Home Философия Полови различия при шизофрения

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Полови различия при шизофрения ПДФ Печат Е-мейл

Половият диморфизъм в психопатологията е може би най-добре представен чрез половите различия във феноменологията и периода на развитие на шизофренията. Клиничните наблюдения на половите различия във времето и курса на протичане на болестта са документирани преди близо век от Краепелин. Подобни наблюдения обаче не се ползват с особена популярност до 80 –те години на XX век.

Едва наскоро се засили интересът към половите различия при шизофрения , като обсегът варира от усилия да се идентифицират факторите, които причиняват шизофрения, до клиничната хетерогенност на този вид разстройство. “Втората вълна” от проучвания в тази област е насочена към разбиране на етиологията и патофизиологията в половата хетерогенност, увеличаване на знанията за епидемологията и клиничния курс на протичане на  болестта.

В публикуваните изследвания за шизофрения при мъже и жени се наблюдават сериозни различия в зависимост от обсега, в който е определено психичното разстройство. Проучвания показват , че е по-голям процентът при мъжете ,страдащи от шизофрения , в сравнение с този при жените- 3:1. Тези проучвания се базират на изследванията на Шнайдер през 1959 год. (1.4:1), на Астрахан от 1972 год.(2.8:1) и на Люин през 1984 год., който използвал “Схемата за диагностициране” на Световната  класификация на болестите. Заедно с това се наблюдава тенденция мъжете да проявяват симптоми на болестта в по-ранна възраст ( Хаас и Суини- 1992 год.). Изследванията доказват ,че възрастовата разлика за поява на шизофрения при мъжете и жените е от 3 до 5 години. При мъжете началото на болестта се регистрира в периода  от 19 до 24 години ,а при жените – в края на 20-те и началото на 30- те години. Периодът , в който пациентите- шизофреници биват хоспитализирани , отново е с по-високи показатели за мъжете , отколкото за жените.

През 1985 год. Люин прави проучване на база на  документираните случаи на шизофрения дали различията във възрастта в началото на болестта се дължат на различните нива на стрес по отношение ролята на половете в обществото, а оттам и периода на хоспитализиране на пациентите при появата на първите психотични симптоми. Съгласно това обяснение може да се заключи , че при мъжете  болестта се появява по-рано – в началото на зрелостта, когато напрежението за независимост , доминиране и съревнование се увеличават. В повечето от случаите времето на поява на болестта е темпорално свързано с остри  стресиращи преживявания през последните 6 месеца на пациента; латентният период за такива събития е по-къс за мъжете. Те се  оказват по-податливи на стреса , както отбелязват Полфрон и Манук през 1990 год. В такъв случай би трябвало да очакваме ,че споменатите социални фактори ще бъдат еквивалентни и за други видове афективни психози , освен  шизофрения. Това обаче не се подкрепя от фактите . Половите различия в началото на психотичните  симптоми са строго специфични за шизофренията. Например през 1988 год. Ангемайер и Кун откриват полови различия при появата на психотични симптоми и при хоспитализирането сред шизофренни индивиди , но не и сред другите афективни психози. Съгласно тези изследвания жените развиват афективни психози на същата възраст като мъжете, дори по-рано от тях.

От друга страна , обяснението за увеличаване на стреса не може да бъде задоволително, тъй като в ерата на променящите се роли на половете , човек би очаквал да наблюдава скъсяване на периода на поява на психотични симптоми при жените. Факти от наскоро проведени изследвания показват ,че стресът не може да бъде изтъкван като единствена и основна причина за шизофрения , но може да въздейства върху периода на поява на първите симптоми.

По различен начин стои въпросът с генетичната обусловеност при шизофренията. През 1976 год. Гьотесман и Шийлдс правят изследвания на различни семейства и установяват 30-50 %  наследственост. Изследвани са еднояйчни близнаци и се установяват двусмислени закономерности по отношение на половите различия, въпреки че съществуват сведения, че  при разнополовите близнаци рязко се увеличава рискът  от поява на болестта. Тези сведения подкрепят хипотезата ,че псевдо доминиращ ген от по-късото рамо на половия хромозом  може да е причинител на шизофренията (Кроу- 1990- 1992 год.). с няколко изключения емпиричната изследователска работа преди 90-те години поддържа твърдението ,че не се наблюдават полови различия в рисковите граници на едно шизофренно семейство. По-нови проучвания,които предполагат по-високи показатели при фамилните случаи на шизофрения при жените , водят до спекулации,че болестта е по-разпространена сред жените( Голдщайн-1990 год., Мъри-1992 год.). Част от тези проучвания обаче се провалят , когато наблюдения на семейства в продължение на години не доказват членовете на семействата да са изложени на риска от заболяване. От друга страна, причината за по-високите показатели за поява на шизофрения при наличие на фамилна история на заболяването сред жените може да се дължи на по-широкото разпространение на негенетичната форма на шизофрения сред мъжете. Предложените сведения за негенетични фактори ,които са причина за вариации при шизофренията на по-малко то 10 % при мъжете, се дължат до известна степен на малък брой изследвани случаи на мъже. Може да се предположи ,че т.нар.”негенетични случаи” ще се наблюдава ниска честота на шизофрения сред най-близките роднини. Тази хипотеза може също да обясни защо някои проучвания показват по-високи показатели на генетична предразположеност към шизофрения при жените отколкото при мъжете.

Друг фактор ,който може да обясни защо мъжете страдат повече от жените , е т.нар. хипотеза за естрогенна защита. Въдрастта , в която се появяват първите симптоми на болестта , може да бъде значително забавена сред жените , благодарение на защитните ефекти на естрогена (Хефнер –1991 год., Райхер-Рослер –1993 год.). Сведенията,които показват ,че нивата на естрогена могат да окажат влияние върху уязвимостта на жените от повтаряне на болестта , са базирани на клинични изследвания  , доказващи силна темпорална корелация  между повтарянето на болестта и ниските нива на ендогенен естроген(както по време на менструация или след менопауза). Така естрогенът може да представлява антипсихотична защита срещу психотичните симптоми на шизофрения. Именно затова появата на шизофрения при жените след 45 години съвпада с намаляване на нивото на естроген в организма. Изследванията върху животни показват ,че хронично лечение с екзогенен естроген води до ефективно намаляване на преноса на допамин.

През 1994 год. Гатаз открива ,че жени които постъпват в болница по време на нискоестрогенната фаза на цикъла им  се нуждаят от по-ниски дози на невролептици , октолкото жени , постъпващи на високоестрогенната фаза на цикъла им. По принцип при жените се постига по-висок терапевтичен отговор на антипсихотичното лечение и по-ниско дозиране с медикаменти, отколкото при мъжете именно поради естрогенната защита. През 1992 год. Хаас октрива по-висока степен на оцеляване при жените след инжектиране на невролептици , отколкото при мъжете. Жените имат по-добри шансове за оздравяване и се нуждаят от  по-малки дози на приемане на антипсихотични вещества. Тези открития предполагат ,че естрогенът играе ключова роля в промяната на периода на поява на първите симптоми ,както и в увеличаване на успеха на лечение с невролептици при жени с  шизофрения.

Все още не са напълно изяснени причините за ранната поява на болестта при мъжете , генетичната обусловеност, влиянието на естроген. Отговорите на тези въпроси са важни с оглед разработването на техники , чрез които да се въздейства върху курса на протичане на болестта. Подобни усилия могат да се увенчаят с успех ако се разработят различни интервенции за мъже и жени. Информация за различните рискове при половете и защитните фактори могат да бъдат от полза за :

1.Идентифициране на формите на шизофрения с уникална етимология и патофизиология.

2.По-добро разбиране на рисковете и защитните фактори , влияещи върху остротата на симптомите.

3. Идентифициране на специфичните защитни фактори , забавящи появата на симптомите при жените.

4.Развиване на по-ефективна диагностика и стратегии за лечение на шизофренните пациенти.

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG