Home Педагогика Същност на управлението на учебния процес

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Същност на управлението на учебния процес ПДФ Печат Е-мейл

ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНИЕТО

           Същност на управлението на учебния процес

                 Управлението на образованието като процес и дейност е съставна част на социалното управление, в центъра на което стои човекът. Управленската дейност пряко или косвено е адресирана към него, към социалните обединения и групи, към съответните техни институти и дейности.

                Основното предназначение на възпитанието и обучението е целенасоченото направляване на развитието и формирането на личността. Управлението на възпитателния процес и дейност изисква да се познават социалните закони и психологическите и педагогическите закономерности на развитието на личността

                А.Т.Куракин, А.В.Мудрик и Л.И.Новикова[1] определят управлението на възпитанието като “управление на процеса на овладяване от децата на определено равнище на социална култура… и развитие на творческата индивидуалност на личността с помощта на система от масови, колективни, групови и индивидуални въздействия”.

                Поради това, че развитието на личността е детерминирано не само от социални, но и от биологически фактори, някои педагози считат, че нейното формиране не е цялостно, а частично управляван процес. Тази теза се подкрепя и от факта, че освен целенасочените въздействия върху хората оказват влияние и някои трудно управляеми, т.е. стихийно действащи фактори.

Значителни трудности при ръководене формирането на личността са свързани и с проникване в нейния духовен свят, в мотивационната сфера и интимните преживявания. Тези трудности намират израз в способността на личността да маскира своите действителни психически състояния и да скрива истинските мотиви, които в определени ситуации обуславят нейното поведение.

                Въпреки посочените обстоятелства и трудности в съвременното общество все повече нараства възможността за научно управление на възпитателния процес и дейност и ръководенето на развитието и формирането на личността.

                Педагогизирането на обществената среда в процеса на овладяването на социализацията на човека може да намали влиянието на стихийно действащите фактори върху подрастващите.

                При децата и юношите в по-голяма степен може да се наблюдава обективиране в поведението на техните психически състояния, мотиви, установки и чувства.Това също дава възможност да се ръководи по-успешно процеса на тяхното формиране.

                Положителните наследствени предразположения са благоприятна физиологическа основа за възходящо развитие на личността. Неблагоприятните влияния на биологичните фактори (макар и бавно и много продължително) могат отчасти да бъдат преодолени чрез възпитанието и собствените усилия на личността.

                Управлението на възпитателния процес и дейност протича винаги като взаимодействие между субекта и обекта. Субект на управлението на възпитателния процес са всички фактори, които направляват духовното формиране на трудещите се и подрастващото поколение. По конкретно ще се има предвид непосредствените ръководители на възпитателния процес.

                Обект на социалното управление при възпитанието в широкия смисъл на думата може да бъде цялото общество. Предмет на нашето изследване като обекти  субект на възпитанието ще бъдат учениците от различните възрастови групи.

                Субектът и обектът на управлението на възпитанието се намират в диалектическа връзка и единство, те взаимно се обуславят и влияят. Възпитателите, като субект на управлението, имат ръководни функции по отношение на децата и юношите като обект и субект на възпитанието.

                Управлението на възпитателния процес следва да се разглежда и като взаимодействие между управляваща и управляваната система. При това взаимодействие учителите и възпитателите имат ръководна функция по отношение на децата и юношите. Те предявяват към тях изисквания, които могат да бъдат изцяло или частично възприети.

Някои педагози въведоха в обръщение освен термина “управление” и понятието “управляемост”.

Какво съдържание се влага във второто понятие?

 Д.З.Патун[2] разглежда управляемостта като вътрешно присъщо качество и фактор на привички на поведението. Следователно управляемостта това е отношението, реакцията на личността към възпитателните въздействия, способността й да реагира по съответен начин на управленското решение на субекта на възпитателния процес.

Развитието на личността зависи до голяма степен от нейната управляемост и достигната възпитаност. Колкото по-високо е равнището на възпитаност на личността, толкова тя е по-управляема. И обратно, хората с ниска степен на възпитаност се отличават със слаба осъзнатост на своите права и задължения  с консервативни възгледи и установки и затова по-трудно се управляват и самоуправляват.

Освен управление в специализираната литература широко се употребява понятието педагогическо ръководство. Макар да има своя специфика, педагогическото ръководство се включва в управлението, съставлява неговото основно ядро и изпълнява важни функции в процеса на формирането на личността. Управлението на възпитателния процес ние разглеждаме като по-широко понятие от педагогическото ръководство. В основата на управлението на възпитателния процес и дейност стоят системният, комплексно-интегралният и личностният подход.

Управлението на цялостния възпитателен процес и дейност изисква диалектическо съчетаване на неговите социални, педагогически, психологически и кибернетични аспекти.

А) От социална гледна точка управлението на възпитателния процес означава да се направлява взаимодействието на личността с обществената среда и да се ръководи (доколкото е възможно) влиянието на различните компоненти на социалната среда при формирането на подрастващите.

Социалните отношения играят водеща роля за формирането на личността. Затова управлението на възпитателния процес изисква да се ръководят и направляват взаимоотношенията между учители и ученици, родители и деца, между децата и юношите в  различните социални общности.

Учителите и класните ръководители трябва да проучват състоянието на взаимоотношенията между родители и ученици и, доколкото това е възможно, да направляват технологията на възпитанието в семейството.

Управлението на подрастващата личност изисква  да се ръководи процесът на усвояването и изпълнението от нея на социалните й роли, на нейните учебни и обществени задължения.

Училището само отчасти може да ръководи процеса и дейността, свързани с усвояването и осмислянето на информацията, която учениците възприемат от средствата за масова комуникация. По-голяма възможност за анализиране и осмисляне на влиянието на радиото, телевизията, печата и киното върху децата и юношите имат родителите и те извършват това в зависимост от своята политическа и общокултурна подготовка.

Да се управлява процесът и дейността за правилното формиране на подрастващите това означава още у тях да се изграждат научни критерии и способност за анализ на социалните явления.

Б) От психологическо гледище управлението на възпитанието означава да се ръководи процесът на формиране у личността на потребностите, установките, мотивите, емоциите и  чувствата. Социалните потребности стоят в основата на всички сфери на дейността на хората и засягат цялостно им поведение. Развитието и саморазвитието на личността винаги е свързано с удовлетворяването на материални и духовни потребности.

Потребностите са средство за самоуправление на човека, за управление на собствените му мисли и емоции, интереси и стремежи.

Управлението на възпитателния процес включва утвърждаването на социално-колективистични мотиви и преодоляването на егоцентричните користни мотиви. Дейността и поведението на личността се обуславят не от един, а от група мотиви, които се намират в съответна йерархия. Задачата на учителите е да установят доминиращите мотиви и да направляват чрез дейността си тяхното формиране и влияние върху подрастващата личност. Управлението на мотивите означава още да се установят разнообразните връзки между мотивацията и поведението. Управлението на мотивационната сфера е много трудна работа, защото изисква от учителите да вникнат във вътрешния свят на ученика, в неговите психологически състояния.

Управлението на емоционалната сфера на децата и юношите намира израз в потискане на отрицателните емоции и чувства и утвърждаване и разкриване влиянието на  интелектуалните, нравствените и естетическите чувства върху формирането на личността. Възпитателите могат успешно да влияят върху онези чувства и настроения, които са неблагоприятни и за личността и едновременно те трябва да съдействат за включване на учениците в нови дейности, които са свързани с проява на положителни чувства и изискват по-голям контрол на разума върху емоционалната сфера. Ръководството на възпитателния процес включва изучаването на емоционалната възприемчивост на отделните ученици, своеобразното им реагиране на външните въздействия. Приложението на методите на възпитанието също следва да бъде  съобразно с чувствителността на подрастващите. Задача на възпитателите е да приучат децата и юношите да съпреживяват чувствата на радост и тъга, които изпитват техните връстници в една или друга ситуация. Необходимо е да се подпомагат подрастващите да преодоляват отрицателната изява на своите чувства и особено чувството на завист, което намира твърде широка проява в дейността на хората.

Научното управление на личността е свързано с изучаването на типичните противоречия и конфликти, които настъпват в съзнанието и поведението на подрастващата личност и са движеща сила в нейното развитие. От възпитателите се изисква, доколкото е възможно, да оказва помощ на учениците, правило да изживяват и преодоляват възникващите у тях противоречия и конфликти. Учителят и възпитателят може да бъде едновременно посредник и арбитър при разрешаването на конфликтите. Той установява причините за възникването на конфликта, позициите на конфликтиращите се страни и помага така да се разрешават противоречията, че да се избегнат отрицателните последствия за духовното развитие на младата личност.

Понякога е необходимо възпитателите да спомагат за разгаряне на противоречията и да поддържат конфликтна ситуация, като поставят личността пред необходимостта да скъса с някои свои порочни прояви и да се ориентира към положително поведение.

Заслужава внимание възгледът на немския педагог Йохан Ф.Хербарт [3] (1776-1841) за управлението на децата. То намира израз в подчиняване на буйната необузданост на детето в преодоляване на безпорядъка в действията му, регулиране на поведението му в съответствие с изискванията на обществото и възпитателите.

За постигане целите на управлението Хербарт препоръчва прилагането на такава (неприемливи от съвременно гледище) средства като заплахата, надзора и наказанията. Освен споменатите, като спомагателно средство Хербарт сочи авторитета на любовта.

Управлението според немския педагог може да постигне напълно своите цели, ако бъде извисено чрез възпитанието. Ценна е неговата идея за органичното съчетание на управлението с възпитанието.

Управление – пише Й. Хербарт – което се задоволява с това да не възпитава, потиска душата; а възпитание, което не обръща внимание на безредието на децата, не познава самите деца. Не е възможно да проведем и един учебен час, без да си позволим да притегляме юздите на управлението с твърда, но лека ръка”.

Не бива Хербарт да се разглежда само като привърженик на твърдата линия на управлението и възпитанието на подрастващите. Той счита, че управлението може да се извиси до самоуправление на личността. В педагогическото творчество на този крупен педагог се подчертава необходимостта да се проявява към децата любов, многообразни грижи, добронамереност, духовна близост, да се развива тяхната индивидуалност. Следователно възгледите на Хербарт за управлението на деца следва да се оценяват върху фона на цялостните му схващания за възпитанието.

В съвременните условия на хуманизация и демократизация на обществения и училищния живот към педагогическото управление и по-конкретно към управлението на възпитателния процес се поставят някои основни изисквания, които в синтезиран вид се изразяват в следното:

-       да се признава и реално осигурява  правото на подрастващата личност на автономност. Признаването на това право, в още по-голяма степен реалното му постигане, означава решително скъсване с авторитарния стил на педагогическо ръководство, с налагане позицията и становището на възпитателя върху възпитаниците. Това означава още “педагогическата власт” на педагога върху възпитаника да се основава на авторитета, високия професионализъм, възпитателното майсторство, на силата на убеждението, аргументите и доказателствата;

-       педагогическото управление, разбирано и като съуправление, сътрудничество, стимулиране, означава преодоляване във възпитателната дейност на бюрократичното отношение, на заплахите, на субективистичните оценки и безпринципността; унижение на подрастващата личност;

-       управлението на възпитанието, разбирано като сътрудничество, съпартьорство, взаимодейстие, се основава върху активния диалог, плурализма на мненията и оценките и едноверменно с това върху общността на целите, обединяване усилията на възпитателите и възпитаниците, взаимното уважение, доверие и взискателност между тях.

 

WWW.POCHIVKA.ORG