Home Философия Психологически проблеми на работоспособността

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Психологически проблеми на работоспособността ПДФ Печат Е-мейл

  1. Същност на работоспособността и умората

Работоспособността се определя от съвкупността на физиологическите и психологическите процеси, при наличието на които дадена трудова дейност се извършва за известна продължителност от време с определена ефективност.

Според С. Косилов “…работоспособността зависи от способността на човек да изпълнява определена по вид и трудност работа за определен време”.

От физиологическо гледище - работоспособността зависи от редица особености  в протичането на нервно-динамичните процеси и то главно от функционалната подвижност на висшата нервна дейност, от силата и концентрацията на възбудения и задържания процес. По този начин оптималната възбуда в центровете на мозъчната кора осигурява добро работно състояние.

От психологическо гледище – работоспособността се изразява в различно равнище на интензивност, устойчивост и продължителност на трудовата дейност, като тази характеристика е непосредствено свързана с различната бързина, точност и устойчивост в протичане на основните психически процеси (усещане, възприятие, памет, мислене, внимание, сетивно-двигателна реакция и др.).

  1. 2. Показатели за работоспособност

- готовността за работа, свързана с някои емоционални и волеви състояния;

-                                       интересът и отношението към работата.

Резултатите и удовлетворението от труда зависят от работоспособността, без тази зависимост да е автоматическа. Работоспособността отразява сложното взаимодействие в динамиката на основните процеси на висшата нервна дейност и на психиката.

Един от показателите за работоспособност може да бъде производителността на труда, като производителността не отразява напълно състоянието на работоспособност, тъй като тя зависи от редица други фактори.

Работоспособността може да се разглежда и като качество на личността, свързано с по-трайни черти в поведението.

Понятието работоспособност се свързва с понятието надеждност, в смисъла на изискването за точно и навременно извършване на дадени действия в определен интервал от време и поддържане годността и скоростта на действията на определено равнище. От голямо значение е да се установи тази продължителност от време, при която безпогрешно могат да се извършват дадени трудови операции. Колкото работата е по-сложна и поставя пред по-голямо напрежение, толкова повече се намалява надеждността.

Особено важно е да се познават измененията в реакциите и цялостното поведение, които настъпват при работа с повишено напрежение. В тази връзка надеждността се определя като способност за съхраняване на известни работни качества в условията на усложнена работна обстановка.

Умора – временно функционално състояние на организма, показател за равнището на повишаване на работоспособността  вследствие на интензивна продължителна работа. Това е понятие, което се свързва с някои състояния на изтощение на нервната система или пък със субективно усещане за умора или пресищане.

В понятието умора се включва сложен комплекс от физиологични и психологични социални и производствени компоненти.

Във физиологията са известни много опити да се изгради теория за умората. Търси се обяснението и в измененията , които настъпват в работещия орган, поради намаляване на енергийните запаси. Умората се разглежда като състояние на изтощение, свързано с изразходване на хранителни запаси и образуване на отпадъчни продукти при обмяната на веществата, вследствие на което се понижава работоспособността на молекулите. Тази теория се гради на факта, че всяка дейност е свързана с превръщане на енергията, намаляване на нейното количество и разпадане на веществата. Тя преценява работата на отделните мускулни групи,  а не на организма като цяло. По-късните изследвания в тази област показват, че изменението в състава на хранителните вещества през време на работа е съвсем малко и дава основание да говорим за изтощение.

Други теории – говори се за умората като нарушение в процесите на окисляване, отлагане и разпадане на продуктите (отлагане на кенотоксини, натрупване на млечна киселина). Но натрупването на млечна киселина по мускулите не винаги действа задържащо на тяхната работа.

Всички теории за умората разглеждат изолирано работата на отделни органи и системи, както и не могат да дадат обяснение на същността на умствената умора.

Едва в последно време въпроса за работоспособността и умората се разглежда като едно цяло с оглед на общата връзка на всички системи и органи като единно цяло в тясно взаимодействие със средата.

В изследванията на И. Сеченов, Н. Веденски, А. Ухтомски схващането, че работоспособността и умората се определят от централната нервна система намира своето теоретично обосноваване.

Умората засяга централната и вегетативна нервна система, мускулната система и сетивните органи, психичните процеси и волево- емоционалната сфера на личността.

По-късно Н. Веденски теоретично обосновава същността на умората с учението за функционалната лабилност на нервните тъкани, определящи функционалните възможности на нервната система. Колкото по-голяма е тази функционална подвижност, толкова повече е на лице възможност за нервната система да приема и предава по-чести и по-силни импулси на възбуда. Според Веденски електрическите проводници са неуморяеми, тъй като за тях е характерна голяма функционална подвижност. Нервните окончания функционално по-малко подвижни и затова са повече уморяеми. Най-малка подвижност и от тук най-голяма уморяемост имат най-сложните образувания на нервната система (мерени възли, съставени от нервни клетки).

Умората представлява временно намаляване на работоспособността, предизвикана от продължителна и интензивна работа, изразена в намаляване количеството и качеството на работа и влошаване координацията на работните функции. Промените в състоянието на нервната система значително могат да повлияят върху работата на мускулната система.

Умората, особено умствената, се свързва с фазови изменения в мозъчната кора, те се явяват като защитна реакция на организма спрямо голямото натоварване на централната нервна система особено при сумиране на повтарящи се дразнители. Голяма роля играят и вегетативните центрове.

Изследванията сочат, че различните възбудители на вегетативната нервна система могат да намалят умората и да увеличат продуктивността на труда. Умората може да се прояви в различни степени и под различна форма, в зависимост от вида на натоварването. При еднообразна работа може да се стигне до състояние на пресищане. Характерно е понижение на активността, намаляване на емоционалния тонус, отпадане на интереса към работата.

Състоянието на относително по-трайно снишаване на работоспособността наричаме преумора. Тя бива четири вида:

-                                       начална

-                                       лека

-                                       средна

-                                       тежка

Първата (началната) се проявява, когато има засилване на натоварването с физическа или умствена работа – изразява се в сравнително леко намаляване на работоспособността, колебания в интереса към работата. Може да се коригира с промяна в организацията на работата.

Втората степен – проявява се  и при нормално натоварване като понижаването на работоспособността е очевидно, съсредоточаването на вниманието е затруднено, проличава временна емоционална неустойчивост но може да се постигне компенсация на работоспособността чрез волево усилие.

Третата степен се проявява без каквото и да е натоварване и се изразява в подчертано намаляване на работоспособността, непълна волева компенсация, повишена раздразнителност, по-трудно запомняне и отслабване на вниманието. Възстановяването може да се осъществи чрез продължителна  почивка.

Четвърта степен – характерни са рязко изразени симптоми на патологични изменения – силно намалена работоспособност, незначителни компенсационни възможности, отслабване на вниманието и паметта, емоционални реакции на повишена раздразнителност или подтиснатост. Възстановяването е трудно, не е достатъчна почивка, а е необходимо лечение.

  1. 3. Психологични показатели на работоспособност и умора:

Измененията в работоспособността се характеризира с комплекс от нервно-психологични симптоми, разкриващи сложна и динамично променяща се картина. Касае се за различия в прага на усещанията, различия в скоростта и точността на сетивно-двигателната координация, а при умора затруднен контрол на сложните координационни процеси и явления на дискоординация, различия в интензивността и устойчивостта на вниманието, различия в обхвата, скоростта, точността на възприемане и запомняне, а при умора – появата на илюзорни възприятия – засилване на явленията на персеверация, изменения в активността на мисленето, промени във волевото усилие, промени в емоционалната устойчивост.

При умора – по-чувствително се изменят по висшите психични функции, а заедно с това и редица физиологически показатели (пулс, кръвно налягане, и др.) Това изменение не винаги е синхронно – зависи от характера и продължителността на работата. В края на работното време се понижават активно участващите в дадена дейност функции, както и по-висшите, докато по отношение на други функции промените могат да бъдат незначителни, дори с тенденции към повишаване.

Комплексът от показатели, по които съдим за изменението на работоспособността и умората са следните:

3.1. Психомоторна дейност – първият етап от изследванията на работоспособност и умора започва с измерване на отделни свойства на движенията при мускулна работа с помощта на ехограф.

Силата, ритъмът и издръжливостта на движенията са показателни за нивото на работоспособност, затова в редица експериментални изследвания се проследява как те се изменят през работен ден с различна интензивност, характер на работата и при различен режим на труд. Важен фактор е издръжливостта на продължителни усилия. Става въпрос за дозирано извършване на физическа работа, чиито качествени и количествени показатели отразяват изменения в работоспособността, особено във фазите на умора. Данни от изследванията на мускулната сила показват обикновено в края на работния ден разнопосочно изменение в зависимост от нервните импулси, от емоционалното състояние и др. Затова силовата характеристика на движенията не винаги може да е адекватен показател на работоспособността, докато адекватност намираме по отношение на издръжливостта.

За оценка на работоспособността са показателни измененията на двигателната координация, те се изследват с помощта на термометър, супорт, засичане на движещ се обект. Колкото методът на изследване включва по-фини координационни изисквания толкова е по-голяма възможността да се установят изменения в работоспособността.

За показатели служат бързината на движенията за единица време, точността на движенията при наличие или отсъствие на зрителен контрол, видът и количеството на допуснатите грешки и др.

3.2. Комплексна реактивност – способността на организма да отговаря по определен начин на дразнители с минимална промяна в интензивността. Понятието има и по-широк смисъл – способност на нервната система да отговаря (по определен начин) с различна бързина и адекватност на комплексни дразнители от околната среда т.е. говорим за комплексна реактивност, чиято степен се преценява от една страна от степента на усетливост, главно по измененията в прага на различаването. Понижен праг на различаване се смята за показател на намалена усетливост и от там за намалена реактивност.

Характерът на комплексната реактивност се определя от силата на подвижността на нервните процеси, от съотношението между процесите на възбуда и задържане, от степента на тяхната концентрация и прадиация, от особеностите на аналитико-синтетичната дейност на мозъчната кора.

Експерименталните изследвания за определяне на реактивността започват с измерване на кожната усетливост (есевиометрия). По-късно намира приложение методът на кожната електросъпротива.

Един от показателите за промени в реактивността и работоспособността е електрическата чувствителност на окото – този метод засяга измерването на очната реобаза. Използват с минимално дозирани електровъзбудители на окото, като се отчита полученият зрителен ефект в обхвата на измерителните единици на напрежение на тока (от 1 до 6 Волта). Краткотрайната работа не дава значими промени в електрочувствителността на окото, но ако тази работа е съпроводена с по-сложни движения при непрекъснат зрителен контрол, наблюдава се понижение в прага на чувствителността.

Широко се използват изследванията за установяване границите на възприемане на критическата честота на трептенията на светлинен сигнал чрез т.н. “флимертест”(става дума за определяне прага на различието). При умора се установява понижаване на способността на диференциране на отделни сетивни импулси т.е. светлинния източник по-рано се възприема като хомогенен.

За по-добър показател на функционалната работоспособност на мозъчната кора се смята широтата на полето на зрението. Изследванията сочат, че полето на зрението има много подвижни граници, реагира чувствително на различни въздействия и може да се третира като показател за обща умствена активност.

Изследването на колебанията на ясно виждане (колебания на зрителното поле) – използват се фигури с двойни образи. Наблюдават се значителни промени в устойчивостта на ясното виждане в зависимост от темпа на извършваната работа.

Някои експериментални изследвания подчертават значението на оптичните илюзии за определяне степента на реактивност и работоспособност. Изследва се също негативният послеобраз. Според М. Хайдер удълженото време на негативния послеобраз може да отрази състоянието на умора.

Намират приложение и някои методи за анализ на отделните фази на възприемане и узнаване (разкриване на съдържанието) на образи експонирани последователно с различна степен на ясност – от максимално възможна неясност до пълна ясност.

Използва се също и асоциативния ескперимент в различните негови вариации. От тук се съди за подвижността в протичане на процесите на висшата нервна дейност. Показателни при умора са процесите на персеверация, израз на понижена активност на нервно психичните процеси.

3.3. Внимание – в експерименталната психология са провеждани редица изследвания за проследяване на някои качества на вниманието като показателни за измененията в работоспособността (Е. Крепелин, Р. Паули, Р. Шулц, К. Дюкерт и др.) Най-често се прилага методът на дозирано умствено натоварване с различна продължителност и се следят измененията в кривата на работата и от тук се съди за устойчивостта, издръжливостта и концентрацията на вниманието. Използва се методът за решаване на задачи.

3.4. Субективно усещане за умора – то зависи от много фактори и намира най-различна индивидуална изразеност. Определя и отношението към работата, проявяването на волево усилие, готовност за работа и др. Различията в индивидуалността зависят от особеностите на психическото и физическото развитие, волево-емоционалната настройка, издръжливост или напрежение, самочувствие.

Усещането за умора при напрегната работа идва като защитна реакция спрямо високите изисквания, неблагоприятни условия на работната среда и др. Умората се изразява в липса на стимул за работа, промяна в отношението и интереса към нея.

Показател за настъпила умора е усещането за пресищане, то може да се преодолее при осмисляне или смяна на дейността.

Усещането за умора се явява толкова по-рано, колкото по-еднообразна е работата. Отегчението може да бъде резултат от характера на извършваната работа, но във фазата на умората да се прецени като скучна и дейност, която обективно не е такава.

Работоспособността спада при работа свързана с неприятни емоции и в този случай субективното усещане за умора настъпва по-бързо.

За преценяване субективното усещане за умора се използва методът на рангова самооценка.

Например: А. Рюсел има предвид следните психически качества и състояния, вариращи в няколко степени от положителна към отрицателна характеристика:

Положителни качества

Отрицателни качества

-                                       лесно концентриране

-                                       радост от работата

-                                       психична бодрост

-                                       интерес към работата

-                                       добро настроение

-                                       трудно концентриране

-                                       неудоволствие от работата

-                                       психична умора

-                                       отегчение от работата

-                                       лошо настроение

Резултатите от тези изследвания показват изменения в субективната оценка с изменение на работоспособността. В края на работния ден се наблюдава тенденция към доближаване до отрицателните резултати. При това не само големите, но и малките натоварвания с работа могат да доведат до отрицателни психически състояния.

3.5. Производствени показатели – производителността на труда като показател на работоспособността може да се преценява с оглед на следните компоненти:

  1. Време, необходимо за извършване на даден вид операции
  2. Количество продукция за единица време и динамика на количествените показатели през работния ден.
  3. Качество на продукцията (брой, вид допуснати грешки,…)
  4. Плътност на работното време
  5. Характер на трудностите при изпълнение на работния процес.

Изследванията на Е. Робинсън и А. Билс показват, че нараства броя на грешките към края на работното време, като темпът на работата отначало намалява, а в края на работното време показва тенденция към увеличаване.

Като показател на работоспособността могат да се използват данните за вида и точността на самоконтрола, особено зрителния и кинестетичния самоконтрол.

Косвени показатели за работоспособността дават промените в начина на работа и отношението към работата – може да се използва динамичното наблюдение и характеризиране на поведението на работника и особено изменението в типичния за него стил на работа.

  1. 4. Фази на работоспособност

Първоначалното приспособяване към дадена работа се нарича период на вработване. То е свързано с постепенно повишаване на функционалната подвижност, главно на зрителния и  двигателния анализатор.

В този период се повишава координацията на движенията, подобрява се концентрацията на вниманието, изработва се готовност за работа и се навлиза в активно работно състояние.

В периода на вработване обикновено работосспособността е на по-ниско равнище с тенденция към постепенно, а в някои случаи колебливо или рязко покачване.

Този период зависи от редица субективни и обективни фактори. От значение е психическото състояние на работника. Важен фактор е повишената готовност за работа, която осигурява преодоляване на отвличащи дразнители, навлизане в активно работно състояние.

Продължителността и характерът на вработването зависят от вида на самата дейност и обективните условия за работа. От голямо значение, обаче е че вработването зависи от различията в индивидуалния стил на работа, от индивидуално-типологическите особености.

Фазата на оптимална работоспособност се характеризира със сравнителна устойчивост след навлизане в определения стереотип и усвояване на ритъма на работата. В този период имаме оптимална устойчивост и будност на вниманието.

Изследванията сочат, че във фазата на оптимума сетивно-двигателните реакции стават по-бързи и по-адекватни.

Продължителността на периода на устойчива работоспособност зависи от характера на професионалната дейност, а също от психическото и физическо състояние на работещия. При работа с умерена интензивност и по-голямо разнообразие на действията, оптималната работоспособност се запазва за по-дълъг период от време, докато при работа с по-голямо физическо или умствено напрежение и еднообразни статични изисквания или монотонност, устойчивостта е по-малка.

  1. 5. Фази на намаляване на работоспособността

- това обикновено е неравномерен процес, свързан с промени във функционалното състояние на централната нервна система, психическите процеси и състояния.

Насоченото намаляване на работоспособността е свързано с повишена възбуда. В тази фаза експерименталните изследвания показват по-кратък период на реагиране, без това да може да се третира като положителен признак. Тази фаза във физиологията се нарича хиперстенична.

Във фазата на прадииране на задръжния процес характерът на реакциите и на производствената дейност се изменя в друга насока. Във физиологията тази фаза  е известна като хипостетична и се характеризира с отслабване на възбудния и задръжния процес и по-специално прадииране на задръжния процес.

Преди завършване на работата в повечето случаи се наблюдава временно стимулиране, повишаване на работоспособността – това се нарича фаза на крайно усилие. Този ефект се определя главно от мотивационното отношение към работата, от проявеното волево усилие преди завършване на работната задача. Очаквания край на работата води до мобилизиране на резервните сили. Тази фаза някои (Б. Ломов) характеризират като “икономично изразходване на силите”.

Измененията на работоспособността във фазата на настъпващата умора са многообразни. Колебанията се обясняват с по-силно или по-слабо изразена борба между отслабване , не само на силите, но и на интереса и желанието за работа и същевременно съхраняване на волевото усилие, насочено към завършване на поставената задача. При това състояние се изменят редица функционални нервнопсихични показатели, установените чрез навик трудови операции могат да съхраняват нивото на продуктивност, но въпреки това може да се стигне до повишено напрежение или състояние на пресищане. Неравномерните изменения се дължат на факта, че намаляването на продуктивността не винаги е пряк резултат на умора, а се дължи и на понижаване на интереса към работа, развиване на чувство за скука и монотонност.

Цялостен анализ на фазите на работоспособност прави Е. Деревянко, като разработва схема на различните периоди и степени на работоспособност. Различават се следните периоди:

1. Период на вработване – характеризира се с подобряване на работоспособност и продуктивност

2. Период на оптимална работоспособност, който се изразява в стабилизиране на продуктивността, достигане до максимални възможности при съхраняване на волево-емоционалната стабилност.

3. Период на пълна компенсация – при него се запазва степента на продуктивност при леко намаляване на максималните възможности на работещия. Равнището на продуктивност се запазва благодарение на повишеното волево усилие (в този период започват началните прояви на снижаване на работоспособността).

4. Период на неустойчива компенсация – голямо намаляване на максималните възможности за работа, съпроводено с големи колебания във волево-емоционалното напрежение. Продуктивността става колеблива с тенденция към намаляване, симптомите на умора също са колебливи.

5. Период на крайно усилие – характеризира се с временно повишаване на продуктивността под влияние на волево- емоционалното усилие и повишаване на умората.

6. Период на прогресивно намаляване на работоспособността – способностите на работещото лице значително намаляват, волево-емоционалното напрежение рязко намалява, продуктивността спада.

7. Период на отказ – прекъсване на работата, свързано с угасване на работната доминанта.

При изучаване на дневната динамика на работоспособност се използват показатели свързани с непосредствената производствена дейност, а също и данни от динамични изследвания в течение на работния ден. Експерименталните изследвания се насочват към някои физиологически показатели (главно изменение на пулсовата честота), към проследяване динамиката в скоростта и точността на сетивно-моторната реакция, координацията на движенията, устойчивостта на вниманието и др. Често се използва като показател латентния период на реагиране.

Динамиката на работоспособност може да се проследи чрез количествените и качествени промени в производителността на труда. Нееднаквото изменение на количеството и качеството на работата през работния ден е израз на нарушения в координационните процеси.

В динамиката на работоспособност се установяват различни по степен и характер промени.

Характерът на тези изменения зависи от вида на изискванията на професионалната дейност, от организацията на трудовия процес и от индивидуалните способности на работниците.

Изследванията върху динамиката на работоспособността засягат не само дневните колебания, но и колебанията в продължение на седмицата или годината.

Г. Гереб отбелязва следните особености в седмичната крива на работата:

-                                       в първите дни на седмицата – не голям подем,

-                                        във втората половина на седмицата – рязко покачване.

Зависимостта между натоварването с работа, работната смяна, начинът на реагиране и др. Затрудняват разкриването на определена седмична динамика на работоспособността. Това обяснява разнородните данни от различните изследвания – едни отбелязват най-ниска работоспособност в първия ден от седмицата, а други в последния.

Годишните колебания се свързват с друг вид фактори – влиянието на сезона и климатичните условия, поставените срокове на работните задачи.

Повечето изследвания в тази насока подчертават ролята на климатичните условия, които се отразяват на вегетативната нервна система (температура, ултравиолетово излъчване) и от тук влиянието им върху работоспособността.

6. Психологически фактори влияещи върху работоспособността

Един от най-важните фактори, определящ работоспособността е отношението към работата.

Интересите на работещото лице, убеждението и мотивировката, могат да допринесат за запазването на работоспособността, както и за преодоляването на някои симптоми на умора, главно във фазите на компенсиране на работоспособността. От голямо значение е осъзнаването на поетата отговорност.

Много изследвания показват голямото значение на интереса, отношението и оценката на резултата от работата. Изучава се зависимостта между осмислянето на поставената задача и създаденото отношение към нея. Отношението към нея чрез внасяне на съревнователен мотив, проследяват се някои ефекти на волево усилие за преодоляване на трудностите при дейност с повишено мускулно напрежение.

Измененото отношение към работата обяснява намаляването на работоспособността.

Готовност за работа – тя определя оптималното работно състояние, свързано с повишена активност на основните психични процеси, участващи в трудовата дейност. Повишената активност е свързана с ясно осъзнаване на целта на работа и стремеж към осъществяването и. Голямо значение има психическата настройка за работа. Изследванията показват, че много лесните задачи и минималните изисквания не поддържат добра готовност за работа и не стимулират работоспособността. Затова в края на работния ден при такива задачи установяваме понижена реактивност. Колкото по-активно е включването в работата, толкова по-дълго се запазва работоспособността и толкова по-малки са ефектите на умора.

Трудови навици – или затвърдените в минималният опит умствени и практически действия.

Създадените навици осигуряват по-голяма точност, бързина и лекота, и намалено напрежение при извършването на работата. Това определя по-висока работоспособност, като при правилна система на действия, умората може да се избегне или пък тя да настъпи по-късно. Ритъмът в работата води до равномерно ниво на постижения, до по-малки колебания в работоспособността.

Емоционален фон на работа – важен фактор за стимулиране на работоспособността са емоциите.

Положително емоционално стимулиране се постига, когато работата е свързана с радост от самата дейност или от постигнатите резултати. Емоционалната възбуда може да въвлече в активна дейност редикулярната формация и да тонизира кората на главния мозък, с което да повиши работоспособността. Неприятните емоции не са само признак за умора. Те влияят на процеса на работа, дори в някои случаи водят до невроза. Експериментални изследвания сочат, че работоспособността се увеличава при добро настроение и се понижава при лошо. Така в зависимост от емоционалната нагласа може да се очаква стимулиращ или задържащ ефект. При по-голяма интензивност и продължителност на емоционалното напрежение може да се стигне до изменение в комплексната реактивност и цялостното поведение, а в някои случаи до стресови състояния водещи не само до грешки в работата, но и до отказ от нея. При натоварване от този тип говорим за емоционална умора.

Стимулираща роля на колектива -  създадените взаимоотношения в колектив влияят на начина на работа и запазване на работоспособността. Това се постига чрез обществените взаимовръзки, които стимулират развитието на личността. Запазването на добра работоспособност, а от тук и на добрата производителност зависи от общия стил на работа в колектива и от начина на организиране на труда и поддържане на определени традиции. Най-важно условие е фиксирането на ясна, конкретна задача, която да се превърне в цел на работещия. Характера на кривата на работата се определя също и от някои типологически особености на висшата нервна дейност. Промените в работоспособността зависят от силата и подвижността на процесите възбуда и задържане, затова при определяне на нервните процеси един от основните критерии е степента на работоспособност. Експериментални изследвания доказват, че ниската работоспособност е присъща на лица с чертите на неуравновесения тип висша нервна дейност, при които имаме слабост на възбудителния процес при силен задръжен процес. Високата работоспособност, от друга страна, не е присъща само на хора с чертите на силния тип висша нервна дейност. Възможна е добра активност, но при неблагоприятна работна обстановка или по-голямо натоварване да се наблюдава спад на работоспособността. При изследвания върху зависимостта на умствената работа от свойствата на нервната система се установява обаче, че при еднообразна продължителна работа с принудителен темп, лица с чертите на силна нервна система по-лошо изпълняват поставената задача, отколкото лица със слаб тип нервна система. Става дума за умора или за неадекватност на даден вид работа спрямо индивидуалните особености на нервната система. Високата работоспособност също не е присъща само на лица с уравновесен тип висша нервна дейност. Например, лица с повишена възбудимост в отделни моменти могат да стигнат до висока работоспособност при наличие на емоционално обоснован подем. При лица с чертите силния, подвижен и уравновесен тип висша нервна дейност фазата на оптимална работоспособност е сравнително устойчива, а това води до добра издръжливост при продължителна работа. Реакциите са равномерни и адекватни, емоционалните реакции са добре контролирани, без те да определят участието и отношението към работата. Лицата с чертите на уравновесения, силен но слабо подвижен тип висша нервна дейност при умерено натоварване са спокойни, работят равномерно и постепенно стигат до оптимална работоспособност. Изградените стереотипи улесняват работата, но същевременно затрудняват превключването от една към друга работа.

При лица с преобладаваща възбуда и недостатъчна уравновесеност широката ирадиация на възбудния процес често води до неадекватни реакции, в процеса на работа се допускат повече грешки, излишни движения, неточен самоконтрол. След рязък подем настъпва понижаване, като водещо място има емоционалното увлечение. Това води до колебания във работоспособността. След фаза на оптимална работоспособност настъпва фаза на превъзбуждане. Може да настъпи висока работоспособност, но при затруднения може да настъпи срив. При правилен индивидуален подход засилената възбуденост може да се свърже със стимулиращи емоции и от тук да доведе до подобряване на работоспособността.

При лица, които се доближават до инертния тип висша нервна дейност, периодите на подем се редуват с периоди на понижена дейност. Намаляването на работоспособността настъпва сравнително рано. Проличава повишена чувствителност към промените в работната среда и начина на работа. При обикновени изисквания тези хора са изпълнителни, но при изисквания свързани с напрегната работа, показват слаба издръжливост. Умората често се изразява в резки промени в реакциите, свързани с някои фазови изменения на нервната дейност. При големи изисквания и особено при аварийни ситуации може да стигне до защитни реакции и до срив на нервната дейност. При тези лица еднообразната работа действа подтискащо, докато разнообразната и динамична работа ги стимулира и подобрява работоспособността им.

Много показатели, които определят особеностите на комплексната реактивност и работоспособност могат да бъдат разкрити при анализ на начина на работа, отношението към работата, изграждане на навици и др. Всичко това може да бъде включено в следната схема за изучаване на индивидуално-психологическите и типологически особености:

1. Приспособяване към работата – лесно или трудно вработване; бързо или бавно преминаване от един към друг вид работа; бързо или бавно пробуждане на интерес към новата работа; широта или ограниченост на интересите, доколко страничните интереси подпомагат или спъват професионалната работа, лесно или трудно сработване с колектива.

2. Изграждане на трудови навици: лесно или трудно формиране на трудови навици, подържане към определен работен стереотип или трудности в спазване на определен режим, лесно или трудно коригиране на неправилно усвоени учебни или трудови навици, лесно или трудно изграждане на динамични стереотипи.

3. Степен на проявена активност и самостоятелност, инициатива и самостоятелност в работата и търсене на помощ и подтик в работата, творческо отношение или търсене на определен инструктаж при работа, постоянна активност или проявена само при интересни занимания, задоволяване от минимални постижения или настойчивост за достигане на висока продуктивност.

4. Държание при трудности в работата: при неуспех стремеж към поправяне на грешките и промяна в начина на работа, търсене на нов начин на решаване на трудности в работата или многократно напразно опитване без промяна в начина на работа, склонност към шаблонизиране или търсене и намиране на изход от затрудненията с настойчивост или отказ от работа.

5. Обхват и характер на комплексната реактивност – бързи и бавни реакции, адекватни или неадекватни реакции, концентрация или прадиация на възбудния процес или на задръжния процес, продължително концентриране или лесно отклоняване на вниманието, самоконтрол и грешки в процеса на работа, емоционална устойчивост или скованост при извънредни работни ситуации, самоизключване или отказ от работа във фазата на умора – състояние на превъзбуда или прадииращо пресищане и отегчение.

 

WWW.POCHIVKA.ORG