Home Туризъм Оценка на инвестиционния риск в туризма

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Оценка на инвестиционния риск в туризма ПДФ Печат Е-мейл

Съвременният туризъм е изключително  динамично развиващ се отрасъл. Той е на трето място във външнотърговските операции в световен мащаб, след търговията с нефт и автомобили. Отчитайки темповете на неговото развитие, много специалисти считат, че малко след началото на ХХІ в., туризмът ще оспорва с информационната индустрия първото място по външнотърговски постъпления. Икономическите потоци, предизвиквани от международния туризъм, са се превърнали във важни фактори за икономическия растеж, както и за международните икономически отношения за много страни по света.

В условията на прехода към пазарна икономика и конкурентно обкръжение успешното развитие на всяка стопанска единица зависи от нейната инвестиционна активност. Инвестициите са необходими както за оцеляване на туристическото предприятие, така и за получаване на доходи, достатъчни за обновяване и прираст на икономическия потенциал. Чрез тях на практика се постига растеж и максимизиране на богатството на стопанската единица. Когато на икономическата политика се придаде инвестиционна насоченост ще се постигне оживяване на икономиката, нарастване на капиталите, а от там създаване на нови условия за увеличаване на производството и потреблението в туризма. Инвестициите са необходими за осигуряване на нормалното функциониране на туристическата фирма, нейното стабилно финансово състояние и максимизиране на печалбата й.

Терминът “инвестиция” произхожда от лат. Invest-влагам. Тя изразява влагането на капитала с цел неговото последващо увеличение. При това прирастът на капитала в резултат на инвестициите трябва да е достатъчен да обезщети инвеститора за намаленото потребление през текущия период, да го компенсира за риска и възстанови загубите от инфлацията в бъдещи периоди. Това заставя мениджърите да вложат капиталите си във високоефективни имуществени и интелектуални ценности, в резултат на които да получат икономическа изгода или положителен социален ефект

Под инвестиция се разбира всяко влагане на пари, което гарантира определена възвръщаемост, покриваща основната сума и очакваната печалба. Инвестирането може да се определи и като осъществяване на сделки и операции за придобиване или освобождаване на ресурси с цел реализация на стратегията на предприятието.То е процес на влагане на парични средства,в резултат на което се очакват бъдещи стопански изгоди.

Всяка инвестиция крие своите рискове. Рискът се разглежда като възможна вероятна способност  от накърняване на определено благо,чието осъществяване е несигурно и не е поставено от волята на човека. Това е опасност от настъпване на отрицателни последици независимо от техния причиняващ фактор. Следователно рискът е обективно съществуващата възможност от увреждането на определено благо. Тои се характеризира с реално налична в деиствителността възможност за настъпване на неблгоприятни събития, които засягат конкретно определено имуществено или неимуществено благо.

Интересно направление в развитието на теорията на риска е финансово-инвестиционното.Възникването и развитието на финансовите пазари в станите от Западна Европа и Северна Америка и най-вече на високо организираните пазари като фондовите борси от втората половина на 18 век до наши дни налагат търсенето на инструментариум за пронозиране на колебанията на тези пазари, за определяне на възвращаемостта на дадена инвестиция реализирана чрез тези пазари, както и за определяне на основните фактори , от които зависи тази възвращаемост. Всичко това води до постепенната поява на съвременната инвестиционна теория, част от която е и портфейлната теория. Един от основните постулати на тази теория е съществуването на пряка зависимост между нивото на възвращаемост на дадена инвестиция и нивото на риск свързано с нея. Или с други думи, колкото по-голям е рискът свързан с инвестицията в дадена търговска дейност, в дадено предприятие или в даден портфейл от ценни книжа, толкова по-голяма би трябвало да бъде и изискваната възвращаемост от тази инвестиция. Развитието на нетодите на съвременния финансов анализ като част от съвременната инвестиционна теория е важна крачка напред в опознаването на финансово-инвестиционните рискове и в търсенето на повечето или по-малко надеждни способи за оценка на риска и вземането на адекватни управленски решения в тази насока.

В днешно време рискът е често срещана дума във всекидневния език на управлението на фирмите. И в пълна хармония с по-горе посочените пояснения, под понятието “риск” действително обикновенно се разбира някаква възможна или предстояща опасност , пред която е изправена дадена личност или организация.  Този термин бива често използван и за да се опишат, характеризират и поделят по ранг начинанията с нови продукти. Но за да управляват риска мениджърите на туристическата индустрия трябва да разполагат с една негова оперативна дефиниция , която да могат да използват във всекидневната си работа. С цел извеждането на такава дефиниция трябва да бъдат изведени няколко такива.

Първата дефиниция е от по-общ характер и се отнася до понятието “бизнес риск”. Според нея бизнес рискът е заплахата дадено действие или събитие да окажат негативно въздействие върху способността на дадена организация да постигне своите бизнес цели и да реализира ефективно своите стратегии. От тук по аналогия иновационният риск в туризма би могъл да се дефинира като заплахата дадено действие или събитие да окажат негативно въздействие врху способността на дадена туристическа фирма да постигне своите иновационни цели и да реализира ефективно своята иновационна стратегия.

В научната литература посвтена на финансовия анализ и съвремвнната инвестиционна теория съществува разбиране за риск, при което същият се разглежда като възможността или вероятността фактическата възвращаемост от дадена инвестиция да не съвпадне с очакваната. Или с други думи рискът се счита за толкова по-голям, колкото са по-силни отклоненията на фактическите стойности на възвращаемостта от очакваната й величина, т.е. колкото по-значително е стандартното отклонение или дисперсията на вероятностното разпределение на възвращаемостта от инвестицията. Това стохастично по своята същност разбиране за риска не влиза в противоречие с представената по-горе дефиниция за бизнес риска, тъй като постигането на определено ниво на възвращаемост от съответните инвестиции, може да бъде само една от поставените под заплаха бизнес цели на туристическата фирма.

От дефиницията за бизнес риска е неоходимо да се премине към функционално определяне на риска. Така в употреба могат да влязат още няколко дефиниции. Те могат да бъдат обособени в две отделни направления, които се основават на две привидно различни концепции. И двете направления в дефинирането на иновационния риск са продукт на разработване не само на туристическата индустрия, а и на много други сектори на икономиката.

В първото направление спадат четири дефиниции. Според първата от тях , най-разпространената и най-общо звучащата, рискът е функция на вероятността от реализирането на дадено неблагоприятно събитие или действие и последствията от това неблагоприятно  събитие или действие.

Основният недостатък на тези дефиниции е, че не отчитат един сериозен фактор, който влияе върху възприемането на риска от гледна точка на на неговата големина от мениджърите на дадена фирма. Този фактор е незабавността (заплахата, скоростта ) за реализацията му от позиция на времето.

Факторът незабавност (заплаха) за реализация от гледна точка на времето е необходимо да бъде отчитан, тъй като не е все едно дали разглежданият риск би могъл да се реализира в рамките на един ден, един месец, една година, или в рамките на следващите десет или сто години. Клкото по-къс е времевият хоризонт, в който даден риск може да се осъществи, толкова и неговата величина би следвало да се разглежда като по-голяма, а той като заслужаващ по-голямо внимание. При рисковете с по-скорошно възможно настъпване, ръководството на туристическата фирма ще разполага с много по-малко времеви и ресурсни възможности за реакция, отколкото при рисковете с по-голяма, отложена във времето перспектива за реализация. Нещо повече, при иновациите, разглеждани като процес, рисковете в началните им етапи за ръководството на туристическата фирма в даден момент могат да имат много по-голямо значение от рисковете, които са свързани с финалните етапи от реализацията на иновацията и имат времеви хоризонт на реализация от 10 и повече години.

Като се отчита въздействието именно на този фактор, то може да се достигне до една нова дефиниция на иновационния риск – иновационният риск е функция на вероятността от реализирането на дадено неблагоприятно събитие или действие по време на иновационния процес, умножена по последствията от него и незабавността (заплахата) за реализацията му от гледна точка на времето.

Това е и обяснението защо рисковете, свързани с недостига на първоначално финансиране, достатъчно познания и информираност за пазара могат да се разглеждат като много по-значими за изграждането на хотели, предлагащи уникално и ново по своята същност настаняване в непосредствена близост до природни обекти като действащи вулкани,разломни линии и т.н. Рискът от недостиг на финансиране може да се прояви в следващите два или три месеца и да прекъсне изцяло иновационния процес, докато рискът свързан със съответният природен обект или феномен – изригване на лава, появата на вулканичен облак или земетресение, може да се реализира в рамките на следващите две, три или десет години.

Второто от така разглежданите направления в дефинирането на иновационния риск се основава привидно на една по-различна концепция и включва една единствена дефиниция. Тя определя нивото на риск във всяка точка на иновационния процес като функция на количеството на заложените средства и различните видове несигурност в начинанието. Аналогията с игрите на щастието тук не е случайна. Както отделният човек, които участва в дадена хазартна игра, така и туристичеаската фирма, която участва в дадено иновационно начинание, залагат определени количества парични средства. И при отделния индивид, и при туристическата фирма тези заложени средства включват не само първоначално отделените за съответното рисково начинание средства, но и величината евентуална бъдеща печалба или загуба. Ето защо съвсем логично може да се каже, че количеството на заложените парични средства се образува от величината на потенциалните загуби от отрицателни ефекти и величината на възвращаемостта (положителните резултати). Оперативно, тези четири компоненти биват дефинирани и измервани както следва:

Загуби от отрицателни ефекти: Отрицателните парични потоци и вложени парични средства по време на процеса, съставени от разходи за развойна дейност, инвестиции и бъдещи отчисления.

Фиг. 1 Компонентите на риска

Възвращаемост (положителни резултати): Положителните парични потоци, реализирани само в случай, че иновацията получи своята реализация като част от комплексния туристически продукт, съставени от размера на печалбата, дължащ се на продукта.

Несигурност на резултатите: Несигурността от постигането на минималното удовлетворително ниво на възвращаемост и успех за съответното иновационно начинание, представяна в най-общ вид като вероятностно разпределение на възвращаемостта около най-вероятната стойност (очаквана стойност). Това разпределение е конструирано въз основа на подобно разпределение за всяка една от загубите от отрицателните ефекти и за всвки отделен вид положителен резултат ( възвращаемост). Ясни и недвусмислени методи, удобни за употреба от мениджърите за конструиране и използване на тези разпределения, са широко и разпространени и използвани.

Ситуационна несигурност: Съвкупностите от различните видове несигурност в спецификата за всяка отделна иновация относно това какви стратегически подходи ще бъдат използвани за разработване и пазарна реализаци         я на нов туристически продукт. Това е в действителност несигурността около милиардите управленски рашения, които трябва да се вземат. По необходимост, тези видове несигурност биват представени като качествени характеристики и трябва да се базират на субективна управленска преценка. Критичният момент в случая е, че несигурността на резултатите и ситуационната несигурност трябва ясно и категорично да бъдат свързани една с друга.

Последната дефиниция на риска е доста опростена. Разбира се, при всяко иновационно начинание свързано със създаването на нов продукт, нова технология и т.н. има размити краски – определени нива на успех и провал. Но понятието риск, когато е операционно определено (дефинирано) като количество на заложените средства и несигурността, представлява едно полезно концептуално начало на задачата по намаляване на инвестиционния риск.

Инвестиционният риск може да бъде систематичен и несистематичен. Рискът, свързан с инфлацията, лихвените проценти и тенденциите на пазарите, в които се търгува с определени активи или портфейл от активи, се нарича систематичен риск. Това се обяснява с факта, че възвръщаемостта е функция от тези фактори, които отразяват състоянието на икономиката. Ако тя функционира добре, и възвръщаемостта от активите ще бъде добра. Първият от тези фактори – инфлацията, се изразява в намаляване на стойността на парите, в резултат на което равнището на цените нараства, а валутният курс спада. Този фактор се отразява неблагоприятно на възвръщаемостта, тъй като търсенето се съкраштава и възникват трудности с реализацията на продукта, за който са направени разходите. Другият фактор характеризира вероятността възвръщаемостта да бъде по–добра или по–лоша от очакваната поради промени в лихвения процес. Обикновено цените на всички инвестиционни активи нарастват при понижаване на лихвения процент и обратно. Тази обратнопропорционална зависимост прониква във всички области на инвестирането, макар и в нееднаква степен.

Несистематичният риск е свързан с фактори, които се отнасят към дадено предприятие, и се нарича микрориск или уникален риск, тъй като инвестиционната възвращаемост се определя от особеностите на туристическата фирма или предприятието като цяло. В случая става на въпрос за оборота на активите, за начина на работа с капиталите и за печалбата от активите и акциите. Това ни дава основание да считаме, че ръководството на туристическото предприятие може да направи много по отношение на несистематичния риск чрез неговото диверсифициране.

Измерване и оценка на инвестиционния риск. Оценката на риска представлява съждения за отрицателните последици от настъпването на неблагоприятното събитие. Те имат свой специфични категории, съдържание и структура. По своята същност оценката на риска се основава на сравнението. Отрицателните последици от настъпването на неблагоприятното събитие винаги се сравняват с други последици- реални или предполагаеми, съществуващи или възможни. Отрицателните последици, с които се сравнява оценяваният риск, не винаги са известни и трудно могат да се установяват.

Степента на риска характеризира вероятността за настъпването на събитието с отрицателни последици, а също размера на възможните щети от него. Количеството на инвестиционния риск се характеризира с субективната оценка на вероятните, т. е. на очакваните максимални или минимални отрицателни последици от настъпването на неблагоприятното събитие. При това колкото по- голям е диапазонът между тези последици при равна вероятност за настъпване на неблагоприятното събитие, толкова по- висока е степента на риска. Степента на инвестиционен риск в туристическото предприятие е значително по- голяма от тази в другите стопански отрасли.

Реализацията на всяко едно инвестиционно начинание на туристическата фирма може да се опише с определен брой, с определена система от показатели, като например очакван брой нощувки, очакван брой удовлетворени посетители, очакван размер и ръст на печалбата, очакван нетен паричен поток и т. н. В условията на икономическа неопределеност, а оттам и на риск, обаче могат да се очаякват не една, а множество стойности на тези показатели, всяка от която е определена вероятност за реализация. Съвкупността от тези вероятни стойности на дадения показател формират фактически определено разпределение около дадена средна стойност.

Това статистическо разпределение на вероятните стойности на показателя отразява степента на неопределеност свързана с този показател. По- голямото разсейване на разпределението означава, че е налице по- голяма неопределеност и съответно по- голям риск. При това положение, съвсем естествено могат да бъдат приложени всички статистически показатели, които дават представа за вида и размера на разсейването на конкретния тип разпределение: ранг, математическо очакване ( средна величина) , коефициент на вариация, средно аритметично отклонение, дисперсия и средно квадратично ( стандартно) отклонение. В инвестиционния анализ най- широко се използва дисперсията и стандартното отклонение като мярка на отклоненията от средната стойност. Необходимо е да се подчертае, че е желателно да е известен видът на иследваното разпределение.

За да се определи количествено големината на инвестиционния риск, е необходимо да са известни възможните отрицателни последици от решенията и тяхната вероятност. Това става не само като се установи възможността за настъпване на събитието, но и като се избере предпочитаното от възможните събития въз основа на максималната стойност на математическото очакване. Неговата стойност се определя от поведението на абсолютната стийност на ресурс, характеризиращ събитието, и вероятността за неговото настъпване. Тази вероятност може да се определи по обективния или субективния метод.

Обективният метод се основава на изчисляване на честотата, с която настъпва дадено събитие. Например ако е известно, че при влагането на капитала във някаква дейност месечната печалба от 6 хил. лв. е била постигната в 65 случая от 100, вероятността за постигане на такава печалба е 0.65 ( 65:100). Вероятността за събитията обаче може да се определи и чрез прилагане на субективни вероятностни оценки, които се основават на използването на таланта, опита, институцията и чуството на специалиста за бъдещото развитие на явленията. Оттук и значението на метода на експертната оценка. Тя се прилага за решаване на различни ситуации въз основа на информацията, получена от специалисти експерти. Оценките на експертите са вероятностни и зависят от способностите им да осигуряват полезна информация в условията на неопределеност. Важно място в тази оценка заемат начина на провеждане на експертизата и обосноваването за вероятността за настъпването на едно събитие. Тя се основава на комплекс от логически и математико- статистически променливи, свързани с дейността на експерта по обработката, анализа и използването на информация за вземането на решения. Големината или степента на риска се определя с критериите за средната очаквана стойност и за колебливостта на показателите, т. е. с изменчивостта на постигнатия резултат. Първият критерий характеризира големината на събитието което е свързано с неопределена ситуация. Това е средната претеглена за възможните резултати, където вероятността на всеки резултат се използва като честота или тегло на значението на дадено събитие. С други думи, средното очаквано значение на събитието се измерва с осреднения очакван резултат. Например, ако при влагането на капитал за извършване на туроператорска дейност в 200 случая се установи, че печалбата от 40 хил. лв. е постигната в 100 случая ( вероятност 0.5) , печалбата от 30 хил. лв. – в 60 случая ( вероятност 0.3) и печалбата от 20 хил. лв – в 40 сучая ( вероятност 0.2) , средната очаквана стойност на печалбата ще бъде 33 хил. лв. По аналогичен начин е установено, че при вкагане на капитал за извършване на хотелиерска дейност средната очаквана стойност на печалбата е 25 хил. лв. Ако сравним сумите за очакваната печалба при влагането на капитал в туроператорска дейност, ще видим, че размерът на печалбата се колебае от 20 до 40 хил. лв. при среден размер 33 хил. лв. Ако се направи такова сравнение за хотелиерската дейност, ще се види, че  размерът на печалбата се колебае от 20 до 30 хил. лв. при среден размер от 25 хил. лв.

Разгледаните примери показват, че средният размер представлява обобщена количествена характеристика и не дава възможност да се вземе решение за който и да е вариант за влагане на капитала. Затова трябва да се измери колебливостта на показателя. В случая става въпрос за определяне на мярата на колебливост на възможният резултат, която характеризира степента на отклонение на очакваната стойност от средната. Ето защо в практиката се прилагат 2 взаимосвързани критерия- дисперсия и средното квадратично отклонение. Дисперсията (δ2) е средната претеглена от квадратичното отклонение на резултатите от средните очаквания.

2 =

Където:

2 е дисперсията;

X - очакваната стойност за всеки случай на наблюдение;

- средната очаквана стойност;

N – броят на случаите на наблюдение ( честотата ).

Пореден номер на събитието

Печалба в хил. лв.

Брой на наблюдавани случаи ( n )

( x- )

( x- )

( x- ) . n

Туроператорска дейност

1

40

100

+7

49

4 900

2

30

60

-3

9

540

3

20

40

-13

169

6 760

Общо

= 33

200

 

 

12 200

Хотелиерска дейност

1

25

40

-

-

-

2

20

30

-5

25

750

3

30

30

+5

25

750

Общо

= 25

100

 

 

1 500

Другият критерии – средното квадратично отклонение на резултатите се определя по формулата:

δ=

От приведения пример се вижда, че коефициентът на вариация при влагането на капитал за туроператорската дейност е по-голям, отколкото при влагане на капитал за хотелиерската дейност. Следователно изводът за вземане на решение за влагане на капитал е в полза на хотелиерската дейност.

Основното при изследването на проблема за инвестиционния риск в туризма е да се изяснят неговия вид, източник и време на възникване. Стремежът да се вникне в механизма на теорията на риска отразява нарастващите трудности за неговото преодоляване. Става дума за това, че социалният прогрес предизвиква дълбоки изменения в сферата както на материалното производство, така и на обществения живот и е свързан с увеличаване на броя на факторите и условията, обслужващи риска. Затова трябва да се отдели внимание на превантивната дейност за премахване или ограничаване на риска и отрицателните последици от него.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG