-голямото в света. Според учените видовете растения и животни в Амазония са над 5 млн., а това представлява почти 1/3 от всички познати видове живи организми на Земята.

Амазония е изключително богата на ендемити - различни видове палми, лиани, орхидеи, водни лилии и други. Тя е родина и на много дървета със стопанско значение - какаово, хининово, памуково, каучуково дърво хевея и други.

Невероятно богат е и животинският свят - маймуни, ягуари, пуми, ленивци, мравояди, тапири, много птици (колибри, тукани, папагали и други). В речните води се срещат над 2000 вида риби - сруд тях са и хищната пираня и електрическата риба. Амазония изобилства от насекоми и влечуги - анаконда (най-голямата змия на Земята), различни видове мравки, комари, пеперуди и т.н.

Устието на Амазонка, спътникова снимка.

Амазонка е река в Южна Америка, смятана за най-голямата в света, защото е най-пълноводната и притежава най-обширния водосборен басейн. Името ѝ идва от езика на местните индианци и се превежда като "буен поток". Протича през териториите на Перу, Колумбия и Бразилия.

Река Амазонка е дълга 6520 км.. Реката извира от езерото Лаурикоча, разположено на около 5000 метра надм. височина в перуанските Анди. От него води началото си река Мараньон, която се счита за началото на Амазонка. След това реката се вие из най-голямата равнинна област на Земята- Амазонската низина. Тя протича през район с екваториален климат и постоянните дъждове я превръщат в най-пълноводната река в света. Всяка секунда Амазонка влива над 1 млн. куб. м. в Атлантическия океан,. В нея се вливат над 15 000 реки, 30 от които са по-пълноводни от Дунав. Амазонка образува най-могъщата речна система в света.

Освен това Амазонка е толкова широка, че когато човек застане на единия и бряг не може да види другия. В устието си реката е широка над 350 км. Много широк е района, където в Амазонка се влива река Рио Негро. Река Амазонка притежава най-големият водосборен басейн в света, чиято площ е над 7 милиона кв.км., т.е. колкото Австралия. Най-големите притоци на "великата река" са Рио Негро, Мадейра, Топажос, Япура и др. Особенно значителен приток е Рио Негро, който се влива край Манаус. Името на Рио Негро (в превод от испански Черна река) идва от факта, че водите на реката изглеждат черни, макар че са изключително чисти. Цвета им се дължи на водните растения в нея и обитаващите я микроорганизми. Това е една от най-пълноводните реки в света. Мястото, където черните води на Рио Негро се вливат в светлите води на Амазонка представлява истинско зрелище, което местните индианци наричат "Сватбата на реките".

Тази огромна река носи и най-големите наноси на света, вследствие на които се е образувал най-големият наносен остров на Земята Маражо, който на площ е колкото Швейцария. В тази си част реката е широка над 350 км. Тя влива в Атлантическия океан толкова голямо количество вода, че образува своеобразно сладководно езеро насред океана, разпростиращо се до над 500 км. от делтата.

Повечето учени смятат, че Амазонка е дълга 6440 км. Точни данни липсват, тъй като реката през целия си преход през низината меандрира, т.е. движи се зигзагообразно, което затруднява установяването на точната и дължина. През последните години обаче тази мистерия не само не се разкри, но се появиха и нови съмнения за дължината и. Някои нови изследвания доказват, че реката не води началото си от Мараньон, а от река Укаяли, което означава, че Амазонка е дълга над 7000 км. Ако това се потвърди официално ще се окаже, че освен най-пълноводна, Амазонка е и най-дългата река в света, като изпреварва дори река Нил (6690 км.) в Африка.

Амазонка протича през най-голямата и най-богата на флора и фауна горска система в света. Това е най-могъщата екваториална гора на планетата, изсичането на която поражда най-големия екологичен проблем в света. Само за последните 50 години Амазония е загубила почти 1 млн.кв.км. гори. Но и днес те заемат над 5,5 млн. кв.км. и са най-голямата горска система в света.

Джунглите на Амазонка имат най-впечатляващото биоразнообразие в света. Тук са познати повече от 1/3 от организмите на планетата, като много от тях все още не са познати на науката. Всяка експедиция в амазонските джунгли се връща с новооткрити видове, непознати досега. Амазонските дъждовни гори са дом на над 150 000 вида растения, 1800 вида птици, 450 вида бозайници и др. Най-известни представители на тази уникална екосистема са множеството папагали, от които 26 вида са обединени като амазонски папагали. Сред тях е папагалът ара, един от най-типичните обитатели на амазонската гора и най-големият папагал в света. Други известни видове са дървото гигантска сумамейра, достигащо височина над 80 метра, огромният брой орхидеи и др. сред растенията и ягуар, пума, оцелот, ягуарунди, тапир, ленивец, птици тукан, колибри, а също и огромен брой маймуни сред животните. Тук се срещат и огромен брой дървесни жаби, сред които е и кокои- най-отровната жаба на света. В отровата на тези жаби индианците топят върховете на стрелите си.

Освен горите впечатляващо е и биоразнообразието на самата река Амазонка. Най-типичен пример за него са рибите: в Амазонка живеят над 3000 вида риби или повече отколкото в целия Атлантически океан. Няма друга река в света с такова разнообразие на видове. Сред рибите най-известни са най-хищната риба в света- пираня, най-голямата сладководна риба пираруко, дълга над 4 метра, хищната риба речен тигър и електрическата риба. Освен чисто сладководните обитатели в Амазонка се срещат и видове типични за океаните като амазонски речен делфин, амазонски ламантин и дори акули. Те са привлечени тук от големите размери на реката и изобилието от храна. Най-опасни сред влечугите са отровните змии, големия черен кайман, един от най-големите крокодили в света и гигантската зелена анаконда, най-голямата змия в света, дълга над 11 метра. Сред водните растения уникална е гигантската лилия Виктория регия, която е най-голямото водно растение в света. Тя може да издържи товар до 50 кг. Диаметърът и достига до над 2 метра.

Басейнът на Амазонка е слабо населен район. Във вътрешността на Амазония живеят множество индиански племена. Много от тях все още живеят по същия начин по който са живяли и преди откриването на Америка: без ток, телефони и напълно откъснати от света. Някои от тях все още ловуват с копия и стрели. Според антрополозите има и народи от района, които никога не са имали контакт с европейците. В Амазония живеят около 3 милиона индианци, предимно в къщички, направени от дърво, палмови листа и др. в малки села в джунглата. В началото на 20 век по отделни части от крайбрежието на реката се появяват градове като Манаус, развили се благодарение на търговията с естествен каучук. Със своите 600 000 души Манаус е най-големият град в Амазония.

В басейна на Амазонка за първи път идват хора преди около 10 000 години. Това са живеещите и до днес в горите индианци. Първият европеец, достигнал реката е испанецът Висенте Пинсон през 1500 г. Той достига делтата на реката, но не я изследва. Едва през 1541 г. испанският изследовател Франциско Ореляно прави първото пътешествие по Амазонка. Пътуването му започва от река Напо (днес в Еквадор). Ореляно достига делтата на реката и става първият европеец, прекосил Южна Америка от запад на изток, макар и на тежка цена, тъй като много хора от експедицията му загиват поради болести, нападения на диви животни и сблъсъци с индианските племена. След това в региона навлизат само авнтюристи, привлечени от златната треска през 17 и 18 век, но като цяло Амазония не е била колонизирана и е напълно неизследвана. Първият изследовател, който проучва сериозно региона е немският изследовател Александър фон Хумболт през 1804 г. Той открива в Амазония много непознати дотогава растения и животни и създава по-подробни описания на областта. В края на 19 и началото на 20 век започва бумът на търговията с естествен каучук, върху която първоначално Бразилия държи монопол, но по-късно една английска експедиция успява да пренесе семена на каучуково дърво от Амазония в Югоизточна Азия, с което приключва монополът на южноамериканските страни в търговията с тази ценна стока. Различни изследователи проучват региона в края на 19 и през целия 20 век. Много от районите на амазонската гора и до днес са много слабо проучени.

Обхватът на екваториалните гори в Амазония намалява не само заради естествените горски пожари, но и най-вече поради стопанската дейност на човека. През 1956 г. стартира „Операция Амазонка”, с която започва масово изсичане на горите за дърводобив, освобождаване на земеделски земи и рудодобив, за изграждане на язовори и пътища. Само за построяването на дългата 4300 км Трансамазонска магистрала атлантическото и тихоокеанското крайбрежие на континента, са изсечени огромни площи от екваториалните гори на Амазония. През 70-те години на XX век са унищожени повече от 15 % от горите. Запазването на Амазония – „белите дробове на Земята”, се превръща в световен проблем на съвременното човечество. Днешното правителство на Бразилия признава грешките от миналото и с подкрепата на световната общественост предприема мерки за намаляване на горската сеч. През 1996 г. правителството се отказа от строежа на 81 язовира в басейна на Амазонка.

Хълма Захарната Буца Върхът на уникалния 270 метров хълм в Рио, който е наречен Захарната Буца, заради приликата му с формата на буците захар, използвани от португалските колониалисти, може да се достигне с лифт на две нива. До първото ниво, лифта качва посетителите, на височина 168 метра, до Морро да Урка, където има ресторант, амфитеатър, летище за хеликоптери и поразителен изглед към Яхт Клуба и Заливът Ботафого. Второто ниво отвежда до върха на хълма, където се разкрива панорамна гледка на града и целия плаж Копакабана.

Копакабана Този известен плажен квартал на Рио, бил само едно малко рибарско селце, докато нова голяма магистрала не го отворила за света, минавайки покрай него, през 1900 г. Хотел Палас в Копакабана, отваря врати през 1923 г. и оттогава районът започва да се разраства. Постояват се много небостъргачи в неокласически и модерен стил, а също и сгради с апартаменти. Посетителите все още се тълпят, за да бъдат видяни в бляскавия Хотел Палас, дори да е само за по едно питие или ястие в известния ресторант “Чиприани”. Самият плаж има бял пясък и спокойни води, и е окичен с павилиончета. Много е известен с плажните спортове, като футбол и волейбол, както и със слънчевите бани. Плажът Копакабана е особено популярен на Нова Година. Повече от два милиона души от цял свят, облечени в бяло според традицията, празнуват всяка година там.

Корковадо Прочутата 38-метрова статуя на Христос Спасителя на хълма Корковаду, разперила ръце над Рио де Жанейро, е главният символ на Бразилия. На 12 октомври 2006 г. статуята отбеляза своята 75-а годишнина. Избрана е за езно от новите седем чудеса на света.  До днес има спорове кой е неин автор. Според една от версиите за "баща" на статуята се смята френският скулптор Пол Ландовски, а според друга - бразилците Хейтор да Силва Коща и Хейтор Леви. Статуята тежи над 1000 тона и е изградена на части във Франция, които впоследствие били докарани с кораб в Бразилия. Скулптурата, която се е превърнала във визитна картичка на града, е открита тържествено на 12 октомври 1931 г.

Отличителната статуя на Спасителят Христос с ръце разтворени да посрещнат света, като добре дошъл. Това е един от най-известните паметници в света. Той е на върха на планината Корковадо в Рио де Жанейро, на 710 метра по-високо от плажовете под него и до там се стига с малко влакче, което тръгва от квартала Козме Велйо, през тропически гори, и стига до подножието на статуята. Пътуването със това влакче предоставя уникални гледки към Рио, а изгледа от върха направо спира дъха. Разстелена под Корковадо е гората Тиджука, пълна с туристически атракции, които радват посетителите, като естествени водни басейни и водопади. Другa забележителност там, например, e Параклиса Майринк, който е изрисуван със стенописи от Кандидо Портинари, един от най-известните, бразилски, модерни художници.

Рио Де Жанейро Рио де Жанейро е най-прочутият бразилски град – един от най-красивите в света. До 1960 г. бил столица на страната, а днес е огромен мегаполис (11,4 млн. души). Тук е най-големият стадион в света „Маракана”. Великолепните плажове Копакабана и многобройните природни и исторически забележителности привличат в града около 5,5 млн. туристи годишно.

Споменете за Рио на който и да е и моментално това име ще предизвика образи на весели улични паради, статуята на Христос на хълма Корковадо и малки тесни бикини на плажа Ипанeма. Пищната, темпераментна и цветна столица на Бразилия е разположена между планините и морето, и е надарена с природна красота, която се простира от плажовете до планинските върхове. В него също намира място най-голямата градска гора, Тиджука, която била изцяло залесена през втората половина на 19 век.

Пулсът на този град е заразният ритъм на бразилската музика – чоро, самба и боса нова, които са и един от основните източници на националната култура. Годишният карнавал, известен просто като Карнавала, събира заедно цялото население на града (известни като ‘Кариоките’), от най-бедните до най-богатите, за най-големия самба парад в света.

Всеки февруари се провеждат карнавали в цяла Бразилия, но най-известните от тях са в Рио де Жанейро. Цяла седмица града живее в ритъма на карнавалите. Има специално за целта построен булевард наречен Самбодрум, дълъг 2 км. От двете му страни има изградени седалки където се нареждат зрителите. По Самбодрум дефилират десетте най-добри школи по Самба в Рио де Жанейр o.Всяка школа се състои от няколко хиляди участника (около 2000). Подготовката продължава от седмица след карнавала до следващият - цяла година.

Рио е една никога несвършваща история, която е съставена от 150 квартала, всеки от които се характеризира със свои собствени уникални черти, като например Санта Тереза, до който се стига със старомоден трамвай, през античния акведукт Аркос да Лапа. В централната част на града е пълно с исторически паметници, като Градския Театър, Националния музей на изкуствта, Двореца Итамарату, Националния Исторически Музей и Националната Библиотека. Има също красиви примери за религиозна архитектура, като манастира Сао Бенто. Независимо колко дълго изследвате града той винаги ще ви изненадва с нови забележителности.

На север от града е региона на Езерата, който е плажна ивица, дълга около 100 км, която е пълна с лагуни и пясъчни плажове, и е мястото, където са повечето известни туристически курорти, като Бузиос, Кабо Фрио, Ариал до Кабо, Рио дас Острас, Марикя и Сакуарема.

Маракана Най-големия стадион в света - 180 000 места, построен през 1950 г. за Световната купа по футбол.

Колониално Рио и Ботаническата градина Екскурзия в колониалната част на града - интересна смесица от архитектурни стилове и разнородна история. Невероятно спокойствие цари в ботаническата градина, около безбройните езерца и фонтани, под огромните екзотични растения, всяко от които със своята историческа или научна стойност (7 000 вида).

Фестивалът на близнаците Даже не се опитвайте да откриете на картата на Бразилия малкото градче, разположено в южната част на страната. То получи световна известност поради неповторимата си демографска особеност: 68 от неговите 375 жители, т.е. 18 % от населението са близнаци. Случайно пристигащите туристи в това местенце с пет улички, протриват очи в недоумение. Започва да им се струва, че жителите му се раздвояват. Просто напаст!

Учените считат феномена Линя Сан-Педро за уникален. Близнаците тук са 14 пъти повече, отколкото в другите райони на планетата. Освен това все по-често се раждат близначета. От седемдесет, появили се на бял свят новородени, двадесет и четири са близнаци!

Градската управа е решила да използва удивителния феномен за благото на градчето, като организира два пъти в годината национален фестивал на близнаците.

Фиеста в Рио

Седмицата между Сирни и Месни заговезни светът посреща маскиран. Пищната процесия в Рио де Жанейро минава за едно от чудесата на света. Бразилците се готвят цяла година за буйното шествие. В Копакабана увенчават кралица на карнавала.

Тя е призната майсторката на самбата. Момичето се появява във върховия момент на спектакъла. Смугли красавици предвождат дефилето. Те са качени на автомобили платформи, окичени с цветя. Пух и перушина от екзотично малибу опасва бедрата на хубавиците.

Празникът на кариоките датира от 1858 година. Оттогава той става все по-пищен. Подготовката му започва от момента, в който свършва предходният маскарад. В многобройни училища за самба кипи школовка на участниците.

За изработка на костюмите канят известни дизайнери, моделиери и сценографи. На бедните танцьори се осигуряват одежди. Мераклии тренират цяла година ритми и майсторство на грима. Първото самба-школо се пръкнало през 1928 г.

Темата на карнавала е предварително известна. Строго жури съди изпълнителите. Призовите места заемат групи с най-стилни маски, които са пели най-добре и не са изпущали ритъма на танца. Лудото шествие минава по известният булевард САМБОДРОМ. От двете страни на друма са издигнати трибуни. Световни величия и паралии заемат местата зад кордона.

Темпераментни бразилци нахлуват в Рио от предградия и махали. Те щъкат цели две седмици из улици и барове. Невинните наваксват грехове. Често след нощните веселия полицията открива трупове. Въпреки това туристи от цял свят не пропускат шоуто. Артисти, богати и лумпени се смесват с пъстрата талпа. В специален раздел манифестират и хомосексуалните. Гейовете са щастливи, че свободно могат да се предрешават като жени.

Карнавалите били езически празник, твърдят етнографи. При внимателно взиране в светите книги обаче личат текстове, които обясняват традицията.

Веселбите предшестват Великите пости. В Евангелието на Матея е написано: "Когато постите, не бъдете унили. Само лицемерите помрачават лицата си, за да личи, че постят."

Веселяците по карнавалите си позволяват всякакви волности. Те се утешават, че библейските мъдрости насърчават посрещането на постите с усмивка.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG