Home Педагогика Умора и работоспособност

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Умора и работоспособност ПДФ Печат Е-мейл

Умора и работоспособност 

  1. Същност и признаци на умората
  2. Учебната натовареност и умората
  3. Други фактори, които влияят на работоспособността на ученика
  4. Седмичният и дневният режим и работоспособността
  5. Умората при различните учебни предмети и въпросът за седмичната и дневна програма.

 1.       Същност и признаци на умората

 Въпросът за работоспособността на учениците и за тяхната умора, настъпила  следствие на учебната възпитателна работа в училище и ученето вкъщи, е важен съществен въпрос на съвременното ни обучение. Този въпрос се разглежда от гледна точка на намаляване на умората и предотвратяване на настъпването на преумора, защото тя се отразява зле върху общото развитие на ученика и върху учебно – възпитателната работа.

Знаем, че умората е временно състояние на организма, следствие на даден вид труд. На практика тя се изразява във временно понижаване на общата работоспособност на човека, т.е. ученика и отрицателно влияе върху усвояване на преподавания материал.

По -  точно определение на умората, което отговаря на павловската концепция за ръководната роля на главния мозък, се дава във “Школьная гигиена” под редакцията на професор С.Е.Советов:

“Умората е временно понижение на работоспособността на клетките, тъканите, органите или на целия организъм, което се появява след работа през определен период от време, обусловено от започналото изтощаване на клетките на мозъчната кора”.

Всекидневната практика показва, че след преустановяване на работата, след почивка или промяна на дейността и пр., работоспособността се възстановява. Това разходване на енергията, изморяване и възстановяване на работоспособността са естествени явления.

                Ученето в клас и ученето вкъщи е такъв вид труд, при който участвува повече интелектът, отколкото физиката. Следователно при този вид труд – при ученето, пряко участвува кората на главния мозък из изтощението се отнася пряко до централната нервна система. Като се има в предвид голямата чувствителност на тази система, лесно е да се разбере от какво голямо значение е въпросът за хигиената на умствения труд, който е най – тясно свързан с въпроса за умората.

Това съвсем не означава, че не трябва да се стига до умора, а насочва вниманието към грижливо отношение към въпроса за умората, за причините и отстраняването им. Това ще рече правилно да се организират трудът и почивките на ученика, т.е. правилно да се натоварва и навреме да се почива, за да може да се редува намаляването на работоспособността на клетките и кората на главния мозък с възстановяването и.

Правилното редуване на труд с почивка и съобразената с възрастта натовареност на ученика довеждат до оная, както казва Макаренко, приятна умора, която лесно минава и не оставя никакви отрицателни последици, която е необходима за развитието. А се знае, че началото на развитието е в преодоляването на трудностите.

Настъпването на умората може точно да се установи по експериментален път с методите за изследване на умората. Но когато учителят познава признаците на умората, той също може да установи нейното настъпване. Тези признаци биват обективни и субективни.

 

Най – отчетливият признак на умората е намаляването на работоспосо-бността, което се изразява в намаляване на извършената работа и  във влошаване на качеството и — грешки при писането и четенето, грешки при решаването на задачи и др. Но не всякога това е резултат на настъпила умора. В някои случаи намаляването на работоспособността се дължи на отпадане на интереса към работата, на влошаване обективните условия за работа и пр. В такъв случай трябва да се установи на какво точно се дължи понижаване­то на работоспособността. Други обективни, признаци за настъпване  на умората са липсата на внимание у учениците и нарушаване на дисциплината. При настъпила умора учениците се разсейват, не следят разказа или обяснението на учителя. Видимо те “внимават”, а фактически мисълта им е на друго място. В други случаи учениците почват да се въртят, да се занимават със странични неща, с една дума, да нарушават реда и дисциплината в часа. Но и това по­ведение може да не е резултат на настъпилата умора. Един лошо ор­ганизиран и неправилно проведен урок също може да стане причина за отсъствие на вниманието и за лоша дисциплина през време на урока.

Към обективните признаци на умората спадат отпадналостта на организма, промените на цвета на лицето и очите (последните потъмняват); промяна в честотата на дишането, пулса и др.

Към субективните признаци се отнасят оплакванията на ученика, нежелание за работа, неразположеност и др. Ако тези оплаква­ния са след продължителна работа може да се вземат за признаци на действителна умора. Но може да се приеме, че се дължат и на други причини  - най – често здравословни.Необхо-димо е да се разграничава действителната умора от чувството на умора което се явява от липса на интерес или желание за работа, на предубеждения, на неразбиране това, което се преподава, на общо неразположение, лоши обективни условия за работа и др. Това субективно чувство     на умора, макар и само чувство, пречи на учебната работа. То може да се премахне лесно с отстраняване на причините, които го пораждат. Действителната умора често  пъти  преминава  в  преумора. Това се случва при деца, които не умеят да пестят силите си или които имат неукрепнала нервна система. Педагогическа грешка, която води до преумора, е претоварването на учениците. Преумората е състояние, граничещо с патологичното състояние невроза. Преумората бива еднократна и хроническа.

         В литературата, а и в живота по въпроса за умората се среща
и понятието уморяемост. Това понятие изразява податливостта на
ученика на умора. У различните ученици тя е различна. Уморяемостта зависи от посочените по-горе причини и от типа висша нервна дейност. У малките ученици тя е по-голяма. С общото развитие и с развиване работоспособността на учениците уморяемостта на­малява.

 

2. Учебната натовареност и умората

Правилното осветляване на въпроса за умората има важно значение за педагогическата практика. На основата на правилното му решение може правилно да се решат въпросите за продължителността на учебния час, на работния ден за различните степени училища; продължителността на учебните срокове и на учебната година; седмичните и дневни програми и характера и обема на учебното съдържание. Всички тези педагогически категории имат пряко отношение към въпроса за умората на учениците и за усвояването на знанията. Много от тях обаче поради ред причини не са правилно решени.

Учебният час за учениците от началното училище, особено за първокласниците, не може да бъде равен по продължителност на учебния час на учениците от горния курс. Този въпрос е намерил правилно решение у нас. Учебният час за първокласниците е 35 минути. Учебният им или работният им ден също не трябва да е равен за всички училища или степени. Трудността при решаването на този въпрос се състои в това каква именно да бъде продължителността на работния ден за различните училищни степени. При решаване на този въпрос се прави грешка, като се забравя да се вземе под вни­мание времето, необходимо за подготовка за следващия учебен ден - учене и приготвяне на домашните, и времето за свободни за­нимания и игри. Така например работният ден на учениците от гор­ния курс обикновено бива 10 и повече часа (5 - 6 часа в училище и 3 - 4 часа в къщи); учениците от средния курс работят 8 - 9 часа (4 - 5 часа в училище и 3 - 4 часа в къщи), а тези от началния курс 7 - 8 часа (3 - 4 часа в училище и 3 - 4 часа в къщи). Като се сравни продължителността на работния ден на учениците с този на възрастните, вижда се колко неправилно е натоварването на уче­ниците. При политехническото обучение се получава известно облек­чение на това тежко положение на учениците чрез работата в каби­нета и учебната работилница, но все пак това не решава въпроса за натовареността на учениците. Необходимо е още по - добра органи­зация на учебната система, за да не се получава

претоварване осо­бено на децата от началния и средния курс.

За  настъпването на умората освен продължителността на часа и

натовареността влияят и други фактори, например температурата, осветлението и др. Най – благоприятно време за учебна работа е от втората половина на месец септември до месец юни. Опитът ни преди години учебната година да започва от първи септември, което бе отменено)потвърди тази теза.

При подреждането на седмичната и дневната програма трябва също да се има предвид влиянието на учебната работа върху рабо­тоспособността на учениците. Известно е, че през цялата седмица работоспособността не е еднаква; известно е също така, че работо­способността на учениците не е еднаква през всички учебни часове на един учебен ден; известно е най-после, че не всички учебни пред­мети еднакво уморяват учениците. За нееднаквата рабо­тоспособност през различните дни на седмицата и през различните часове на работния ден има редица причини, които могат да се отнесат към две групи: обективни и субективни. Седмичното редуване на пет дни работа и два дни почивка създава ритмичност в изразходването и възстановяването на енергията и затова през първата половина на седмицата рабо­тоспособността на учениците е по – добра, отколкото през втората половина. Това особено силно се подчертава през последния ден от седмицата.  От друга страна, ако неделният ден не бъде правилно използван и учениците не се подготвят за занятия в понеделник, то първият ден от седмицата минава под впечатленията на разходките и забавленията и макар да няма обективни причини за понижаване  на   работоспособността,   фактически   учебната работа минава на по – ниско образователно ниво, На това се дължи и по- малката работоспособност през първия час.

При изследване на работоспособността на учениците през раз­личните часове на един учебен ден се е установило, че през втория и третия час работоспособността е най - добра, а през четвъртия час тя спада; през петия и шестия (последния час) тя се увеличава. Това явление някои автори свързват с повишаване на настроението на ученика под влияние на мисълта за края на учебния ден. Да се мисли, че повишаването на работоспособността на учениците през последния час има само психогенен характер е неправилно. При изясняване на това трябва да се има пред вид, че през ония часове на понижена работоспособност е станало едно частично отпочиване и  възстановяване а работоспособността , което се изразява с повишаването и през последния час. Като се има предвид това колебание на работоспособността на учениците през седмицата и учебния ден, седмичната и дневната програма трябва да бъдат така съставени, че да се избегне съвпадане на трудни учебни предмети с дни и часове на понижена работоспособност. От друга страна, учителят трябва да работи за повишаване на  работоспособността  през всички дни  и особено в  понеделник.

           В тясна връзка с въпроса за умората на учениците е въпросът за учебното съдържание - неговият характер и обем, т. е. въпросът за учебните предмети. В последно време се забелязва една тенденция у съставителите на учебни програми и авторите на учебници да увеличават обема на знанията, ръководейки се от мисълта за бързото развитие на науките и натрупаните научни знания. Че зна­нията, които се преподават в училище, трябва да съответствуват на развитието на науките е истина и това трябва да бъде правило, ко­ето да ръководи авторите на учебниците. Но едно друго съображе­ние трябва да се има предвид, което не е по - малко важно. Това съображение е, че чрез учебните предмети не се преподава науката, а основата на науката и на второ място, че учениците не са в състояние да усвоят науката в нейната цялост.

Въпросът за натовареността на учениците включва и въпроса за домашните работи и подготовката им в къщи В това отношение нашата практика е най-зле. Няма съгласуваност между отделните учители при даването на домашни работи и уроци; не е известно за колко часа учениците ще подготвят уроците и домашните си работи и следователно с колко часа още ще се удължи работният им ден. В това отношение може да се приеме като относителна мярка необходимото време за подготовката на домашните работи  и уроците да е равно на половината от часовете в училище.

 

 

  1. 3.                               Други фактори, които влияят върху работоспособността на ученика

 

Не само продължителността на учебните занятия и интензив­ността на участието на учениците при обучението са фактори за настъпване на умора. В много случаи учениците може да се умо­рят още на третия час и без да са участвували активно в учебната работа. За настъпването на умората в такива случаи има други причини причини, които учителят трябва да умее да забелязва и своевре­менно да отстранява. Нечистият въздух, непроветрената стая много често ускоряват преждевременното настъпване на умората. При та­кива случаи учениците почват да се прозяват, пребледняват, стават неспокойни и невнимателни. Училищната хигиена е установила, че при повишаване на температурата в класната стая умората настъпва по - бързо. Признаците на предварителното настъпване на умората следствие на повишаване на температурата са същите както при не­чистия въздух. Тези две причини, тези два фактора за по-бързото уморяване обикновено следват един след друг, но могат да се явят и  поотделно.

Трети неблагоприятен фактор за нормално протичане на учеб­ната работа е слабото, осветление, което кара учениците да се взират и изморяват зрението си, преди още да са извършили необходи­мата по обем работа. Това се случва особено често при вечерните смени, които работят на изкуствено осветление и което при повечето случаи е много слабо.

Друг фактор за ускоряване настъпването на умората е неудобната  училищна мебел. Този фактор важи за децата от всички училищни степени, но най-зле се отразява той върху учениците от на­чалното училище и особено върху първокласниците. Това се забе­лязва най-лесно при обучението по писане, при който учебен пред­мет удобният чин е от най-голямо значение. Неудобната училищна мебел   (чиновете)   става  причина за  изразходване на  ненужна  за учебната работа енергия и ускорява настъпването на умората. Не само това, но неудобните чинове, маси и столове могат да станат причина и за явяването на някои заболявания от рода на сколиозите и с това да се увреди здравето на децата. Липсата на постоянно работно място в училище и в къщи също влияе зле върху работоспособността Настъпването на умората може да се ускори от не­спазване на установения режим, от неправилното разпределение на работата по време и от липсата на почивки. Всичко това допринася за нарушаване на стереотипа, което е съпроводено с изразходването на излишна енергия.

Други допълнителни фактори за преждевременното настъпване на умората у някои ученици са слабото зрение и слабият  слух. Много често при подреждане на учениците на чиновете учителят се ръководи само от ръста им. В такива случаи високи ученици, но със слабо зрение или слаб слух се поставят на задните редове. При учеб­ните занятия тези ученици напрягат зрението или слуха си, за да видят написаното на черната дъска или да чуят учителя какво го­вори. Това се отразява зле върху работоспособността им и те се умо­ряват по-бързо.

За намаляване работоспособността на учениците и за ускоря­ване настъпването на умората допринася и непедагогическото  отношение на учителя към учениците — лошият тон, скарванията, обижданията, неправилните наказания и пр. Тези непедагогически мерки затормозяват нервната система на ученика. При такива неправилни отношения между учител и ученик може да се доведе ученикът до невъзможност да внимава и правилно да възприема преподаването. При такива случаи ученикът се чувствува уморен.

Повечето от посочените допълнителни фактори, които влияят зле върху работоспособността на учениците, са лесно отстраними. Необходимо е обаче те да бъдат навреме забелязани и своевременно премахнати.

 

  1. 4.       Седмичният и дневният режим и работоспособността

 

От всекидневната практика и от проучванията в това направ­ление се е установило, че работоспособността на ученика зависи от правилността на седмичния и дневния му режим и от спазването им. Режимът е седмична и дневна организация на живота на ученика с цел правилно да се използват силите му и времето с оглед на постигането на максимални резултати при учебно – възпитателната работа.

Режимът  осигурява   ритмично  редуване на учене, почивка и труд или други занимания и с това осигурява приспособяване и нагласа на организма и психиката към различните видове дейности. Положителното влияние на режима върху работоспособ­ността на ученика се дължи именно на тази ритмичност и на осигу­ряването на правилно натоварване и почивка.

Съставянето на седмичния и дневния режим трябва да става след добро опознаване на здравословното състояние на ученика, на типа висша нервна дейност, на работоспособността му и с оглед на педагогическите задачи, които предстоят да се осъществяват. Режимът като педагогическа и хигиенна мярка предполага и научава­нето на ученика как да работи и как да почива. Преди всичко уче­никът трябва да привикне да почива на въздух   и ученето да става, след като е починал от занятията в училището. Добрият режим трябва да осигурява време за разходка и свободни занимания. Плътното запълване на времето на ученика със строго определени и сериозни занимания също довежда до повишаване на умората.

При въвеждането на режима е необходимо той да е съобразен с възрастта на ученика и  още от началото да се настоява за спазването му. Колкото  ученикът   по-рано   разбере   и   осъзнае  необходимостта и ползата от режима, толкова спазването му е по – лесно.

 

  1. 5.                               Умората при различните учебни предмети и въпросът за седмичната и дневна програма 

Работоспособността на ученика по различните учебни предмети не е еднаква. Това се дължи на индивидуалните различия на учениците и на характера на учебните предмети. Работата по различните предмети изисква различно напрежение на интелектуалните сили на ученика, следствие на което умората настъпва по – бързо или по – бавно. Учебните предмети, които изискват по – абстрактна мисловна дейност и силно въображение, изморяват повече. Към тези пред­мети спадат математиката, физиката, чуждите езици и др. По-малко напрежение изискват, следователно и по-малко изморяват геогра­фията, историята, рисуването и пр. Това общо положе­ние се пречупва най-различно през индивидуалните особености на отделните ученици и не са редки случаите, когато на даден ученик математиката е по-лесна и по-малко уморителна, отколкото история­та. Освен това умората следствие на работата по един или друг предмет зависи от педагогическото майсторство на учителя, с което той може да направи учебния предмет приятен, желан и по-лесен за усвояване. Все пак това общо положение за разликата на умората при различните учебни предмети е обща и преобладаваща тенденция и тя трябва да се има предвид при съставянето на седмичната и дневната програма.

При съставянето на програмите трябва да се има предвид и изменението на работоспособността през работната седмица и през работния ден. Чрез експерименталните изследвания е установено, че във вторник, сряда и четвъртък работоспособността е по-добра, отколкото в понеделник и петък, и второ, че през първите три часа на работния ден тя нараства, а след това спада1. Най-правилно е часовете по различните предмети да бъдат разпределяни симетрично през седмицата и да не се допуска два последователни часа по един и същ предмет, освен по рисуване, труд и техника или по практическа работа.

За дневната програма е от значение подреждането на по-труд­ните предмети да става през втория или третия час, а така също и правилното редуване на по-трудни предмети с по-леки.

С умората и дневната програма е свързан и въпросът за пра­вилното използуване на междучасията. Най-добре е тези 10—15 ми­нути учениците да прекарат на двора на въздух и в приятни беседи със съучениците си. Неправилна е практиката да се задържат учениците през междучасието от учителя за довършване на урока, даване на домашни работи или за нещо друго.

 

WWW.POCHIVKA.ORG