Joomla Software solutions Template

Payday loan

Психологически особености на болния човек

Всеки индивид има различен стил на поведение при болест, които в голяма степен се определят от съответните вярвания за болестите и тяхното преодоляване, от  нагласите към здравните заведения и тяхната ефективност, от личния опит на индивида с проблеми,  свързани със здравето. Социокултуралните фактори в най-голяма степен са свързани с моделите на здравни убеждения в една общност - дали определени оплаквания се приемат като болест и дали нейното лечение се свързва с медицинските служби. Така например,  етническите малцинства и културите с нисък социално икономически статус имат здравни убеждения, които пренебрегват в по-голяма степен оплакванията на индивида.              Само в екстремни за здравето ситуации те търсят помощ в медицинска служба.  Културовите вярвания повлияват и самите практикуващи в голяма степен, напр. дали определен стомашен дискомфорт лекарите  ще са склонни да диагностицират като физическо разстройство или като емоционално.

Разбира се, към това трябва да се прибави и самата възраст на пациента или демографския фактор.

Така например, старите хора имат ясното усещане, че губят силите си от ден на ден и че процесът е необратим. Приближавайки се към своя край, много от тях за първи път усещат цялата сериозност или може би, обратно, цялата  несериозност  на живота. Със старостта идват болестите, слабостта, бедността, зависимостта, самотата, загубите, забравата, отдръпването, загубата на интерес от страна на другите към тяхното съществуване.

През старческата възраст възникват множество страхове от биологичен тип, свързани с нарастващата безпомощност и с процеса на затихване на жизнените функции на организма. Нарастването на биологичните страхове може да бъде свързано и с намалената активност, в резултат на което човек се фокусира върху собственото си състояние. Налице са и други ирационални страхове, например, от преследване; морални (че е дошло времето да си дава отчет дали е осмислил живота си); социални (например от самота); от смъртта; от външна агресия  и много други. Съществена част от характерното поведение на болните стари  хора може да бъде обяснено с тези страхове – прекалено резки реакции, склонност към размишление и философстване, затваряне в себе си, понижено настроение, склонност към критика и т.н.

Към        индивидуално определените фактори за стила на поведението при боледуване е важно да се подчертаят следните:

Способности от разпознаване и интерпретиране на симптомите като болестни. Хората имат различна субстанционална нагласа и сензитивност към собствените усещания, включително и болестен дискомфорт на своето тяло. Има хора, които имат нисък праг на чувствителност към болката, а други висок. От друга страна, във възприемането едни хора се фокусират към околната среда и промените в нея, други се фокусират върху себе си и по-специално върху своето тяло или емоции.  Трети се фокусират към поведението или мисловната си  продукция. Хора, които се фокусират повече върху себе си, отколкото върху околната среда, по-бързо разпознават симптомите. От друга страна, пише той, хората, които хладно преживяват своята работа, но живеят изолирано в своя дом, по-често дават оплаквания като физически симптоми, спрямо тези които се вълнуват от работата си, живеят  активно в социалната среда и работят вън от дома си с други хора. Ситуативните фактори имат изключително голямо значение как индивидът ще разпознае симптомите. Индивидуалният опит с боледуване в детската възраст оставя траен и силен отпечатък върху разпознаването на болестните симптоми и в по-късна възраст. От една страна индивидите с продължителна история на боледуване може да станат по-толерантни към поредица симптомни промени. Но ранният им опит дава възможност за по-бързото разпознаване, включително и отчитане на възможната увреда. Тук голяма стойност има убеждението, дали засегнатият орган е важен за тялото и живота, или е от второстепенно значение. Заседналият начин на живот прави хората по-внимателни и разпознаващи симптоматичните промени, докато тези с активно физическо натоварва по-слабо ги разпознават. От друга страна, когато хората са продължително време под системен стрес, те започват да вярват, че са по-уязвими към заболявания и вниманието им е отправено повече към здравето.

Лицата, които по трудно преживяват болестното си състояние могат да бъдат разграничени в следните групи:

-          жени и юноши; лица с ендогенни и екзогенни психози; наркомани; лица загубили близки или разведени; социално изолирани хора - стари и самотни хора; възрастни и самотни хора; лица живеещи под жизнения минимум и такива с финансови затруднения; хронично и неизлечимо болни; хора преследвани по расови, религиозни и политически причини; самотни хора (не семейни, затворници и др. ); хора с чести или хронични конфликти, със социални, служебни или семейни проблеми; лица по време на дълбоки житейски кризи – пенсиониране, загуба на близък, влизане в затвор; лица с утвърдени поведенчески неефективни стратегии за справяне с проблем, включващи бягство; манипулация; себеразрушителни действия, които преживяват като облекчение или спасение; желание за смърт.

Болестното  състояние поставя психологически предизвикателства пред самия  човек. Това налага индивидът да придобие умения за живот в чрез дадена диагноза, особено ако тя е тежка.  Това значи той да преживее позитивни промени, които могат да се обозначат като “развитие” в психоматиката на болестта. Това означава, болният да може да се справи със следните задачи:

• Поддържане на привичното равнище на интелектуална и физическа дееспособност;
• Пренасочване на психиката и поведението към нови социални роли и активности;
• Цялостно приемане на своя живот с фактическото минало и текущата социална позиция;
• Формиране на адекватна гледна точка относно смъртта, особено при значително тежки диагнози.

Това са трудни неща, които изискват воля, рефлективна нагласа и морално въображение. В случай, че индивидът не се справи с повечето от изброените задачи, у него възникват чувства на озлобление, вина, презрение, завист, отчаяние и пр. Те придават едно уродливо лице на болестта, което се наблюдава доста често. Наблюдава се известна равномерност в степента, до която индивидът се справя с жизнените задачи. Това е така, защото този, който го бива за едно нещо, го бива за още много неща, а този, който не го бива за едно нещо, не се справя с твърде много други неща. Във всякакви ситуации трябва да  индивидът прилага цялостните качества на своя интелект и воля.

Несправянето с тези задачи води до оскотяване на душата на болния човек и нерядко той става жалък, започва да вегетира. Понякога болните хора в същинската старост развиват инфантилизъм. А това поражда множество огорчения и недоразумения между отношенията със съответната социална група в дадената общност.

Ето защо,   нужно е  да се проявява креативност за създаване на известна перспективност при поведението на болния.

На болните хора е присъщо, много повече отколкото на останалите, импулсивност на действията, прекалена раздразнителност, страхове, безпокойство, усещане за фрагментарност, хипертрофирано самосъжаление. Те са изключително съсредоточени върху себе си, върху своите проблеми и върху емоционалните си преживявания. При общуване е характерно, че говорят преди всичко за себе си, често сменят темите и по-бавно реагират на изказванията на събеседника си. Могат да бъдат лесно раздразнителни до агресивност в присъствието на други хора, склонни са към критика и са много недоверчиви.

Може да се обобщи:

Грижата за болните  хора предполага внимателно извършване на необходими на болния  човек дейности, умение да се влезе в неговия свят и да се съотнесат неговите проблеми със собствените ни усещания.

Грижата за болните  хора  изисква внимателно запланувани действия, доверие и помощ в процеса на адаптиране на болния  човек към променящите се условия на неговия живот.

При изработване и предлагане на програми за психологическо преодоляване на болестните симптоми  трябва да се отчитат основните видове потребности, специфични за болните. Условно можем да ги разделим по следния начин:

1. Потребности от медицински и социални услуги

-          Медицински –нужни ид лесен достъп до личен лекар и такива специализирани медицински услуги като физиотерапия, хирургия, речева и слухова терапия и други.

-          Социални, свързани с домакинството и придвижването – поради цялостното влошаване на ежедневния начин на живот, болните   хора могат да имат редица затруднения, свързани с поддържането на личната хигиена и домакинство. А поради физическата си немощ се нуждаят и от помощ при придвижването, за да не се стигне до принудителна изолация.

2. Помощ при адаптацията – осигуряване на средства за облекчаване на протичането на болестния  процес, в зависимост от неговия вид  - подсигуряване с очила, инвалидни колички, патерици, слухови апарати и др.

3. Потребност от обучение за формиране на навици за адаптация – целта е да се осигури по-голяма независимост на болния  човек. Това се постига чрез обучение в нови умения за грижи за себе си, наложени от новата ситуация, за да се съхрани самооценката му  и чувството му  за собствено достойнство.

4. Потребност от сигурност – преодоляване на страховете, включително чрез предоставянето на правна помощ и информация относно вида или правата на болния

Проучванията  на очакванията на болните  хора за отношението на към тях показват, че те искат да видят и усетят милосърдие, добронамереност, съчувствие, грижовност, уважение, внимание, доверие, проницателност, точност, отговорност.