Joomla Software solutions Template

Payday loan

Особености на съвременния свят и приложение на философското образование

Въведение

Известно е, че най – характерната особеност на съвременния свят е глобализацията.  Съществуват редица определения за глобализацията. Изключително приемливо е определението на Jim O'Neill and Roopa Purushothaman от Голдман Сакс: "глобализацията се дефинира като отваряне на границите за идеи, инвестиции и капиталови потоци и движение на хора и производствени процеси по целия свят.". Речниците по икономика и социология свързват термина “глобализация” с индустрията. В Collins Cobuild English Dictionary пише, че когато индустрията се глобализира или е глобализирана, компаниите от една страна се свързват с компании от други страни с оглед да правят заедно бизнес. Глобализация на индустрията, е първото устойчиво словосъчетание, в което опорна дума е терминът “глобализация”.

С  други думи, глобализацията обхваща всички процеси в съвременното общество, като това определя основните характеристики. В този смисъл, възниква въпросът как се отразява глобализацията, като съществена характеристика на съвременния свят и как се вписва философията в него. Тезата, която се защитава в настоящата разработка е, че глобализацията се отразява на междукултурната идентичност, а оттам и на отношенията между личностите в социума.

1. Съществени характеристики на съвременния свят

От гледна точка на факта, че социума се глобализира, а с него и културата, то могат да се разгледат първоначално   няколко мита, по отношение на корелацията  култура – човек – философия.

Първи мит: Тъй като етническата идентичност на човека се съревновава с неговата привързаност към определени ценности, е нужен компромис между признаването на многообразието и обединяването на ценностите.

Реалността: Пред личността не стои изборът национално единение или културно многообразие. Личността може, и има, множество допълващи се идентичности - етническа принадлежност, език, религия и раса, а също така и гражданство. Идентичността не е с една единствена стойност. Не съществува неизбежна нужда да се прави избор между единството на държавата и признаването на културните различия.

Втори мит: Етническите групи се склонни към противопоставяне и конфликт помежду си поради сблъсък на ценности и това определя нуждата от компромис между зачитането на многообразието и поддържането на културно разнообразие и мир между културните общности.

Реалността: Емпиричните данни говорят, че културните различия и сблъсъкът заради изповядването на различни ценности твърде рядко са първопричината на конфликтите.

Трети мит: Философската  свобода изисква да бъдат защитавани всички традиционни практики, за да е налице компромис между признаването на културното многообразие постигането на напредък в развитието, демокрацията и правата на човека.

Реалността: Философската  свобода означава разширяване на индивидуалния избор, а не самоцелно запазване на практики и ценности със сляпо подчинение на традицията. Философията не е вкаменен набор от ценности и практики, и не може да служи за претекст за отказ от човешки права и равенство на възможностите –например равните права на жените да получават образование.

Глобализацията, като част от  информационната революция и изкривяване на държавната идентичност са основните тенденции, чрез които се описват промените в съвременния свят през последните години. Те водят до значителни промени в сферата на представителната демокрация, националния суверенитет, национализма, бързо намаляване на възможностите за маневриране на държавите в областта на макроикономическата политика.

Социолозите и културолозите я свързват с универсализацията и хибридизацията на културата и бита на хората в различните страни и райони, докато приоритет в изследванията на философите имат проблемите, свързани с универсализацията на човешките ценности.

Следователно, наред с преразпределението на властта,  бъдещето на националните структури е изправено пред дилемата : ерозия или запазване на спецификата им като феномен, включващ преди всичко техните културни и етнически аспекти на фона на глобализацията. Фундаментален елемент на идеята за нацията, отличаващ я от идеята за държавата е духовно- културният фундамент в смисъл дали тази култура се е формирала преди или след възникването на самата държава и дали глобализацията е причина за възникване на конфликт?

Практиката показва, че именно философията  в най-голяма степен създава рационалните и емоционални връзки , обединяващи обществото и  духовната основа на глобализирания  живот, в т.ч. и политическата сфера.        Разбира се, стереотипното противопоставяне на гражданско-политическият западен и етнокултурния източен модел на нация многократно се подлага на критика в сравнителните исторически изследвания. В основата на консолидацията и обединението  на всяка нация обаче, стои установена комбинация от политически, икономически, културни и етнически фактори, чиито източници се губят във вековете. Именно основополагащото значение на културното наследство на етнонационалните общности ги откроява от останалите социални колективи независимо от преимуществата  или изоставането им в материалната сфера.

И макар етническата принадлежност и националните култури да са вид философски  феномени, формирани в значителна степен от социалните условия, древните корени и духовният компонент им придават особена жизнеспособност и огромна емоционално мобилизираща сила.

Духовната страна на националния живот се проявява не само чрез хората, представящи нацията в дадения момент, но и в цялото наследство от миналото, което съществува като относително самостоятелна  реалност, подложена на реинтерпретация, понякога и на забрава, но и неизменна и в нематериалната си част - неунищожима.

Мислителите от различни направления отдавна са установили доколко емоционалният заряд на националната идея отговаря на изконни потребности на човешката природа, която игнорира абстрактния рационализъм.

Към най – очевидните промени, внасяни от глобализацията в философската  сфера се отнасят възникването на открити информационни потоци и пространства, разпространяването на унифицирана попкултура, сходни стандарти и стилове на живот, както и на етични норми, разпространение на транснационалните контакти на всички равнища, възникването на универсални програмни кодове за общуване плюс утвърждаването на английския като световен език. Всичко това означава дълбока трансформация на условията и механизмите на културния живот, който вече не може да съществува обособен в рамките на локални или национални общности. Ценностите и идеите изпитват сложно преплетеното въздействие на потоците на националния, международния и глобален културен обмен. Ограничиха се възможностите на правителствата да контролират връзките на обществото с външния свят – например опитите на китайските власти да установят надзор върху използването на Интернет. Някои от изследователите тълкуват културната глобализация като преход от териториално обвързани идентичности от традиционен и модернистки тип към други идентичности на модернизма и постмодернизма с транстериториални параметри.

2. Мястото на философското образование в съвременния свят

Съвременната философия е призвана да отговори на въпроса: води ли глобализацията към отмиране на национални и местни традиции, към тяхната конвергенция или от единна стандартна планетарна култура? Е, ли е глобализацията причина за развитие на глобален междукултурен конфликт?

Най – новите  философски проучвания  емпирично опровергават такава хиперглобалистка прогноза. Напротив, почти повсеместно се извършва възраждане и самоутвърждаване на разнообразни форми на общност, чиято идентичност се основава на расови, етнически, религиозни, лингвистични признаци или локални или даже кланови особености, но които съществуват съвместно в рамките на новата глобализационна култура.

Разбира се, наред с практиките на асимилация,  съвременните имигрантски малцинства  се стремят да подържат тесни връзки със страните, от които са излезли и коренните традиции. Дори и отдавна формиралите се нации се сблъскват с предизвикателствата на етническата и културна нееднородност. На този фон обаче, все по – безспорен става принципът на културно – философския плурализъм, който позволяла мирно съжителство на културите, ако не се намесват други фактори.

Перспективите за победа на единния културен ред на глобалния пазар предизвиква и някои теоретични възражения. Символизиращият това единство поток на унифицирани продукти притежава принципни дефекти, лишаващи го от способността да създаде алтернативна идентичност. Противоположно на всички досега съществуващи културни системи – исторически самобитни и емоционални – съвременната култура, откъсната от конкретиката на определена етническа история и етнографска среда, е неутрална и изкуствена подобно на своята технологична основа.  Построена на технически ефекти, повърхностна, обърната повече към инстинктите, отколкото към сърцето и разума, тя балансира на границата на разрива с вечните ценности и духовността въобще. Не случайно с нея се свързва възможността за установяване на съвършено нова личност, обитаваща в самозадоволяващ се “електронен глобален свят” /хакери, киберпънк, виртуална реалност/. Следователно, междукултурно – философския  конфликт може да се разгори – както  е видно  - например от прояви на терористични организации, не на базата на глобализацията, а на базата на териториални, икономически, политически и други императиви.

В последният смисъл на взаимопривличане и взаимно отблъскване може да бъде разбрано как модерните идеи за либерализъм, демократичност, материализъм, позитивизъм и социализъм, чрез които се схваща за основен смисъл на държавата и обществото не съсловието, гилдията, доминиращата група, а индивида (субекта), биват осмисляни от водещите философски идеи на нашия век.

Може да се обобщи: новите икономически реалности в началото на 21 век засилват все повече тенденцията за изместване на световната икономика, основана на национални пазарни стопанства, свързани помежду си от търговията и инвестициите, към единна, без граници, глобална пазарна икономика. Глобализацията е термин, който се използва по различен начин, но принципната идея, която се съдържа в него, е прогресивната интеграция на икономиките и страните. Движеща сила на глобализацията са новите технологии, новите икономически взаимоотношения и международни политики, включващи широк спектър от актьори, в това число правителствата, международните организации, бизнеса, труда, гражданското общество.

Човечеството през своето историческо развитие преминава последователно през аграрно и индустриално общество. При тия общества човек е използвал трите основни ресурса - капитал, земя и работна сила, при производството на материални блага. Ограничеността на ресурсите е довела до преосмисляне на човешката дейност - появила се е необходимост от ресурс, който не се амортизира, може да се произвежда и не е ограничен. Така възниква нов, четвърти икономически ресурс - информацията. С този нов ресурс човешкото общество навлиза в "третата" вълна от своето развитие - информационното глобално общество. Преходът към информационно общество е преход от материалното производство към сферата на услугите.  Информационното общество е описано от различни гледни точки - от икономическа, политологична, социологична, футурологична и др., което показва неговата многоаспектност и интердисциплинарност.

Информационното общество отразява тенденцията към глобализъм и нов световен ред, в който светът ще стане едно глобално село, като се премахнат националните граници и се навлезе в различни културни, езикови и етнически области. За една страна вече няма да са важни абсолютните и относителните предимства, а доколко тя е обезпечена със software, hardware и lifeware.

Ролята и мястото на философията в тези процеси е да даде отговор на въпросите, свързани с глобализацията, националната идентичност, междукултурните конфликти.

В този смисъл, от философска гледна точка може да се обобщи: националното и глобализацията не са два взаимно противоположни субекта. Те всъщност изобщо нямат допирни точки, в които да си противоречат. Глобализацията е предимно политически и икономически процес, който касае управлението на обществото и общия прогрес. Националното е вътрешен обществен и културен процес, който касае индивидуалното развитие на човека и на отделните етнически групи. Няма място за противопоставяне и за отричане на националното в името на някакви глобални ценности. Просто едното не пречи на другото. Нещо повече - националната идентичност е основната градивна част на глобалното общество. Общият свят ще бъде свят от много и различни хора - всеки допринасящ с нещо в него, а не свят от абсолютно еднакви роботи, подчиняващи се на правилата на една единствена култура. Общественото разнообразие е необходимо, за да може да се гарантира развитието. Защото бъдещето се поражда чрез нови комбинации и взаимодействия между елементите на миналото и настоящето. То не може да се роди, ако настоящето е напълно хомогенно. Тогава то може единствено да се изроди.