Home Психология Мисленето като познавателен процес

***ДОСТЪП ДО САЙТА***

ДО МОМЕНТА НИ ПОСЕТИХА НАД 2 500 000 ПОТРЕБИТЕЛИ

БЕЗПЛАТНИТЕ УЧЕБНИ МАТЕРИАЛИ ПРИ НАС СА НАД 7 700


Ако сме Ви били полезни, моля да изпратите SMS с текст STG на номер 1092. Цената на SMS е 2,40 лв. с ДДС.

Вашият СМС ще допринесе за обогатяване съдържанието на сайта.

SMS Login

За да използвате ПЪЛНОТО съдържание на сайта изпратете SMS с текст STG на номер 1092 (обща стойност 2.40лв.)


SMS e валиден 1 час
Мисленето като познавателен процес ПДФ Печат Е-мейл

Мисленето като познавателен процес

Из РЕЧНИКА по психология - “В съответствие с неговата съществена гносеологична функция мисленето е когнитивен процес, насочен към решаването на проблеми. В резултат на мисловния процес /опосредстван от аналитико-синтетични мисловни операции/ - възниква когнитивен образ /модел/ на част от обективната реалност /външния сват/ относно нейните съществени свойства /признаци и отношения/. Обикновено този образ е фиксиран понятийно. Има частичен характер в зависимост от равнището на познанието в дадена епоха. В процеса на по-нататъшната познавателна дейност той постоянно се подобрява, уточнява и усъвършенства... Източник на мисловната дейност е  обективната реалност. Критерий за правилността на мисленето е практиката...

ЛЕОНТИЕВ - “Мисленето е процес на отражение на обект.действителност, представляващ висшата степен на човешкото познание...За разлика от усещането и възприятието /процесите на непосредствено-сетивното отражение/ мисленето дава непряко, сложно и опосредствано отражение на действителността...Мисленето е функция на човешкия мозък и в този смисъл само по себе си представлява  естествен процес ... Същевременно то НЕ съществува извън обществото, извън езика, извън натрупаните човешки знания и изработените вече способи за мисловна дейност: логически, математически  и т.н. действия и операции... Мисленето има обществено-историческа природа  ... “

РУБИНЩАЙН - “Мисленето е познавателна дейност  т.е. дейност на субекта + отражение на битието... Мисълта се движи от непроанализираната конкретна действителност, дадена в сетивното съзерцание към разкриване на нейните закони в понятията на отвлеченото мислене и от тях към обясняване на действителността...

Винаги тръгва от изходните данни, заключени в сетивността

Най-общ преглед на различните теории във връзка с мисленето:

Метафизичният подход към мисленето неизбежно е ограничавал и възможността за научното му изследване. Мисленето се е  разглеждало като вътрешна, дадена единствено за самонаблюдението дейност, протичащи по неизменни присъщи само  на нея вътрешни закони... През целият ХIХв. научните представи за м-нето се развивали под влиянието на формалната логика и върху основата на субективно-емпирическата асоциативна психология. За класическата позиция /Ебинхауз,Вунд../ - основното обяснително понятие било “асоциацията” - връзката между псих.явления,възникваща под влияние на  повторенията или при съчетания във времето или пространството... Бихевиористите /Торндайк, Уотсън/ представят м-нето като съвкупност от сложни вериги речеви /беззвучни/ навици... Вюрцбургската школа /Ах, Кюлпе/ представя м-нето като проявление на особени духовни способности, макар и да отчита несводимостта му към простото асоцииране на словесни понятия и подчинеността му на определена цел /”детерминираща тенденция”... За гещалтпсихолозите /Вертхаймер, Кьолер, Кофка, Левин/ м-нето е непосредствено “съзиране” на търсеното решение, изразяващо се в изменение на структурата на проблемната сситуация в съзнанието на субекта.../ самопораждащ се процес/.

Според Леонтиев обща черта на  всички тези концепции е антиисторизма т.е. липсва анализ на произхода и обществено-историческото развитие на мисленето... Като значими Леонтиев определя : експерименталните изследвания,свързани с предисторията на човешкото мислене /Кьолер, Йеркс - “практичния интелект”при човекоподобните маймуни/... Същите методики били използвани и за експерименти с деца, което дало възможност впоследствие да бъдат описани процесите на нагледно-действеното м-не и то представени като необходим стадий в умственото развитие на детето... По-късните работи на Пиаже, Валон... - експериментално показват че словесно-логическото мислене се развива от практическите интелектуални операции чрез тяхната “интериоризация” - т.е. по пътя на превръщането на външните предметни действия във вътрешни, умствени, което се осъществява в условията на общуването на детето с обкръжаващите го и във връзка с неговото речево развитие.../Докато за Пиаже мисленето се развива кано самопроизволен, закономерно извършващ се преход от...във; като движение от синкретич. представи към  логическите понятия ; Валон споделя същата идея за развитието на интелекта, но отчита и ролята на обучението/...И двамата обаче  /Според Люблинска/ не разкриват сложните отношения между действията /практически и умствени/ и езика, които в действителност съществуват на различните стъпала на развитието на детското мислене...  / Сеченов - 100г. преди Пиаже показва, че висшите логични форми на мисленето израстват на базата на практическите действия на детето... /

Леонтиев подчертава огромното значение  на изследванията на Виготски и ... - посветени на проблема за активното формиране на мисловните процеси.Развитието на м-нето се представя като процес на усвояване /от детето/ на обществено-исторически изработените умствени действия и операции... През 50-60г. - Галперин, Елконин, Тализина ... - представят и идеята за поетапното формиране на  умствените действия...

Най-общи особености на мисленето:

1.Сложното единство  между език, мислене и реч - Езикът е непосредствената действителност на мисълта.Мисленето не може да се изучава извън речта...

/ Виготски - Семантиката на езика представлява фиксиран резултат от предшестващата мисловна работа на народа, който го употребява. Всеки народ по своему анализира, синтезира и обобщава  познанията си за действителността, в зависимост от условията, в които се е формирал... Извършвайки се на базата на езика, мисълта се оформя в речта...

Да се говори - значи да се общува !Да се мисли - значи да се познава!... /

2. Мисленето има обобщен характер /”думата” - специфичен дразнител обобщаващ действителността.../

3. За мисленето  е характерна  проблемността / Всеки въпрос е сигнал, предполагащ отговор: специфична за човека ориентировъчна реакция ...т.е. издирваща мисловна дейност... /

4. Мисленето се извършва въз основа на вече натрупан опит - представи, понятия, прийоми за умствена  дейност... / Мислене няма при: 1. Лесен “ ? “ - решава го паметта;  2. При “ ? ”, изискващ неовладяни знания и умения ... Мисленето винаги е опериране със знания... /

5.  Мисленето включва различни операции: сравняване, абстрахиране, конкретизиране...  Всяка от тях е израз на осн. процеси :  анализ и синтез...

За решаването на всяка задача е необходима цяла система от операции...

Умението във всеки конкр. случай да е използват разл. прийоми на мислене говори за високо умствено /мисловно/ развитие...

Мисленето   през   РАННОТО   ДЕТСТВО

Мисленето започва  да се развива към 2-та година от живота на детето. Свързано е с усвояването на ходенето, усъвършенстването на движенията, разширяването на кръгозора  и овладяването на речта...

Какви са особеностите на “действено-практическото”  М... ? :

1. Задачата, която трябва да се реши е дадена нагледно

2. Начинът на решаването и е практическо действие.

Действията на дете на 1,5г. имат ориентировъчно-пробващ х-р, но ако решаваната от тях задача се поставя в словесна форма /дори когато речта не е овладяна/ - същите много по-рано ще придобият изследователски, целенасочен характер.

Обобщеното с думи действие се превръща в обобщен начин за решаване на група еднородни практически задачи...създават се по-устойчиви връзки!

Как се развива словесното мислене? :

- Започва интензивно да се развива с овладяването на речта, поради спец. роля на думата като обобщаващ сигнал...

- Равнището на обобщенията, които прави детето зависи от пълнотата и богатството на неговия опит...

- Детето владе 2 елементарни мисл.операции: “различаване”/достъпно и при животните/ и “сравняване”/присъщо само за човека,на базата на което се правят обобщенията/...

- Оперира с цялостен, конкретен образ, факт или явление...

Как се развива процесът на обобщенията?  :

1. Нагледни обобщения върху основата на “биещи  на очи” признаци

2. Обобщения на значими предмети чрез дума-име

3. Обобщения в/у обособяването на общ  /но Несъществен/ признак

4. Обобщения в/у основата на общността на основните признаци, установени от детето в различните предмети...

Мисленето в ПРЕДУЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ

1.Мислене и  действие

Децата от ранна предуч. възраст /3-4г/  невинаги използват действие, адекватно на поставената задача /! не анализират условията; “хаотични проби”; “Вижте какво се е получило!”; липсва критично отношение/....

Решават дад.задача конкретно чрез пробващи действия  + осмислят резултата едва след като приключи действието....

Децата от средна предуч.възраст /5-6г./ в самия процес на действие осмислят задачата и начините за решаването и. Речта-  акомпанимент   служи  като опора на извършващото се действие и има пряко отношение към него....

Децата от горна предуч.възраст /6-7г./ - оглеждат задачата,решават я наум  /мисленно/ без да прибягват до практически манипулации ; преди да започнат да действат могат да обяснят “Аз ще...”!  Действието вече нищо  не добавя към решаването на самата задача...

На тази връзка все още не могат да се установяват причинни зависимости !

Експериментален пример: /Каква е реакцията на дете от ... възраст спрямо  “счупена” играчка - липсва действието, което пр.това е извършвала...

На 3-4.  -  не търси причината,опитва се да възстанови направо действието /безцелни действия.../;

На 5-6г. - разглежда, опипва..., търсейки причина за ...

На 6-7г. внимателно оглежда  ... пристъпва към действие едва, когато е намерило причината и мислено  е намерило решение...

Обобщение:

1.През този период действието от хаотично става проблемно/”разумно”, което придава целенасочен х-р на мисловната дейност...

2. Усъвършенстването на м-нето не е пряко следствие от възрастта ... Характерът на действието може да се промени дори при 4г- дете, ако мисълта му се насочва да търси причините ... /”Подражание по образец”/

Действеното мислене не изчезва, а се усъвършенства - преминава на по-висше равнище.... х-ращо се със следните особености : Действеното решение се предхожда от мислено Самото действие става словесно, планиращо, критично. + Действената форма на мисленето не отмира - /остава в резерва/ - сблъсквайки се с нови задачи детето отново прибягва до действен начин за  решаването им...

2. Мислене и образ :

Мисленето през този период  има  конкретно - образен характер т.е.

- думата предизвиква у детето  конкр.образ на онзи единичен предмет, с който тази дума се е свързала най-трайно;

- детето обособява по признакът, получил в неговия конкретен опит най-силно “делово” подкрепление...

Конкретната образност на детското мислене е дала основание на много психолози /Бюлер, Щерн,Сьоли/ да разглеждат  - изобщо “образността” като вид мислене, етап  в развитието на висшите  форми на  м-нето. “Синкретизма”/Клапаред/ се отчита като х-рна  особеност на тази образност. Наблюдава се и при възприятието и при мисленето...

/Според Пиаже  - “синкретизма” е характерен за преданалитичния стадий на мисленето... Това е мислене чрез схеми, слети, неразчленени ситуации в съответствие  с образа, който се съхранява, без неговото  разчленяване, безпоследователен анализ.../

! ! ! Синкретизма се преодолява чрез правилно поставеното обучение...

/ ”Синкретизма” се получава от това, че детският  опит се обогатява неравномерно... т.е. Детето среща разл.предмети различно често  и действа с тях по различен начин, някои други - среща твърде рядко, познава  ги бегло и едностранчиво.../

Да се отчита факта, че поради конкретно-образното си мислене детето на тази възраст  не може да схване по-трудните метафори и алегориите.

/”Вятърът весел броди  по земята”--- Вятърът смее ли се?; Къде ходи той?+ “Щом ходи значи има крака... Къде са те?”.../

3. Мислене и реч

Конкретната образност на детското мислене се проявява преди всичко в процеса на овладяването на понятията /т.е. процеса,касаещ развитието на обобщенията/ .... Този процес необходимо е свързан с речта!

! ! ! Равнището на обобщението, което едно дете прави зависи от това:

- доколко  детето познава многообразието на предметите, включени в дадена група;

-   знае ли думата-термин, която обобщава всички предмети, влизащи в дадена група;

-   как възрастния формулира задачата!

****

“Западните” психолози разглеждат развитието на м.нето като функция на възрастта. Според тях мисленето през тази възраст е алогично и фантастично!

Според съветските психолози това м-не си е съвсем закономерно : тъй като мисленето е “опериране със знания”- през тази възраст детето просто  оперира със  знанията, които притежава.... Мисленето е алогично, защото липсват знанията, които са необходими за установяването на съществените за даден момент връзки ; при това детето не може да мисли последователно ...

/Мисловният процес съдържа 3 звена: първичен синтез- цялостно възприемане на задачата; анализ;вторичен синтез-решение,ново разбиране  на задачата... ! - При детето  от предуч. възраст - мисленето се движи от синтез към синтез. Ако изобщо е налице анализ, той се свежда до обособяването на случаен признак... /

Пътят илюстрираш развитието на понятията се формира от 3 осн стадия,всеки от който се разпада на няколко отделни етапа или фази

1. Стадий на синкретичното мислене... или  на образуване на неоформено и неподредено множество

През този период решавайки дадена задача /която възрастните решават чрез образуването на ново понятие/ - детето отделя купчина предмети от други, обединявайки ги без достатъчно вътр. основание ... - значението на думата не е определено - представлява неоформено сцепление от отделни представи, синкретично свързани в слят образ. При образуването му особена роля играе синкретизмът на детското възприятие или действие - затова този образ е крайно неустойчив.

а/ образуването на синкретичен образ  /т.е. образуването на група от предмети/ - напълно съвпада на периода на проба и грешки в детското мислене

б/ образуването на синкретичен образ - става  въз основа на пространствени и времеви срещи на отделните елементи, въз основа на отношение, възникващо между тях в процеса на непосредственото им възприемане - детето се ръководи от субективните връзки, подсказани от собственото му възприятие.

в/ синкретичния образ /еквивалентен на понятието/ вече се опира на привеждането под едно значение на представителите на различни обединени по-рано във възприятието на детето случки...

Зад значението на детската дума вече се открива не равнина, а перспектива, двоен ред от връзки, макар и синкретично обосновани...

2. Мислене с комплекси.

Обобщенията създадени с помощна на този начин на м-не   са по структура комплекси от отделни конкретни предмети или неща, обединени вече не само въз основа на субективни връзки, но и на обективни такива, действително съществуващи. Това е възрастта, в която детето вече е преодоляло своя егоцентризъм.

/Каква е разликата между комплекса и понятието?

В понятието - предметите са обобщени под един признак; в него намира отражение съществената, еднаква връзка в отношенията между предметите; т.с. налице е връзка от един тип ...

В комплекса - предметите са обобщени по най-различни фактически основания; в него намира отражение фактическото, случайното, конкретното; т.е. налице са своеобразни връзки...

Съществуват 5 основни вида комплексни  системи:

а/ асоциативен комплекс  : позоваването на дума означава да се посочи “фамилията” на предметите, свързани помежду си по най-различни родствени връзки..

б/ комплекс  - колекция  :  налице е обобщаването на предметите, въз основа на тяхното съучастие в единна практическа операция /Напр.: - чаша,чинийка,лъжичка;  дрехите на детето;

в/ верижен комплекс : най-чист вид компл. мислене, защото е лишен от всякакъв център. Предметът включен в него влиза с всичките си признаци, а не като носител на определен признак... Липсват йерархична връзка  и йерарх. отношение между признаците, напротив всички са равни във функционално значение ...

г/ дифузен комплекс  - признакът, обединяващ елементите остава непреодолян, разлят, смътен ... Известно е какви неочаквани сближавания, непонятни за възрастните, скокове във м-нето, рисковани обобщения, преходи показва детето, когато започва  да разсъждава извън границите на практическия си опит и нагледно-предметния си свят ...

д/ комплекс - псевдопонятие: това е  обединение / на редица конкр.предмети/, което по външни белези напълно съвпада с понятието, но не и по психологическата си природа; по условията на възникване и развитие ...

/Децата усвояват значението на думите в процеса на речево общуване с възрастните. НЕ изграждат свободно своите комплекси, а ги намират вече изградени в процеса на разбиране на чуждата реч... т.е. Децата не създават своя реч, а усвояват речта на възрастните. Техните комплекси “съвпадат” с понятията на възрастните, но са псевдопонятия, защото са усвоени само готовите значения, но не и начина на мислене, който ги е постигнал... На практика детето започва да прилага и оперира с понятията преди още да ги съзнава... /

3. Генетичната функция на 3-я стадий  в развитието на детското м-не е развитието на анализа и по-специално на абстракцията. Състои се от 2 фази :

а/ обобщение, постигнато на базата  на обединяването на различните конкр. предмети въз основа на максималното сходство между елементите им /! конкр. предмет не влиза в обединението вече с всичките си признаци/

б/  потенционално понятие - налице е обединение въз основа на един общ “привилигирован” признак , абстрахиран от другите, с които фактически е свързан....

****

Според Виготски  истинското понятие се създава тогава, когато редица абстрахирани признаци се синтезират отново и когато получения по този начин абстрактен синтез става основна форма на мислене, с помощта на която детето схваща и осмисля заобикалящата го действителност...

***

Развитието на детското мислене може да се проследи и посредством анализ на “развитието”  на детските въпроси

Първите “въпроси” /не предполагат отговор/ - те са саво форма на активното  общуване с възрастните. По-късно -  придобиват познавателен характер.

Въпросите на 5-6г. деца  /подражаващи на възрастните/ се стремят да вникнат  по-дълбоко в познати неща ....-  все още се характеризират с крайна непоследователност, безредие, разнообразие; получените знания обаче не се обобщават.... /Детето очаква отговора; изразява съмнение и т.н..../

 

 

WWW.POCHIVKA.ORG