Home Психология Професионална психодиагностика 1

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Професионална психодиагностика 1 ПДФ Печат Е-мейл

1. Въпрос

Същност, предмет и обект на Професионалната психодиагностика.

Думата диагноза има гръцки произход и в превод на български означава разпознаване, определяне на нещо. Самата диагностика в науката се представя като процес при кооето се поставя някаква диагноза, с помоща на някакъв вид техника /апаратурна, професионално заключение или анамнеза/. В широкия смисъл на думата диагностикакта като процес се прилага във всички научни клонове при които след процедура на обследване се изготвя заключение.

Като част от научното познание психологическата наука в соята предметна област също включва процедурата на диагностициране. В нейната основа са залегнали процедури на изследване и анализ на психичните състояния, свойства, и качества на личността чрез резултатите от които се изготвя психологично заключение. То може да съдържа две направления:

1. изготвяне на психологичен статус на личността

2. изготвяне на психологически профил на личността – винаги когато има необходимост или дадено лице желае.

В тези си аспекти психодиагностиката в предметната си област се приближава да сродни по съдържание дисциплини каквито са: Психология на личността, Обща психология, Възрастова психология, Диференциална психология и др.

ЗАДАЧИТЕ на психологическата диагностика се свързват с това, че различните страни на човешката психика се тълкуват в тази насоченост, която предполага установяване на моментното състояние на психологичната структура на личността.

Психични процеси, психични състояния и психични качества.

Психични процеси – познавателни, волеви, емоционални процеси.

Психични качества – темперамент,характер.

Психични състояния –

Професионалната психодиагностика е отделен раздел от психодиагностиката и нейната същност е свързана с изследване и оценка на свойствата на индивидуалността на човека за целите на професионалния подборр, професионалното ориентиране, атестирането на работния персонал, както и решаването на практически задачи относно степента на извършване  на професионална дейност.  В по широк смисъл психодиагностиката може да се разглежда като област на изследване свързана с получаване на количествени оценки и точен качествен анализ на психологичните състояния и свойства на личността или на група от хора. Резултатите от процеса на професионална психодиагностика включват изготвянето на заключения, които подпомагат специалиста психолог в неговата психокорекционна, психопрофилактична и консултативна работа.  Тези характеристики, ,които се установяват чрез професионалната психодиагностика се съотнасят с психологическата структурана различните видоведейности и степента на ефективното им изпълнение.

В професионалната психодиагностика оценката за ефектиността от изпълнението на дейността се обозначава с понятието – професионална пригодност.

Професионалната пригодност е съвкупност от психически  и психофизиологичниособености на човека, които са необходимии достатъчни за постигане на добра или висока ефективност в определена професия. Това показва че професоналната психодиагностик като самостоятелна научна дисциплина имасвой предмет на изследване и оценяване на хората по отношение на индивидуалните им психични свойства и тяхната структура  влияещи върху професионалните постижения на личността.

Втора основна задача на тазидисциплина се включва изучаването на методите които позволяват нй-прецизно да се изучават психичните свойства на личността като получените резултати се срваняват със статистически норми получени за   по-голямо количество хора т.е. професионалната психосиагностика има за цел да се вземе научно обосвонано решение за професоналнат апригодност на хората които кандидастват за даден вид работа. В този смисъл е небоходимо да се отчитат онези дефиренциални характеристики  които включват разлики по пол възраст, социална и национална принадлежност, местоживеене и др.

Професионалната психосиагностика внаучния си заряд има няколко основни сфери на приложение в :

1. Трудовата и инженерната психология където диагностицирането на професионалнат пригодност се оказва решаващо за професионалния избор на кандидати за дадена професия.

2. Педагогическтата психология – където постиженията на учениците в опредеблена научна облсат могат да бъдат критерий за професионлана ориентациа на учениците.

3. Социалната психология – където резултатие от психодиагностичната процедура могат  да определят сатусните и ролеви позиции на хора в определена социална общност и по конкретно избор на лидер или ръководител.

4. В малко по широк аспект професионалната психосиагностика може да се подпомогне за установяването на микроклимата в даден колектив, група както и сравнението на груповата ефективност на различни групи.

ЗАДАЧИ НА Професионалната психосиагностика

1. Изготвяне на психодиагностично заключение след провеждане на процедура, която има различна продължителнос – от няколко часа, до дтва три дни. И включва два основни етапа :

- психодиагностично интревю

- психодиагностична процедура

2. Професионалната психосиагностика научно обосновано може да даде информация както за харатеристиките на отделния човек, неговите способности, псих. Състояния, социални нагласи, мотиви, насоченост и др. в рамките на настоящия момент, така и да бъде основа за прогнозиране на тяхното развитие в бъдеще.

3. Професионалната психосиагностика  е призвана да дефиринцира чрез количествени и качествени данни различните кандидати за работа. И чрез заслючението да обоснове най-подходящия, подходящите от тях за изпълнението на определена работа или заемането на определена длъжност, позиция.

4. професионалната психосиагностика се прилага от специалисти -  психодиагностици , които притежават зания и умения за провеждане на процедура на професионален подбор.

2. Въпрос –

Морално етични норми в рамките на психолога диагностик.

Процедурата на професионален подбор е твърде отговорна дейност , тъй като предложенията на психолога в изготвеното от него психодиагностично – заключеиве се оказват решеващи заззапочването на даден човек на работна активност или заемането на ръководна позиция. Това предполага съблюдаването от него на специфични по своето съдържание норми на поведение, които влиаят върху ефективността на изпълняваната от нето работа. В практическата си дейност вески психолог постепенно формира в себе си професионално значими качества, които му помагат професионално и компетентно да изпълнява ролата си на психодиагностик. Морално етичнит норми са неразделна част от неговата порфесионална компетентност  и подпомагат реализирането на професионланите му умения. По своята същност те нямат правови характер, поради което липсва санкция за тяхното спазване но нарушаването им води до снижаване ефектинвността на психодиагностимния процес, както и до умаловажаване и дискриминиране на психологическата професия.

Най-обощено онтосно провесионалнат психодиагностика моралнит енормивключват:

1. Научна обоснованост в дейността на психолога. Според този принцип психолога диагностик  е необходимо да притежава висок научен потенциал, който му помага професионлно да реализира процедурата на професионален подбор, професионално консултиране и професионално ориентиране на хората. Неправилното прилагане на различните психодиагностични инструменти водидо появата на т.нар. артефакти включващи: неправилон изразени и възприета инструкция, некоректна интерпретация на резултатие включваща данни , които не са установени от процедурата на диагнистика, или неправилни заключения , които се основават на субективно отношение към изследваните лица. Изискванията за компетеннто прилагане на инструментите за психодиагностика предполага и използането на подходящи за възраста тестове,както и такива които дават необходимата компетентна информация.

2. Запазване на суверенното право на личността да получава информация за собствените си резултати. Всеки изследван или участник в психодиагностичната процедура има право да откаже участието си в  изследването. Психологът запазва конфиденциалност в това и уважаванеговото решение. Конфиденициалността включва и установяването чрез процедурата на психични черти и особености на личността  , които до този момент не са били известни . За това той се страхува и не желае резултатите му да се оповестяват. За това още в самото начало психолога обяснява че резултатите са за служебно ползване и имат анонимен характер. Всеки , който се интересува от собствените си такива може да ги получи след процедурата.

3. Съблюдаване н а принципа на обективнвноста – според който резултатите от психодиагностичната процедура представени в психодиагностичното заключение  предполагат безпристрастно отношени еот страна на психолога. Абсолютно недопустими са ефектите на двора – позитивиране на познати, близки, прояви на симпатия, антипатия, както и оценка на социална перцерптивнот – тоя по вече ми харесва, другия по малко ми харесва.

4. Съблюдаване на ефективността в изготвяне на препоръките – включващо това , че заключението е ориентирано към прогнозиране на професионалните изяви на кандидатите за работа. Индивидуалния резултат се съобщава така, че той да не стряска или да повишава самоувереността на кандидата. Не трябва да се забравя факта, че психолога предлага а работодателя назначава, даден кандидат за определна позиция.

5. Резултатите от процедурата на психодиагностика освен персонално могат да бъдат дадени единствено на правораздавателните органи, тогава когато има съдебно постановелние за това. В този случай не се изисква съгласието на изследваното лице.

6. психодиагностичната процедура предполага съблюдане на професионалната тайна, включваща данните от психодиагностичната процедура да бъдат използавни единсвено от психолога диагностик и само част от тях при необходимост да се дадат на професионално компетентни хора когато самата процедура включва екипна работа.

7. Всеки психодиагностик участва персонално в реализирането на психодиагностимчната процедура. Т.е. той я организира, провежда и изготвя психодиагностичното заключение .

8. Психологът работейки в екип синтезира последователонстта на провеждане на процедурата и само втози случай двата елемента от нея интервюто и обследването могат да се извършат от давам човека. Резултатите се обобщават взаимно.

9. по време на провеждане на психодиагностичното обследване се спазват няколко органицзационни изисквания свързани с избор на зала, подготовка на работни материали – включващи папки с психодиагностичните методики; листове за отговори; химикали, които предварително са обозначени с определена сигнатура- например ил1, ил2 и т.н тази сигнатура фигурира на всички листове с отговори и тя се  вписва от ИЛ. Четене или изнасяне на инструкция след вяка отделна методика.

10. след приключване на психодиагностичната процедура, психолога събира резултатите от нея в последователонстта на номерацията в която са предадени и ги анализира посъщия начин.

11. Психодиагностичното заключение предполага единствено в едно изречение изразяване на лично мнение. Включващо – предложениие за заемане на позициа от ....... Процесът на разкодиране на резултатите предполага в него да се вписват не номерациите а имената на участниците в процедурата.

3 . Въпрос

Психодиагностични методи използвани в професионалната психодиагностика

професионалната психодиагностика е научна област която имапрактическа приложимости като такава е ориентирана към използването на такива методи за диагностика на психични процеси, психични състояния и психични качества, които са ориентирани към процедурата на провеждане на изследване на лица кандидати за работа или ориентирани към избор на професионална насоченост или трудова дейност.

Класификацията на методите се доближава да тази която се използва в общата психодиагностика. Като разликата е в това, че методите са ориентирани към търсенето на съотвествие  с предварително изготвени от психолога изисквания относно психологическтата структура на всяка една професия. В практиката приоритетно се прилагат не един а няколко метода, тъй като по този начин се засилва обективността на получените резултати.

Най често за реализирането на психодиагностичната процедура си използват следните методи:

1. Интервю – което по своето съдържание има фокусирано съдържателен характер и се прилага или в началото или в края на процедурата. Когато приложимостта му включва начало на процедурата, чрез него се получава информация за:

- обща представа на кандидата за вида дейност която ще бъде обект на неговата активност – учебна, трудова

- оценява се степента на мотивираност на канидата за работната позиция, включваща и промяна на статуса.

- разглеждат се формално представените по изискване за заемане на позицията нормативни документи/СV мотивационно писмо/ на основат на резултатите от тях се установява кои от кандидатите имат законовото право да заемат длъжността или позицията.

Интервюто което се провежда след психодиагонстично обследване се прилага с цел допълване на информация относно мотивите за заемане на позицията. За разлик от другото интревю в неговото съдържани есе включват по-вече казуси, ситуации и въпроси ориентирани към ценностин оценки, търсене на конфликтонст или комфорност, както и лоялност към работодателя. То се прилага приоритетно в случаи при които си кандидатства за смяна на работна позиция или за промяна на социален статус.

2. Анкетна карта – чрез която се снема социарно психологическия статусна кандидата и включва:

- информация за личните и социално обусловени фактори влияещи върху мотивационния избор за дадената професия или позиция.

- информация относно нагласата за работа, т.е. желанието на кандидата да съхрани присъствието си в работната общност като пренасочи само своите позиции или избора на работна среда от гледна точка на желаниет оси за професионално израствани и утвържадане. Всяка една отделна профеесия може да се направи отделна карта.

- информация за общото здравословно и психофизично състояние в момента.

3. Диагностични методи основаващи се на информация която включва даването на правилен или неправилен отговор. Ткаива са :

- тестове за диагностика на интелигентността – Рейвън, Кеттел, CF2A . те са освободени от културни влияния и включват  себе си решаването на поредлени мисловни задачи. Броят на правилните отговори определя общ бал който се съотнася със стандартизираните норми за теста по възраст, пол и социална принадлежност на поределена популация. Не се вписва в критериите IQ=35 , или IQ=75 , а 75 по ..... автора

- тестове за специални способности, които се свързват с това, че чрез отговорите може да се установи наличието или отсъствието на някакви способности. Например математически способности, комуникативни, речеви и др.

- тестове за изследване на ригидноста на мисленето – Айзенк , Лученс

4. Психодигностични методи включващи диагностика на насочеността на личността . При тях се изследват основните ориентации на човека свързани с работата в екип , извършване на самостоятелни ангажиченти и отговорност към поставените задания. /ориентировъчна анкета изследваща насоченост към себе си, насоченост към взаимодействие и насоченост към задачата/. Чрез тях се получава информация за възможната прогностичност в бъдещото поведение на ИЛ.

5. Диагностични методи които се разделят по методичен пинцип :

- обективни тестове, които измерват психични процеси / мислене, въображение, памет, представи / и чиито резултати се сравняват със стандартни стойности, както и тестове за диагностик ана общи способности.

- тестове въпросници  - при които ИЛ избира отговор измежду зададени два или три отговора /персонални въпросници / Резултатите се обработва чрез литеркова ??? скала.

- открити въпросници, които изискват стандартните отговори /да и не/  и анализа предполага логичната обосновка на съдържанието на въпроса.

- индивидуално орииентирани тестове, които съвпадат със сакли , които напомнят беседи или интервюта /реперторани решетки на Келли, тестовете за незавършените изречения, семантичния диференциал/ . Дихотомноста в отговорите на понятията предполага диагностика приоритетно на личностни черти.

Проективни техники които вкючват неструктуриран материал който се дава като стимул и поражда фантазни образи. Тяхната интерпретация информира за психични състояния и качества. При тяхното прилагане не се отчита рисувателните възможности, а съдържанието на структурата на фантазния образ . Проективните техники предполагат и диагностика на преживяванията  /ТАТ тест за аперцептивните техники   много добре за политическо лидерство /

- Проективни техники които включват ситуации и действия чрез рисунков материал.

- психодиагностични техники, които включват диагностика на по голям обем от личностни характеритики / многофакторните въпросници, 16PF, MMPI/ .

14.01.2010. доц. Р.Манчева 210 А

4 въпрос   ПСИХИЧНИ ФАКТОРИ ОТ КОИТО ЗАВИСИ ДОСТОВЕРНОСТТА НА САМООТЧЕНА НА ПСИХОЛОГА

Всяка една психодиагностична процедура съдържа в себе си анализ на онези резултати, които изследваното лице /лица/ получава след корекнто попълване на всички листове за отговори. Обощената оценка за тях включва описание на личностните характеристики, които се анализират от гледна точка на предявените от психолога изисквания към личностния потенциал на професията, а не на отделния човек /изиквания по психограмата/. Експертното заключение ориентирано към изразяване на лично становище с предложение за професионална пригодност носи в себе си ефекта на предложение за работа. Т.е. психологадиагностик записва за всеки отделен кандидат дали е подходящ или не за извършването на съответната дейност.  Самият отчет има обективен характер основаващ се на професионалните компетенции и морално етичните норми на поведение на психолога. Независмо от това върху достоверността  на резултатите но ИЛ е необходимо да се отчитат психологични фактори които влиаят върху тези резултати. Такива са:

- фактор знания – свързва се с това че ИЛ може да е ползвало или да е запознато с подобни по съдържане методики. Да търси в спомените си т.нар. верни отговори. Не са изключват и моментите в които ИЛ за първи път може да попада в подобна ситуация , която поражда в него страх и неувереност. Тези ИЛ задават по-вече въпроси относно процедурата и  им е нужно време за да се ориентират в обстановката.

- ефект на т.нар. индивидуална тактика – при него ИЛ попълвайки тестовите методики съзнателно отговаря на въпросите така, че да представи по скоро огледалния си аз образ, т.е. онова което другите мислят за него. Това се среща най-вече при тестовете със самооценъчен характер – Озгууд, сематичния диференциал; Тимоти Лири, Спилбъргър ... в тях айтемите се представят в трето лице единствено число и аз трбява да го трансформира в аз , и аз мога да представя онзи образ който искам аз да бъда

- ефект на позиционния стил на отговор – при него ИЛ машинално отговаря на въпроса чийто отговор изисква да или не и ако няма ясна представа за оценката си попълва навсякъде незнам или немога да преценя. Това е свързано с факта, че не може да се ориентира от очакванията които има за себе си. Този ефкет може да се прояви и тогава, когато ИЛ има няколко безуспешни опита при кандидастване за работа.

- ефект на лъжа на лаврите – свързва се с  това, че ИЛ е работило на сходен тип работа или позиция в друга социална инситуця, учреждение или общинско заведение. В процеса на интревюиране се демонстрират високи постижения породени от личностна завишена самооценка. При подобни ИЛ нагласата за успех е много по голяма и неудовлетворението при неуспех също. Този ефект действа и тогава, когато ИЛ има вътрешна информация, че предварително той е избраният човек за съотвентата позиция.

- ефект на двора – той се свързва с това, в самата психодиагностична процедура могат да участват лица, които са близки или роднини на психолога. Техните очаквания са да бъдат подпомогнати от него, а и самият той несъзнателно да се стреми да им бъде полезен.

- ефекта на Зейгарник – свързан с това, че при определени експериментални условия, ИЛ запомня по добре, незавършените свои действия отклокото завършените. И тъй като субективната оценка за това е динамична, то цялостността на поведението и отговорите, както и преживяванията вилаят върху резултатите.

- ефект на итревюиращия – при него психолога чрез интонацията на гласа, представянаето на въпроса или обяснението поощрява шнтирвююирания към даването на правилен отговор.

- ефекта на Лий – свързан е с факта, че когато не се общува лице в лице, а информация се получава по други канали, съществува момент на сагубване на акустичната връзка и нейното неполучаване може да се възприеме от екзаминатора като бездействие или грешка.

- ефект на новото – при който човек попаднал за първи път в атмосфера на експериментална ситуация и свикнал приоритетно да работи самостоятелно, изпитва дискомфорт, когато се намира в  стая с други хора. Той преодолява психични бариери свързани с участие в група, които му съсдават напрежение. Този ефект се проявава тогава, когато интревюто се провежда открито пред други хора, или екзаминаторите са по-вече от 1.

- ефект на Пуркинш – свързан е приоритетно със зриителните възприятия. При него подаването на по-вече от дава цветови сигнала /дразнител/ с еднакъв интензитет, влияние може да окаже осветеността или цвета на аудиторията, в която се провежда изследването. Тъй като се намалява прага на различаване единият от дразнителите субективно се възприема като по-силен, а другия като по слаб. Този ефект може да се сещне и тогава, когато се различава една фигура от друга при поставяне на задача за разделяне на фон от фигура.

- ефект на „продължителната или кратка инструкция” – той действа тогава, когато психолога продължително време, бавно и монотонтно представя заданието, т.е. инструкцията, или обратното /изхвърля я бързо/.

иска да знаем ефектите – за изпита

5. ВЪПРОС  Психологически характеристики на професиите

Процедурата на професионален подбор предполага предварителна подготовка от страна на психолога относно нейното съдържание и изпълнение. Тъй като професионалната пригодност предполага анализ на това съдържание от гледна точка на ефективното и изпълнение. За да може да се определи кой човек е най подходящ, професионлано пригоден е необходимо психолога да има занания за професията. Всяка една професия предявавя спрямо човека различни видове изиквания. Именно те предстваляват описанието на психологическото и съдържание. По своята същност самата психологическа структура има широк диапазон на анализиране и едни и същи личностни качества могат да се окажат решаващи за изпълнението на няколко професии. Например комуникативността е характеристика включваща се във всички порфесии при които се осъществява общуване лици в лице. В психологичестата практика тези основни съдържателни характеристики се представят в две системи определящи насочеността на дейността в професията.

- система човек- машина

- система човек – човек

Разкриването на общата психологическа структура на всяка една професия всъщност представлява посочване на всички психични процеси, своиства и качества на личноста ,които са необходими за нейното успешно изпълнение. За това всеки психолог ангажиран с професионален подбор на кадри за всяка една професия изготвя съдържателно:

- професиограма на професията

- психограма на професията

Те нямат нормативен статут и силно се влиаят от структурата на работното място, работната среда както и работната атмосфера, така че за една и съща професия могат да се изготвят различни по своето съдържание професиограми и психограми.

Професиограмата представлява сума от знания за дадена профисия, специалност или длъжност и за системата от изисквания които се предявяваткъм личностт от гледна точка на професията. Самата професиограма не е самоцелна а тя в професионалната психодиагнстика се разглежда като средство чрез което психолога се ориентира в съдържанието на дейонстите свързани с нейното изпълнение. В зависимост от насочеността на професионалния подбор, професиограмата изпълнява и ролята на информационен източник относно естеството на трудовата среда и мястото на отделната длъжност или работно място в нея. Това се различава от длъжносттната характеристика по това че последната е нормативне докумет регламентиращ и регулиращ правата и задълженията на един работник от гледна точка изпълняваната от него длъжност. В националния кадастър на професиите всяка отделнатакава има самостоятелен коди шифър . в националнат агенци по заетост а се изготвят информационни листове за всяка една професия средствата на труда с които се извършва, условията на труда, възможнотите за професионално развитие , перспективи за кариерно развитие както и изисквания относно професионалните и личните качества на хората които ще я изпълняват.

СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРОФЕСИОГРАМАТА

В най общ вид професиограмата съдържа няколко раздела, които обосновават нейното съдържание:

1. Обща характеристика на професията

- вписване на наименованиет она професията (специалността, длъжноста ) с кратки сведения за нейното предназначение

- обосноваване на значимостта на професията и перспективите за нейното развитие

- разпространеност на професията

- връзките и с други професиии (ако се отнася до длъжност налична в сходни фирми предприятия или учреждения, какво е специфичното за настоящата)

- технически средства, които се използват при нейното реализиране

- основни операции които се свързват  с извършването на дейността

- изисквания които се включват към общата и специална подготовка на хората, както  и най- значимите елементи от индивидуалните им качества

- състав и характеристика на групити/а чиито член може да стане всеки с наличната специална и обща подготовка (описва се и груповата дейност или работата в екип)

- финасово обезпечение на професионалната дейността (заплащане, почасово, седмично, месечно, годишно, не се пише колоко е тази сума)

- описване режима на труд и почивка както и организацията на работното време

2. Основни дейностни операции и условия на труд

Те включват:

- изброяване и анализ на онези дейностни операции, които са свързани със съдържанието на професията

-основни задачи, които характеризират действията на специалиста (кандидата ) за работа

моторни, речеви, перцептивни, умствени действия

ниво на обощеност на действията

степен на разгънатост на действията

необходима степен на автоматизираност на действията

В съвкупност всички те определят характеристиките на сетивните умствените и двигателни навици, които предопределят професионалните ангажименти

- описание на характеристиките, скорост, точност бързина на изпълняваните дейностни операции задължителни за ситемата човек- машина

- изисквания към физическите качества на специалиста (физическата му издръжливост, състояние на психофизиологичното развитие)

- описание на работното място

- описват се показатели за санитарно хигиенните условия на дейността включващи – темперетура, влажност на въздуха, шум, вибрации, както и цветови фон

ПСИХОГРАМА

най-важна част от професиограмата е ПСИХОГРАМАТА, която всъщност представлява психологически анализ на структурата на дадена професионална дейност. Както професиограмата , психограмата има свое специфично съдържание, което произтича от особеностите на самата дейност и нейните изисквания към личността.

Обобщено психограмата включва:

- характеристик ана психофизиологическите функции и анализаторските системи на личността, от гледна точка на това какъв еобхвата на тяхната натовареност. Това са изикванията към т.нар. психомоторна сфера. В нея се описва нивото на развитие на горни и долни крайници, степента на координираност между тях и движенията чрез тях, адекватността на тези движения към външните прояви на вегетативната нервна система, както и сетпента на натовареност на горните и долните крайници.

- характеристика на степента на включеност в дейността на различните анализатори, тяхното взаимодействие, и сетпента им на натовареност в различнит епериоди от време за извършване на дейността.

- описват се изисквания към възприятията за пространство, време и движение съгласно спецификата на длъжността. Те се допълват от вписване на най-важните характеристики на вниманието, изикванията към неговото качество, които осигуряват успешната реализация на личността в процеса на дейностната активност. Тези характеристики се обединяват чрез т.нар. изисквания към психосензорната сфера на личността.

- характеристки ориентирани към съдържанието на функциониращи навици, които се нуждаят от устойчивост (включва се ниво на развитие на сетивните, умствените и двигателните навици)

- изисквания към паметта на личността изпълняваща дадената порфесия или дейност и нейните характеристики:

Видове памет – двигателна, образна, словесно логическа, абстрактна, кратковременна, дърговременна, оперативна памет

Качества на паметта – обем, услужливост, трайност, бързина,

Паметови процеси – възприемане, възпроизвеждане, съхранение,забравяне

Към изискванията за паметта се добавят и характеристиките ориентирани към обработката на информацията, насочена към нейното съхранение или възпроизвеждане. За това се описват широтата и точността на асоциациите, възможностите за извършване на мисловни операции така както и характеристиките намисленето – критичност, аналитичонст, фрагментарност. Всички тези изисквания се представят чрез количествен и качествен критерий за тяхното присъствие (високо ниво на усложливост на паметта)

- изисквания към волевите качества и черти на характера, които включват – смелост, решителност, настойчивост, находчивост, инициативност, целеустеменост, увереност в себе си и др. Тези характеристики подпомагат обосноваването на необходимостта от самонаблюдениие, самоконтрол, проява на смелост, решителност в действията , чувства за отговорност, настойчивост относно изпълнението на дейността, както и упоритост и проява на търпение.

- изисквания към въобръжението – включващо значимостта на репродуктивното или творческотот въобръжение за изпълнението на длъжността.

- изисквания към ценностната система – ориентирана към обяснение на потребностите, интересите, нагласите, и целите влияещи за ефективността на изпълнението.

- изиквания по отношеение на интелектуалната сфера на личността включващи не само характеристиките на информираността относно извършване на мисловни операции, но и онова, което като количествен показател влияе непосредствено върху дейността. Тези изисквания се предявяват по значимо тогава, когато професията е в системата човек – машина. Но се оказват решаващи за професии в другата система човек –човек. До голяма степенте се влиаят от социокултурните условия в които дадената професия се упражнява.

- изисквания ориентирани към способностите на личността за саморазвитие, към самооценяване и стремеж за професионална израстване. Има професии за които тези изисквания са неразделна част от професионалните компетениции но има и такива при които това не е толкова значимо.

Тези основни съдържателни страни на психограмата се представят в нея чрез няколко критерия:

- желано – нежелано качество

- степен на развитие на дадено качество (висока развита комуникативност, ниско развита комуникативнност)

- средна степен на развитост на качеството (нормално развити горни долни крайници, редна степен на развитие на волеви процеси)

- нежелателно присъствие на дадено качество ( не е необходимо да притежава висока степен на интелигентност , не е желателно да има насоченост към себе си, и др.)

- несъвместимост на дадено качество с професията (не може да бъде страхлив, сприхав, злонамерен и т.н.)

Всички тези съдържателни характеристики на личността се обединяват и се представят в 6 основни психологични сфери, като изисквания.

1. изисквания към психомотроната сфера

2. изисквания към психосензорната сфера

3. изисквания към волевата сфера

4. изисквания към емоционалната сфера

5. изисквания към интелектуалната сфера

6. изисквания към личността личностната сфера

ПСИХОДИАГНОСТИЧНО ЗАКЛЮЧЕНИЕ

То е завършващ етап на психодиагностичната процедура. В него в описателна форма се представят от психолога в логическа последователност резултатите от приложените спрямо него батерия от тестови методики като за всяко отделно ИЛ този анализ се представя обощено. Т.е първо ИЛ - , второ ИЛ - ; в психодиагностичното заключение се включват онези значими резултати, които са решаващи за процес на сравнение със предявениете по психограма  изисквания към различните сфери на личността. За всяко ИЛ се вписва и степеннта на професионална пригодност. Най-накрая под формата на експертна оценка психолога прави своето предложение за заемане на длъжността от съотвентоно ИЛ или лица, като използва позитивното обръщение предполагам, или смятам за най-подходящи. Следва подпис и дата.

 

WWW.POCHIVKA.ORG