Home Психология Вчният конфликт между ученика и учителя

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Вчният конфликт между ученика и учителя ПДФ Печат Е-мейл

Стоя в стаята си, облегната на прозореца мълчалива и сериозна.Загледала съм се в двора без причина, очите ми са втренчени, защото искат да задържат една нова мисъл, която отминава тихо, като заблуден бедуин през пустинята .веднъж се сепвам. От сухите клонки на черешата изхвръкват врабчета.Няколко остават по вейките и аз ги следя как  подскачат, как пъхат човчиците си под крилцата си и след това се отърсват. Разсейвам се лицето ми става весело от душата отлита сянката на тежката мисъл. Всъщност за какво си мислех, ах, да сравнявах немирните врабчета с непослушни ученици.Как биха искали учениците да са така безгрижни като тях и да летят където си поискат. Да могат веднъж да се отърсят от това бреме и да не трябва да използват своята изобретателност само за да се докажат в оценките на максимум. Да можеха да литнат от училището така както врабчета без някои досаден учител да им намила после когато тъкмо са се върнали по собствено желание.И така пак се връщам на мисълта дали има конфликт между учител и ученик.

Всеизвестно е, дори ни е втръснало да ни повтарят за вечните конфликти между млади и стари. Само колко литературни сюжети интерпретират тази тема-брой нямат.

Но живият живот е друго. Изправяш се всеки ден, ако си учител , пред една аудитория от деца, които не знаеш в кой момент с какво ще те изненадат. Твоята цел е: да ги научиш да разсъждават, лека- полека да ги подготвиш за живота, а те немирниците си мислят нещо свое, правят си нещо с ръце под чина- с GSMa изпращат клипче на свой съученик или просто драскат нещо. И ти писва. Ти си се подготвил за урока желаеш да им предадеш своя опит и знания, а те са като хор и въобще не те отразяват.И ето ти го разминаването.Дори не търсиш причина в себе си, а те учениците са ти виновни.Понякога им наприказваш куп неприятни неща, дори им споменаваш, че училището не е цирк за да им е приятно, ако някой без да иска ти признае че му е скучно.

И се започва. Учителя не отстъпва а учениците си карат както си знаят-те имат права но не и задължения.А създаването на предпоставки за интерес на ученика към училището е проблем, който не може да бъде решен лесно от един директор или учител. Непостижима би станала тази цел, ако заложим на опута който имаме само по един от аспектите на проблема. Едно училище няма да се превърне никога в желана от учениците територия, ако само сградата и класните му стаи са привлекателни, а уроците са скучни и учителите не дават възможност на учениците да реализират свои идеи и желания. Трябва да се започне още от самото начало на детството да се дава поле за изява и да се научи детето да харесва нещата които прави,да не се срамува да покаже какво може и така в училище няма да му е трудно да се справя ако знае, че може. Ако учителя остави ученика да намери в себе си онова отдавна заложено   чувство и да се изяви в определена посока ще се получи малко индивидуална работа която ще напусне границите на програмата по закона за образование, но нека се създадат такива норми които на практика да изместят тази педагогика която създава конфликт и неразбирателство между ‘’гъбата и водата’’.Мотивацията, която трябва да има детето може да е свързана с негово желание да остане незабелязано или обратното или пък да е породена от средата в която живее- други деца или родители. Може дори да е предизвикана от някаква награда, а защо не и от страх. Защото както се забелязва напоследък поради нямане на никакъв респект от учителя настава пълна анархия. Това е още породено и от родителите, които не полагат никаква грижа да научат децата на примиреност с цел разсъждаване. А само на самочувствие без почва.

Поговорих с един мой  бивш учител на тази тема и тои категорично отказа да приеме че учителя трябва да слезе на нивото на ученика, но не можа да отрече, че нивата спадат особено ако се огледаме към държавите в Европа.Къде са нашите възрожденски училища и защо не можем да заинтересуваме един ученик и да го накараме да се заслуша. Попитах го с какво може да привлече вниманието на дете което е пренаситено с информация и е презадоволено с всичко.Така си и знаех- отиваме пак на системата!Първо децата са виновни,  после родителите, после системата и остана да подхвана Министъра на образованието- ако бях питала баба ми тя щеше да спомене точно че той трябва да се справи с твърда ръка.

Напоследък много нашумяват извънкласните форми на обучение, под формата на курсове и частни уроци. Разпространени са даже и частните училища и не става ясно за обществото  с какво учителя там е по интересен за ученика. Слиза ли той на нивото на учениците и това ли само проблема учителя а се изравни поне до колкото може с  свойте  деца не чак когато ще се разделят на края на куса, а и през учебното време. Не мисля, че само това ще реши конфликта между тези персонажи на училището.Както в извънучилищните легитимни организации така и просто след часовете или през СИП часовете учителите работят с децата които имат интерес колкото и малко да са те и много от тези деца постигат големи успехи както знаем и на олимпиади и състезания дори на световно ниво. Та нали тези учители са същите, тук прозира че проблема е в ограниченията, в бомащината която се изнаписва от учителя след един урок, което го притиска да изпълнява програмата строго и да вкарва всички деца в една рамка, която в миналото ги е различавала от тези които не ходят на училище но сега само ги притиска надолу и това поражда неразбирателство  защото и двете страни в това общуване в класната стая не знаят защо говорят за това и кога ще им послужи. И не само това е проблема, освен че системата е тромава и остаряла ако погледнем само един компонент от реформата учебниците ще видим че създателя им не разбира че цветните картинки и гланцираните страници не правят материала по разбираем и още повече затварят ученика в себе си. Вместо той на деня след урока да чака с нетърпение да дойде утрешния за да изкаже това което знае да се покаже той просто или не помни многото изсипана информация понеже не е достигнал сам до никакъв извод.

През 21век да може всеки ученик да намери своето място в училищния живот, да прояви своя талант, да се чувства значим сред връстниците си, е едно предизвикателство на съвременното образование. Потокът информация при децата е голям, а те са във възраст която ги интересува и много странична такава. Разбира се има и разлика що се отнася до учениците в различните класове до прогимназията те още се поддават на мотивация, та даже и заради страхове. В периода от 13 до 18 години те имат високи идеали, и търсят бързото им реализиране. Да мотивираш ученика за един час е водещото начало към успеха. При съвременното обучение и възпитание за да се намали влиянието на конфликтите учител-ученик, най-важно е да се подтикват учениците да развиват своите умения и заложби, да се научат да изказват своето мнение свободно,  без страхове какво ще каже учителят и да разширяват знанията си. А пред техните възпитатели, стой задължението да предизвикват постоянен интерес към новостите в науката и знанието, да подпомагат учениците при формиране на тяхната ценностна система.

В този ред на мисли, струва ми се, до минимум би се ограничил, онзи неприятен конфликт между тези училищни единици.

Отново се замислих врабчетата са още там-на черешата. Ту отлитат ту кацат отново. И хвърчат на сам на там сякаш е голямо междучасие в училище.Този проблем , нека не се заблуждаваме никога няма да изчезне, но поне трябва да се  намали влиянието му.За себе си от училище съм направила следните изводи-ако учениците чувстват вниманието на своите родители и учители, ако знаят че са обичани и получават положителни оценки на труда си, нямат причина да предизвикват никого с отрицателно поведение. Ако все пак го правят то това е вина на цялото общество, че с годините е обеззначило училището като институция и направило отношението към него  именно такова .

 

WWW.POCHIVKA.ORG