Joomla Software solutions Template

Payday loan

Идея-учение

Платон

Понятието идея срещаме като едно от най-оригиналните в цялата наука на философията- в нейните история и развитие. Известно и познато преди Платон,то влиза чрез неговото учение в същността на философската мисъл. Идеята като понятие така се закрепя, че без нея е невъэможен философския процес. Смисълът й можем да открием в основата на задълбочен анализ, обвързващ научното познание и културната традиция на античността. Той се свързва и с поетичното представяне и същността на прекрасното.

И така, можем да достигнем до извода, че идеята е общо и дълбоко понятие, засягащо множество неща и явления в тяхната им особена и непозната същност. Но и категорично можем да заявим, че тя е вечна, тя е извън пространството ни, тя е обект на мисленето. Имайки предвид това, говорим за понятие, което е извън околните граници, т.е. то е духовно, независимо. Идеята е и обективната реалност. Тя не разкрива свойствата на нещата и явленията, а определя и се задълбочава в същността им, в основанието им. Можем да обособим,че съществуват множество идеи или т.нар.ейдоси, които представляват битието.

От тук Платон полага началото на обективния идеализъм, противопоставен на философския материализъм. Но и точно тук се крие контрастът в разбирането му за битието. Дори самият Платон критикува отделни свои възгледи. Това личи от схващанията на философа, свързани с душата преди да се всели в човешкото тяло.

Платоновата мисловна вселена е представена от множество диалози, които могат да бъдат разделени на няколко групи. Втората група от събрани произведения или т.е. диалози включва онези, с които обикновено се асоциира името на Платон и схващанията му- идеите му за учението. Тук влизат “Държавата”, “Федон”, “Федър”, “Пирът”, “Кратил”, “Менон”, “Хипий големият” и др. Третата група диалози се отнася към зрялата му възраст, когато след дългогодишни странствания и драматични перипетии той се завръща в Атина и съэдава собствена философска школа – прочутата Академия. Тогава са написани шедьоврите на античната диалектика “Парменид” и “Софист”, преосмислящи учението за идеите.

В произведението “Държавата” Платон разглежда редица проблеми на обучението и въэпитанието, етическити, политическите и естетическите функции на образователната система.

Своята теория за държавата Платон противопоставя на античната демокрация. За най-справедлива форма философът приема аристократичната република, в която се реализират естествените и гражданските права на гражданите. Отново тук етиката на философа изхожда от психологическите идеи, от духовната същност.

Душата притежава три основни способности-разум, воля и сетивност, на които съответстват отделните добродетели – мъдрост, мьжество и умереносот. Платон въэвишава духовната индивидуалност до беззсмъртното постранство и приема категорично тази идея като я обосновава в някои свои произведения.

Например, във “Втори аргумент за безсмъртието на душата – учението е припомняне”Кебет прави извод от казаното от Сократ, че ”...учението не е нещо друго, а припомняне. Та и от него следва, че някъде в по-раншно време сме научили това, което си припомняме сега. А е невъзможно, ако душата ни не е била някъде, преди да приеме този човешки вид. Така че и по този начин излиза, че душата е нещо безсмъртно...”. В текста можем да открием още някои основания за тезата: “...- Нали знаеш,че като видят лира, дреха или друга вещ, с която си служат техните любимци, влюбените изпитват следното – възприемат лирата, но в съзнанието им се явява и образът на момчето, на което е лирата. А това е припомняне. Както примерно често се случва някой да види Симий, а да си спомни за Кебет”. Продължава се, че “...когато някой си припомня нещо въз основа на подобие, освен че си припомня, нужно е да достигне до заключение дали е пълно или не подобието между това, което си припомня, и това, което предизвиква припомнянето...”. Забелязваме, че в един такъв философски текст успоредно се свързват примери в дадени случаи и уточнени и безусловни изводи. Критиците и другите автори твърдят, че Платон стига до неправилно заключение, че познавателният процес не е нищо друго освен спомнянето на душата. А с това според проф.Ради Радев той подценява съдържателния характер на познанието и подкопава дълбоко устоите на рационализма.

И така, разглеждайки понятието идея в няколко аспекта, развихме и допълвахме веригата от строги философски схващания: идея (от общото към частното)диалогът кото произведение и отражение на мисловните идеисъщността на идеята – психология на духовносттабезсмъртието на душата. Установихме, че учението има за една дълбока и трайно закрепостена основа, каквато е идеята, а от там пряко заслепява и цялата душа, намираща се в безсмъртието, в нечуваното, в необузданото.