Joomla Software solutions Template

Payday loan

Индивидуална психотерапия на Адлер. Аналитична /комплексна/ психотерапия на Юнг

Увод

Психотерапията е вид за изследване и лечение на различни психични проблеми, които най-често пораждат трудности в личния и професионалния живот на индивида. Такива са разстройства на настроението и самочувствието, на храненето и съня, на сексуални отношения, неспособност за работа и концентрация, телесни страдания без ясна причина, трудности в преживяването и справянето със загуби и неуспехи.  Този терапевтичен метод е основан върху разбирането, че зад множество прояви в човешкото поведение и емоционален живот лежат фактори, които са завоалирани и трудно достъпни за осъзнаване. Тези несъзнавани фактори представляват вътрешнопсихични конфликти, противоречия между различни желания, страхове, фантазии и реалностите на живота.  Психотерапията  е базирана на професионално психично взаимодействие между аналитик и анализиран с цел да се достигне до знание за неосъзнатите основания на психичните трудности и проблеми. Това знание не е рационално обяснение или информация за нещо, а разбиране на собствения вътрешен свят и сложните психични измерения на връзките с другите. Наред с това,  психотерапията  поражда богати и противоречиви емоционални преживявания в специфичните условия на този процес ( неутрална добронамереност и специфична рамка).

В науката психология, направленията на психотерапията не са идентични. Съществуват различни методи или методологии за провеждане на психотерапевтични сеанси, като те се различават според школите или идеите на представителите на съответните школи.

Настоящата разработка ще разгледа представянето на две от на – известните школи в психотерапията – на Ал. Адлер и К. Юнг.

1 . Психотерапия на Адлер

Адлер нарича своята теория индивидуална психология и представя развитието на индивида като борба за неговото усъвършенстване. Според Адлер, съществуват   две движещи сили за психическото развитие, компенсация и свръхкомпенсация - тя е обособена ярка форма на борбата за чувството за непълноценност чиито продукт е творчеството на хората, а невротичното състояние се заражда в случаи когато индивида стремейки се да се наложи над други иска да предизвика симпатия към себе си на всяка цена.  Основните тези на индивидуалната психология на Адлер  се изразяват в разбирането за:

Индивидуалното като единно и самосъгласуващо се цяло. Представите за човека като          единно и самосъгласуващо се цяло, съставляват адлерианската психология. Адлер          назовава своята теория "индивидуална", по аналог на латинското "individuum",          означаващо неделим. Изхожда се от разбирането, че нито една проява на жизнена  активност не може да се разглежда в изолация, а само в съотношение на личността като          цяло: в мисленето, в чувствата, в действията и др. Тази единност в личността Адлер          определя като стил на живот;

Човешкият живот като активен стремеж към съвършенство. Само в движението,          насочено към личностно значими цели индивидът може да бъде възприет като единно и          самосъгласувано цяло. Потвърждението, че човек се стреми към съвършенство, Адлер   открива в съображението, че хората не се оттеглят от някакви външни или вътрешни  причини, а се стремят към удовлетворяване на личностно значимите си цели. Тези цели          се избират индивидуално и до голяма степен определят човешката съдба, а достигането          на планираното повишава личната самооценка.

Индивидуалността като творческо и самоопределящо се цяло. Признавайки значението          на наследствеността и обкръжаващата среда за формиране на личността, Адлер приема,          че индивидуалността е продукт на тези две влияния. Той считал, че хората притежават творческа сила, която въздейства върху възприятията, паметта, въобръжението, фантазията и мечтите;

Социалната принадлежност на индивида. Индивидуалната психология на Адлер          разглежда и изследва индивида,  включен в обществото. Всяко човешко поведение в индивидуалната  теория се интерпретира в социален контекст. По тази причина у всяко          човешко същество се наблюдава естествено чувство за общност или социален интерес -          вроден стремеж към социални взаимоотношения и сътрудничество;

Твърдото придържане на Адлер към феноменологичната  традиция формира у него възгледа, че поведението зависи от мнението на хората в  обкръжението. Хората съществуват в съответствие с тези убеждения, независимо дали          са обективни или не.

Ключовите концепции, от които се изхожда при неговата терапия са:

• чувство на непълноценност и компенсация;
• стремеж към превъзходство;
• стил на живот;
• социален интерес
• творческо "Аз";
• поредност на ражданията (позиция на децата в семейството);
• функционален финализъм (поведението се подчинява на поставените цели към          бъдещето).

Адлер се стреми към преразглеждане на психоаналитичната теория като цялостна теоретическа система и към не приемането му като "неофройдист". По-скоро Адлер може да бъде разглеждан като предвестник на хуманистичната и феноменологична психология.
В индивидуалната психология на Адлер  се разработва детайлна схема за изучаване на детето. Тя се опира на разбирането на Адлер за структурата и динамиката на личността и е насочена към изясняване на особеностите на развитие на чувството на непълноценност, способността за компенсации, пътищата за формиране на социален интерес. Разглежда се проблемът за човешката невроза и работата с депресивни клиенти.

Стремежът към съвършенство се разглежда от автора не като абстракция извън времето и пространството, той е исторически и културно обусловен. Всяка епоха, всяка култура моделира своя представа, свой образ на желаното, за личностния идеал.

Стремежът към съвършенство има социална природа - това е друг важен акцент в концепцията за личностното развитие на Адлер. Основните идеални норми в живота на човека са свързани с човешкото общежитие - за пример могат да бъдат взети Десетте божи заповеди, които са изцяло обвързани със съвместния живот на хората.

Стремежът към съвършенство е вкоренен дълбоко в човешката природа. Нещо повече, той е характеристика на живото изобщо - от равнището на живата клетка до висините на духа. Доколкото развитието на тялото и душата във филогенезиса са най-тясно свързани, стремежът на живата клетка да се саморазвива за по-съвършена адаптация се предава след това и на произтичащата от нея психика.

Адлер обвързва стремежа към съвършенство със способността за целеполагане. Той казва: "В тази целеустременост, която не може никога да достигне състояние на покой и уравновесяване, тъй като очевидно предизвикателствата на външния свят са от такова естество, че никога не могат да бъдат напълно удовлетворени от отговора, трябва да се е развила онази способност, която ние, разглеждайки я от различни страни, наричаме ту душа, ту дух, ту психика, ту разум, което включва всички други "душевни способности"... (Душата носи) този постоянен стремеж към победа в непрестанния сблъсък с външния свят, превъзмогването на смъртта, към постигане на една подходяща идеална форма... ...да се достигне целта на превъзходството, съвършенството, на сигурността".

Доколкото основополагащ принцип на индивидуалната психология е единството и целостта на човешката психика, "вродената", както я нарича Адлер, способност за целеполагане също има свое ядро или основна цел, която определя посоката на човешкото развитие.

Необходимостта от основна цел е важно условие за добър живот, доколкото държи личността в единство и цялостност. От тази самоизградена целеустременост възниква единството на личността, а това е най-важната характеристика на личността в интерпретацията на индивидуалната психология. Ако не сме наясно с целта и свързаните с нея водещи линии, които движат личността, тя би изглеждала само като прост сбор от несвързани помежду си частици.

Като развива своята теза за телеологичната регулация на човешкия живот, Адлер многократно се противопоставя на опростенческите опити човешките жизнени процеси да се обясняват през причинността. Това се отнася както за индивидуално-личностното равнище на разглеждане, така и при разглеждане на регулацията на обществото: "Как непрекъснатият стремеж на човека "нагоре" предизвиква напредъка на културата, създавайки едновременно методиката и техниката на живота, при което всички налични възможности заедно с органичните дадености намират използването, ако не и правилното си приложение, би трябвало да се обясни дотолкова, че да се осветли значението на "финала" в душевния живот в противовес на причинните опити за обяснение" .

Може да се обобщи:

Двигателят на човешкото развитие всъщност се крие в стремежа за компенсиране на чувството за малоценност. Стремежът към превъзходство като фундаментален мотив се оформя около петата година на детето и се развива последователно в целия жизнения път. Той е в основата на главните ни жизнени цели, мотивация, ценности.  Именно това използва Адлер при индивидуалната си психотерапия.

Разглеждайки по-детайлно формите на психична компенсация на чувството за малоценност в детството, Адлер посочва всички онези процеси и дейности, които обикновено се свързват с детското развитие и социализацията в детството - идентификации с бащата, с майката и другите значими възрастни, игрите, водещи до усвояване на всекидневни умения, детски желания от вида "Като порасна, искам да стана .....".

2. Психотерапия на Юнг

Юнг – като последовател на Фройд се запознава с психоаналитична, но я интерпретира по свой начин.

Един от центровете на комплексната му  психология е учението за колективно несъзнателното. Индивидите се разглеждат като  архитиповете, които са организатори на поведението и човешкия опит - сънища, фантазии, творчество, тъга, халюцинации и психични разстройства.

В резултат на преработката от Юнг на психоаналитичните възгледи се явява цял комплекс от сложни идеи из различни области от познанието като психология, философия, астрология, археология, мифологя, теология и литература. Тази широта на интелектуалните познание в съчетание със загадъчния авторски стил на Юнг води до трудността в разбирането на неговата теория. При психотерапията си, Юнг използва следните модели:

• Его. Явява се център в сферата на съзнанието. То е компонент на психиката, включващ мисли, чувства, спомени, благодарение на които ние чувстваме своята цялостност, постоянство и се възприемаме като хора. Его-то служи на нашето самосъзнание и благодарение на него ние виждаме резултатите от своята съзнателна дейност.
• Лично безсъзнателно. Съчетава в себе си конфликти и спомени, които понякога биват осъзнавани, но по-късно потиснати и забравени.
• Колективно безсъзнателно. Дълбок слой в структурата на личността, според Юнг, който представлява хранилище на латентни следи от човешката памет, дори от човекоподобните ни предци. В него се отразяват мисли и чувства, общовалидни за всички човешки същества и резултат от нашето общо емоционално минало.

За разлика от Фройд, който придава огромно значение на ранните години от живота на човека за формиране на моделите на поведение, у Юнг развитието на личността се разглежда като динамична система, като еволюция през целия живот. Той почти не се спира на социализацията в периода на детството. От гледна точка на Юнг, човек непрестанно придобива нови умения, достига до нови цели и се реализира. Развитието на всеки човек и неговата реализация е уникално, продължава през целия живот и е наречено от Юнг индивидуализация. Осъществяването на индивидуализацията той нарича самоактуализация .

Според Юнг,  комплексите и архетиповете не представляват единствените обекти на безсъзнателното, те са своеобразни кондензации на негови съдържания. Част от него представляват множеството неясни, неактивизирани, затъмнени мисли, впечатления, образи, които действуват в психическата реалност. Юнг обръща внимание на "съществуването на несъзнавани аспекти в нашето възприятие на реалността. Когато нашите органи на възприятие реагират на реални явления, например, изображения или звукове, те ги редуцират от областта на реалното в областта на разума. Там те се превръщат в психически явления." По такъв начин усвояването на физичното, което е и една от целите на науката, вече включва психичното, имащо сложна структура, елемент на която е безсъзнателното.

До края на миналия век в науката и методологията є доминираха схващанията за възможността да се отдели физичното от психичното, или изхождайки от съществуването в методологията на науката на фундаменталните философски същности "рационализъм" и "реализъм" - да се отделят напълно реализма и рационализма. Подобна теза не е напълно отхвърлена и сега, но опитите този подход да бъде реализиран в настоящия момент от развитието на науката показаха, че това е възможно само в ограничен ъгъл в познавателното пространство.

Заключение

Съгласно аналитичната психология, психическите образования на безсъзнателното, първоначално развиващи се съвсем неосъзнато, набирайки енергия, могат да преминат границата на безсъзнателното и да се втурнат в съзнанието. В практиката на психоанализата, по указания сценарий обикновено се проявяват комплексите. Имайки предвид структурата на комплексите, има възможност чрез изследване на характеристиките на съзнатото да бъдат разкрити и комплекси на научния организъм. Тъй като съзнатото в науката представлява исторически развиващите се и сменящи се понятия, идеи, теории, методологии, то комплексите в науката могат да бъдат разкрити на базата на изследване на измененията, протичащи в указаните елементи. Затова елементи на безсъзнателното се проявяват при анализа на измененията в процеса на историческото развитие на фактите и структурите в науката (експерименти, понятия, аксиоми теории и т.н.), на научните идеи, на научното мислене. Посредством анализа на тези процеси съществува възможност да се разкрият неосъзнатите причини на инерцията, стагнацията, които се крият зад определени идеи, понятия, характеристики на типа научно мислене. Подобна методика се използува от аналитичната психология при изследване на колективното безсъзнателно в такива образования като поетика, религия, митология и др. Възможността за подобен психоанализ се основава на факта, че, както пише Юнг, така или иначе, "съществуването на нещо в нашата душа се признава в случая , че можем да констатираме наличието на осъзнати съдържания. ...”

Според Адлер обаче, психотерапията се дължи на това, което е преживяно в детството, обръща се внимание на индивидуалното развитие и влиянието на родителите, което поставя терапията на по –различна основа.

Може да се обобщи: Основен терапевтичен метод на Юнг е методът на асоциациите. Една от най-известните негови разработки е разделянето на два основни типа човешко светоусещане - екстроверсия и интроверсия. Друга основна идея в аналитичната психология на Юнг е понятието "архетип", което е вродена единица на колективното безсъзнателно.  Адлер  -  смятан за наследник на Фройд се насочва към преживяното в детските години, при това под влиянието и на други фактори –родители, среда и пр.