Joomla Software solutions Template

Payday loan

Експерименталната психология обхваща основните методологически и специалните теоретически въпроси на експерименталното изследване.

Методологическите основи на психологията, както и всички други частни науки се определя от това, дали се изхожда от идеалистически или от материалистически философски схващания.

Въпросът за методите на изследване във всяка научна област има първостепенно значение.

Методите на психологията според проф.Сп.Казанджиев се класифицират по следния начин:  -метод на самонаблюдението, метод на експеримента, генетичен метод, народопсихологичен метод и психопатологичен метод.

Проф.М.Кройц класифицира специфичните методи на психологията като ги разделя на две големи категории:

-непосредствени – към които отнася интроспективните методи, както обикновеното самонаблюдение и самонаблюдението при експериментални условия;

-опосредствени - обикновеното наблюдение и експериментът с техните разновидности.

Научното и по-специално експерименталното изследване в съвременната психология се изгражда на базата на диалектико-материалистическата методология.

При всички класификации на методите на диалектико-материалистическата психология наблюдението и експериментът са основните методи на изследване.

Наблюдение

• самонаблюдението т.е. използване показанията на съзнанието, обект на което се явява сам субектът, неговите психични свойства и преживявания;
• обективното наблюдение т.е. единството между дейност и съзнание, между езиковия и всеки друг израз и психиката. То бива :

-непосредствено т.е. когато се извършва пряко от изследващия над дейностите, постъпките, изразните движения на изследваната личност или група хора;

-опосредствено наблюдение т.е. анкета и проучване продуктите на дейността.

Експеримент

• лабораторен експеримент -  извършва се при специално създадени лабораторни условия.

Според характера на експерименталното изследване и според средствата, които се използват, се разграничават два основни вида на лабораторния експеримент :

- класически /апаратен/ експеримент – основната цел на метода е да се проникне в същността на психичните явления и да се разкрият техните закономерности. Тук в зависимост от характера  и предназначението на апаратите, които се използват, се различават три варианта на метода: - метод на дразненето, метод на реакцията и метод на изразните движения.

- психодиагностичен метод – основна цел на метода е да се постави диагноза за състоянието и развитието на отделните процеси или комплексни черти на индивида или група лица и да се прогнозира близкото или по-далечно развитие на изследванията. Тук най-често използваните средства са тестовете, които биват: - за изследване на вниманието с фигурки за задраскване /Пиерон/ или с фигури и букви /Тулуз и Пиерон/; за изследване на въображението с мастилени петна; за асоциациите със серия думи и др.

• естествен експеримент -  извършва се при условията на всекидневната работа, на игрите, на обучението, в класната стая, и др.

Психолого-педагогическият експеримент - разновидност на естествения експеримент, който се извършва с цел проучване  на индивидуално-психологическите особености на децата или психологическите основи на учебния процес. Той има две разновидности :

- констатиращ експеримент – чрез него се поучва състоянието на психическите процеси и свойства в началото на изследването ;

- пеобразяващ /обучаващ/ експеримент – чрез него се внасят промени в условията, които довеждат до експериментално контролирани изменения в психиката на изследвания.

Моделиране

Моделирането бива: имитационно,схематично и кибернетическо.

При този метод проучваното явление се възпроизвежда не в неговия действителен вид, а при аналогични на действителността условия.

Използваните модели могат да се разделят на:

-физически - възпроизвеждат онези материални условия, при които протичат наблюдаваните явления ;

-математически - изграждат се въз основа на математическа обработка т.е. изразяват се с помощта на числа, формули, уравнения и др.

В редицата на методите на психологията би трябвало да се постави и психологическата характеристика. По-правилно е обаче да се говори не за отделен метод, а за един синтетичен методически прийом, при който се използват не само всички достъпни методи, но и данни от биографията на проучваното лице.

В системата на психологическите методи трябва да се отбележат и онези помощни методи т.нар.статистически методи, които не са специфични само за психологията, но без които не е мислимо съвременното психологическо изследване и които се прилагат широко при експерименталните методи на изследване.

Освен това към тези помощни методи трябва да се отнесат и различните средства за графично изразяване на резултатите: - чрез криви на развитието, криви на упражнението и на разпределението, персонални криви и тези графични средства, чрез които се цели да се изразят явленията

Всяка проблема изисква грижлив подбор на методите, затова при всяко изследване има един доминиращ метод, а другите са помощни.

1.Експериментални методи за изследване на мисленето

Първи опити за изследване на мисленето правят някои от представителите на Вюрцбургската школа, основана от О.Кюлпе, които изхождат от правилното схващане за качественото различие на мисленето от усещанията и представите, но не отиват по-далеч от Вулдовото схващане за самонаблюдението като основен метод на психологията.

А.Бине теоретически стои на позициите за безобразното мислене, но в практиката Бине създава някои методи за изследване на мисленето, които не разчитат на самонаблюдението, а на обективната преценка на отговорите или действията на изследваните.

Бихевиоризмът не прави напредък в изследването на мисленето т.к. остава в рамките на концепцията за “опит и грешки”, което не може да доведе до изследване на човешкото мислене.

Съществен етап в развитието на методите за изследване на мисленето бележат представителите на гещалт - психологията /М.Вертхаймер, В.Кьолер, К.Кофка, К.Левин, К.Дункер/, които въвеждат една нова проблема – продуктивното /творческото/ мислене, като утвърждават в методиката на изследване мястото и значението на задачата и проблемната ситуация, но не отчитат достатъчно качествената разлика между животните и човека. Това се проявява в неразбирането им на разликата между реакциите на животните и дейността на човека при решаване на проблемни ситуации.

Тези ограничения на методите за изследване на мисленето се преодоляват от диалектико-материалистическата психология, която пояснява, че психологическото значение на проблемната ситуация не се включва в самата задача, а в действеното отношение на човека към нея.

Рубинщайн отбелязва, че предмет на психологическото изследване е не само вътрешната, духовната, умствената дейност, а и психологическото съдържание на самата реална практическа дейност. Затова проучването на мисленето  в различните дейности на човека – главно в неговите игри, в учебната и трудовата дейност – заема основно място в психологията.

Значителен принос в изследване на причинноследственото мислене при децата чрез използването на различни играчки прави Люблинская. Менчинская прави изследване на мисленето в процеса на обучението по различните учебни предмети, а Якобсон и Кудрявцев имат принос за изследване на мисленето при трудовата дейност.

2.Методи за изследване предпоставките на мисленето

Чрез изследване на онези прояви на животните, които могат да бъдат разглеждани като предпоставки на човешкото мислене, редица учени се опитват да изяснят първопричината за възникването на мисловния процес у човека.

Експерименталните методи при изследване на умствените процеси на животните са въведени от С.Лойд Морган с труда му върху “Животните и интелигентността”, а малко по-късно и от Л.Хопхауз с труда му “Еволюция на ума”, в който Хопхауз идва до заключението, че само маймуните се намират на стадия на “практическото съждение”.

Е.Торндайк отива още по-напред в публикациите си “Интелигентността на животните” и “Умственият живот на маймуните”. Той формулира своето схващане за т.нар. метод на “опити и грешки”, чрез който животното успява след многобройни случайни опитвания и налучквания да дойде до решението на задачата. Намаляването на броя на опитванията през последващите експерименти  Торндайк обяснява на базата на асоциативната психология и по-късно на тази основа предлага “закона за ефекта”, за да обясни процесите на учене чрез опити и грешки.

Същественият принос на Р.Йеркс към методиката на експеримента с животни е методът на “множественият избор”, който и досега се използва в различни варианти.

В.Кьолер прави системни опити върху интелектуалната дейност на човекоподобните маймуни, като методите, които използва са: - използване на различни предмети като оръдия за овладяване на примамката; задачи, които се решават чрез използване на обходен път; задачи, които се решават чрез изготвяне на оръдие и използване на допълнителни предмети и извършване на допълнителни действия, за да се овладее примамката.

Така за разлика от теорията за “опити и грешки” Кьолер, обяснява решението на задачите чрез идеята за “инсайт”/догадка, внезапно прозрение/. Той отбелязва, че мисловната дейност на животните зависи изцяло от обхвата на зрителното възприятие, което пък определя дали ще се използват съответните средства или не.

И.Павлов не отхвърля фактите, събрани от Кьолер, но обясненията и изводите, до които достига, са съвсем различни. Павлов се противопоставя на принципа за целостността т.к. чрез него се пренебрегва основното положение за единството между анализа и синтеза, без което не е възможно каквото и да било мислене. Той дава обяснение и на явлението “инсайт”, като го свързва с метода на “опит и грешка”. Според него “това, което се получава в резултат на опита и грешката – това е инсайт, това е разбиране...В това е цялата работа, и нашата човешка мисъл е произлязла по този начин.”

Павлов намира, че постепенното усвояване на новите форми на поведение чрез метода на “опит и грешка” не е механичен процес без участието на мисленето, а смята, че при образуването на асоциациите в резултат на многобройните опитвания се усвояват не само знания, но се формира и мисленето. Наистина това мислене е все още “мислене в действие”, елементарно мислене, но все пак тук се наблюдава процес на развитие, който води към по-висшите степени на интелектуалната дейност..

Специално насочени изследвания за разкриване предпоставките на човешкото мислене прави Н.Войтонис. За изследване на ориентировъчните реакции на животните, които Войтонис  нарича “изследователски импулс”, той прилага няколко прийома, най-характерните от които са: използването на  експериментален шкаф с 12 чекмеджета, но без задна част и отваряне на проблемна кутия. Той прави и опити имащи за цел да покажат използването на предметите за достигане на определена цел, а новият фактор, който действа, е вниманието към пространственото съотношение между “оръдието” и обекта, на който това “оръдие” въздейства. Заключението, което прави Войтонис е: “Това, което за човека е съвсем елементарен акт, с който той започва развитието си, това за маймуната е предел на достижението.”

Най-значителна по обхват и научни постижения в областта на сравнителната еволюционна психология е работата на Н.Ладигина-Котс /“Детето на шимпанзето и детето на човека”/. Сравнителното проучване, което тя прави, между маймуната и човека, се извършва в няколко посоки, а именно: - поза и телоустройство; външен израз на емоциите; стимули,които извикват емоции; инстинктивни действия; игри; волеви черти; интелектуални черти; условни рефлекси. Използваните от Ладигина-Котс методи не се различават съществено от отбелязаните вече, но съществено различни са методологическата основа на изследването и тълкуването на фактите.

От всичко това може да се направи извода, че на фазата на най-висшите животни се създават важни предпоставки за развитието на мисленето на човека, обаче пълното му осъществяване се явява само на онази степен, на която се развиват трудовата дейност и речта т.е. при появата на втората сигнална система.

3.Методи за изследване на мисленето на деца от ранна възраст

Много близко до методиката на изследване, която се прилага към животните, се намира методиката с шнуровете за притегляне на примамка, поставена на дадено разстояние. Прилага се при деца от два до дванадесет месеца.

Реакциите на децата показват пет вида действия: - интерес към шнура, а не към играчката; интерес към играчката и случаен допир до шнура; осъзнаване /възприемане/ и на шнура, и на играчката, но без осъзнаване на използването на шнура; изпробване; определено използване на шнура като средство за достигане на играчката.

Методика, аналогична на използваната от Кьолер, се прилага и при изследване на деца от ранна детска възраст – достигане на цел, поставена високо. Обикновено децата първоначално не се сещат да използват предоставения инструмент, макар той да е пред тях и макар, че често играят с него. Но фазата на опитване се преодолява чрез внезапна догадка /инсайт/ ипи чрез постепенно приближаване към решението.

Друг прилаган метод е, когато се изисква да се достигне примамка, поставена в стъклена преграда. Детето атакува пряко преградата, но като не успява, започва да търси алтернатива – или заобикаля преградата, или се опитва да я прескочи, ако е по-ниска.

Друг метод за изследване на деца от 3 до 6 год.възраст дават Жукова и Рубинщайн, а именно достигане на примамката с подходящо подбрано оръдие.

• метод на експерименталната игра за изследване на ранните обобщения.

Материалът за изследването се състои от няколко непознати за децата играчки. Същите играчки се предлагат, боядисани с друг цвят, различен от цвета на основната серия и се дават в по-големи размери. Установява се, че в 60% от случаите се извършва обобщение по цвета на предметите независимо от тяхната форма т.е. наблюдава се т.нар.нагледно обобщение. Не може да се каже, че това обобщение е изключително на това равнище. Макар че детето още не говори, то вече разбира словесните изрази на възрастните, което бележи началото на развитието на втората сигнална система.

При опити на по-висока степен на развитие, въз основа на действие с предметите, детето достига до стадия на “дума-име” и макар, че при обобщението взема участие и речта, детето още не достига до истинското понятие т.к. то все още не може да отделя главните признаци от второстепенните.

Когато децата вече успяват да назовават предметите, се наблюдава по-висока степен на обобщение, при което децата се абстрахират от променливите признаци на предметите /цвят,големина/, а се основават на формата като най-общ признак на предмета. Това се определя като поява на първични понятия, които са прототип на истинските понятия, а думите имат твърде неопределено, генерализирано значение.

Друга методика за проучване началните фази на мисленето е предложена от Ю.Шипинова и М.Сурина Те изработват у деца от 1,1 до 2,7 год. възраст, разделени на две групи–експериментална и контролна, условен рефлекс на цвят и величина. Резултатите показват, че у децата от експерименталната група, на които белегът /цвят и величина/ се назовава, при 9 до 15 опита /урока/ се образуват прости временни нервни връзки между цвета или величината и съответното подкрепление, а у децата от контролната група тези връзки се образуват 2-3 пъти по-трудно.

Заключението, което може да се направи е, че с обогатяване на опита и по-голямата роля на речта, бързината на образуване на връзките и тяхната устойчивост се увеличава.

4.Методи за изследване на разбирането

Проблема за разбирането е един от най-важните проблеми за изследване, а той има различни страни: разбиране чрез откриване на определен принцип; чрез откриване последователността на събития или предмети; чрез откриване абсурдността на картини или приложения; откриване на причинно-следствените отношения и други аналогии.

Едни от методите за изследване са:

-метод за откриване на принципа, по който следват серия цифри;

-метод за подреждане на серия картини от един разказ - тук се причислява и използването на басни и пословици;

-тест  за откриване на излишния предмет или излишната дума.

С този метод се изследва способността да се направи разграничение на съществените прилики и разлики между сходни предмети или термини, да се извърши обобщение на тази основа, а използваният материал може да бъде вербален / редици от по четири думи, изразяващи понятия/ и невербален /четири или повече изображения на предмети, едно от които не принадлежи към групата по съществени белези/.

За изследване мисленето на деца от предучилищна възраст се използва методът на класификацията – от децата се иска да разпределят отделни картинки на групи, като назовават изображението.

Към методите за изследване на разбирането се отнасят и някои от методите, които Ж.Пиаже прилага за изследване разбирането на устните обяснения между две деца. Същественото в методологията на Пиаже е , че освен качествена оценка, може да се направи и количествена оценка на препредадените думи от детето, като по този начин се определя коефициентът на разбирането.

Други методи, които използват Пиаже и неговите сътрудници са методите на класификацията и на сериацията. В първия случай на децата се дават различни по форма, цвят и големина тела, като от тях се иска да отделят телата, които си приличат, или всички, които са еднакви. Друг пример за метода на класификациите са опитите с матриците и с т.нар.спонтанни мултипликационни класификации.

С тези методи, варирани по различни начини и прилагани главно към деца от ранна и предучилищна възраст, се изследват редица въпроси от проблематиката на мисленето, в центъра на които стои въпросът за отношението между възприятието, действието и мисленето.

Въз основа на тях Пиаже доказва своята основна мисъл за това, че интелектуалните операции възникват на основата на действията, преди всичко и най-рано на предметните действия, с което оформя и подкрепя тезата си за интериоризацията.

5.Изследване на съобразителността и изобретателността

Методите за изследване на съобразителността и изобретателността са методите чрез:

• решаване на задачи със словесна инструкция

Резултатите се анализират не само въз основа на броя на правилно решените задачи, но и като се прави качествен анализ на начина, по който се идва или не до решението. Задачите могат да бъдат въз основа на учен материал по даден предмет, при което се следи за степента на пренасяне на знанията или пък независимо от учебното съдържание.

Към вербалните материали за изследване на мисленето, предимно за съобразителност и изобретателство, се причисляват материали като гатанки, кръстословици, ребуси. Оценката на резултатите от изследването се прави, като се измери времето, записват се начините на работа въз основа на наблюденията и въз основа на словесните реакции.

• невербални задачи с кратка словесна инструкция

Използват се различни невербални задачи, като например подреждане на кибритени клечки, преминаване през лабиринт, отваряне на проблемна кутия, съставяне на конструкция от специални материали и др.

6.Експериментално изследване на мисленето при решаване на задачи и

моделиране процесите на мисленето

Една от важните задачи за изследване на мисленето е да се проучат онези закономерности на мисленето, които са необходими за моделиране на умствената дейност на човека чрез съвременните технологии. За тази цел се търсят методики, които да дават възможност да се прави количествен анализ на данните и да са пригодни за програмиране и влагане в машината по такъв начин, че да придадат на машината тези прийоми и методи /алгоритми/ на човешкото мислене, които са открити при психологическите изследвания. Един такъв методически прийом с твърде прости средства е известен под името “играта 5”.

Въз основа на опитите, правени от Завалишина и Пушкин са установени главно три форми на решение на задачата, а именно:

1. Характеризира се с такива ходове, които се основават на отражения на отделните елементи извън тяхната взаимозависимост ;

2. Виждат се ясно връзките между няколко елемента на ситуацията ;

3. Лицето вижда веднага цялото решение на задачата /ситуацията/.

За оценка на резултатите се прави протокол в който се отбелязват броя на  ходовете, които прави лицето. При качествения анализ се проследява начинът на решението с оглед на плавността, съобразителността, подвижността на мислене и пр.

Структурата на мисловния процес може да се проследи чрез регистриране движенията на очите с помощта на окулографски методи и усилвател на биопотенциалите /В.Пушкин и В.Фетисов/.

Всяка ситуация от играта на 5 може да се изрази във вид на графсхема /лабиринт/, която показва нагледно пътя на разрешаването на конкретната задача и броя на ходовете за възможните решения.

Пушкин въвежда термина “гностическа динамика” чрез който се управлява мисловната дейност и означава последователността на действия при планиране разрешаването на задачите.

Втори методически прийом за изследване моделирането на мисленето, аналогичен на играта на 5, е модификацията на играта “Ханойска кула”, създадена от френския математик Е.Люк, а модифицираният вариант на “Ханойската кула” е играта с четири топки, разположени по права линия т.нар. “пътуващи топки”.

Анализът на получените резултати се подлага на количествена обработка в зависимост от броя на ходовете до разрешаването на задачата.

Тази игра може да се използва за изследване мисленето на ученици от последните класове на началната училищна възраст и първите класове на средната училищна възраст. Същата методика, но с три топки, може да се използва за изследване мисленето на деца от предучилищна възраст и първите класове на началната училищна възраст. За учениците от последните класове на средния курс, от горния курс и за възрастните може да служи играта “Ханойска кула” с 5 и повече топки.

Други методически прийоми за проследяване подвижността на мисленето са задачи свързани с класификацията на картони по различни признаци. Целта е да се проучи способността на лицето да сменя отношението /нагласата/ си при решаване на някои проблеми. Интерпретацията на резултатите трябва да се направи въз основа на наблюдението и въз основа на писмените отговори дадени от изследваното лице т.к. то има три възможни варианта да достигне до решение на проблема, а именно: да открие, че се сменя принципа на класификацията; лицето се справя без да е съвсем наясно кога се извършват смените на принципите за класифициране и най-накрая лицето не може да открие ключа на проблемата.

7.Изследване на оперативното мислене

Работата на оператора при управлението на която и да било сложна система изисква не само адекватно възприемане на информацията от таблото за управление, но и правилната й и навременна преработка, която се извършва предимно при участието на мисленето.

Това мислене, което протича в случаите, когато човек трябва да реши една проблемна ситуация, като прибегне до такива действия, които му дават възможност да приведе в порядък системата, се определят като оперативно мислене.

• метод на шахматната задача като модел на оперативно мислене

Блюмерфелд използва този метод за изследване на нагледно-действеното мислене, а Пушкин разработва метода на шахмата за изследване на оперативното мислене.

Макар че не всички движения на погледа се свързват с мисловна дейност, т.к. те се отнасят към възприятието, Пушкин смята, че основната част от точките на фиксации и маршрута на очите се отнася именно към процеса на решаването на задачата. Ако изследваното лице споделя на глас всички свои съображения за прилагане на играта, това ще бъде добър коректив към регистрацията на движенията на очите. Преимуществото на регистрацията е това, че хваща бързия процес на мислене, без да се вербализира.

Резултата от това изследване дава възможност да се направи извод, че “опитът и грешката” не представляват същността на процеса на решение на задачата.

О.Тихомиров използва също играта на шах за анализ на принципа за избирателността при мисленето, т.е. възможността да се избира между получаваната информация най-подходящата за всеки конкретен проблемен случай.

8.Методи за изследване на понятието

Проблемата за понятието заема основно място в психологията на мисленето. Затова и методите за изследване на тази проблема заемат важно място в експерименталната психология. Тези методи могат да се групират в следните категории:

• метод на определенията

При единия вариант се съставя списък от думи, изразяващи различни /конкретни и абстрактни/ понятия и се иска от изследваните лица да определят понятията. Тези определения се записват точно и се анализират с оглед на показатели като точност, пълнота, системност и др.

При другия вариант освен свободно даденото определение, от лицето се изисква и да каже какво знае за обема и за съдържанието на всяко понятие, като се поставят допълнителни въпроси към него.

• метод за сравненията на понятия

Този метод се използва предимно за проучване  процесите на сравнението, обаче дава възможност също да се проникне до някои страни на въпроса за обема, съдържанието и съотношенията на понятията. На изследваното лице се поставя задача да направи сравнение между две или три понятия, като вариантите на метода са: - иска се от лицето да намери разликите; да намери приликите; да каже и за разликите, и за приликите; иска се да направи сравнение без насочване към разликите или приликите.

За качествения анализ се взема пред вид дали сравнението се извършва пълно и логически последователно, т.е. дали се извършва на единна логическа основа и дали се изчерпват всички възможни признаци за съпоставяне.

а/ метод за формиране на сходни групи

При този метод задачата за сравнението се усложнява, като същевременно се проверява и степента на обобщението, и основата, на която се извършва то. Методът има два варианта, които могат да се използват при деца от 6 до 19 год.възраст.

- прилагане на метода с използването на вербални материали

На децата се дават картончета , на които са написани две думи, след това се прибавя трета дума и след нея нова четвърта дума, като към тези четири думи се прибавя и поредица от четири пояснителни думи. Целта е да се направи сравнение между думите, като сравнението се затруднява  с всяка нова дума, а обобщението се извършва сполучливо, в нееднаква степен. На различните възрасти сравнението се извършва на различна основа: - въз основа на сетивни, външно възприемани качества; на базата на функционални свойства; на базата на афективно отношение към предмета; по номинални признаци.

Отговорите на децата могат да се анализират и с оглед на структурата на групировките: йерархическа, комплексна и тематична.

Резултатите от това изследване се поддават и на количествена, и на качествена обработка, като се изчисляват видовете групировки и се обясняват по същество. Отбелязват се възрастовите и индивидуалните особености.

- прилагане на метода с използването на невербални материали

На детето се дават картончета на които са изобразени познати предмети, като се питат дали виждат и разбират добре какво е изобразено на картончетата и могат ли да назоват изображението. След това се иска от детето да избере всички, които си приличат в някое отношение и могат да образуват една група. Задачата се повтаря 10 пъти.

Резултатите се разработват по аналогичен начин, както при описания по-горе метод. Това дава възможност да се направят сравнения между групирането на вербалните и невербалните материали.

• методи за изследване на образуването на понятието

Съществуват няколко методики, чрез които се цели да се проследи процесът на формиране на понятието, а след това и процесът за пренасяне на понятието на нови обекти.

Виготски и Сахаров изработват и предлагат методика за изследване на този процес, като използват фигурки с различна форма, цвят, височина и размери. На гърба на всяка фигурка има написана по една безсмислена дума. Пред изследваното лице се открива една от фигурките, като му се дава възможност да прочете написаното. Иска се от него да постави на втора позиция всички фигури, на които според неговите предположения е написана същата дума.

В процеса на решение лицето съставя различни предположения, отхвърля ги въз основа на проверката, след това прави други, докато достигне до положението да може с определени думи да обозначи цяла група предмети с общи белези. Така се образува едно понятие.

Методиката на Виготски-Сахаров е модифицирана и приспособена от Л.Занков за изследване на процеса на формиране на понятията у ученици от начална училищна възраст. Тази методика се състои от 21 /дървени/ пространствени геометрични фигури, различаващи се поне по един от следните три признака: форма, цвят и големина. Фигурите се разполагат изправени и с названия отдолу, но в безпорядък по отношение на принадлежността към групите. Задачата  е да се отгатне как се класифицират фигурите и да се отделят еднаквите по название фигури.

Действията на ученика се записват последователно, независимо дали са правилни или не, като се спазва големината на символните знаци, както и словесния отчет на лицето за всяко действие, а също и времето на изпълнение на задачата, като по този начин регистрираните действия дават възможност да се анализира структурата на мисловния процес и бързината на мисленето.

• метод на Брунер за стратегиите на мисленето

Материалът, който се използва за този експеримент, се състои от 81 картички с различни нарисувани фигурки /кръстове, кръгове, квадрати/ и различно оформени краища /ръбове/. Вариациите са по 4 признака : цвят, вид /фигура/, брой на фигурите и на чертите на ръбовете. Чрез този метод се дават значителен брой възможности за групиране въз основа на определени свързани белези.

При решаване на тази задача лицето следва известни общи правила или начини, които Брунер нарича стратегии. Четирите идеални стратегии, които се установяват на основата на анализа на дейността на лицата и въз основа на които може да се прави качествен анализ на резултатите от изследването са:

-          едновременно разлагане т.нар. фокусна стратегия - изисква твърде много участие на паметта и мисленето на човека;

-          последователно разлагане т.нар. разлагаща стратегия - не си изисква толкова голямо умствено напрежение;

-          умерено центрирана стратегия - осигурява се пълна информация при всяка проверка на хипотезата и се намалява сложността и абстрактността на задачата;

-          рисуваща стратегия - лицето не избягва да прави опити, но в някои случаи може веднага да намери намисленото експериментално понятие.

Друг вариант на методиката за изследване формирането на понятията използва нагледен материал- две табла с фигури. Върху първото табло са изобразени 6 фигури, които отговарят на определението на един “фот”. “Фот” е фигура, произволно определена, като съставена от : две равни отсечки; които се допират с един от своите краища; и точка, намираща се на равно разстояние от двата други края. Тези фигури ще трябва да бъдат изменени по такъв начин, че да представят проблема, но така, че винаги да отговарят точно на определението. Второто табло включва 6 други “фот”, смесени с 6 фигури, които са почти “фот”, т.е. фигури, на всяка от които липсва един от трите характерни белега: неравни отсечки; не се допират със своите краища; точката е извън ъглополовящата линия.

Изследваните лица ще трябва да открият какво представлява един “фот”, т.е. да дадат дефиниция за един “фот”, като проучат таблото в абсолютно мълчание.

При обработка на резултатите на изпитваните лица се проучват специално следните точки:

-          пълна ли е дефиницията дадена за “фот”, без да се достига до една абстрактна дефиниция, т.е до едно понятие;

-          дали лицата са били способни да познаят точно всички “фот” във второто табло без да са дали точна дефиниция;

-          случаите, при които лицата са оприличили “не фот” на “фот”, да се определи дали грешките не се основават на пропусната точка в дефиницията;

-          да се съпоставят процесите на формиране на понятията;

-          да се потърсят житейски случаи, в които един недостатъчен процес на генерализация е довел до грешки.

9.Методи за изследване на евристичното мислене

Онези методи, в основата на които не стоят определени алгоритми, се наричат евристични методи.

Характерно за мисловната дейност при използването на евристичните методи е сложното търсене на решението; намиране на необходимата информация и нейното преобразуване; формирането на план и разрешаването на задачата при нестереотипни условия.

Известни са три типа задачи за изследване на евристичното мислене: - задача с пространствени отношения ; задачи с отношение по време ; задачи със знакови отношения.

За изследване на евристичното мислене може да се използва апаратът на Т.Горобец. От изследваното лице се изисква да изгаси една или повече лампи с най-малък брой превъртания на ключовете /общо 6 на брой/. В зависимост от начина на разрешаване на задачата се наблюдават три степени на евристично мислене.

При първата/низша степен/, лицето не схваща взаимоотношенията между отделните елементи и стратегията за разрешаване на задачата, като действа по метода на пробата и грешката.

При втората степен е налице хипотеза, която се основава на синтеза в мисловната дейност, а действията са по-рационални и са налице по-малък брой превключвания.

При най-висшата форма на евристично мислене, лицето съставя най-рационална стратегия за решаването на задачата, като превърта ключовете не само по групи, което е на лице и при втората степен, но съставя цялостен рационален план за решението на задачата.

10.Методи за изследване на практическото мислене

Чрез изследването на това мислене се хвърля светлина върху процесите на преминаване от практическа дейност към мисловна и от мисловна към практическа, характеризиращи целият познавателен живот на човека и неговата трудова дейност.

Според материалите, които се използват, тези методи могат да се класифицират в няколко групи:

• методите, при които се използват реални машини, механизми и инструменти – поставените задачи са за демонтаж или монтаж ;
• вместо реални машини и механизми се използват модели или предмети, чрез които се моделира по условен начин монтажната работа;

Като условен модел за демонтажна работа може да се посочат проблемните кутии на Декроли, които представляват три кутии с различна, увеличаваща се сложност. Целта е кутиите да се отворят, като най-елементарната е достъпна за деца от предучилищна възраст, а най-сложната - за юноши и за възрастни.

• материали, които се използват за изследване техническото мислене – чертежи на машини, механизми или електрически връзки, въз основа на които се поставят задачи за решение ;
• когато за материали се използват някои детски играчки задвижвани с механизми или различни конструктивни материали за игра - кубове, кукли от разноцветни и разноформени тела, дървени частички за сглобяване на човешки и животински фигури и др.

Тези и други подобни задачи, които се създават за изследване на практическото мислене, се използват не само с тази цел, но и с оглед на по-широките проблеми за изследване на мисленето, като например значението на проблемната ситуация, характерът на хипотезата, ролята на догадката, участието на отделните мисловни процеси, проучване на причинно-следственото мислене, степените на разбирането и др.

Хората имат потребност да общуват помежду си и да обменят мисли. Мислите на другите хора биха останали завинаги скрити и недостъпни за нас, ако не съществуваше езика. Мисленето е неразривно свързано с езика. Езикът е най-универсалното средство за общуване, чрез което изразяваме нашите мисли.

Нашите мисли са нашите постоянни невидими спътници. Те са първопричина за всичките ни решения, желания, колебания и действия. Мисленето е същинската сърцевина на личността. Човекът е такъв, какъвто е характерът и мислите му. Това, което управлява целият ни живот, е мисленето, а науката изследваща принципите на правилното мислене е логиката.

Мисленето е съзнателен процес, при който външните обекти, свойства и отношения се отразяват или представят чрез понятия и психични образи в човешкото съзнание.

Мислите са реални процеси в човешкото съзнание и в контекста на науката логика те се наричат съждения. С други думи, мислите ни помагат да бъдат изказани чрез езика на логиката под формата на съждения или твърдения.

Мисленето, за разлика от сетивното възприятие, представлява процес на преработване на информация, чрез който достигаме до обобщено и абстрактно познание за действителността..

Разумът е най-съществената характеристика, която отличава човека от всички други живи същества. Човешкото мислене е рационално и логично. Човекът е единственото същество, на което е присъща рационалността / “рационалност” означава разумност/.

Мисленето стои в основата на всички инициативи и действия на разумния човек.За да се справи със своя живот, човекът е принуден да избягва случайните хрумвания и да овладее рационалното мислене. Рационалното мислене ни помага да внасяме ред и смисъл в нашето ежедневие. Интуицията е внезапно прозрение и разбиране на същността на някакъв проблем, без намесата на рационалното мислене, а емоционалното мислене оживотворява нашите всекидневни взаимоотношения.

Френският философ Р.Декарт твърди, че поне веднъж в живота си човек трябва да се подложи на радикално съмнение, за да открие истината. Декарт се усъмнява във всичко и установява, че можем да се съмняваме във всичко, но не и във факта, че се съмняваме.

Съмнението - този колеблив мисловен акт – е уникална и неоспорима реалност. “ Мисля, следователно съществувам” е несъмненият фундамент в Декартовата система.

“Всеки признава слабостите на паметта си, но никой на мисленето си”.

Ларошфуко