Home Психология Социално познание и поведение

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Социално познание и поведение ПДФ Печат Е-мейл

Интервю 1

Клиент: Радина

Консултант: Весела

Момиче на около 20 години влиза в кабинета и започва разговор с психолога. Отначало плахо после по-сигурно започва да говори за проблемната си психоза от шофиране на автомобил, в следствие на поредица пътнотранспортни произшествия, в които е била пряк участник.

Консултант (1): Разкажете ми в общи линии от кога, според вас, започнахте да се чувствате така.

Клиент (2): Всичко започна преди около 10 години при сериозен инцидент, в който шофьор бе майка ми. Изживях тежко злополуката (бях почти 12-годишна, което е една деликатна възраст на навлизане в пубертета), въпреки че нямаше значително физически последствия… (пауза след кратко мълчание) Знам, че бедите ни сполетяват когато най-малко ги очакваме, но имам чувството, че от тогава кача ли се в автомобил нещо лошо ще се случи…

К. (1): Ще споделите ли как се развиха нещата след това и по-точно какво ви навежда на мисълта, че вие имате вина за една евентуална злополука?

К. (2): Откакто станах шофьор имах 3 катастрофи със собствената ми кола и бях блъсната от такси – всичко в рамките на 1 година. Според мен е нормално да изпитваш страх когато се намираш в същите обстоятелства, в който си претърпял инцидент, особено в град като нашия където пътната ситуация като цяло е повече от стресираща и дори реално опасна за живота.

К. (1): Тоест вие приемате, че част от възможността за катастрофа са условията на пътя, например лошото състояние на улиците, липсата на контрол в движението и адекватността на участниците в него, нали?

К. (2): Да, разбира се. Приемам, че и това е значителен фактор. Не е възможно да се чувстваш сигурен независимо дали си в кола или пешеходец, но при мен всичко сякаш се акумулира и това ми създава проблеми почти винаги когато се налага да пътувам.

К. (1): Виждам, че се притеснявате от този факт. Опитвали ли сте се по някакъв начин да преодолеете този ваш страх? Все пак вероятността да станете участник в произшествие е колкото на всеки средностатистически жител на столицата.

К. (2): Говорила съм с близки, но те омаловажават тревогите ми и ги обясняват с „неопитността и невнимателността” ми. До някаква степен приемам, че са прави, но това не ми помага особено. Дори и по права магистрала без движение, мисълта, че може да изникне внезапно друга кола или да изгубим контрол върху автомобила е непрекъснато в съзнанието ми и не мога да се отърся… (отново мълчание)

К. (1): Значи да разбирам ли, че вие сама провокирате напрежение у себе си дори и без наличието на опасност? Когато тези натрапчиви мисли ви пречат да разсъждавате трезво чувствате ли се по-уязвима и незащитена?

К. (2): Да, именно тогава започвам да треперя цялата, случвало се е дори да се разплача без реална причина за това. Напълно осъзнавам, че имам проблем, чието решаване зависи изцяло от мен (целият фатализъм е причинен напълно от моите убеждения, че „ще катастрофирам”), но е наистина трудно да се концентрирам върху нещо друго докато съм в автомобила. Стигам дори до идеята, че имам лош късмет, който не мога да преборя.

К. (1): Предвид споделеното до тук от вас, аз виждам, че опасенията ви се осланят на минал злополучен опит, който навярно е оставил трайни следи у вас. Посттравматичният стрес от злополуката с майка ви, както вие отбелязахте – началото на проблема ви, е нещо като катализатор по-скоро на предубедеността ви в пътни условия, отколкото на „лош късмет”, така ли е?

К. (2): Наистина е така, и аз съм стигала до този извод, просто страхът е по-силен в реалната ситуация и ми пречи да акцентирам върху нещо положително, което да ме разсейва. В момента се опитвам да чета книги и списания докато пътувам, за да минава по-бързо времето, но съм постоянно под напрежение.

К. (1): Това е едно добро решение, стига да ви дава сигурността, от която се нуждаете. Все пак човек не трябва да тръгва негативно – смятам, че и вашата цел е да постигнете спокойствие. Намирането на разсейващи тактики е стабилно начало, каква мислите да е следващата стъпка?

К. (2): Надявам се лека полека да започна отново да шофирам, което е най-голямата ми тревога. Може би под наблюдението на някой по-опитен, за да имам опора в трудна ситуация и така да се справя с напрежението. Знам, че това е дълъг процес, но съм готова да опитам в името на собствената си сигурност и тази на семейството ми. В днешно време почти постоянно се налага да сме в движение.

К. (1): Много добра позиция, насочвайки вниманието си вътре в самата първопричина за страха ви, шофирането с лице с по-голяма практика също ще ви бъде от полза. Ще се радвам да ви помогна ако имате нужда да споделяте за развитието на проблема си.

К. (2): Сигурна съм, че веднъж започна ли да се отпускам зад волана, ще се справя и по-лесно с натрапчивите мисли. Много благодаря за разбирането и надявам се да се видим отново.

Впечатления на консултанта:

Весела: Важно е да се отбележи, че ролята на консултант е изключително динамична и трудна и причините за това са много. От една страна трябва да се покаже професионализъм и готовност за справяне във всякаква ситуация, от друга – да се демонстрират чисто човешки качества в процеса на разговор между двете лица. Необходимостта от разбиране, подкрепа и насърчаване към едно адекватно справяне с трудностите, неизменно е в основата на успешната комуникация. Именно поради това, се опитах да влезна максимално в ролята на психолог доколкото ми позволяват личните ми умения. Поставих се на мястото на клиента от самото начало, за да навлеза в същината на проблема му и да се опитам да достигна до причините (и съответно подхода за правилното му решаване). Тъй като нямах предишни впечатления за клиента си бе по-лесно да създавам атмосфера, лишена от предубеденост, в която той да се чувства достатъчно спокоен, за да сподели притесненията си. Умишлено го помолих да разкаже накратко историята си, за да можем заедно да изследваме полето на неговия проблем. Въпреки явното напрежение, с което говореше за миналите си преживявания, клиентът съумя да представи основните пунктове, върху които да поставим акцент по-късно.

В случай като този – наситен с драматични събития, отприщващи страх и негативни емоции, са от изключително значение слушателските умения на консултанта – да изслушва, да насърчава към позитивизъм и да оказва подкрепа или казано по друг начин – да осъществява обратна връзка с клиента. Използването на вербални и невербални методи в процеса на разговор също е фактор, оказващ влияние. Позата на психолога, мимиките, жестовете, интонацията и емоционалният заряд на думите му са неговото най-силно оръжие, което трябва да се използва разумно във всеки един етап от комуникацията. Въпросите ми бяха насочени към казаното от лицето като на моменти конкретизираха проблемното поле и даваха изводи по темата, върху които да насочим вниманието си. По този начин целях както отпускането на клиента и съсредоточаването му върху отделните елементи на проблема, така и отърсване от изкуствено създадените пречки за личното му спокойствие. В течение на диалога ни забелязах повишаване на настроението, клиентът започна да говори по-открито и насочено. Поради тази причина си позволих да отправя провокация към него на която той отговори смело и защити позицията си. Фактът, че към края на разговора ни ме запозна с изработените методи за справяне със страха от возене в автомобил и че изрази ясна нагласа за окончателно разрешаване на притесненията си, доказва, че лицето има отговор, но му е липсвала смелост, за да достигне до него. Смятам, че успешно се справих със задачата, по което съдя от намеренията на клиента да продължим срещите ни. Чрез емпатията и разбирането, които показах по време на този първи „сеанс”, ако мога така да се изразя, създадох у клиента нужното доверие, за да се почувства сигурен и спокоен в мое присъствие, което беше и най-важната цел.

Като цяло комуникацията ни протече гладко и недвусмислено, въпреки началните трудности, осъществихме добър контакт и останахме доволни от разговора.

Впечатления на клиента:

Радина: Да се довериш на някой непознат и да му споделиш личните си проблеми е наистина трудно, особено в ера на медийни комуникации, в които индивидуалните контакти по-скоро липсват. От самото влизане в кабинета на консултанта се зароди едно чувство на дискомфорт, което за щастие, в течение на разговора изчезна и бе заменено от почти приятелска атмосфера на непринуден диалог между двама познати. Историята извиква неприятни спомени и затова в началото не намирах лесно подходящите думи, описващи проблема ми, още повече, че не съм споделяла много за тези притеснения от страх да не остана грешно разбрана. Когато обаче започнах да говоря за изживяното и да виждам „приемането” от страна на психолога се почувствах наистина по-спокойна и готова да се освободя от напрежението. Неловката ситуация отмина и аз усетих нарастващо желание да споделя гледната си точка и позицията, която ме е довела до тук. През цялото време намирах отражение на собствените си мисли в думите на консултанта, което приятно ме изненада и за пръв път разказах за идеите си да се разсейвам докато се намирам в кола. Тази стъпка бе естественият завършек на срещата ни и най-важното – реализиран прогрес в процеса на отстраняване на проблема ми. Консултантът ми вдъхна сигурност и позитивна нагласа (от което наистина се нуждаех) и ми се стори подходящо да дойда отново при него. Наистина е по-лесно да споделиш на нов човек, неприсъстващ в обкръжението ти нещо, което те тревожи, защото се надяваш той да реагира непринудено, а не осъждащо или дори подигравателно както би постъпил някой познат. А когато лицето демонстрира готовност да те разбере и да ти помогне без дори да те съветва, го приемаш по-близък от всеки друг. Дълбоко в себе си бях наясно как да разреша проблема си, но ми липсваше увереност за самоинициатива, която придобих от разговора ми с консултанта, за което съм му много благодарна.

Интервю 2:

Клиент: Весела

Консултант: Радина

Младо момиче (около 20-21 годишно) влиза в кабинета на консултанта. Поздравява го усмихнато. Сяда на стола с кръстосани крака и спокойно отпуснати ръце. Срещата започва.

Консултант(1):  И така, можете ли да опишете със свои думи каква е причината за вашето посещение днес?

Клиент (2): Малко съм притеснена от това, как хората около мен ме възприемат. Осъзнавам, че външният ми вид и поведение настройват хората да се отнасят към мен като дете, което се нуждае от насоки и подкрепа. Осъзнавам, че самото ми излъчване е детско, но начинът, по който то се отразява на поведението на околните, за мен е проблем. Освен това усещам, че и моето поведение на моменти се напасва според тази представа и това не ме удовлетворява

К (1): Искате да кажете, че се притеснявате от това, как очакванията и представите на околните, рефлектират върху вас самата?

К (2): Не, искам да кажа, че... всъщност до известна степен сте права, на моменти се потискам от мисълта, че хората не ме възприемат насериозно и че това до известна степен влияе и върху моите собствени представи. Не обичам снизходително поведение, но понякога се чувствам поставена в точно такава ситуация и следователно започвам да се държа така.

К(1): Обяснете ми по- подробно как започвате да се държите?

К(2): Обикновено не допускам някой да ми нарежда какво да правя или как да го правя. Проблемът се състои в това, че някои от по- близките ми приятели изглежда смятат, че изглеждайки ‘по- малка’ (използвам техни изрази) и на моменти, държаща се като ‘по- малко дете’, не съм в състояние да преценя кое е най- доброто за мен или какво да направя, за да избегна даден проблем.

К(1): Но тогава вие не действате така, както те очакват от вас, а се бунтувате срещу тях. Това противоречи на по- горното ви изказване.

К(2): Не се изразих правилно. В даден случай, когато става въпрос за близък човек съм по- склонна да приема неговите съвети, отколкото моите собствени. В такива ситуации предпочитам да си премълча и да постъпя според съвета. Така избягвам конфликтите, но се чувствам неудовлетворена от самата себе си.

К(1): Тоест не можете да постигнете хармония между вашите разбирания и разбиранията на близките ви хора и ги оставяте да взимат решения вместо вас, тъй като не желаете да се стига до конфликти?

К (2): Да, смятам, че правя точно това.

К(1): И се чувствате неудовлетворена? Тогава сигурно имате някакво извинение пред вас самата, за да потиснете това чувство?

К(2): И с това съм съгласна. А извинението най- често е именно това, че се държа детски или незряло и решенията, които взимам, може и да водят до желания резултат, но са доста по- неефективни и заобиколни от решенията, които би взел един зрял, уверен в себе си човек.

К (1): Да разбирам ли тогава, че вие всъщност се чувствате несигурна в себе си?

К (2): Да, на моменти.

К(1): И това според вас се дължи на държанието на околните спрямо вас?

К (2): Да. Ще ви дам един пример. Наскоро бях на интервю за работа, която особено много ми допадаше. По време на срещата се държах спокойно и приветливо, изказвах собсвтеното си мнение и според мен всичко мина както трябва. Само че работодателят сподели на по- късен етап, че всъщност съм била ‘същинско детенце’.

К (1): И вие сте сигурна, че поведението ви е било спокойно и стабилно, че сте вдъхвали увереност. Как ви накара да се почувствате този отказ?

К (2): Съвсем честно, бях разочарована. От себе си. Доскоро не обръщах много внимание на това, което ми казваха приятелите. Даже мога да твърдя, че до известна степен ми харесваше да мисля, че съм запазила детското в себе си. Но това и още няколко конфликта, които не можах да избегна, ме накараха да се замисля, че може би има някакъв проблем. Затова и реших, че може би ще е от полза да поговоря с някой експерт.

К(1): Значи вече не харесвате този аспект от поведението си или просто бихте желали той да се развие по някакъв начин, така че наистина да бъде плюс за вас, а не минус?

К (2): По- скоро второто. Разбирате ли, аз все още не съм убедена, че човек трябва през цялото време и на 1оо% да се контролира, винаги да е сериозен и праволинеен.

К (1): Тогава, да кажем така.. Вие всъщност искате да намерите златната среда, която да постави в равновесие вашето държане и изискванията на околните.

К(2): Да, точно така. Изморително е постоянно да спориш с някого и да се опитваш да му втълпиш, че не винаги имаш нужда от съвет. Наистина не обичам конфликтите, не и между близки хора. Винаги са ме изнервяли..

К (1): Защото това означава, че трябва да защитавате собственото си мнение или защото се страхувате, че ако постъпите така, както вие искате и ако сгрешите, после ще ви бъде натяквано, докато наистина не се разколебаете в себе си?

К(2): Може би защото наистина ще се стигне до момент, в който няма да бъда сигурна в себе си. Ужасявам се от мисълта, че ще трябва да разчитам на друг на взима решения, които се отнасят до мен.

К(1): Смятате ли наистина, че ще настъпи такъв момент, в който ще бъдете до такава степен зависима?

К(2): Не, но ще има колебания и това е вече достатъчно.

К(1): Нека да обобщим: не обичате да ви дават съвети, но в момента не сте много сигурна в правилността на собствената преценка. И според вас това се дължи на поведението ви и на това, как околните го въприемат. Това ваше детско поведение, което се изразява в смях, ентусиазъм, по-... нека да кажем наивни идеи и разбирания за живота изобщо, е причина да не бъдете вземана ‘насериозно’.

К(2): Да, точно така. Поради това искам да намеря и някакъв компромисен вариант. Твърдо вярвам, че за един човек е добре да запази способността си да се радва, колкото може по- дълго.

K(1): Едва ли някой ще оспори това твърдение. Но има една известна поговорка, която обичам и която смятам, че ще важи и тук ‘на дълъг път се тръгва с малка крачка’. Знам, че е трудно изведнъж да се оттърсиш от чуждите влияния и да слушаш само себе си (дори смятам, че това е невъзможно), но е напълно постижимо да ограничите влиянията на хората върху вас.

К(2): Не мислете, че не съм се опитвала, но крайният резултат твърде често е близо до скандал.

К(1): Напълно възможно е да се случи, но защо не опитате да поемете инициативата за някое събиране, да организирате нещо сама, колкото да покажете, че можете да се справяте с проблемни ситуации. А и доколкото разбирам от думите ви, вие сте с темпераментен характер и е нужно човек първо да спечели уважението ви и едва след това да ви дава някакви съвети.

К(2): Не споря относно това.

К(1): Тогава не смятате ли, че си струва усилието да накрате тези хора да вярват в способностите ви и да знаят, че сте напълно способна да взимате правилните решения?

Това би ви направило по- силен колектив, а би заздравило приятелството ви…

K(2): Аз съм на същото мнение. Не е никак приятно да избухват кавги между близки хора. Наистина не би било трудно да се постарая и да овладея малко емоциите си.. особено сред приятели.

К(1): Бихте могли да опитате. А при следващата ни среща ще се радвам да ми разкажете как се развиват нещата.(усмивка)

К(2): Разбира се. Смятам, че ще е полезно до поговоря отново с вас. Благодаря  отделеното внимание.

К(1): А аз благодаря, че избрахте да споделите с мен. Довиждане.

Впечатления на консултанта:

Радина: За да бъдеш консултант е нужна не само добра теоретична подготовка, но също така и много практика, изискват се на само знания, но и опит. Един консултант трябва да е сигурен и спокоен, той трябва да се стреми да остане безпристрастен, за да може да даде верни насоки и да окаже адекватна помощ. В дадения пример особено важно за мен беше, че не познавах предварително ‘клиентката’. Това ме улесни в спазването на обективността, тъй като не ми позволи да правя заключения на базата на предишни наблюдения, но освен това прибави и една пречка – доверието на клиента трябваше да бъде спечелено. Именно в този аспект на работата на терапевта особено важна роля играят комуникативните умения.

За да достигна до ‘клиентката’, за да я предразположа и отпусна използвах емпатия, тоест стремях се да покажа, че нейната гледна точка не ми е чужда и че не приемам проблемът й несериозно. Съдейки по вербалния и невербалния език (изражението на лицето, движението на очите, позата на тялото), може да се предположи, че ‘клиентката’ е жива и действена натура, която на моменти е несигурна в себе си, но въпреки това има ясна представа за своите качества. Не допуска да бъде направлявана.

На моменти й беше трудно да изрази точно мислите си или да намери правилния израз, което ми дава основание да твърдя, че беше малко притеснена от срещта. Опитах се да я предразположа, задавайки й насочващи и сондиращи въпроси. След известно време тя се отпусна и вече говореше сериозно за проблема, който я тревожи. Нямаше проблеми да достигнем до същината, тъй като тя сама осъзнаваше, че е налице някаква пречка, която я сприра да се почувства спокойна и сигурна в себе си и не оказваше никаква съпротива, когато задавах въпроси. Поради това разговорът протече гладко и  ‘клиентката’ не показа нито враждебност, нито недоверие спрямо мен. Фактът, че тя ирази съгласие да продължим срещите, ми дава основание да твърдя, че проведеното интервю е било успешно. Още повече, че започнахме да осъждаме и евентуално решение на проблема, което показва готовност и решителност да се справи с проблемите. Смятам, че продължeнието на сеансите би довело да успешен резултат и би й помогнало да преодолее несигурността и да редуцира до известна степен детската насдържаност на поведението си, която очевидно я притеснява и е източник на конфликти.

Впечатления на клиента:

Весела: Първо искам да кажа, че имах вътрешни колебания преди да се реша на тази среща. Докато осъзная, че проблемът, който ме притеснява, не е толкова незначителен, трябваше да мине известно време. Поради тази причина отначало имах определени резерви относно консултанта, не като към човек, разбира се, а като към това, което той олицетворява, тъй като смятах, че може да се отнесе пренебрежително към тревогите ми. Това, разбира се, би могло да доведе до притеснения по време на разговора и може да се окаже много голяма пречка пред осъществяването на комуникацията между консултант и клиент.

След първите минути обаче, тревогите ми изчезнаха. Срещата започна изключително приятно – с усмивки и ръкостискане, а и Радина запази лъчезарността си до края на разговора. Друго, което ми оказа помощ да се отпусна, беше фактът, че не я познавам, тоест не се притеснявах от факта, че тя вече има някаква изградена представа за мен. Радина в ролята на консултант беше спокойна и предразполагаща. Подаваше ми фрази, когато млъквах или ми помагаше да доизясня мислите си така, че да мога да ги пресъздам правилно. Насърчаваше ме да продължавам да анализирам проблема, да разкривам непознати аспекти от него дори и за самата мен.

Аз принципно следя изражението на хората, интересувам се от позата на тялото, защото те ми разкриват неща, които хората премълчават. Позата й беше насърчаваща и предразполагаща, не се притесняваше да ме погледне в очите и не избягваше погледа ми, а това е нещо, на което наистина държа. Всичко това спомогна за затопляне на атмосферата и за успешното протичане на разговора.

Не мисля, че имам някакви критики относно начина, по който Радина проведе срещата.

Съвместни изводи и анализ на успехите и слабостите в ролята на „консултант”:

Като цяло сме съгласни, че и двете сме успели да влезем по най-адекватния начин в ролята на консултиращо лице, предвид трудностите и препятствията, с които трябваше да се справим. Не може да се отрече, че се опитвахме да представим максимално комуникативните си умения в дадената ситуация и че всяка една от нас постигна по собствен начин главната цел на задачата. Осъществяването на обратна връзка, положителната подкрепа, емпатичният подход са налице и в двете интервюта, въпреки че  се наблюдаваха и грешки и неточности при предаване на информацията (което е неминуемо при липсата на подходящ тренинг и опит).

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG