Home Педагогика Средното детство - време на широка социализация

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Средното детство - време на широка социализация ПДФ Печат Е-мейл

Обща характеристика на средното детство

В нашата страна за детето от 7 до 11 години се казва, че то е в “начална училищна възраст”. Обозначаването на възрастови периоди в зависимост от училищната степен, в която се учат децата, е несполучливо, защото така изпъкват институционални критерии като водещи черти на даден възрастов период, а не техните иманентни особености. В англо-американската психология е прието този възрастов период да се нарича “средно детство”. Всъщност в последното понятие се влага по-широко съдържание - средното детство обхваща възрастта от 6 до 12 години. В така обособената възрастова група попадат както 6-годишните деца, така и 12-годишните, които обикновено са петокласници. И едните, и другите споделят сходни психо-поведенчески черти с децата, учещи в I-IV клас. Названието средно детство е подходящо, защото периодът от 6 до 12 години е не само хронологическа, но и психологическа среда на детството.

До около 6 години у детето се забелязват често рудименти на бебешкото начало и то е все още твърде свързано със своето семейство и значимите хора от тази интимна общност. И това е съвсем обяснимо, защото семейството образува първичния жизнен свят на детето. В него се извършва базисната му социализация. Преди средното детство въпреки че детето може да ходи на детска градина и да играе там или на улицата с връстниците си, то си остава в главните си ориентации семейно същество. За детето от предучилищната възраст семейството е моделът и гледната точка за разбирането на социалните взаимоотношения.

Може да изглежда парадоксално, но за психологическата специфика на средното детство се знае най-малко в сравнение с другите 5 периода на детството. З. Фройд дори си позволява да нарече средното детство “латентен стадий” и сам не открива да се случва нещо важно в психосексуалното развитие на детето. Редица изследователи на детството намират, че спецификата на този период е в това, че тогава детето се учи и училището е ключова институция в детския живот. Така разсъждават руските психолози, подобно е становището и на Е. Ериксън. Предположението за централната роля на училището може да е било вярно за децата преди две поколения, да речем, но едва ли и в един мултимедиен свят, в който протича средното детство в европейския тип култура в края на ХХ век!

В съвременната психология на развитието средното детство продължава да се разглежда като период на ускорено развитие на интелектуалните психични функции и най-вече на мисленето под въздействие на учебния процес. Вече има достатъчно данни да се ревизира това становище и да се докаже, че във възрастовия период между 6 и 12 години водещо е формирането на социални умения и мотиви, които изтеглят учебната дейност след себе си. Ето защо е оправдано да се каже, че средното детство е време на широка социализация на детето. От тази гледна точка оптимизацията на социално-публичния живот на детето е предпоставка за растеж на психичните му възможности.

През средното детство момчето или момичето обикновено е хармонично отнесено към своите три жизнени свята: семейството, училището и връстниците. По правило след средното детство тази хармония се нарушава и децата започват да са ценностно ангажирани предимно в света на връстниците и другите два свята се превръщат във фон.

Известно време преди да пристъпи прага на училището (предимно на 6-годишна възраст за българските деца) у бъдещия ученик възниква т. нар. готовност за училищно обучение. Това е комплексно състояние, включващо психофизиологически, познавателни и мотивационни съставки. Главното в училищната готовност у детето е неговото желание да бъде ученик. Л. И. Божович изтъква, че детето слабо проумява какво значи да си ученик по същество, но бива привлечено от външните атрибути на ученичеството - новите дрехи, чантата, училищната обстановка, увеличената независимост от възрастните и всички символи на порастването. Детето се стреми да заеме ново място сред възрастните и училището резонира на неговата потребност от по-висок статус.

Тръгвайки на училище, малкият човек всячески се стреми да бъде като възрастните не само изпълнявайки “възрастни” роли в игрите, но и реално, практически. Изобщо от I клас нататък той по думите на Л. И. Божович все повече “бърза да порасне” (Божович, 1979). В тази, пък и в другите възрасти, да бъдеш дете за самото него нито е привлекателно, нито е престижно. Седем-осемгодишните деца вече романтизират живота и статуса на по-големите - батковци, какички и всички възрастни, те копнеят да бъдат поне в някои атрибути подобни на по-големите. Затова ходенето на училище им предоставя чудесна възможност да порасна

                                                                детство

Социалната ситуация на развитие се сменя - камерната социалност на семейството, където на детето е отредено привилегировано място, се замества от доминирането на партньорска, равностойна социалност в класовия колектив. Там рядко има центрираност върху отделен индивид и е нужна взаимна координация на гледните точки и на интересите на децата. Изпреварващо се преустройва социалната сфера на детето, а това води до растеж на детските познавателни възможности.

Първокласникът има желанието и възможността да се приобщава към извън-семейния социум. За него се разтварят широко други два жизнени свята - на училището и на връстниците. В средното детство училището, макар и не много, доминира в ценностните ориентации на малките ученици, а през тийнейджърството училището отстъпва водещата си роля на връстниците.

Впрочем това не би могло да стане без негласната или явна подкрепа на родителите. Те внушават на детето си пиетет към училището и учителя. Ако в началните класове у детето възникне конфликт между ценностите на училището и на семейството, той в повечето случаи би се разрешил в ущърб на училището. За щастие в нашата българска, пък и европейска традиция, родителите обикновено оказват най-малкото морална подкрепа на училището поне в първите 7-8 класа.

Може би главната причина за това, че значителна част от големите ученици отбиват учебна “повинност” се крие в отчуждението на родителите (донякъде и на учителите) им от училището като институция и форма на духовен живот. Обичайно в семейства, в които има малки ученици, проблемите на класа и на училището са постоянни дискусионни теми в “семейния парламент”. Една от дежурните фрази в устата на детето от началните класове е: “Госпожата (госпожицата) каза...” Затова началният учител трябва да внимава какво говори пред децата, тъй като повечето негови оценки, особено казани категорично, се загнездват трайно в детското съзнание и пораждат бурен коментар от страна на родителите при несъвпадение с техните възгледи.

Такова тематизиране на оценките на учителя от децата е повече за добро: за няколко години учителят добива в детските очи голям авторитет, нерядко надвишаващ този на родителите, и това може да се използва за приобщаване на детето към по-широки пластове на културата на дадено общество. Като цяло средното детство бележи връх на авторитета на възрастните.

Самооценката на детето

Както и в предходните възрастови периоди самооценката в средното детство е сума от оценките на значимите възрастни (най-често на майката, бащата и учителката и евентуално на дядовци и баби). Ако те дават на детето високи оценки, хвалят го и му вярват, че то може да се справи с много неща, то проявява високо самочувствие, повишени претенции и мисли себе си като заслужаващо уважение и внимание. И обратно, при незачитане, недоверие и непрестанни упреци, то не очаква от себе си високи постижения, а заедно с това не полага усилия за постигане на висока норма на развитие. В цялост самооценката на момчетата и момичетата през средното детство е нещо като самоизпълняващо се пророчество: за да повярва детето в себе си, нужно е първо значимите възрастни да повярват в него.

Според големия изследовател на детството Жан Пиаже през средното детство постепенно се изживява егоцентризмът в речта, в мисленето и в социалните взаимоотношения. Възниква нова ядрена структура на съзнанието - способността да се заема гледната точка на другия човек. Неразчленеността на собствената и другите гледни точки е свързана със синкретизма на мисленето и възприятието в предишните периоди. Например, на въпроса: “Твоят брат има ли брат?” 5-6 годишното дете отговаря “Няма”, докато по-големите деца са склонни да отговарят утвърдително. Успешното заемане на гледната точка на другия има множество следствия както за развитието на познавателната сфера, така и за социалните взаимоотношения на детето. Нараства склонността му за сътрудничество с връстниците.

Развитие на мотивацията

В мотивите си детето през средното детство е все още твърде много свързано с възрастните. Например, то посещава музикална школа или кръжок заради това, че така иска майка му. Детето не цени особено съдържанието на нещата, които учи там, а това, че неговите занимания се харесват на майката или на някой друг от значимите възрастни.

В училище мотивацията за участие в учебни дейности също е персонифицирана. Обикновено детето върши нещата, за да спечели одобрението на учителя. Н. Д. Левитов отбелязва, че собствено-познавателните мотиви (учене заради самото учене) започват да се утвърждават след III клас. Тогава се отчленяват и съревнователни мотиви в учението и в трудовите дейности. В предните години децата се съревновават само в игрови ситуации.

В III-IV клас се появяват устойчиви мотиви за заемане на по-добро място в детския колектив. В края на средното детство се открояват постоянни водачи в детските общности - класове, отбори, улични обединения. В началото на периода, обаче, приятелствата и лидерството са още твърде ситуативни. При 6-8 годишните деца лидерството в групите се мени според ситуацията, но след 10 годишна възраст едни и същи деца се изявяват като водачи в разнообразни дейности.

В края на средното детство се наблюдава тенденция на подбор на приятелите по душевно сродство. Тогава децата започват да схващат тази близост като траен ангажимент, а не така, както заявява едно дете на 7 години: “Вчера бях приятел с Влади, днес съм приятел с Вальо, а утре ще сме приятели с Иван”. У 11-12-годишните деца се извършва бърза преориентация на доминиращите за тях отношения от света на възрастните към света на връстниците. Тогава за детето става по-важно да се хареса на връстниците си, отколкото на възрастните.

Промени в познавателната сфера

Съществени промени настъпват в познавателните възможности на децата. По отношение на интелектуалното развитие Жан Пиаже нарича този период “стадий на конкретните операции”. Същността му се състои в това, че детето усвоява еквивалентност и обратимост на преобразованията на предметите при условие, че борави с тях практически. У него възникват обобщени интелектуални схеми (операции) за установяване на инвариантност на най-използваните предметни свойства - обем, маса, количество, число и пр. Детето започва да проявява логичност и непротиворечивост на мисленето, но само в конкретни ситуации, защото за интелектуалните си действия то се нуждае от сетивно-предметна основа.

Когато детето в този период загуби интерес към реалните ситуации на своя живот, то се отдава на фантазии, които са алогични и противоречиви, както в предходния период на живота му.

Особено типична за познавателната активност на детето в средното детство е образността. Това е време на разцвет на т. нар. образно мислене. Всъщност образно мислене значи мислене зависимо от възможностите на възприятието.

Всички учители са забелязали, че доста от децата в I и II клас пишат, обръщайки огледално букви като “К”, “И”, “Р”, което се обяснява с нестабилната им ляво-дясна ориентация. Пространственото възприятие в цялост все още не е добре диференцирано.

Възприятието за време е значително по-бавно и разтеглено в сравнение с това на възрастните. Може да се каже, че един учебен час от 35 минути е събитийно по-наситен за детето, отколкото 3 часа у възрастния.

Децата имат нужда от постоянна смяна на заниманията и ако това не става бързо, у тях възниква чувство за принудително удължаване на времето и заедно с това - до скука и агресивност. Ето защо при организиране на всякакви дейности в средното детство е нужно да се планира бърз темп на смяна на ситуациите, като след 3-4 часа най-много следва децата да се оставят в режим на самодейност, т. е. спонтанно да сменят заниманията си както става в играта.

По отношение на познавателното развитие в средното детство се спори дали децата са пленници на своята възраст и особеностите на обучението трябва да се пригаждат към възрастта, или могат радикално да разширят познавателните си възможности при ефективна организация на обучението. По-общо казано това е проблемът за отношението между обучение и развитие: кое е водещо.

“Практици” и “теоретици” през средното детство

В тази възраст се забелязва диференциация на два личностни типове по отношение на доминиращата им ориентация - към разбиране на света в неговата истинна определеност, или към “правене на неща”. Условно можем да наречем първия личностен тип теоретици, а втория - практици. Ако тази типология е вярна, тя би имала сериозни последствия за организацията на училищното обучение. За двата типа е нужен различен по форма учебен процес, а дори и учебното съдържание би трябвало да се различава. Теоретичното обучение би било слабо ефективно у деца с практическа нагласа и обратното. Предполага се, че двата типа се запазват и след средното детство, защото изразяват фундаментални склонности на човешките индивидуалности.

Ускорено развитие на волята

Средното детство е период на ускорено развитие на волята.

става чрез привички за самопринуда. В руслото на волевото развитие се зараждат и усложняват преднамерените форми на познавателна дейност - преднамереното внимание, преднамерената памет, наблюдението, писмената реч. Изключително важна за цялостното развитие на детето е писмената реч като преднамерена форма на комуникативна дейност. Изразявайки мислите си в написан текст, детето създава безконтекстно изказване, така че намерението и ситуацията да присъстват адекватно в писмения текст, а не да се подразбират, както е обикновено в устната реч.

Три фундаментални групи умения

Така или иначе началното училище развива у детето три групи умения, които ще са основа на развитието му в бъдеще. Това са:

  •  грамотността като средство за приобщаване към дълбинните пластове на общочовешката и на националните култури;
  •  научните понятия като средство за създаване на истинна картина на света;
  •  волята като набор от умения за самопринуда, така че да се преодоляват трудности и пречки от всякакво естество.

Тези три вида компетентности са най-важните предпоставки детето да стане добре адаптиран гражданин на обществото, в което живее.

 

WWW.POCHIVKA.ORG