Home Философия Влияние на стреса върху процесът на адаптация на студент в първи курс

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Влияние на стреса върху процесът на адаптация на студент в първи курс ПДФ Печат Е-мейл

Думата “стрес” идва от английски език (stress) и означава натиск, деформиране, напрежение. Това понятие в психологията и медицината за първи път се употребява от канадския лекар Х.Селие, който се занимава преди всичко с реакциите на организма или с така наречения биологичен стрес. Той говори за стрес, винаги когато тялото отвръща на дразнения отвън или отвътре с реакция на активност.

Х.Селие установява, че факторите, предизвикващи биологичен стрес (стресори) са различни, но организмът реагира еднотипно на всеки от тях. Това усилие на организма на човека да се приспособи към постоянно променящите се условия не е нищо друго освен стремеж за адаптация, т.е. за оцеляване и адекватност към средата. Именно затова и Селие нарича съвкупността от наблюдаваните еднотипни реакции на организма “общ адаптационен синдром”, т.е. усилие на организма като цяло да се приспособи към изменящите се външни условия.

В теорията на Р.Лазаръс стресът се изследва в контекста на двупосочно, динамично, непрекъснато променящо се взаимодействие между личността и средата.

Адаптацията е съвкупността от приспособителни реакции на организма, които запазват нормалното му съществуване при променящите се условия на средата.

Адаптацията е непосредствен процес свързан с проблема за стреса.

Настоящата курсова работа има за цел да установи  влиянието на стреса върху процеса на адаптация на студент в първи курс.

Данни на изследваното лице:

Инициали: К. Г.

Пол: мъжки

Възраст: 20 год.

Семейно положение: неженен

Образование: средно

Изследваното лице в момента е студент в Национална спортна академия. Завършил е спортно училище в град Варна. От дете тренира водна топка и е  играл  в юношеския отбор по водна топка.

Лицето се връща твърде често от София, въпреки натоварената програма, която има там, изпускайки голяма част от учебния материал и тренировките си.

Като хипотеза мога да издигна предположението си че К.Г. има проблеми с адаптацията във висшето учебно заведение, където е студент в момента.

Използвани въпросници

  1. Въпросник за адаптация към средата.

Състои се от шест скали: приемане на себе си; личностен растеж; жизнени цели; автономия; контрол над средата и позитивни взаимоотношения.

  1. Въпросник за невротични отклонения и личностни тенденции……(измерва последиците от стреса).

Състои се от три скали: вегетативни разстройства; неврастения и депресия.

Получени резултати от първия въпросник:

Скала 1 – приемане на себе си – 14 точки

Наблюдават се ниски стойности по тази скала.

Скала 2 – личностен растеж – 26 точки.

Наблюдават се средни стойности по тази скала.

Скала 3 – жизнени цели – 22 точки.

Наблюдават се средни стойности по тази скала.

Скала 4 – автономия – 11 точки.

Наблюдават се ниски стойности по този скала.

Скала 5 – контрол над средата – 17 точки.

Наблюдават се ниски стойности по тази скала.

Скала 6 – позитивни взаимоотношения – 14 точки.

Наблюдават се ниски стойности по тази скала.

Получени резултати от втория въпросник:

Скала 1 – вегетативни разстройства – 9 точки – средни стойности.

Скала 2 – неврастения – 5 точки – средни стойности.

Скала 3 – депресия – 6 точки – високи стойности.

Анализ на получените резултати:

След като изследваното лице попълни въпросниците, които му дадох, аз обработих резултатите и на другия ден поисках да се видим отново, за да му задам някои въпроси, породили се в мен след като видях резултатите.

От интервюто, което проведох с него разбрах, че няма конкретна причина да се прибира толкова често от София във Варна – не работи, не се връща заради приятелите си и няма приятелка, която да го чака. Лицето сподели,че в новия град не му харесва особено, било много шумно и не можел лесно да се приспособи, въпреки прекараните няколко месеца там. От тази смяна на града се чувствал изморен и малко “неадекватен”, цитирам по неговите думи. Заедно с това изживявал постоянен стрес а Академията, където изискванията към него били много по-големи от досегашните. Изследваното лице добави, че като студент там бил натоварен с много задачи, които изисквали непрестанно концентрация и полагане на много усилия. Освен това и тренирал, но в последно време не се справял особено добре. Резултатите му вече не били отлични, а задоволителни. Изоставал в учебната дейност и това довело до отлагане на няколко изпита. Затова предпочитал да се връща по-често във Варна, където се чувствал спокоен, неуязвим и защитен от “прекомерни изисквания”.

До момента лицето сподели, че не е изпитвал такива затруднения преди и от неуспехите сега страда самооценката му, тревожен е и изпитва страх за бъдещето си. Именно стреса поражда реакции на безпомощност и неадекватност, а той е оценил, че конкретната ситуация, в която не е успявал е заплашителна за него и от това нивото на стреса се покачва още повече. Използвайки пасивни стратегии за справяне със затрудненията си, мотивацията на изследваното лице рязко спада, умората и тревожността се увеличават и той решава да се прибере в родния си град, където се чувствал на “сигурно място”.

В този случай адаптацията не се разглежда като състояние, защото К.Г. изобщо не се опитва да се пригоди към средата и да достигне адаптация, защото все още не е преминал през процеса на адаптация.

Отговорите му дават много информация, обясняваща резултатите получени от въпросниците.

Стратегии за справяне със стреса:

Ако първичната оценка е свързана с процеса на възприемане и оценяване на заплахата за индивида, а вторичната оценка - с процеса на търсене на потенциален отговор на тази заплаха, то справянето със стреса (coping) е процес на изпълнение на този отговор.

Копингът играе важна роля при изследване на личностната значимост на отношението личност - среда. Той се свързва с влияние върху оценъчния процес, следователно и върху емоциите чрез обратна връзка. С други думи, от една страна, копингът влияе върху оценката и преоценката на стресовата ситуация, от друга - той каузално предшества емоцията като резултат, т. е. начините за справяне могат да бъдат индикатор за индивидуалните разлики при отговор на стрес. Все още е трудно да бъдат отграничени първичните дименсии или специфичните копинг стратегии. В едно задълбочено сравнително изследване се посочват седем специфични стратегии, чието наличие е емпирично доказано чрез факторен анализ поне два пъти - активно справяне, пожелателно мислене, избягване на проблема, социална подкрепа, когнитивно реструктуриране, критицизъм и изразяване на емоциите. Опит за по-задълбочено разбиране на копинга и отговор на поставените два проблема за структурата му и специфичните копинг стратегии е тристепенния йерархичен модел. На най-високо равнище копингът се разграничава по критерия - ангажиране или дезангажиране със стресовата ситуация. Идентифицирани са две групи стратегии: стратегии, включващи активно ангажиране за преодоляване на стресора, и стратегии, при които човек се стреми да се дезангажира от възникналите проблеми и да се дистанцира от стресовата ситуация. На второ ниво, критерий за допълнително реструктуриране на посочените две групи е насочеността им към емоциите или към проблема, което позволява идентифициране на четири групи копинг стратегии от по-нисък порядък: ангажираност с проблема, ангажираност с емоциите, дезангажираност от проблема и дезангажираност от емоциите.

1.Стратегии, ангажирани с проблема - решаване на проблема и когнитивно преструктуриране.

2. Стратегии, ангажирани с емоциите- емоционална експресивност и търсене на социална подкрепа.

3.Стратегии, дезангажирани от проблема- отклоняване на проблема и бягство в сферата на мечтите.

4.Стратегии, дезангажирани от емоциите- самообвинение и затваряне в себе си.

Друга стратегия е социалната подкрепа. Хората редуцират актуалното ниво на стрес, когато получават социална подкрепа. Тя бива емоционална, информативна и материална. Най-силно влияние оказва емоционалната подкрепа, която се изразява в загриженост, съпреживяване, симпатия.

Съществен принос за справяне с дисфункционарния стрес може да има използването на психорелаксационни техники. Към тях можем да отнесем медитацията, аутогенния тренинг, музикотерапията, спортните занимания, културно – масовите занимания и др.

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG