Joomla Software solutions Template

Payday loan

Психичната дейност се характеризира не само с възприемане на обектите от външният свят, но и със запомняне и съхранение на възприетото. Способностите на човека да запомня, съхранява и възпроизвежда му позволява да натрупа опит, да обобщава натрупания и да го ползва, когато е необходимо. Тези процеси на запомняне, съхранение и възпроизвеждане, съответно забравяне на запомненото наричаме ПАМЕТ.

Паметта е психичен процес, при който в съзнанието на човек се появяват факти, предмети и явления, които са отразени в миналия индивидуален опит. Тоест познавателен психически процес на отражение на минал опит в субективен образ, което се основава върху образуването на достатъчно здрави временни връзки /запомняне/ и тяхното актуализиране или функциониране в бъдеще /възпроизвеждане и познаване/.

Паметта е съхраняване на миналото. Тя е фиксиране и съхранение или съхраняване /задържане/ на спомени, “запечатване” и репродуциране на житейски опит и получена информация.

Паметта е така да се каже триизмерен процес, тоест всеки от памевите процеси се реализира на няколко равнища. Примерно съхранението на паметта има своята логична, психична, физиологична и биохимична страна. Паметта е глобален и многовариантен процес. Тоест тяобхваща голям обем от корови клетки и се реализира като различни видове памет – зрителна, образна, двигателна и т.н. С тези свои характеристики паметта заема централно място сред останалите психични познавателни процеси, тъй като дава материал и на представите и въображението, и на мисленето.

Памевите процеси протичат на основата на по-рано получена чрез други процеси информация, тоест немислимо е да има памет без възприятие, възпроизвеждане без да е имало съхранение, съхранение без да е имало запомняне.

Значима характеристика на паметта е нейната адекватност – забравя се онова, което е било запомнено, помни се онова, което е било възприето.

Възможността на изследователите да изведат паметта на едно високо равнище с трайни, стойностни показатели е наличието на широк диапазон от индивидуални и личностни качества, като скорост, точност, трайност, готовност, услужливост и обем.

Паметта има място и в системата на други психични процеси – усещането и възприятието рефлектират в запомняне, мисленето, представите и въображението протичат на основата на памевата информация. Това говори за така наречения фундаментален характер на паметта.

Паметта е динамичен процес, включващ като сложно психическо явление три основни процеса: запомняне /фиксация/, задържане или съхранение /ретенция/ и възпроизвеждане. Всеки от тези три етапа предполага предходният.

Запомнянето е процес, при който ние захранваме нашата памет; възприемаме определени факти чрез нашите изводи, разсъждения, които са съхранени. Запомнянето е първият по време процес, реализиращ се на основата на онова, което се запомня. По нататъшното протичане на процесите в паметта зависи от това как се е осъществило запомнянето. То е дълбоко личностно и мотивирано психично явление. Като такова запомнянето до голяма степен зависи от мотивацията и потребностите на всеки индивид. Така запомнянето се явява функция не само и не толкова на възприятието, а на това в каква степен възприетото ще бъде включено като потребност в целеобразуването на индивида.

Запомнянето може да е с дълготраен и краткотраен характер. Краткотрайното запомняне е ограничено в рамките на времето, тоест то се осъществява за кратко време. Дълготрайното е свързано с известни изменения в коровите клетки и е включено като потребност на личността в нейните далечни перспективи и целеобразуване. Измененията в коровите клетки в резултат на импулсите пораждат движения на информацията по затворени кръгове, които осигуряват дълговременно запомняне.

Запомнянето от позицията на целенасочеността е:

F                    Преднамерено;

F                    Непреднамерено;

При преднамереното запомняне това, което искаме и към, което сме подготвени да запомним, докато при непреднамереното – действат неосъзнати механизми.

Други видове запомняне са:

F            механично;

F            смислово;

Вторият последователен паметов процес е съхранението на запомненото. Той е дискретен етап, когато ние сме запомнили нещо и то остава скрито в нашето съзнание. Но той не е пасивен процес. Човек постоянно придобива нов опит.

Процеса на съхранение заема централно място във всички процеси на паметта: ако е налице съхранение, ще има и възпроизвеждане. Съхранението като процес това е задържане на запомненото. То зависи от устойчивостта на условните връзки, от настъпилите изменения в коровите клетки, от активността на коровите полета, от механизма на доминантата и от акцептора на действието.

Към запомнянето спада и спомнянето. В него са налице елементи на възпроизвеждане.

Запомнянето зависи в голяма степен от повторението. Не зависимо от това дали се заучава нов материал, дали е повторение под формата на упражнение за запомняне или пък е преговор на по-големи порции знания повторенията трябва да бъдат разпределени равномерно във времето.

Възпроизвеждането като процес на актуализация на запомнянето може да бъде:

• Съзнателно – налице е цел пред личността, фокусировка на вниманието;
• Несъзнателно – образите и събитията възникват на основата на случайни дразнители;

Видовете памет са:

®      Генетична /вродена/ - тя запазва информацията, която определя физиологичния и анатомичния градеж на организма в процеса на неговото развитие;

®      Придобита – пази информацията получавана от момента на раждането до смъртта;

Форми на придобитата памет са мигновената, краткотрайната, междинната и дълготрайната памет.

Обектите, които въздействат на човека преди всичко променят състоянието на чувствителните входове, притежаващи от своя страна инерция. Това обяснява запазването на елементарните следи в продължение на няколко мига. Тази форма на запазване се нарича мигновена памет. Специфичното за мигновената памет е, че след няколко секунди следата избледнява и ако информацията не се превърне в друга форма на съхранение тя се изгубва окончателно. Запазващата се в мигновената памет информация не може да бъде задържана в паметта и възпроизвеждана. Част от информацията от мигновената памет попада в краткотрайната. Обемът на краткотрайната памет е малък, а времето на съхранение е няколко минути. При нея вече информацията се преработва съществено. Намиращата се в краткотрайната памет информация постепенно се измества от новопостъпваща такава. Това изместване може да се управлява преднамерено с помощта на повторението. Обемът на краткотрайната памет е ограничен и затова информацията от нея след прекодиране се извежда в междинната памет. Там именно се запазва докато се създаде възможност за дълготрайното и съхранение. Информацията от междинната памет се превежда в дълготрайната не пряко, а посредством краткотрайната. Обема и времето за съхранение на информация в дълготрайната памет са неограничени практически. Ако се налага да се използва информация от дълготрайната памет тя трябва наново да се връща в краткотрайната.

Дългосрочната памет се състои от три подсистеми:

• Семантичната дългосрочна памет може да се оприличи на многомерна мрежа от термини, понятия, обобщени факти, организирани като йерархиразирани и абстрактни възли с разнообразни асоциативни връзки помежду си. Тя е доминираща и асимилира непрекъснато фрагменти от събитийната дългосрочна памет.
• Епизодичната /събитийна/ дългосрочна памет е автобиографична памет за събития в жизнения път на индивида и е организирана в конкретни ситуации от индивидуалното жизнено време.
• Процедурната памет е специализирана да удържа образците на движения и умели действия и тя е слабо вербализирана.

Достъпът на информация в дълготрайната памет и възможностите за преднамерено и непреднамерено запомняне се определят от личностната й значимост за човека.

На основата на анализаторите пък паметта бива:

• Зрителна;
• Слухова;
• Двигателна;
• Осезателна;
• Вкусова;
• Обонятелна;

Според характера на психичната активност, която преобладава в дейността паметта бива:

• Двигателна памет – характерна е за всеки човек. Характеризира се със запомняне на движения, действия, операции и реакции. Те в зависимост от характера на дейността формират умения и навици, изграждат привички. Характерна особеност на двигателната памет е нейната устойчивост и трайност.
• Емоционална памет – съпроводена е с голяма сила и яркост, емоционално преживяното се помни.
• Словесно-логична памет – свежда се до помненето на понятия, съждения, формули, концепции и т.н.
• Образна памет – характеризира се с помненето на събития и предмети.

Всички видове памет независимо по какъв критерий са класифицирани са взаимно свързани, преминават едни в други.

Паметта е призвана да бъде хранилище на опита, който се натрупва в резултат на познавателните усилия. Тя пази в себе си следите от минали въздействия, които са получени при функциониране на усещането и възприятието, на представата и въображението, на мисленето. Става ясно, че паметта изпълнява ролята на резервоар на психични продукти, които се създават в резултат на функциониране на познавателни, емоционални, волеви процеси. Паметта може да се каже, че е призвана да участва в сътворяването на собствения жизнен опит на индивида.

Изложеното от мен дотук дава основание да се приеме, че паметта е сложен процес, който е свързан с натрупване, преобразуване и използване на индивидуалния опит – познавателен, емоционален, волеви. Функцията на този процес е толкова специфична, че тя не може да бъде заменена или компенсирана от никой друг психически феномен. В паметта следите оставени от образи, мисли, преживявания не остават “застинали”, а се преобразуват и след претърпяната промяна се включват в решаване на душевни, жизнени и професионални проблеми. Този факт предполага необходимостта от анализиране на вътрешните механизми, чрез които се осъществява сложния паметов процес.

В следствие бурното развитие на науката и техниката обемът на получената и обработена информация от индивида нараства неимоверно бързо. За оптимално уравновесяване със заобикалящата ни социална среда ежедневно се налага преработването на огромно количество информация от най-различен характер. Това поставя на преоценка ролята, мястото и значението на паметта в цялостната общочовешка практика. По този начин се изменят представите за паметта, изменя се подходът при нейното изследване, разширява се фронтът на нейното научно обхващане. Всичко това дава основание да се очаква, че този комплексно актуван проблем психологичното проучване, на който е само относително не голяма негова част ще доведе до съществени за теорията и практиката открития. Може да се разчита, че те ще дадат значителен принос за преоценка на фундаменталното място на паметта в жизнения цикъл на човека, за ускоряването на социалния прогрес, за решаването на актуалния и комплексен проблем за ЧОВЕКА.