Joomla Software solutions Template

Payday loan

Как да направим добро впечатление

1.            Значимостта на проблема в бизнес комуникациите.

Проблемът за оформяне на добро впечатление е централен в областта на бизнес комуникациите,  тъй като, независимо от развитието на технологиите и намаляване на вербалните контакти за сметка на контактите, осъществявани чрез мейл или по телефона,  личните контакти заемат съществен дял от отношенията в социума, като наличието на определени норми и правила на поведение  и тяхното спазване са задължителни от гледна точка на бизнеса.

Следва да се посочи, че най- важното в случая, е че хората са склонни да оценяват себеподобните си по техните маниери и облекло. Също така, масовото съзнание има навика да съпоставя различни обекти с определени човешки качества, ето защо, създаването на добро впечатление често е обект на работа върху дадена личност или  върху конкретни нейни качества.

2.            Същност (какво представлява).

От психологична гледна точка, впечатленията са  част от реализацията на цялостната координация на психичните функции в ситуационното поле. Смята се, че впечатлението е свързано с възприятието и е  предназначено да осъществява селекция на стимули в полето на възприятие, да определя приоритети и да удържа едни цели за сметка на други, както и да избира дадени поведенчески отговори измежду множество от възможни отговори. Селекцията става необходима, защото се наблюдава конкуренция между алтернативи в перцептивната, съзнателната и поведенческа обработка на информация. Понякога се предполагат селективни механизми във всяка област на когнитивна обработка и се говори за “зрително”, “слухово”,, “емоционално” впечатление, за “съзнателно” впечатление  и пр.

Тук трябва да се посочи, че впечатлението, което се оставя у околните се определя и от стереотипите в дадено общество.

Стереотипите оформят фундамента на изграждането на впечатлението. Все пак стереотипите са устойчиви, стабилни и постоянни мисловни конструкции. Те представляват обобщена, опростена, "икономична", рационализирана представа за явленията и обектите, трайна за дълъг период. Противоположно на тях, впечатлението, което се оставя има гъвкава и динамична структура. То е чувствително  към промяната на средата и в този смисъл може постоянно да бъде актуализирано.

Впечатлението, като белег на общественото мнение е обект на редица разработки. Така например,  Липман   обръща внимание на усложняването на обществения живот и на нарастващото значение на общественото мнение. Ето защо, доброто впечатление следва да бъде насочено към създаване на благоприятно отношение към дадената личност, така че да се изгради положително отношение към дейността на субекта.

За разлика от психолозите, социалните психолози или социолозите, които приоритетно изучават обективната природа на стереотипите и психологическите образи, специалистите  при бизнес комуникациите  подхождат към техния анализ от прагматична гледна точка, водени от нуждите на своята професия. Техният подход наподобява този на лекаря и неговото отношение към човешкото тяло.  Според Л. Стойков, логично е, че за да изграждаш имидж или да направиш добро впечатление, да го конструираш и после да го рекламираш, е необходимо да познаваш неговата "анатомия" - неговите силни и слаби страни. / 3, с 178/.

Интересен в тази насока е българският принос по темата за имиджа в трудовете на Милко Петров "Персоналният имидж" (2005) и на Здравко Райков "Корпоративният имидж" (2001).

Според  М. Петров, създаването на добро впечатление, в същността си е обобщена представа за дадена личност, която включва в неразривно единство поне три компонента: реални характеристики на персоната, актуални социални ценности и очаквания на публиката. /1, с 128/.

Отсъствието на който и да е от тези компоненти прави неефективен конструирания имидж.  /4, с. 199/.

3.            Исторически път, развой  (ако има).

Не съществува обособен ретроспективен път на развитие на впечатленията, които личността оставя  у околните. Следва обаче да се посочи, че различните епохи имат различни норми по отношение на доброто впечатление, в това число и в деловите среди.

4.            Разнообразие, класификация, видове.

Впечатлението, което трябва да се остави у околните е в строга зависимост от  аудиторията, от публиката, целта на комуникацията и пр.

Така например, впечатлението, което трябва да остави даден експерт, говорещ пред широка аудитория е съвсем различно от  впечатлението, което трябва да остави търговски агент или личността, интервюирана за работа.

Разбира се, при всички случаи, впечатлението трябва да отговаря на очакванията на публиката, тоест, в посочения пример –експертът трябва да остави впечатление на знаещ и разбиращ, кандидатът за работа-  за можещ да се справи със съответното предизвикателство и пр.

5.            Правила, норми, регламент.

Впечатлението, което се оставя е в пряка зависимост от самата комуникация. / 3, с 258/.

В този смисъл, впечатлението може да бъде насочено към външни лица или вътрешни за организацията лица.

Основното правило, което трябва да се спазва е, че хората не само в бизнеса, но и в личния си живот, предпочитат общителните натури. /3/.

Причината е в чудната поведенческа амалгама, която предлага комуникативният човек. Ето защо, оставането на добро впечатление е в пряка зависимост от комуникативните умения на личността.

Умението да се общува с другите, обаче не опира само до хедонистичното усещане и душевния комфорт, като резултати от тази комуникация. Комуникационните умения предполагат перфектното индивидуално владеене на механизмите за предаване и приемане на сведения, на изграждане на доверие, на гарантиране на допускане и приемане. Хората, родили се с таланта да общуват или съумели с помощта на родители и педагози да култивират в себе си комуникационните способности (тяхното изграждане е перманентен процес и ни най-малко не приключва с дипломирането в колежа или университета), от една страна, предразполагат околните към контактност и откровеност, а от друга, сами, на свой ред, съумяват да им предадат информацията така, че те да я разберат и осмислят. И всичко това го правят по един естествен и ненатрапчив начин, гарниран с такт, етичност и добронамереност. Но дарбата за оставяне на добро впечатление  се крепи не само на качества, като тактичност, отстъпчивост. /3, с 252/.

Без ни най-малко да ги омаловажаваме, все пак те не са всичко и не са достатъчни за гарантиране на доброто впечатление. Особено важни са външния вид,  поддържаната прическа,  доброто облекло.

По отношение на вътрешните качества, които се възприемат от  околните, особено ценна е способността за активно ориентиране в другия.

Правилата по отношение на външните качества за добро впечатление в бизнес света могат да се обобщят:

-          подходящо за срещата  облекло;

-          делови вид;

-          поддържана прическа и лична хигиена.

Правилата по отношение на вътрешните  качества за добро впечатление в бизнес света могат да се обобщят:

-          толерантност и такт;

-          умение за добра комуникация / изслушване,   разговори на нивото на срещата и пр/;

-          наличие на собствено мнение и ненатрапчивото му отстояване;

-          добър изговор, съобразяване на диалекта  със събеседника;

-          елиминиране на неподходящ за средата хумор, тих говор, отразяване на добра езикова култура.

Може да се обобщи: създаването на добро впечатление се крепи на  придобити  и вродени  умения, които  са уникални сами по себе си и неповторими, те често са много лични и се отнасят само до конкретна създала се ситуация или въздействие,  но въз основа на тях се формират всички социални контакти, те определят социалните норми и ред и при тяхното отсъствие често се налага да използваме думата "психопатология".

6.            Грешки, нарушения.

Управлението на личния  имидж е тънко изкуство и, когато се допуснат грешки, те се виждат от всички, защото прозрачността им е гарантирана от вниманието на публиката.

Най-често причините за тези грешки са обвързани с лошото познаване на същността и механизмите на публичността и публичните образи, на комуникациите.

Конкретните грешки, които могат да бъдат допуснати са неизброимо много и зависят от самата ситуация, ето защо, те, в никакъв случай не могат да бъдат изброени тук. Тяхното типизиране може да се обобщи:

-          смесването на партньорската с командната функции;

-          минимизирането и преекспонирането на собствения образ;

-          несъобразяване със средата и ситуацията;

-          различни гафове при публично говорене и пр.

Следва да се посочи, че основни грешки се допускат при наличието на т нар. социална фобия.

Най-общо, тези състояния ограничават контактите и изявите пред публика, а публика се явяват съучениците в класа, състудентите в групата, колегите. Изследванията показват, че хората със социална фобия са по-самотни, те рядко отбелязват празниците, имат по-малък шанс да встъпят в брак. Често възникват проблеми по време на образованието им, тъй като страхът от изява пред групата и публичните изказвания пречат на учебния процес и могат да доведат да неговото прекратяване. При тези хора се наблюдава и известна безперспективност в кариерното израстване. На работа, хората със социални фобии странят от колектива, стараят се да сведат до минимум риска от привличане на вниманието на околните към себе си при което не рядко добрата им работа остава недооценена.

При разгръщането на симптомите на социална фобия, в конкретната социална ситуация, възприемана като застрашаваща, възникват поредица от негативни автоматични мисли, които пораждат бързи негативни емоционални отговори (тревога, страх, ужас), които от своя страна обуславят интензивни вегетативни (телесни) прояви на страх (треперене, сърцебиене и т.н.), а те от своя страна са придружени от интензивни поведенчески реакции (бягство, вцепеняване, заекване и т.н.) и от своя страна водят до създаване на не добро впечатление за личността.

7.            Изводи, обобщения, поуки.

Създаването на  добро впечатление е процес, който следва да бъде управляван от самата личност.

Най – важното за създаването на доброто впечатление  е наличието на добри комуникационни умения.  Според Л. Стойков, трудно е да си представим успеха на който и да било предприемач, мениджър и бизнесмен без неговите ярко изразени комуникационни умения. Изкуството да се разбираш с другите - да правиш така, че да те допускат и да ти имат доверие; да те възприемат и одобряват; да съумяваш да ги убеждаваш в своите мнения и твърдения, идеи и предложения - всичко това е част от комуникативния талант на деловите хора. /3/.

Няма съществени правила по отношение на това как да се направи добро впечатление, тъй като,  за всяка ситуация, правилата са различни, но следва да се откроят няколко, които са общо валидни, както за деловия свят, така и за общуването извън него:

-          поддържане на приличен  външен вид;

-          демонстриране на добра езикова и обща култура;

-          спазване на приетата етикеция сред съответните среди;

-          недопускане на публични гафове при речи и пр;

-          предварително осведомяване по отношение на компанията, средата, групата и пр., с която ще се комуникира;

-          демонстриране на  интерес към събеседника;

-          спазване на правилата за добра комуникация-  такт, толерантност, уважение към личността отсреща и пр;

-          проява на собствено мнение, но не влизане в спор и отстояване чрез разумни доводи на това мнение;

-          общо приветливо поведение, без обаче раболепие, с достойнство, подходящ хумор и пр.

8.            Лично мнение, позиция.

Указанията, които са отразени в литературата и  са свързани с правилата по  отношение на доброто впечатление, което се създава  в  личностите се различават за всяка една ситуация, както и за всеки един субект. Няма общо валидни правила, освен  тези, които съпътстват общуването в личен и служебен план. Оставянето на добро впечатление е в синхрон с  създаването на имидж, тоест, личността може да работи върху себе си, за да успее да създаде добър имидж или  подходящо впечатление.

Спазването на  основните техники на комуникацията, а именно:

- уважение към околните;

- спазване на добрите социални нрави и обичаи;

- добрия външен вид и изрядната езикова култура са  водещи при създаването на добро впечатление.

Към тези похвати могат да се добавят и:

- проява на интерес към проблемите на околните;

- искрена загриженост за решаване на даден проблем;

- съпричастност и културно отношение при възникнали кризи;

- прояви на благородство, великодушие, скромност и  пр.

Грешки в този смисъл могат да се допуснат по отношение на:

- прекалена бъбривост;

- липса на заинтересованост;

- неучтивост;

- прекомерна настойчивост и пр.