Joomla Software solutions Template

Payday loan

Психологическа характеристика на взаимоотношенията между лекар и пациент

Отношенията между лекар и пациент се базират на някакъв вид криза-  във физическото и или в психологическото състояние на пациента. В зависимост от дълбочината на тази криза е състоянието на самия пациент, като това до известна  степен – но само до известна степен  - рефлектира и върху отношенията между пациент и лекар.

Самата  интервенция на лекаря се базира на теорията за кризи, която подчертава не само необходимостта от незабавен отговор в една неотложна ситуация, но и необходимостта от превенция на бъдещите проблеми в личностното развитие и адаптация на пациента.

Отношенията между пациента и лекаря  са определени най –вече от социалната стабилност, стандарт на живот, равнище на медицински грижи и спазване на гражданските права.

Основните опорни точки на тези отношения са следните:

Ако хората си върнат емоционалния или здравословния баланс и  кризата може да бъде преодоляна, то отношенията между лекаря и пациента са успешни.  Когато, реакциите на индивида са неадаптивни, болезненото състояние се интензифицира, кризата се задълбочава и може да се репродуцират регресивни, дори  психотични симптоми, то тогава често се стига до конфорнтация или загуба на доверие в лекаря. Тези симптоми могат да кристализират в невротични поведенчески модели на пациента, които му пречат да функционира свободно.

При нарушаване на доверието в лекаря, често се наблюдава:

• явни изменения в поведението, като често грубо е нарушен самоконтрола;
• безпомощност и неефективност в действията;
• вътрешна напрегнатост, тревожност, обърканост с различен външен израз, като те не могат да бъдат овладени;
• чувство на застрашеност.

Задачите на лекаря при отношенията между лекар и пациент са изключително разнообразни, но  в най – общ план те са:

-облекчаване симптомите на клиента;

-възстановяване на предишното ниво на функциониране на клиента;

-идентифициране факторите,  довели до кризата;

-набелязване и предлагане на лечебни мерки;

-помагане на клиента да свърже настоящето стресиращо събитие с минал жизнен опит;

-помагане на клиента да развие адаптивни стратегии за справяне, които да използва в бъдеще и пр.

В този смисъл, особеностите на отношенията включват:

1. Незабавно интервениране.

Хората не са способни да понесат дълго кризисно състояние, затова интервенцията трябва да се прилага веднага. Ако лекарят  не може да се срещне с клиента трябва да го пренасочи към друг колега, който да поеме случая.

2. Действие: Лекарят  участва активно в разрешаване на кризата.

3. Ограничени цели: Фокусът на интервенцията е свързан с кризисната ситуация и разрешаването и.

4. Надежда и очакване: Хората в криза загубват надежда.

5. Подкрепа: Липсата на подкрепа е една от решаващите причини за изпадане в криза. Привличане на максимална подкрепа и мобилизиране на всички ресурси е основната задача на успешната интервенция.

6. Фокусиране върху разрешаване на проблема: фокусът на интервенцията е свързан с разрешаване на проблема (проблемите) лежащи в основата на кризата.

Етапите на отношенията между лекар и пациент могат да бъдат:

1.Начало на интервенцията:  това е първия контакт, който се осъществява директно или с посредничеството на близките или при сигнали на органи на властта. Тук медикът  има три задачи:

• спечелване доверието на клиента чрез търпеливо изслушване, тактични въпроси и при възможност минимално прекъсване от страна на помагащия; пациентът трябва да усети ангажираността на терапевта и да почувства, че е разбран; разговорът трябва да го освободи от страха и да го успокои.
• преценка на състоянието на клиента, на тежестта на проблематиката; от значение е да се определи остротата на болестта; за какъв вид болест  се в какъв етап от равнището си е болестта. Всичко това се установява чрез помощта на медицински изследвания, апаратура и пр.
• съставяне план за действие с изясняване конкретните възможности за подпомагане и сътрудничество от страна на други лица или институции.

2.Същинска интервенция: овладяване на симптомите на болестта, нейното ограничаване,  оказване на поддръжка и повдигане чувството за собствена стойност, конфронтацията с болестното  събитие и неговите последици с адекватната му преработка, представляваща предпоставка и шанс за формиране на нов здравен статус на пациента.

3. Затваряне на лекарската интервенция, когато за лекаря  и за пациента болестта е приключила своето развитие.

Изискванията  към психотерапевтичното поведение на общопрактикуващия лекар могат да се обобщят в следните направления:

• да бъде активен, директен и да поема максимална отговорност за избора на решения, когато пациента и неговите близки не са  в състояние да партнират; да може да “отстъпва от властта” на всяка стъпка, при която пациента възстановява годностите си за контрол над поведението;
• да е с позитивно мислене и действия на заинтересован човек, готов да помогне, дори в ситуации, които на първи поглед изглеждат като “загубена кауза”;
• да притежава умения за разбиране симптомите на клиента, които често са несъразмерни, дори с нелепи /възможно и психотични елементи/ в преживяванията;
• да притежава умения за работа в екип, който да ръководи и контролира.

Специални области на отношенията между лекаря и пациента  са:

• Конфиденциалност-  само когато е получено ясното съгласие на пациента  ; нарушаването на тайната е допустимо при определени обстоятелства - висок риск от самоубийство, възможност някой да стане жертва, предпазване на дете от злоупотреба.
• Работа с недоброволни пациенти – пациенти  с психично и умствено заболяване, ако са заплаха за себе си и околните, ако не могат да си осигурят сами убежище, храна и дрехи.
• Информирано съгласие  - пациентът да е наясно с отрицателните и положителните последствия; да е компетентен да вземе решение и да е дал съгласието си доброволно.

Друго, което е характерно за отношенията между лекар и пациент е самата йерархичност  във взаимовръзката, която  се поддържа от медицинския модел на разбиране, че пациента не познава закономерностите при заболяванията установени в медицинската наука, това е дългогодишен специализиран труд на усвояване, което поставя лекаря в значима позиция на компетентност и превъзходство.

Може да се обобщи: изборът на хората обикновено е определен от тяхното отношение към лекаря. Когато те харесват лекаря, предимно от начина, по който той се отнася към тях, те го оценяват като добър специалист.

Медицинската помощ включва предимно личната грижа към човек, изразена в отношение на загриженост, съчувствие, внимание, емоционална топлота, зачитане и подкрепа. Когато този нов модел на взаимодействие се прилага и двете страни са в партньорска позиция - лекарят има своята компетентност да анализира болестите и да предлага специализирани решения за интервенции и лечение,  да подкрепя емоционално, да дава обратна връзка за всеки етап на промяната. Пациентът има своята компетентност да прави избори къде и как да възстанови здравето си, кое от възможните предложение за лечение иска да приеме. Само в тази партньорска позиция могат да се променят и характеристиките на взаимовръзката между лекаря и пациента.

Когато се разглеждат отношенията между лекар и пациент е много важно да се определи и въпросът за т нар. лекарска грешка.

Лекарската грешка  е  като особен вид “професионална грешка”. Разликата и с други професионални области може да се обобщи:

• висока степен на опасност за живота на човека;
• субективизъм и липса на обективни медицински критерии, които да са непременно приложими при всеки конкретен случай, както и атипичност на заболяванията.
• индивидуална реакция на пациента, което прави по- трудно предвидимостта на грешката;
• лекарската грешка е по- трудно доказуема, поради по- усложнения комплексен характер на ситуацията.

При лекарски грешки, доверието между пациента и лекаря се нарушава сериозно и непоправимо. Следователно, лекарската грешка трябва да се избягва или при нейното  проявление, пациентът трябва да бъде пренасочен към друг специалист, с цел избягване на развитието на болестта или кризисното му състояние, вследствие на загуба на доверие  в медицинската система.