Home Философия Агресията е все по-честият модел на поведение сред учениците в училище, а и извън него

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Агресията е все по-честият модел на поведение сред учениците в училище, а и извън него ПДФ Печат Е-мейл

Агресията е все по-честият модел на поведение сред учениците в училище, а и извън него. За съжаление, жертва на агресивно поведение може да бъде всеки. Как да разпознаем агресивността и да я предотвратим преди тя да се е проявила? Какво може да обуславя една агресивна постъпка?

В света, който ни заобикаля и в който, все по-динамично, но сякаш и все по-тревожно, живеем, се сблъскваме с най-различни прояви на  агресия и насилие. Понякога проявите на арогантност, безпардонност и неуважение, водещи до грубо физическо или друг тип - вербално, психическо или сексуално насилие, се превръщат вече в съзнателен стил на поведение и начин за "справяне със стреса", за разрешаване на вътрешни психологически терзания или освобождаване на комплекси или в "ефективно средство" за разрешаване на междуличностни конфликти.
Да преминеш от словесното общуване към грубите и арогантни форми на агресивно поведение и насилие е вече сякаш една съвсем съзнателно и рационално възприета стратегия за постигане на целите и домогванията в живота. Стратегия, която от възрастните се предава като модел на повение и преминава върху децата, които неукрепнали в своето духовно и нравствено съзнание, имитират механично или прилагат без задръжки този стил на поведение в отношенията си с връстниците. В особеностите на тези прояви на агресия изпъква на първо място, че при повечето случаи извършителите и авторите на деянията са в тийнейджърска възраст, които са мотивирани и движени в своите постъпки от особени антипатии към жертвите, примесени със завист, ревност, конкурентно съревнование или стремеж за самоутвърждаване и демостриране на превъзходство, чрез опити за доминиране и унижение на по-слабите.
При някои от случаите, твърде показателно и симптоматично, присъства и допълващия ефект от употребата на марихуана, което подсилва психологическото въздействие за прекрачване на общоприетите норми на поведение и отприщва нездравите - от психологическа и духовно-нравствена гледна точка, приумици на патологичното въображение за прилагането на особено унизителни и ексцентрични методи на мъчение спрямо жертвата и подигравателно отношение, уронващи честта и достойнството на личността.
Прекъснати са връзките между семейството, училището и обществото или все още не са доизградени, за да функционират адекватно на новите обществени реалности и предизвикателства.

Това системно и неконтролируемо насилие на макросоциално равнище оказва много силно и сериозно ерозиращо въздействие и на микросоциално ниво – то предопределя моделите за грубо и насилническо поведение в междуличностните отношения и култивира определени стереотипи и модели на поведение в съзнанието на младите хора. Постоянното демонстриране в социален план, че грубият е по-силен, че наглият успява, че в света и обществото цари грубата арогантна сила и може да успее в живота само този, който дръзко, решително и смело нарушава общоприетите норми и правила се отразява трайно върху формирането на съзнанието им и въздейства върху тяхното възпитание. Така се формират трайни нагласи, които имат когнитивен, емоционален и волеви елемент - те са едновременно светогледни стереотипи, особена чувствителност и модел за подражание и поведение.

Пред очертаната картина от факти и симптоматични явления, които се свързват в ясно изразена тревожна и възходяща тенденция всички ние продължаваме да се питаме – къде са корените на този изблик на насилие и агресия спрямо другия, проявявани от ученици и млади хора днес в нашето общество? Защо и как се стига до подобно драстично неуважение към човека и незачитане на елементарното му лично достойнство?

При някои, безспорно,агресията  е и защитен механизъм – обратната на пасивността и апатията форма за справяне със стреса и проблемите на възрастовото развитие, личностното израстване и социализацията.

Както във всеки социален институт и в общообразователното училище са характерни най-разнообразни конфликти.

ЕД-ДД

Знае се - педагогическата сфера е съвкупност от дейности, насочена към формирането на подрастващата личност, свързани с преподаване на знания и усвояване на социален опит. Необходими са благоприятни социално-психологически условия, които да осигурят комфорт и равновесие за участниците в процеса учител, ученик, родител.

В системата на образованието се отделят четири субекта: ученик, учител, родител и администратор. Според Воронин в зависимост от това кои от тях встъпват във взаимодействие, могат да бъдат наблюдавани конфликти, ангажиращи ги в двустранни или многостранни отношения. Независимо от броя на участниците процесът на конфликти се характеризира с висока степен на сложност. Един от най-характерните и разпространени конфликти са между учениците, като най-често срещан е спорът за лидерство.

Според психолози пътят към лидерството в средата на подрастващите минава през демонстрацията на подчертаното превързходство и е свързан често с необосновани и непредизвикани цинизъм, жестокост, безжалостност. Един от парадоксите на световната педагогика се заключава в това, че децата в много по-голяма степен от възрастните са подложени на съблазните на стадното чувство, на немотивираната жестокост и агресията спрямо собеподобните.

Американският психолог Алберт Бандура още през 1959 г. пък експериментално успява да докаже, че конфликтните деца се възпитават като правило от родители, предприемали спрямо тях физически наказания и насилие. Същият автор отбелязва, че когато на подрастващи е показан филм, в който се демонстрира вербална агресия, те са склонни да подражават на героите. Дали не е вече време да се замислим колко агресия наблюдаваме в печатните медии, различни телевизионни предавания, филми и в Интернет от последните години?

В ранните етапи на социализация на личността агресията може да възникне и случайно но при успех в достигането на целта с използването на агресивни способи може да се появи стремеж отново и отново да бъде използвана като изход от различни трудни ситуации. При наличието на личностна основа е възможно агресията, начин за достигане на целите, да бъде изместена и подменена от агресията - самоцел, която става самостоятелен мотив за поведение, обусловена по отношението към другите, особено при наличието на ниско ниво на самоконтрол. Според изследване на В.Н. Лозоцев от 1986 г. конфликтите между подрастващите в отношенията им с техните съученици са обусловени от особеностите на възрастта - формирането на морално-етични критерии в сложни условия, при съзнателно търсене на оценка на връстниците и свързаните с това изисквания поведението. Но да бъдат напълно преодолени конфликтите сред подрастващите ученици на практика е невъзможно. В зависимост от това доколко успешно се провежда в училищата социализация на личността на детето, на първо място усвояването на духовни и нравствени ценности се изменя интензивността на конфликтите. Важна роля в предотвратяването на конфликтите има дисциплината - умението да осигурим на подсрастващия необходимата за неговото правилно развитие и формиране свобода в рамките на разумно подчиняване на общоприетите форми, възпитаващи знания и навици, както и осъзнати и приети норми на контрол и самоконтрол. Особено голямо влияние върху конфликтното поведение при учениците оказва личността на учителя.

Това въздействие може да се прояви в различни аспекти.

Първо: Стилът на взаимодействие на учителя с учениците служи като пример и се възпроизвежда в отношенията между връстниците. Някои изследванията на О.Г. Осадко от 1993 г. показват, че стилът на общуване и педагогическата тактика на първия учител оказват твърде забележимо влияние при формиране на междуличностните отношения на учащите с техните връстници и с родителите. Стил на общуване и педагогическата тактика на сътрудничество обуславят и осигуряват в най-голяма степен безконфликтни взаимоотношения. Този стил обаче се владее от твърде малък процент учители - не повече от 15 на сто.

ЕД-ДД

Преподавателите, особено в началните класове, са склонни в повечето случаи да се придържат към тактиката на диктат и опека, което усилва напрежението в междуличностните отношения в училищата. Според изследване на А.С. Кармин от 1999 г. по-голямото количество конфликти неминуемо характеризират отношенията в класовете с авторитарни учители, като това се отразява и при вече порасналите ученици.

Второ: Учителят е длъжен да се намесва в конфликтните отношения между учениците и да ги регулира. От това не следва, разбира се, че е длъжен непременно да ги погасява. Понякога трябва само административна намеса, понякога - само подходящ съвет. Положително влияние оказва въвличането на страните в конфликта в общи действия, привличането им за участие в разрешаването на конфликта между други ученици, особено на лидерите на класа. Не рядко се наблюдават и конфликти, в които страни са субектите учител-ученици.

Процесът на обучение и възпитание е невъзможен без противоречия и конфликти. Конфронтацията с децата, условията на живот, за които в днешно време в никакъв случай не може да се каже, че са благоприятни, са обичайно явление. Според М. Рибаков между учител и ученик могат да бъдат очертани следните конфликти:

- във връзка с успеваемостта и изпълнението на извънучебните задачи;

- по повод нарушения от страна на ученика на правилата на поведение в училище и извън него;

- на основата на емоционално-личностни отношения между учител- ученик. Първите, наречени още конфликти на дейността, възникват между учителя и ученика при отказ на последния да изпълни учебна задача или при нейното лошо и немарливо изпълнение. Това може да има своето обяснение и причини - умора, трудности с усвояването на материала, а понякога и неудачна забележка от страна на педагога вместо конкретна и навременна помощ. Подобни конфликти възникват често, когато учителите преподават предмета си формално, без да отделят специално внимание на тези, които по една или друга причина срещат затруднения с усвояването на материала. Напоследък учителите поставят твърде завишени изисквания към усвояване на преподавания предмет и като наказание за подценяването му или несправянето с изискванията поставят ниски оценки, прилагайки това наказание и по отношение на дисциплинарни нарушения, несвързани с общата успеваемост. Вторите конфликти - на постъпките, често възникват, когато учителят не може да анализира причините за постъпките на ученика, не си изяснява мотивите и от там прави необоснован извод. Тук трябва да се отбележи, че често една и съща постъпка може да крие различни причини и мотиви.Третият конфликт в отношенията възниква в резултат на неумелото разрешаване от страна на педагога на проблемни ситуации.

В системата на образованието се отделят четири субекта: ученик, учител, родител и администратор. Според Воронин в зависимост от това кои от тях встъпват във взаимодействие, могат да бъдат наблюдавани конфликти, ангажиращи ги в двустранни или многостранни отношения. Независимо от броя на участниците процесът на конфликти се характеризира с висока степен на сложност. Един от най-характерните и разпространени конфликти са между учениците, като най-често срещан е спорът за лидерство.
Пътят към лидерството в средата на подрастващите минава през демонстрацията на подчертаното превързходство и е свързан често с необосновани и непредизвикани цинизъм, жестокост, безжалостност. Един от парадоксите на световната педагогика се заключава в това, че децата в много по-голяма степен от възрастните са подложени на съблазните на стадното чувство, на немотивираната жестокост и агресията спрямо собеподобните.
Генезисът на агресивното поведение сред учениците е свързан с дефектите в социализацията на личността. Според изследване на Р. Сирс през 1939 г. е намерена взаимовръзка между количеството агресивни действия от страна на ученици и честотата на наказанията, на които те са били подлагани от родителите си.

ЕД-ДД

Американският психолог Алберт Бандура още през 1959 г. пък експериментално успява да докаже, че конфликтните деца се възпитават като правило от родители, предприемали спрямо тях физически наказания и насилие. Същият автор отбелязва, че когато на подрастващи е показан филм, в който се демонстрира вербална агресия, те са склонни да подражават на героите.
В ранните етапи на социализация на личността агресията може да възникне и случайноно при успех в достигането на целта с използването на агресивни способи може да се появи стремеж отново и отново да бъде използвана като изход от различни трудни ситуации. При наличието на личностна основа е възможно агресията, начин за достигане на целите, да бъде изместена и подменена от агресията - самоцел, която става самостоятелен мотив за поведение, обусловена по отношението към другите, особено при наличието на ниско ниво на самоконтрол.
Според изследване на В.Н. Лозоцев от 1986 г. конфликтите между подрастващите в отношенията им с техните съученици са обусловени от особеностите на възрастта - формирането на морално-етични критерии в сложни условия, при съзнателно търсене на оценка на връстниците и свързаните с това изисквания поведението. Но да бъдат напълно преодолени конфликтите сред подрастващите ученици на практика е невъзможно.
В зависимост от това доколко успешно се провежда в училищата социализация на личността на детето, на първо място усвояването на духовни и нравствени ценности се изменя интензивността на конфликтите. Духовността в много отношения се определя от дейността и поведението на хората, заобикалящи подрастващите в този период. Важна роля в предотвратяването на конфликтите има дисциплината - умението да осигурим на подсрастващия необходимата за неговото правилно развитие и формиране свобода в рамките на разумно подчиняване на общоприетите форми, възпитаващи знания и навици, както и осъзнати и приети норми на контрол и самоконтрол. Особено голямо влияние върху конфликтното поведение при учениците оказва личността на учителя. Това въздействие може да се прояви в различни аспекти.
Първо: Стилът на взаимодействие на учителя с учениците служи като пример и се възпроизвежда в отношенията между връстниците.
Някои изследванията на О.Г. Осадко от 1993 г. показват, че стилът на общуване и педагогическата тактика на първия учител оказват твърде забележимо влияние при формиране на междуличностните отношения на учащите с техните връстници и с родителите. Стил на общуване и педагогическата тактика на сътрудничествообуславят и осигуряват в най-голяма степен безконфликтни взаимоотношения. Този стил обаче се владее от твърде малък процент учители - не повече от 15 на сто. Преподавателите, особено в началните класове, са склонни в повечето случаи да се придържат към тактиката на диктат и опека, което усилва напрежението в междуличностните отношения в училищата. Според изследване на А.С. Кармин от 1999 г. по-голямото количество конфликти неминуемо характеризират отношенията в класовете с авторитарни учители, като това се отразява и при вече порасналите ученици.
Второ: Учителят е длъжен да се намесва в конфликтните отношения между учениците и да ги регулира. От това не следва, разбира се, че е длъжен непременно да ги погасява. Понякога трябва само административна намеса, понякога - само подходящ съвет.
Положително влияние оказва въвличането на страните в конфликта в общи действия, привличането им за участие в разрешаването на конфликта между други ученици, особено на лидерите на класа.
Процесът на обучение и възпитание е невъзможен без противоречия и конфликти. Конфронтацията с децата, условията на живот, за които в днешно време в никакъв случай не може да се каже, че са благоприятни, са обичайно явление.
Според М. Рибаков между учител и ученик могат да бъдат очертани следните конфликти:
- във връзка с успеваемостта и изпълнението на извънучебните задачи;
- по повод нарушения от страна на ученика на правилата на поведение в училище и извън него;
- на основата на емоционално-личностни отношения между учител- ученик.
Първите, наречени още конфликти на дейността, възникват между учителя и ученика при отказ на последния да изпълни учебна задача или при нейното лошо и немарливо изпълнение. Това може да има своето обяснение и причини - умора, трудности с усвояването на материала, а понякога и неудачна забележка от страна на педагога вместо конкретна и навременна помощ.
Подобни конфликти възникват често, когато учителите преподават предмета си формално, без да отделят специално внимание на тези, които по една или друга причина срещат затруднения с усвояването на материала.

ЕД-ДД

Напоследък учителите поставят твърде завишени изисквания към усвояване на преподавания предмет и като наказание за подценяването му или несправянето с изискванията поставят ниски оценки, прилагайки това наказание и по отношение на дисциплинарни нарушения, несвързани с общата успеваемост.
Вторите конфликти - на постъпките, често възникват, когато учителят не може да анализира причините за постъпките на ученика, не си изяснява мотивите и от там прави необоснован извод. Тук трябва да се отбележи, че често една и съща постъпка може да крие различни причини и мотиви.
Третият конфликт в отношенията възниква в резултат на неумелото разрешаване от страна на педагога на проблемни ситуации.Препоръките към учителите при управлението на конфликтите:

- контролирайте своите емоции, бъдете обективни и дайте възможност на учениците да обосноват своите претенции, като по този начин изпуснете парата;
- не се опитвайте да приписвате на учениците свои разбирания за техните позиции;
- не оскърбявайте личността и самочувствието на ученика - понякога една изпусната дума или реакция не може да бъде компенсирана с нищо;
- не прибягвайте, макар и временно, до изолирането на ученик или група от класа;
- избягвайте по принцип търсенето на административно решение с призоваването на арбитър в лицето на "по- горна инстанция";
- не отвръщайте на агресията с агресия, не засягайте личността, позволявайте си оценка само за конкретна постъпка или действие;
- давайте право на грешка- както на себе си, така и на ученика. Не забравяйте, че не греши само този, който нищо не прави;
- независимо от резултата от разрешаването на противоречията, не си позволявайте да разрушите отношенията с ученика;
- не се плашете от конфликти с учениците, а поемайте инициативата при тяхното конструктивно разрешаване;
- не ценете в учениците само способността да ви разбират и да се съгласяват с позицията ви и не се стремете да я налагате прибързано и на всяка цена. Припомнете си казаното от Стендал: "Можем да се опрем само на това, което се съпротивлява".

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG