Home Психология Сънищата-скрити желания

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Сънищата-скрити желания ПДФ Печат Е-мейл

Една секунда насън в същност е много по-дълга, отколкото една секунда наяве. Понякога се събуждам в шест и петнадесет и после заспивам пак, сънувам нещо и имам чувството, че съм сънувала с часове, а когато се събудя часът е едва шест и двадесет. Сънят продължава няколко минутки, а всеки сън, който сънувам имам чувството, че продължава с часове. Също така всички знаят, че сънят е действието на мозъка през нощта, което пък твърдение доказва, че сънищата са това, което се крие в подсъзнанието ни. Събития, които изключително силно искаме да се сбъднат или, ако сънят е кошмар - никога да не се сбъдват.

Ако искате да сънувате, най-добре да си легнете към 23:00 часа, защото интервалът между 23:00 - 01:00 часа е най-добър за спане, това е времето, в което си отпочиваш най-много и има най-голяма вероятност да сънувате нещо. За съжаление няма гаранция дали това ще е някой хубав сън или някой ужасен кошмар. Ако пък много силно искате да сънувате нещо, по-добре си мислете за него преди да заспите или по-точно казано във времето, когато мозъкът превключва на „режим спане". Още по-просто казано - докато се унасяте. Аз предпочитам да не „настройвам" сънищата си, защото обичам изненадите. За съжаление тогава е по-голяма и вероятността за кошмар.

„Сънят е съдба!" - бих казала „В някои случаи." Както вече споменах по-нагоре сънят е подсъзнателни желания, неосъзнати наяве. Следователно това дали сънят ще е съдба или не зависи единствено от самите нас. Ако осъществим съня си - тогава твърдението е вярно. За голямо съжаление ние хората чакаме всичко на готово, както и сънищата ни да се сбъднат. Очакваме да ни се случи всичко това, което сме сънували без да си мръднем и малкото пръстче на левият крак, а в същност наистина много силно искаме това от сънят ни да се случи. В тази ситуация твърдението е абсолютно грешно!

Когато сънувате кошмар, се събуждате все някога нали, обикновено, когато преживеете силен шок в съня си. Този силен шок, от който се събуждате - това са истинските ви страхове и в реалността, за съжаление всичко пак е подсъзнателно, така че тези страхове за неосъзнати наяве. Когато се събудите от ужасен кошмар се молите да не продължите да го сънувате, нали? Поне аз така правя, от друга страна не мисля, че има начин да продължим да сънуваме абсолютно същото, защото ако се събудим по средата на сън след максимум петнадесет минути всеки спомен свързан със съня се изтрива, а когато аз се събудя от кошмар, будувам най-малко петнадесет минути. В крайна сметка не съвсем всичко се изтрива от съзнанието ни, запомняме този силен шок, който ни е събудил и от тук идва вероятността, че можем пак да го сънуваме, именно защото „кулминационният момент" се е запаметил на дълбоко в някои от сложните пътища на мозъка ни. Разочароващо наистина, но повечето сънища все някога се забравят. Тук се питате: „Че нали кошмарите бяха страховете ни?" Ами да - така е! Сънят се забравя, но страхът няма как да се забрави, освен ако не го срещнем отблизо и не го опознаем - в този момент, някъде от дълбините на подсъзнанието ни изниква беглият спомен за кошмара, който някога ни е плашел, за шока, от който сме се събудили в три часа през нощта и после трудно сме заспали. Както споменах по-нагоре - страховете се преодоляват с опознаване от близо, както и кошмарите!

Някъде по-напред споменах, че ако се събудиш по средата на сън, го забравяш след около петнадесетина минути - да, така е. Без значение какъв е сънят - хубав или лош, ако някой ви прекъсне или вие сами се събудите някъде по средата, го забравяте. Имала съм случаи, когато сънувам нещо много хубаво, но се събуждам някъде по средата, разбира се, защото аз сама съм се разбудила. Разтърквам си очите и започвам да си спомням съня. Преповтарям си го няколко пъти, за да мога после да го разкажа на приятелите си. Сякаш най-сетне съм го запомнила, но в същност после се оказва, че нищичко не помня и, че имам само бегли спомени за по-главните моменти от съня. Тези бегли спомени по-късно избледняват и „перфектният" сън остава някъде дълбоко забравен, защото просто не е довършен.

За една нощ могат да бъдат сънувано максимум три съня - на сутринта се помнят или един или два или нито един. Ще се запитате „А защо не всичките?" - ами, защото са сънувани през различни интервали от време. Обикновено първият не се помни, освен ако не е някой изключително хубав или изключително плашещ. Помни се най-силният сън и най-късният. Тоест - този, който ви е въздействал най-много и този, който сте сънували последен. В различните случаи се помни различно - или единият или другият или и двата... или пък нито един, но това е по-рядко срещано.

Някои сънища са по-реални и когато се събудите се чудите защо сте на друго място, а не в това от съня ви - в първият момент не осъзнавате какво точно става около вас, докато не разберете, че това е бил просто сън и, че нищо от него не е реално. В такива сънища най-често се бълнува. Именно тези „реални сънища" се помнят по-дълго, защото мозъкът ги запаметява не като нереални събития (сънища), ами като случки, състояли се някога, но не толкова добре запомнени. Естествено винаги се помни, че това е сън - няма как. Отново в подсъзнанието остава малката частица реализъм, която не живее в „света на сънищата".

Понякога сънищата са свързани с реални случки, които са ни въздействали по-силно от други. В такива случаи, сънят е с малко промени или пък преповтаряне на случката под формата на сън. Същото може да се случи и с филми, които са ни въздействали по-силно от други. Ето тези сънища, няма как да се забравят, освен ако не забравим самото реално действие. Но имам предвид, че няма как да се забравят, защото щом събитието е в паметта ни, значи там се намира и споменът, че сме го сънували.

В интерес на истината и полза на фактите, всяка нощ сънуваме нещо, но не винаги го помним! Изумително нали?! Дори на мен самата ми беше трудно да повярвам. От тук идва въпросът: „Кои сънища помним?" - ами разбира се, че тези, които са оставили ярък отпечатък някъде в мозъка ни и са ни въздействали по-силно. В някои случаи запомненият сън, може да ви се струва изключително шантав и да се чудите от къде сте го сънували, и че няма грам значение за вас и дори не е интересен, но щом сте го сънували, и най-важното - щом сте го запомнили, значи има някакво значение за вас и подсъзнателно искате това събитие да се състои.

Естествено има и сънища, които е практически невъзможно да се случат, като нещо от сорта на това да летите, но тогава и никой не би се надявал това да се случи. Знае, че щом сънува, че лети, това е просто негово „малко желанийце" и не може и да се надява да се случи. Тези „шантави" сънища, също се запомнят, защото надеждата сънуваното да се състои вече я няма и самият сън се запаметява като „нещо хубаво, но неосъществимо".

Според мен сънищата са нещо наистина хубаво, от които можем да научим много за нас самите (не говоря за съновници и тем подобни, защото за мен това са пълни глупости). Имам предвид, че можем да научим какво се крие в подсъзнанието ни, някои наши страхове, за които не сме подозирали, някои наши желания, за които още по-малко сме подозирали. Хубаво ни е, когато сънуваме нещо красиво, осъществимо, а не само плод на нашето въображение. Стряскаме се, когато сънуваме кошмар, но в същност няма причина да го правим, защото това е нашето собствено подсъзнание, в което се крият наистина доста интересни неща. Какво са за мен сънищата ли? Сънищата... това са скрити желания!

 

WWW.POCHIVKA.ORG