Home Психология Психодиагностика 1

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Психодиагностика 1 ПДФ Печат Е-мейл

І.  СЪЩНОСТ  НА  ПСИХОДИАГНОСТИКАТА

Когато се изследват въпросите на диагностицирането, диагностиката и поставянето на диагноза, следва не само да се диференцира същността и съдържанието на всички от използваните понятия, но и да се открои основното у тях. Поради това, че съществува нетъждественост в представата за онова, което тези понятия отразяват, е необходимо изясняване на тяхното съдържание или терминологично разграничение.

Очевидно същностно и определящо е понятието”диагноза”. То има гръцки произход и означава разпознаване. В медицината диагнозата се интерпретира като разпознаване на заболяването. Самото разпознаване става на базата на вече известни болестни единици(симптоми, синдроми).

Понятието”диагностициране”отразява онзи процес, в рамките на който се извършва разпознаването, и следователно то отразява едно от явленията на диагнозата.

Терминът”диагностика”разкрива значителна съвкупност от явления, обединени около диагнозата. Психологическата диагноза се различава от другите типове диагноза(медицинска, спортна и др.) по спецификата на своя обект и предмет. Ако на разпознаване(диагноза) като обект е подложена човешката психика, психичните процеси, качества и състояния на личността, то предметът на това разпознаване са вътрешните зависимости между тези единици в развитието на обекта или личността.

Терминът психодиагностика се използва в смисъл на измерване и в смисъл на психологическа практика(консултация). Това определение подсказва, че психологическата диагностика представлява широка сфера от дейности, чиято цел е тестиране, измерване на търсено психическо качество или на неговата динамика(процес на промяна, степен на промяна). От това следва, че целите на психодиагностиката са и да разработва методи за открояване на индивидуалните особености и перспективите в развитието на личността.

Психодиагностиката се развива в няколко насоки:

Първата от тях съвпада с приоритетите на съвременната психология и дава информация за диагностиката на отклоненията в психосоциалното развитие на човека.

Второто значимо направление в психодиагностиката е определено от необходимостта за непрекъснато усъвършенстване, модифициране и адаптация на вече утвърдени и продуктивни изследователски методи.

Третото основно направление е усъвършенстване на средствата за стандартизиране на диагностичните проби и на оптимизиране обработката на получените чрез тях резултати, т.е. организацията на диагностичните методи да бъде улеснена.

Взависимост от системата за оценка, според която се извършва диагностиката, диференцират се също и няколко подразделения в психодиагностиката:

  1. 1. Възраст – норма;
  2. 2. Обучение – образование(доколко стиловете на преподаване водят до училищна успеваемост);
  3. 3. Норма – патология.

ІІ. ПСИХОДИАГНОСТИКАТА  КАТО  НАУКА

Психодиагностиката произхожда от края на ХІХв. и е свързана с модерното тогава диференциално психологическо изучаване на човека, което възниква под влиянието на въпроси, идващи от социалната практика. В края на ХІХв. се оформя индивидуалната психология, която има за цел изучаване на индивидуалните особености на човека, чрез експериментални психологически методи. Първите достижения на индивидуалната психология са на последователите на Вундт, Крепелин, Кетъл, Йод, Бине, Лазурски. Според Кетъл психологията не може да е точна наука като естествените, ако не се базира на експерименти и изследвания.

Едва в началото на първата половина на ХХв. се оформя тестологията като единственото направление в психологията за изучаване на индивидуалните различия. Благоприятни условия за това са въвличането на големи обществени групи в процеса на производството, което налага подбор на висококвалифицирани кадри, и всъщност насърчава социалнопсихологическите институции към създаване на инструменти за психодиагностика.

В тези първи исторически опити се детерминира и предметната област на съвременната наука психодиагностика. Психодиагностиката изучава начините за разпознаване и измерване на свойствата на личността на човека и особеностите на интелекта му. Така дефиниран, предметът на психодиагностиката разкрива нейната връзка с психологията на развитието и социалната психология. Разпознаването и измерването на психичните явления, свойства и особености, изучавани от посочените научни психологични клонове, се осъществява с методите на психодиагностиката. Резултатите от психодиагностичните измервания разкриват не само наличие на едно или друго свойство, степента на неговото изразяване, но могат и да се използват като способ за проверка достоверността  на теоретико-психологическите концепции на различни направления.

Но научната и практическата дейност на психодиагностиката са съсредоточени в клиничната практика и неин особен приоритет е откриване ресурсите на личността и анализ на това, което е потиснато или се изявява в малки количества. Оказва се, че психодиагностиката обслужва предметните области на психологията изобщо, но за да бъде адекватна на динамиката на социалното развитие, тя трябва да разработва промяна на процедурите в прилагането на психодиагностичните методи и да създава нови математически модели за обработка и анализ на данните.

В психодиагностиката са утвърдени два подхода за измерване на индивидуалните психични особености на човека:

  1. Номотетичен(от лат.-образец, норма) – при този подход

психодиагностичното измерване на личността има за цел да съотнесе получените данни към нормата.

  1. Идеографически(портретиране) – има за цел да идентифицира и опише

индивидуалните особености на конкретния човек.

Двата подхода се различават по следните критерии:

1* Разбиране на обекта на измерването – номотетичният подход разбира личността като набор от свойства, а идеографическият я тълкува като цялостна система;

2*  Направление на измерването – номотетичният подход измерва общите за всички свойства на личността, а идеографическият идентифицира и описва индивидуалните особености на конкретния човек;

3*   Методи на измерването – номотетичният използва стандартизирани методи, а идеографическият – проективни.

При наличие на патология е особено полезно да се комбинират двата метода.

ІІІ.  КЛАСИФИКАЦИЯ  НА  ПСИХОДИАГНОСТИЧНИТЕ  МЕТОДИ

В съвременната психодиагностика са възприети три основни класификации на методите. Най-разпространените от тях са:

І. Класификация на Шванцер – този автор обединява психодиагностичните методи в групи по силата на следните основания:

1. Според използвания материал:

- вербални;

- невербални;

- манипулативни тестове”молив и хартия”

2. Според количеството показатели:

- прости – с правилни решения;

- комплексни – с алтернативни решения;

3. Според психичната активност на изследваните лица:

- интроспективни – търси се личният опит и интерпретация на отношенията(анкета, беседа и др.);

- проективни – изследват вътрешните конфликти(влечения, нагласи, интереси и др.

- екстероспективни – осъществяват се чрез наблюдения и оценка на проявите на личността;

- методи за действие или изпълнения – когато изследваното лице осъществява някакво действие – перцептивно, морално или моторно, а неговите(на действието) качествени и количествени особености са показатели за личностните черти.

ІІ. Класификация на Гилбърт – класифицира психодиагностичните методи според:

  1. 1. Качеството на работа:

-          стандартизирани;

-          нестандартизирани;

  1. 2. Според предназначението:

-          общодиагностични – личностни въпросници, IQ-тестове и др.;

-          за професионална пригодност;

-          за специални способности;

-          тестове за достижения;

  1. 3. Според материала, чрез който се изследва личността:

-          Бланкови;

-          Предметни;

-          Апаратни;

  1. 4. Според формата на отговор – устни и писмени;
  2. 5. Според водещата ориентация:

-          за време;

-          за задълбоченост на отговора;

-          комбинирани;

  1. 6. Според степента на еднородност на задачите:

-          хомогенни – измерват цялостно определени личностни черти и интелектуални свойства;

-          хетерогенни – измерват разнообразни характеристики на личността  и интелекта;

  1. 7. Според комплексността на методиката:

-          самостоятелни методи;

-          методи – батерии;

  1. 8. Според характера на отговора на задачите – готов или свободен;
  2. 9. Според областите на обхващане на психичната дейност:

-          личностни тестове;

-          тестове за интелекти и когнитивни процеси;

-          тестове за емоционални състояния;

ІІІ.  Класификация на Бодалев – методите се квалифицират според:

  1. 1. Характеристика на методическите принципи, на които се базира

психодиагностичното изследване:

-          обективни – винаги имат един възможен отговор или правилно изпълнение;

-          с открити въпроси – без да е дадена каквато и да е алтернатива за отговор;

-          с изследователски скали;

-          с проективни техники;

-          с диалогични процедури – беседа, интервю, ролеви игри и др.

  1. 2. Според степента на въвлеченост на изследователя в диагностичната

процедура и влиянието му върху резултатите:

-          обективни – има минимална степен на участие на изследователя при

провеждането, обработката и интерпретацията на резултатите;

-          за ефективни резултати -  където се използват някои скали и проективни

методи.

ІV.  СТАНДАРТИЗИРАНИ  МЕТОДИ  ПО  ПСИХОДИАГНОСТИКА

В съвременната психодиагностика съществуват разнообразни дефиниции на психологическия тест. Той представлява съвкупности от задачи или въпроси, чрез чието изпълнение се търсят частични изяви на типове поведения на личността. Тестовете измерват свойствата на личността, особеностите на интелекта, и се характеризират с висока степен на обективност, надеждност и валидност, т.е. резултатите не зависят от субективните разсъждения и поведението на изследователя.

За да бъде обективен един тест, той трябва да отговаря на три условия:

1. Да има устойчива процедура за провеждане;

2. Устойчива процедура за оценка на изпълнението на теста;

3.  Да има определени норми, които да бъдат съпоставени с норми на други сходни тестови методики.

За всеки тест нормите се създават съобразно характеристиките на социалната група, за която е предназначена тестовата методика. Нормите винаги се разработват възоснова на възраст, пол, социален статус. Така се повишава обективността и надеждността на теста. Валидността му е свързана с процедурата, която да определи точните параметри на измерване свойствата на личността, т.е. валидността означава методиката да измерва действително това, за което е предназначена. Съществуват три типа валидност:

  1. Практическа – като процедура за прогнозиране;
  2. По обем – отразява степента, в която експерименталната ситуация отговаря на реална такава, т.е. до каква степен тестът отразява конкретно психично свойство;
  3. Външна – свързана е с впечатлението, което се създава у изследваното лице като неспециалист при запознаване със стимулния материал.

Високата надеждност на психологическите тестове е свързана със следните условия:

  1. 1. При повторно изпълнение на теста от едно и също лице след определен интервал от време резултатите да са близки;
  2. 2. По време на тестването върху резултатите да не влияят странични фактори като емоционални състояния, осветеност, температура и време;
  3. 3. При повторно изпълнение на метода от един и същ изпитван след интервал от време и изменени условия(друг изследовател, друго осветление и температура и т.н.), резултатите да не са съществено различни.

В психодиагностиката се използват следните видове тестове: за интелект; за способности; за личност и критерии на оценъчни тестове, при които резултатите на всяко изследвано лица, участващо в дадена групова ситуация, се оценяват качествено, съобразно различията му, спрямо групата.

Стандартизацията на психологическия тест се състои основно в определянето на неговите норми. Всеки тест има някои видове норми:

1. Скални – които се разработват на основата на развитие(степен) на действащи за територията на страната стандарти на съответните способности, качества и характеристики на личността;

2.  Професионални – изработват се възоснова на утвърдените в държавния класификатор професионални групи;

3.  Локални – изработват се възоснова на категориите социални групи, отличаващи се по възраст, пол, географски район, социално-икономически статус;

4.  Национални – изработват се за представители на дадена народност, нация, държава в цялост. Те се определят от конкретната културна ситуация, морална система и национална традиция.

Баловите оценки обикновено са разпределени в три групи: под нормата, норма, над нормата. Нормата се определя от болшинството сходни резултати. Затова е необходима и стандартизацията като важен компонент от психодиагностиката, тъй като условията трябва да са съобразени с теста.

  1. V. ОРГАНИЗАЦИЯ  И  УСЛОВИЯ  ЗА  ПРОВЕЖДАНЕ  НА  ДИАГНОСТИЧНАТА  ПРОЦЕДУРА

Сам по себе си, процесът на психологичната диагностика е сложен, тъй като е свързан с разкриване и установяване на широк кръг от типологични и индивидуални характеристики на личността, тяхната оценка, сравняване с нормата и интерпретация. Изследват се феномени, които отразяват сложни релации между индивида и социалната среда за конкретна поведенска ситуация; нормативни нагласи на изследваното лице и тяхното влияние върху неговото поведение, самооценка, ниво на адаптация. Организацията и провеждането на диагностичното изследване преди всичко се съобразява с целта и задачите на тестирането, т.е. зависи най-вече от това, което се търси. Целта на диагностичното изследване може да се изразява в откриването на сходствата на отделния индивид спрямо членовете на групата, или в открояването на съществените различия на същите по определени критерии или норми. И в двата случая могат да се използват едни и същи изследователски методи, но средствата за определяне на резултатите ще бъдат различни. Ето защо е важно предварително да се знае дали самото изследване е индивидуално или групово и налице ли са нормативни данни за предмета на изследването. Винаги обаче психодиагностиката има индивидуално значение за изследваното лице, защото нейните резултати представляват актуална информация за особеностите и състоянието на личността, ориентирани по усреднени групови оценки. Едно от значимите условия за успешна психодиагностика е използването на повече от един диагностичен метод, на няколко сходни теста или комплекс от изследователски инструменти – тестиране, експеримент, наблюдение.

Добре е да се подберат методики със сходни скали за личността, за да се изследва корелацията. Пример за такава комбинация е тестът на Айзенк за невротичност, заедно с теста на Баз-Дюрки или Розенцвайг за агресивност. Хората имат определено ниво на желателност, което може да се провери в няколко варианта.

Самоцелният избор на множество от паралелно използвани изследователски проби и методи води до значителни затруднения на диагностичния процес и до неточности, изкривявания на резултативните данни. За избягването на това е задължително необходимо осигуряването на обективност на изследването чрез стриктното спазване на общите изисквания към процедурите, като еднаквост към условията и задачите; идентичност на инструктажа; времето на тестиране; етично и хуманно отношение към изследваните лица; към профилактика на конфликтите и чистота на симулациите.

Независимо от целите и сферата на психодиагностиката, винаги изследователят подхожда меко и тактично, т.е. моментът на първоначалния контакт е особено важен – важно е самото смекчаване на ситуацията, падане на бариерите и страховете на изследвания, да се предизвика спонтанността и активността.

Диагностичното изследване показва точни резултати, когато се ползват успоредно количествени и качествени методи за тестиране и анализ. Количествени са тези методи, които имат стандартни норми за оценка, а качествените са свързани с идеографическия подход и ползват формата на динамичното интервю. Още след определяне на основната цел на едно диагностично проучване, трябва да се формулира неговата хипотеза и да се осъществи щателен подбор на уравновесена конфигурация от количествени и качествени критерии за оценки за обработка на данните. Най-често психоаналитично ориентираните(проективните) методи се използват като допълнение към набора от стандартизирани методики. Това е така, защото те не притежават самостоятелен стандартизираща апарат за обработка на получените резултати, и определянето на диагнозата само върху субективната ориентация на изследователя би било непрецизно. В тези случаи е задължително използването на нестандартизирани методи да се провежда с поне една стандартизирана методика. При анализа на резултатите изключително важни са уменията на изследователя да извърши качествен анализ(айтемен) върху основата на предварително осъществено количествено изследване. Тук става дума за анализ с последващо обобщение, насочен към открояване състоянието на важни личностни структури и всяка грешка би могла да навреди на изследваното лице. Например, ако Айзенк мери интровертност, екстравертност, психотизъм, а от първоначалното изследване имаме количествен израз на същите, те трябва да се наложат, да се анализират качествено и да се изгради хипотеза за състоянието на човека.

Ако диагностичната процедура включва няколко взаимнодопълващи се изследователски методи, анализът на данните изисква използването на математическите статистически процедури. За точността на диагностичната оценка голямо значение има първичната обработка на резултатите. Тя обикновено се осъществява при нанасянето на получените отговори върху стандартни бланки към теста. Освен регистрацията на верните и неверните отговори, първичната обработка предполага текущо групиране на резултатите, извеждане на сурови балове по всяка от скалите на методиката, допълване на пропуснатите отговори или елиминиране на неправилно отработените задачи и повторното им възлагане на изследваното лице. Текущата обработка на първично равнище помага на изследователя да реши дали получените резултати са валидни или следва да се отстранят, което е свързано с установяването, че изследваното лице е реагирало неадекватно, не е спазило условията на изследването, не е разбрало същността на задачата или съзнателно е симулирало немотивирано поведение.

Данните от първоначалната обработка често се представят визуално(таблично), като се изработват различни системи за качествен синтез на резултатите. Тази форма на първична обработка е много полезна за изследването, защото илюстрира очертаващите се тенденции в сферата на изследваните феномени и позволява натрупването и систематизирането на данни по диференциращи признаци-скали. Още на този етап от обработката на резултатите става възможна проверката на диагностичните хипотези. Когато методът на изследване измерва психичните явления в абсолютни числа, постигнатите констатации е невъзможно да бъдат интерпретирани без използването на оценъчни критерии. Много често тези критерии са дадени предварително в различни нормативни скали.

При относително измерване на функциите на когнитивната сфера е важен въпросът за точността и истинността на резултатите, което поставя пред изследователя не само процедурата за подбор на диагностични средства, но и за стратегия в анализа и обобщенията на получените резултати. Посочените затруднения могат да се избягнат чрез сравняване на получените резултати на изследваните лица в посоката”норма-патология-девиация” с резултати от други проведени изследвания. В диагностичната практика обикновено се извършват индивидуални изследвания, чиито анализ често ограничава критериите за оценка. Ето защо част от условията  за осъществяване на диагностичното проучване са обвързани с предварителното запознаване на изследователя с вече публикувани данни, използвани критерии и нормативни резултати за различни типологични извадки, или налага провеждането на пилотажна апробация на избраната диагностична методика. Например при батерия от тестове за подбор на лица за работа в социални заведения е добре тя да се изпробва предварително при 200 души, което ще даде посоката на тенденциите.

Едно от най-важните условия за вярна психодиагностика се съдържа във формулирането на ясна и точна хипотеза за същността на изследваните явления. Тя всъщност е обобщена представа за състоянието на изследваните лица. Тази хипотеза е възможно да се затвърди при първоначалната обработка на резултатите, но тя се доказва едва при наличието на достатъчен брой съответни критерии. Често в процеса на психодиагностиката възникват няколко хипотези, които се приемат или отхвърлят в хода на диференциалния анализ на получените резултати.

VІ.  ПСИХОДИАГНОСТИКА  В  ПСИХИАТРИЯТА

Клиничното психологическо тестово изследване се използва в психиатричната практика със следните цели:

  1. За диагноза и дифенренцирано диагностично уточняване;
  2. Описание на индивидуалните характеристики на пациента като кагниция и

поведенческа рефлексия, силни и слаби страни на личността, актуално състояние и предиспозиция за поява на болестната симптоматика;

  1. Количествено оценени прояви на психичния апарат, с оглед прогноза на

изхода от заболяването;

  1. Обективен критерий при оценка ефекта от приложеното лечение. Психичните

функции най-често се изследват по стандартизиран начин, като се използват оценъчни и самооценъчни скали. Балът, който се получава, не е диагноза, а съпоставяне и намиране мястото на конкретния индивид сред група от сродни индивиди. Психологическите тестове за изследване на личността и интелекта имат интегрална роля в психиатрията. Личностната оценка дава информация за силните и слабите страни, за това как и защо е в тази ситуация и каква е прогнозата. Чрез психологичната оценка се получава ценна информация относно диагнозата и прецизиране на терапевтичния процес, по отношение подпомагането на диференцирането на хипотези. Най-често експертните решения за психологичната оценка на пациента се представят пред съдебните институции, комисии за ТЕЛК, военни власти и социални институции. Батерийните тестове (набор от методики и психологични проби) дават информация за различни сфери на функциониране.

  1. Оценка нивото на интелектуалното функциониране, дефицити и дисфункции

на интелекта, като се има предвид, че интелекта и когнитивните функции се развиват до 18г.

В психодиагностичната практика и за нуждите на психиатрията се използват следните тестови методики:

1. Тестове за изследване на интелигентността – интелектът е способността на личността да асимилира фактологично знание, да извиква в съзнанието  си скорошни или отдалечени събития, да мисли логично, да превежда от абстрактно към буквално значение, да анализира, синтезира и решава проблеми.

А) Тест на Бине-Симон от 1905г. – използва се предимно за изследване на деца. Тестът съдържа задачи, подредени в нарастваща трудност и групирани според възрастта. Тези задачи позволяват да се преценят следните възможности:

- конструктивни способности от 2-годишна до напреднала възраст;

- възприятие за цвят;

- паметови способности;

- разсъдъчна способност или аналитичност.

Тестът работи с два критерия: календарна и умствена възраст. Оценката се прави върху принципа всичко или нищо, т.е. за да се премине към задачи за следваща възрастова група е важно да се изпълнят всички задачи от предходната скала. Ако детето не е в състояние да реши задачите за неговата календарна възраст, изследващият преминава към скалата за по-ниската възраст и така измерва степента на интелектуалната недостатъчност. Следователно умствената възраст се определя независимо от календарната. Ако детето отговори правилно на всички задачи без една за неговата календарна възраст, то е с нормален интелект. Ако даде отговори по скала над неговата календарна възраст( дори един), то има изпреварване в интелектуалното развитие. Структурно тестовете са подредени в рамките до 5г. възраст. При изследването не се минава през всичките тестове, а само през тези, отговарящи на развитието на изследвания. Обикновено тестът открива органика, т.е. органични изменения в личността.

Б) Друг тест за интелигентност е този на Векслер от 1939г. Той се използва в два варианта – за деца от 4г.до 6,5г. и за деца от 5 до 15г. възраст, както и за възрастни. Скалата има две основни групи тестове:

1) словесна, вербална серия, в която има:

- задачи за общи познания, които градират от по-прости към по-трудни;

- задачи за разбиране на сложни житейски ситуации, например какво ще правиш, ако в киносалона избухне пожар;

- задачи за математическо мислене;

- задачи за сходства, сравнения между понятия, намиране на общи признаци;

- задачи, изследващи богатството на речника – да се даде дефиниция на понятие или да се назове негов синоним; в тази група има около 40 понятия;

- задачи за изследване на паметта за цифри;

2) Невербална серия с 5 подтеста:

- за символни знаци и цифри;

- допълване на картина с липсващи детайли(зрителна памет, наблюдателност, внимание);

- подреждане на фигури – използват се оцветени кубчета и се изследва конструктивното мислене;

- сглобяване на фигури – например конструиране на човешка фигура, човешки профил, лице и т.н. Елементите са нарязани на парчета, така че да се затрудни бързото ориентиране за естеството на предмета;

- подреждане на картини в серия от картини – задачата е изследваният да разбере смисъла на изобразеното действие. Тук се анализира логическото мислене.

Анализът се прави чрез общата оценка от верните задачи от вербалната серия и общия резултата от невербалната. Когато резултатът е над 130, изследваното лице е над нормата – с много висока интелигентност. Граничното с абнормата състояние е 79, а стандартната норма е 109 точки. Ако изследваното лице има 69 точки, то е в рамките на дебилността; между 25 и 50точки – имбецил, а под 25 точки се наблюдава идиотия.

В) Тестовете на Рейвън, наречени още прогресивни матрици, съществуват в два варианта – за възрастни и деца, като за възрастни е чернобял, а за деца – смесен. Тестът изследва способността за логически отношения, изразени в несловесни задачи и метод за определяне на аналогичното мислене. Съдържа 5 серии от по 12 задачи, подредени в последователна степен на трудност. Фигурите представляват различни по сложност комбинации, от които липсва един малък отрязък. Встрани от по-голямата фигура са представени по-малки с форма и големина на липсващия отрязък. Изследваният трябва да схване принципа, възоснова на който да попълни липсващото парче. Оценката се определя от сбора на правилно решените задачи.

2. Тестове за изследване на отделни психични функции

А) Тест на Бентън – състои се от три паралелни теста. Един тест се състои от 5 серии по 10 табла за рисуване по памет, като се обособяват различни типове грешки, които говорят за съответните изводи. Говори се и за леки, груби и т.н. грешки, както и за общи тенденции.

Б) Тест на Розенцвайг – изследва фрустрацията. Състои се от 24 картини, като във всяка картина има по 2 лица в определена ситуация, изразена както изобразително, така и отчасти вербално. Изпълнен е в две форми: за деца до 14г. и възрастни над 14г. Най-общо са представени два вида ситуации – Его-блокиращи и СуперЕго-блокиращи. По тези изображения се изследва интрапунитивно преживяване на фрустрацията, при което личността търси вината в себе си, и екстрапунитивно преживяване, където има външен локус на контрола и личността винаги обвинява други за собствените си проблеми.

В) Тест на Вартек – при него се търси завършекът на 8 елемента в определена фигура, както и наименованието на получената фигура. Картините се интерпретират, както следва:

-1) Информация за Аз-а – ако точката е  в центъра – умение за целеполагане; ако е в периферията – съответните затруднения.

-2) Знак на динамиката – доколко личността  е склонна към промяна – запазването на кривката означава липса на ригидност, т.е. че личността обича промяната.

- 3) Знак на перспективата – оптимистите винаги запазват посоката нагоре, песимистите изравняват елементите, а стълбицата означава реализъм, стабилност.

- 4) Знак на депресията – депресивните го уголемяват, а контролиращите депресията изобразяват нещо, което съдържа динамика – къща, автобус, т.е. има перспектива.

- 5) и – 6) Знаци на шизофренията, тъй като не са свързани – здравите хора ги свързват или рисуват 2 елемента. Високо ниво на интелигентност и метасъзнание показват изобразените символи и цифри.

- 7) Знак на романтиката – хората в романтична криза съединяват точките.

- 8) Знак на сигурността, на стабилността.

VІІ.  ВЪПРОСНИЦИ  ЗА  СТРАХОВИ  СЪСТОЯНИЯ

Страхът като актуално емоционално състояние и тревожността като личностова диспозиция са важна по значение област на тестовото психологично изследване. Страхът е присъщ  за по-примитивните психични слоеве на личността. Той се проявява с различна интензивност и има няколко степени на изразеност: безпокойство, тревожност и паника. Страхът се манифестира обикновено с 3 групи феномени:

1)       Субективно изживяване, което може да бъде изразено словесно;

2)       Редица обективни телесни промени, отстрана на мускулатурата, биологични

константи, органите, намиращи се под контрола на вегетативната нервна система, изразени в сърцебиене, треперене, спазми и др.

3)       Промени в поведението

Психологичните тестове за определяне и измерване на страха биват самооценъчни и оценъчни. От друга страна те се разграничават и по това дали имат за предмет тревожността като личностова черта или страхът като емоционално актуално състояние. Основните методи, използвани в клиничната практика са:

  1. Скала за манифестиран страх на Джанет и Тейлър – създадена е на базата на

подбран брой твърдения от минесотския въпросник;

  1. Самооценъчен тест на Спилбъргър – съставен е от 2 субскали на тревожността

и на страха като емоционално състояние и като характерна личностова черта;

3.  Самооценъчен тест на Зунк – съдържа 20 страхови оплаквания и синдроми, 5 от които са афективни, а 15 – соматични. Показанията на пациента диференцират евентуално страхови неврози от страхови състояния при шизофрения, депресивни състояния и личностови разстройства, като това превъзхожда теста на Джанет и Тейлър;

4. Оценъчен въпросник на Зунк – обхваща същите симптоми – тревожност и страх, които се оценяват в 4 степени: липсва, слабо изразено, умерено  и силно. Този оценъчен въпросник се използва като допълнение към SAS(№3), но за клинична оценка на патологични страхови състояния на пациента;

5. Въпросници за страхови състояния – служат за диференциране на фобийния от социалния и натрапливия страх;

6. Тревожна  готовност при невротици – въпросник на GEER – тестът обхваща 51 твърдения, които визират обекти или ситуации, предизвикващи страх;

7. Оценъчна скала на Хамилтън – съдържа 13 симптома, към които се добавя като допълнителна 14-та група, в която  се описва наблюдаваното по време на интервюто поведение на пациента. Симптомите, които се оценяват, засягат психични и соматични аспекти на страха. Скалата е много подходяща за изследване на пациенти със страхови неврози;

8. Оценъчна скала на страха на BUS – обхваща 8 групи симптоми и 1 обща оценка на страховото състояние, представени в 5 степени. Първите три групи симптоми оценяват наблюдаваните у пациента прояви – отвлекаемост, неспокойствие, вегетативни компоненти на страха, а останалите 5 – регистрират неговите субективни оплаквания, а именно: усещане на напрежение; тревожност; болки при липса на съответно соматично заболяване; вегетативни компоненти на страха и мускулно напрежение. Чрез факторен анализ могат да се идентифицират 2 фактора на страховото състояние: невровегетативна свръхактивност и кондициониран(като част от личностната кондиция) страх, аналогичен на психичния.

VІІІ.  ПСИХОДИАГНОСТИКА  НА  ПАМЕТ  И  ВНИМАНИЕ

Паметта е способност за фиксиране, ретенция(запазване) и репродукция(възпроизводство) на следите от външни и вътрешни въздействия. Тя включва още чувството на познатост при повторно възприемане на даден дразнител, както и последователно подреждане на впечатленията по време. Манифестираните хипомнезии и качествените разстройства на паметта могат да бъдат лесно установени със средствата на клиничното психологично изследване. Предмет на клиникопсихологичното проучване са функционалните паметови разстройства и началните етапи на прогресиращата хипомнезия. Функционалните разстройства на паметта се изразяват в намалени възможности за придобиване или възпроизвеждане на паметови следи. Тези нарушения се срещат при неврози, депресивни състояния и състояния на изчерпване. От прогресиращите хипомнезии се откриват: хипомнезии при съдови заболявания и травмена болест на мозъка; при прогресивна парализа; при синилна деменция.

Методите на изследване на паметта могат да се обособят в 4 групи:

  1. Изследване на непосредственото фиксиране на следите чрез:

-          изследване на фиксационната зрителна памет(методика на Бентън);

-          изследване на фиксационната цифрова памет(трети подтест на

Векслер);

  1. Изследване на процеса на заучаване(тест 10 думи);
  2. Изследване на опосредстваното запомняне:

-          проба на Вигоцки и Леонтиев – на пациента се показва картина, след

това му се казва дума и той трябва да открие смисловата връзка между показаната картина и думата);

-          възпроизвеждане на разказ(логическа памет);

  1. Установяване на запасите на паметта – изследва се с помощта на

целенасочен разговор, ориентация за собствената личност, за място, за време и за социални отношения; задаване на аритметични задачи – събиране и изваждане на цифри.

Вниманието се дефинира като концентрация на възприятието върху определен брой стимули. Това съсредоточаване фокусира съзнанието върху избраните стимули. Вниманието е тясно свързано с всички други психични процеси. Психодиагностиката на вниманието винаги отчита две негови особености:

-          Вниманието съпровожда протичането на всички останали психични

процеси и това понякога значително затруднява интерпретацията на получените данни;

-          Вниманието е силно детерминирано от редица обективни и субективни

фактори, което изисква те да бъдат отчитани при интерпретация на резултатите. При изследване на вниманието се изхожда от йерархичната концепция за вниманието, съгласно която неговите качества се приемат за йерархични звена, подредени във възходящ йерархичен ред, в който всяко следващо звено предполага предшестващите и ги включва. Йерархичната структура на вниманието е следната:

1)       Концентрация – характеристиките на това звено са: концентрацията е

закрепване на съзнанието към стимули от средата вън или вътре. Тя обуславя всички останали свойства на вниманието и е техен компонент. Тя предпоставя възможността за интензивно съсредоточаване върху един или няколко обекта;

2)       Устойчивост – разглежда се като концентрация с определена

продължителност;

3)       Обхват – означава концентрация и устойчивост върху повече обекти;

4)       Превключваемост – преместване на концентрацията и устойчивостта

върху различни обекти от обхвата; способност за бърза ориентация и преход от една дейност към друга;

5)       Разпределяемост – дава възможност за едновременно извършване на

няколко  действия, с оглед постигане на крайната цел.

Чрез тестовете за изследване на вниманието се получават най-непосредствени впечатления за стила на организация при дейността на изследваното лице. Тези тестове разкриват невродинамиката на основните нервни процеси – възбуда и потискане, както и тяхната сила, подвижност и равновесие, тяхното разпространение(ирадиация), съсредоточаване(концентрация) и взаимно пораждане(взаимна индукция).

Способността за концентрация и устойчивост се установява и при обикновеното наблюдение на човека, дори когато не се извършват изследвания с психологични методики. Критериите за означаване на отклоненията в качествата на вниманието се категоризират, както следва:

-          Концентрация – намалена или затруднена;

-          Устойчивост – намалена;

-          Обхват – ограничен или стеснен;

-          Превключваемост – затруднена;

-          Разпределяемостта – затруднена.

Тест 10 думи: първите 5 проби изследват кратковременната фиксационна памет. След 1 час опитът се повтаря, при което се изследва репродукционната памет и същевременно ретинацията, т.е. забравянето. За първите 5 опита при всеки опит събираме максимума думи, които е повторило изследваното лице, получава се цяло число, което се дели на 5, а полученият процент е на изразеност на фиксационната памет. Нормата е над 83%; от 83 до 70% - леко изразено отклонение; от 70 до 42% - умерено отклонение; от 42 до 18% - слабо нарушение; от 0 до 18% - тежко нарушение на фиксационната памет. Шестата проба се изчислява като максималните думи от повторението се делят на най-високата стойност на първите проби. Кривите на запомняне обикновено у здрави хора, включително и деца, имат възходяща форма. Кривата тип плато, която отчита отначалото до края  казани от изследваното лице 4-5 думи разкрива съпротива, негативно отношение към процедурата. Ако лицето повтаря една и съща измислена дума, това означава или наличие на шизофренно разстройство, или конфликт на личността с този предмет. Ако изследваното лице повтаря постоянно едни и същи 4 думи, това означава много слаба фиксационна памет. Ако кривата е лавинен тип, това означава намалена способност за концентрация и отслабване на паметовите функции. Низходящата крива означава отслабено внимание, което изпитват хората, която имат депресивно състояние.

ІХ.  ИЗСЛЕДВАНЕ  НА  ЛОГИЧЕСКАТА  ПАМЕТ

Ако изследваното лице смесва фабулата на двата разказа при този тест, налице е патологичен тип грешка. Ако разказът се запълва с нещо, което е вън от фабулата, това най-често говори за шизофренни пациенти, които вмъкват свои налудни идеи. Ако по време на протичането на разказа от изследователя лицето стои тревожно, а по време на своя разказ иска обратна връзка, това означава висока степен на тревожност или тежка депресия. Ако от разказа отпадат части от фабулата – начало или край, то логическата памет е леко снижена. Ако разказът започва от средата, логическата памет е умерено снижена. Ако възпроизвежда едно или две изречения, тя е тежко снижена, както и ако не възпроизвежда нищо. Нормата е ако разказът е пълен и точен, без един или два фрагмента.

  1. Тест за простите аналогии -  предназначен е за изследване на възможността за

разбиране на логичните връзки и отношения между понятията. Методът се прилага при хора поне с основно образование. Използва се при изследване на възможността за отделяне на същественото от несъщественото; за разбиране същността на понятията. Бланката съдържа 12 понятия, като след всяко от тях в скоби са изброени 5 възможни съставки на изваденото пред скобите понятие, но само две от тях са основни и задължителни, без които то не може да съществува. Инструкцията към изследваното лице е: разгледай понятията и за всяко определи двете основни характеристики, за да може то да съществува. С метода се установява наличието на безкритичност и нецеленасоченост в мисленето; неопределеност на съжденията; неумение да се отдели съществено от несъществено. Тези нарушения могат да се наблюдават както при умствено, така и при шизофренна психоза( когато изследваното лице дава причудливо обяснение за използването на несъществени свойства на предметите и явленията). Търсят се съществените позиции и признаци на обясненията – да има логични обяснения без изследователят да намесва субективното си мнение.

Важни са обясненията  на изследваното лице, както и това как се коригира: сам, с

намеса или с обяснение от изследователя. Коригирането с външна намеса е показателно. Ако на 3-4 пример изследваното лице не е разбрало принципа на решение на заданието, това говори за ограничение на интелектуалните му възможности. Важно е да се следи отношението, с което изследваното лице възприема собствените си грешки и забележките на изследователя. Например при грешки по невнимание, изследваните са готови веднага да се коригират. Докато при функционални нарушения изследваното лице само се досеща за допуснатите грешки, то при деменция водещи са подсказванията на експериментатора. Парализно болните пациенти показват особена безкритичност, понякога дори се смеят. Шизофренните пациенти не са склонни да коригират грешките си и ги отстояват. Нерядко решават правилно по-трудните задачи, а грешат при по-леките.

Х.  ИЗСЛЕДВАНЕ  НА  МИСЛЕНЕТО

  1. Тест за стереотипното мислене – да се свържат 9 точки
  2. Тест-методика за сложни аналогии – изследва възможността за

разбиране на сложните логични отношения и абстрактни връзки между предметите и явленията. Прилага се при по-диференцирани изследвани лица и служи освен за установяване понижение на интелекта, така и за откриване на особености в мисленето при някои психични болести, особено при шизофрения, като например изплъзване, паралогични умозаключения, разкъсано мислене. Поради това особено внимание следва да се обръща на разсъжденията на болните и на доводите, с които те обясняват интерпретацията на задачата. Пример е тестът за отношенията на двойки думи

  1. Тест за съотношение на пословици, метафори и фрази -  има за цел да

изследва разбирането на преносния смисъл на фразите, възможността да се схване същественото в една мисъл; способността за дифенерцировка в съжденията на изследваното лице. С този метод могат да се открият повърхността на съжденията у олигофрени; дифузност и неопределеност в разсъжденията у пациенти с органични увреди на главния мозък; изплъзвания и паралогични разсъждения на шизофреници. При грешка изследователят може да помоли пациента да обмисли отново и да се коригира сам, или дори да се помоли да разсъждава върху верния отговор. Разбира се, оценява се самият потенциал на изследвания при външната намеса.

  1. Метод за установяване последователността на събития -  има за цел да

изследва съобразителността на болните, умението им да разбират връзката между събитията и да формират последователни умозаключения. За провеждане на изследването се използва серия от сюжетни картини(между 3 и 6), изобразяващи етапи на определено събитие. На изследваното лице се показва набора от картини в разбъркан вид и се поставя задачата да ги подреди според това как е започнало, как се е развило и как е завършило действието. При наличие на интелектуален дефицит(олигофрения, деменция) болните не могат да се справят със задачата или успяват да осмислят само леките серии от набора сюжетни картини, изобразяващи по-елементарните случки. В някои случаи за болния може да се окаже непосилен обемът на задачата – подреждането на 5-6 картини, които трябва да се осмислят в последователност. Ако броят им се съкрати – например на 3, т.е. намалява броят на етапите, през които преминава действието, е възможно изследваният да се справи със задачата. Най-вече се изследват съдови заболявания при инсулт, инфаркт и т.н. При някои случаи на слабоумие, например при парализа, болните могат да създадат произволна, измислена от тях последователност, която не отговаря на обективното развитие на събитието. Те обаче са безкритични към бележките и възраженията на изследователя. С този метод се откриват и прояви на инертност на психичните процеси, например започвайки неправилно с дадена картина, въпреки намесата на изследователя, пациентът започва винаги с нея при всички следващи опити. Такава склонност към “засядане” е индикатор за органично заболяване на мозъка или органичен мозъчен синдром в детска и старческа възраст.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG