Home Философия Психологически профил на Петър Стоянов и Георги Първанов

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Психологически профил на Петър Стоянов и Георги Първанов ПДФ Печат Е-мейл

Психологически профил на Петър Стоянов и Георги Първанов

//по примера на последните президентски избори//

Известните ни от теорията и родната българската практика средства за осъществяване на кандидатпрезидентска кампания бяха използвани и в последните избори, но комбинирането, съотношението и акцентните този път бяха други. Традиционните плакати стояха до мащабни билбордове. Монологичните изявления на кандидатите се излъчваха в ефира заедно с напрегнати диалози между претендентите за държавен глава. Спотовете и клиповете се пускаха с различна периодичност, телевизионни предавания с висок рейтинг инициираха дебати и представяха конкурентите за поста държавен глава. Вестниците и списанията публикуваха интервюта, политически послания и отразяваха чрез репортажи и коментари срещите с избиратели. В тази надпревара като важен канал на политическата комуникация окончателно се утвърди и Интернет. Външната реклама, плакати, дипляни, значки, стикери пак влязоха в арсенала на средствата. Срещите с избиратели, като директен личен комуникационен канал, продължиха да са част от напрегнатите графици на кандидатите. Многолюдните митинги от миналото сега отстъпиха пред камерните аудитории. Концертите с участие на известни певци останаха в периферията на предизборните средства.

В предизборната надпревара за държавен глава продължи традицията от парламентарните избори медиите активно да участват като посредници. В условията на фрагментиран медиен пазар БНТ вече не бе единствената телевизия, чрез която се отправят послания до избирателите. Все пак, според проучванията, това бе една от най-гледаните телевизии в изборната нощ на 11 срещу 12 ноември. bТВ и при тази кампания прояви инициативност като медиа и чрез отделни предавания. Особен интерес и ехо сред избирателите предизвика двучасовият дебат между кандидат-президентите от 5 ноември 2001, проведен в НДК и предаван директно по bТВ. На свой ред Нова телевизия, успоредно с Дарик радио, на 8 ноември 2001, предаваше словесното единоборство между Петър Стоянов и Георги Първанов. “Наблюдател” на Тома Томов пък представи портрети на шестимата кандидат-президенти, изградени чрез проследяване на кампаниите, моменти от живота им и блиц-интервюта от журналисти. Цветанка Ризова в авторското предаване “На четири очи” избра друг аспект при представяне на състезанието за държавен глава като покани по един имидж-мейкър от предизборните щабове на Петър Стоянов, Георги Първанов и Богомил Бонев. Дарик радио отново бе инициатор на оригинален начин на проучване предпочитанията на избирателите. В неговия “Топ 6” звучаха популярни мелодии от различни стилове и жанрове, съотнесени към конкретен кандидат. Този път карикатурата, пародиите и колажите бяха използвани малко и в рамките на етичния тон. Медиите не се включиха в компроматна борба в стремеж за вдигане на тиража си, както бе през 1995 на местните избори например, а се опитаха да бъдат авторитетен канал за информация.

Интернет се превърна в престижно място, където основните кандидати бяха представени чрез собствени страници в мрежата. Сайтът на Петър Стоянов се отличаваше с голям обем информация. Данните се актуализираха своевременно и потребителите на мрежата можеха да проследят хода на надпреварата, интензивността на срещите и по всяко време да разполагат с нова информация. Чрез него Стоянов отправи посланията си към онази част от българите, която е образована, разполага с компютри и достъп до мрежата и има претенциите да поддържа високо ниво на информираност по всяко време. Линковете позволяваха обратна връзка и оценка на посетителите. Първанов бе представен в сайта си като Президент срещу бедността, като посланията му бяха в социалната плоскост: по-висока заетост, образование за всеки, защита на майките и децата, достъпно здравеопазване. В седмицата между двата тура, неговите имидж-мейкъри реагираха максимално гъвкаво, обновявайки посланието с включения на червен фон надпис Новият президент.

Може да се каже, че времето между двата тура бе времето  на истинското единоборство между Първанов и Стоянов, което определи и профилите на двамата. Двамата водещи кандидати в масирана политическа рекламна кампания представяха себе си като личности; екипите им доизграждаха персоналния им имидж; логографите пишеха речите им; медийните експерти съветваха къде, кога, в коя медия и как да представят предимствата си. Кандидатите предпочетоха интервюто като журналистически жанр, за да представят вижданията си за президентската власт. Познатите от еуфоричното време на началото на 90-те средства като многолюдни митинги, мегафони, директни апели бяха преценени за неподходящи, а дипляните, значките, стикерите намериха ограничено приложение. Така медиите - централни печатни издания, телевизиите и Интернет се оказаха основните комуникационни канали между двата тура.

Както и на президентските избори 1996, така и през 2001 избирателят можеше да види различни портрети на кандидатите: от парадния, официален в строг делови костюм до този по риза (Първанов) или спортно яке (Стоянов). Щабовете представяха личността пред различни групи избиратели в различни ситуации. Дори бе направен деликатен опит да не се натрапва цветът като различителен знак, дори напротив - на един от плакатите си Първанов се появи в синя риза, делова и ненатрапчива.

В политическата лексика на кандидат-президентите се забелязват няколко явления и тенденции. От една страна щабовете генерираха нова терминология, която не е износена от прекомерно цитиране в медийното и публичното пространство. От друга страна спийч-мейкърите се опитват да не пренебрегнат и принципа на чуваемост, т.е. посланията не просто да достигнат като звукове до избирателите, но и да бъдат разбрани от тях. Като резултат, в печатните и електронни медии, по плакати и билбордове можеха да бъдат прочетени и чути сходни девизи - Нашият президент и Силният президент като рециклирани перифрази от предишната кампания на Стоянов - Българският президент, която пък напомня девиза, използван навремето за Митеран - Спокойният президент.

Семиотичните знаци като средство за изграждане профила на политиците и посланията им, бяха добре балансирани в съотношението традиционно– ново. Първанов използва книгата като знак на интелигентност и духовност. Вероятно не е случаен и фактът, че именно преди президентските избори научният работник и лидер на БСП издаде книгата си със заглавие “Преди и след Десети”. Кандидатът на “Коалиция за България” бе представен като образован човек, чиято професия на историк е плюс за политическата му кариера. В предизборните клипове и портрети също бяха използвани такива знаци. Петър Стоянов например, в бърз ход представи моменти от българската история, включително върховите мигове от дейността му като държавен глава.

Георги Първанов успешно създаде представата за учтив, деликатен, умерен политик. И Петър Стоянов явно бе направил сполучлив избор на спийч-мейкъри при формирането на предизборния си щаб, но то не се оказа достатъчно, за да спечели. Правното му образование и политическата школовка също бяха от полза. И в тази кандидатпрезидентска кампания се потвърди традицията, живото слово да отстъпва пред силата на писаното, т.е. на вещественото, привидно неоспоримо, доказателство, което трябва да служи като силен аргумент.

Резултатът от профилите  е ясен: Георги Първанов спечели мандата за президент. От гледна точка на психологията обаче, се забеляза опит кандидатите да се оттласнат от пропагандата и масирано налагания идеализиран готов образ и да се представят адекватно и релевантно според ситуацията, проявявайки гъвкавост и динамика. Те презентираха не толкова партийни платформи, а себе си като политически личности, притежаващи опит и качества да инициират и реализират идеи и проекти. В тази кампания политическото шоу отстъпи до известна степен на напрегнатите диалози между кандидатите. Ораторските изяви на Първанов бяха адресирани предимно към електората на БСП, в речите си той често използваше условно наклонение, личното местоимение “аз”, както и политическа лексика, позната от платформите на неговата партия. С повече образност се откроиха заключителните слова. Петър Стоянов например, използва по-кратки изречения, опитвайки се да създаде впечатление, че е част от новото време, т.е. представяйки се като политик, който ще работи с правителството и НДСВ.

Дебатите се опитаха да представят различен тип политическа психология. Единият е по-структурирания тип общуване (водещ, предварително зададени теми, регламент, времетраене на изявления по Канал 1). Другият е по-раздвиженият начин на водене на словесна битка, какъвто бе дебатът по bТВ на 5 ноември, когато журналисти и граждани задаваха въпроси по предварително обявени теми към участниците. Дебатът бе по-атрактивната словесна форма от монологичните изявления и лъскавите парадни телевизионни портрети. Подготвеността, бързата мисъл, находчивостта, самообладанието в директна словесна надпревара изискваше от кандидатите готовност да се състезават и побеждават, спазвайки правилата и демонстрирайки смелост, рицарство, благородство. Като цяло, дебатите доказаха, че на претендентите все още липсва умение да бъдат гъвкави, реагирайки адекватно и релевантно. Все още реторичната и комуникативната им култура не е на ниво, позволяващо изява едновременно и като компетентни, и като атрактивни политици. Анализите показват, че организираните от електронните медиите словесни състезания между тях са оказали по-силно въздействие върху избирателите при оформяне на мнението им за кого да гласуват в сравнение с другите средства на политическата кампания.

Всеки от кандидатите се опита да представи различен от познатия образ, представяйки нов стил политическо поведение, нови стереотипи на комуникация. Петър Стоянов декларира, че ще води етична, умерена, спокойна кампания и няма да отговаря на агресивните нападки на конкурентите си с недостойни средства. Така той се позиционира в публичното пространство като опитен и отговорен политик и държавник. Обявените му в публичното пространство намерения обаче, останаха по-скоро декларация. Докато в началото на кампанията Стоянов наистина представи един променен образ, по-късно внезапно рязко смени тона, предприемайки прословутата атака срещу съперника си Бонев, донесла му толкова минуси. Първанов доста по-успешно изгради новия си образ, представяйки се като опитен, умерен, гъвкав политик, умеещ не просто да реагира на ходовете на опонентите си, но и да инициира и диктува условията. През цялата кампания той запази етичния тон, ходовете му бяха премерени, демонстрираше готовност за диалог и срещи с опонентите си.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG